Глава 6

Исус Христос, наш Спасител и Изкупител

„Ние провъзгласяваме божествеността на Исус Христос. Гледаме на Него като на единствен източник на нашето спасение.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

„Не си спомням за момент, когато да не съм вярвал в Исус Христос” – казва президент Езра Тафт Бенсън. „Изглежда реалността на Неговия живот, смърт и възкресение винаги е била част от мен. Отгледан съм от верни родители, които искрено вярваха и свидетелстваха за Христос, за което съм изключително благодарен”¹.

Това свидетелство за Исус Христос е основата на живота на президент Бенсън. То формира неговите приоритети, насочва неговите решения и му помага през изпитанията. То му предоставя перспектива за целта на смъртността и увереност в обещанията и благословиите на вечния живот.

По време на апостолското му служение като специален свидетел за Исус Христос, президент Бенсън често свидетелства за Спасителя. По повод „въпроса: „Християни ли са мормоните?” той свидетелства:

„Ние провъзгласяваме божествеността на Исус Христос. Гледаме на Него като на единствен източник на нашето спасение. Ние се стремим да живеем съгласно ученията Му и очакваме времето, когато Той отново ще дойде на тази земя, за да царува и управлява като Цар на царете и Господ на господарите. С думите на един от проророците от Книгата на Мормон ние казваме … : „не (е) дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа” (Moсия 3:17)².

Изявленията на президент Бенсън за божествеността на Исус Христос често са свързани с Книгата на Мормон³. „Из цялата Книга на Мормон Бог ни предоставя днес материално доказателство, че Исус е Христос” – казва той⁴. Той учи, че „основната мисия” на Книгата на Мормон е да убеди хората в тази истина⁵. „Над половината от стиховете в Книгата на Мормон говорят за нашия Господ” – отбелязва той. „В Книгата на Мормон са Му дадени над сто имена. Тези имена имат особена важност в описването на Неговата Божествена природа”⁶.

Свидетелството на президент Бенсън за Спасителя разкрива личната близост, която той има с Него:

„С цялата си душа Го обичам.

Смирено свидетелствам, че Той е същият любящ, състрадателен Господ днес, както и когато вървял по прашните пътища на Палестина. Той е близо до Своите служители на тази земя. Той е загрижен за нас и обича всеки от нас. За това може да сте сигурни.

Той живее днес като наш Господ, наш Учител, наш Спасител, наш Изкупител и наш Бог.

Нека Бог благослови всички нас да повярваме в Него, да Го приемем, да Го почитаме, напълно да Му се доверяваме и да Го следваме”⁷.

„Няма събитие, което да бъде по-важно за отделните хора и народите от възкресението на Учителя”.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Поради безкрайната Си любов към нас, Исус Христос ни изкупи от физическата и духовната смърт.

Освен живота на Исус Христос, няма друго влияние, което да има толкова голям ефект върху тази земя. Не можем да си представим живота си без Неговите учения. Без Него ще бъдем изгубени в мираж от вярвания и учения, породени от страх и мрак, основани на плътските и материалните неща. Не сме достигнали целта, която Той е поставил за нас, но никога не трябва да забравяме за нея, нито да забравяме, че нашето голямо изкачване към светлината, към съвършенството, не би било възможно без Неговото учение, Неговия живот, Неговата смърт и Неговото възкресение⁸.

За да можем да оценим и бъдем благодарни за това, което (Исус Христос) постигна за нас, трябва да помним следните важни истини:

Исус дойде на земята, за да върши волята на нашия Отец.

Той дойде с предварителното знание, че ще поеме бремето на греховете на всички нас.

Той знаеше, че ще бъде издигнат на кръста.

Той се роди, за да бъде Спасител и Изкупител на цялото човечество.

Той успя да изпълни мисията Си, защото е Синът Божий и притежава силата Божия.

Той пожела да изпълни мисията Си, защото ни обича.

Няма смъртно същество, което има силата или способността да изкупи всички останали смъртни от тяхното паднало и изгубено състояние, нито пък друг би могъл доброволно да се лиши от своя живот и така да постигне всеобхватно възкресение за всички други смъртни.

Само Исус Христос можа и пожела да извърши такова любящо изкупително действие⁹.

Исус Христос … дойде на тази земя в предопределено време, посредством божественото Си първородство, в което се състои Неговата божественост. В Неговото естество са обединени човешките качества на Неговата смъртна майка и божествените качества и сили на Неговия Вечен Отец.

Неговото уникално потекло Го прави наследник на почетната титла—Единороден Син Божий в плътта. Тъй като е Божий Син, Той наследява силите и знанието, които никое човешко същество не е имало. Той е буквално Емануил, което изначава „Бог с нас”. (Вж. Исаия 7:14; Maт. 1:23)

Макар и да е Божият Син, изпратен на земята, божественият план на Отца изисква Исус да бъде подложен на всички трудности и изпитания на смъртността. Така Той бива подложен на „изкушения, … глад, жажда и умора” (Moсия 3:7).

За да може да стане Изкупителят на всички чеда на Отца, Исус трябваше да се подчинява съвършено на всички Божии закони. Тъй като Се подчини на волята на Отец, Той израстна от „благодат към благодат, докато не получи пълнота” на силата на Отца. Така Той получи „всяка сила, и на небето, и на земята” (У. и З. 93:13, 17)¹⁰.

Тъй като (Исус) е Бог—именно Синът Божий—Той успя да поеме теглото и бремето на греховете на всички хора върху Си. Исаия пророкува за желанието на нашия Спасител да извърши това с думите: „Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; … Той биде ранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме” (Исаия 53:4–5).

Това свято, безкористно действие на доброволно поемане на греховете на всички хора е Единението. Как Един би могъл да поеме греховете на всички не може да бъде разбрано от смъртните хора. Но знам следното: Той действително пое върху Си греховете на всички нас и направи това поради безкрайната Си любов към всеки един от нас. Той казва: „Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да може те да не страдат, ако се покаят; … което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом;—и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна” (У. и З. 19:16, 18).

Въпреки това мъчително страдание, Той взе чашата и я изпи. Той изстрада болките на всички хора, за да не трябва да страдаме. Той изтърпя унижението и обидите на Неговите обвинители без оплакване или отмъщение. Той понесе бичуването, а след това унижението на бруталната екзекуция—кръста.¹¹

В Гетсиманската градина и на Голгота (Исус) осъществи безпределното и вечно Единение. Това бе най-великото породено от любов действие, записано в историята. След това последва Неговата смърт и възкресението Му.

Така Той стана наш Изкупител—изкупвайки всички нас от физическа смърт и изкупвайки от духовна смърт тези от нас, които спазваме законите и обредите на Евангелието¹².

Може и никога да не разберем или схванем в смъртния живот как Той постигна това, но трябва да разберем защо го е направил.

Всичко, което направи Той, бе породено от Неговата безкористна, безпределна обич към нас¹³.

„Освен живота на Исус Христос, няма друго влияние, което да има толкова голям ефект върху тази земя”.

Исус Христос излезе от гроба и днес живее като възкресено същество.

Най-великите събития в историята са онези, които засягат най-голям брой хора за най-дълго време. По този стандарт няма събитие, което да бъде по-важно за отделните хора и народите от възкресението на Учителя.

Буквалното възкресение на всяка душа, която е живяла и умряла на земята, е гарантирано и със сигурност трябва да сме внимателно подготвени за това събитие. Величественото възкресение трябва да бъде целта на всеки мъж и всяка жена, защото възкресението ще бъде реалност.

Няма нищо по-всеобхватно от възкресението. Всяко живо същество ще бъде възкресено. „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят” (1 Кoр. 15:22).

В Писанията се казва, че на третия ден след разпъването на Исус на кръста имало голямо земетресение. Камъкът се претъркулил от входа на гробницата. Някои от жените, сред най-отдадените от Неговите последователи, дошли до мястото с благовония и „не намериха тялото на Господа Исуса”.

Ангели се появили и просто казали: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна” (Лука 24:3–6). Нищо в историята не може да се сравнява с това драматично съобщение: „Няма Го тука, но възкръсна”.

Действителността на Господното възкресение се потвърждава от свидетелствата на много достоверни свидетели. Възкръсналият Господ се явил на няколко жени, на двамата последователи по пътя към Емаус, на Петър, на апостолите; и „след това”, както казва Павел, „се яви на повече от петстотин братя наведнъж. … а най-после от всички яви се и на (Павел)” (1 Кор. 15:6, 8) …

Като един от Неговите свидетели от последните дни, аз свидетелствам, че Той живее днес. Той е възкресено Същество. Той е нашият Спасител, нашият Господ, самият Син Божий. Свидетелствам, че Той ще дойде отново като наш величествен, възкресен Господ. Този ден не е далеко. За всички, които Го приемат като Спасител и Господ, Неговото буквално възкресение означава, че животът не приключва със смъртта, защото обещанието Му е следното: „Понеже Аз живея и вие ще живеете” (Иоана 14:19)¹⁴.

Само Той имаше силата да възкръсне. И така, на третия ден след Неговото погребение, Той излезе от гробницата жив и Се показа на мнозина. … Като един от (Неговите) специални свидетели, призовани днес, аз ви свидетелствам, че Той е жив. Той живее с възкресено тяло. Няма истина или факт, за които да съм по-уверен или сигурен от истината за буквалното възкресение на нашия Господ¹⁵.

Ние трябва да бъдем доблестни в нашето свидетелство за Исус Христос.

Най-ценната благословия, която се предлага на всеки член на Църквата, е свидетелството за божествеността на Исус Христос и Неговата църква. Свидетелството е едно от малкото притежания, които можем да вземем със себе си, когато напуснем този живот.

Притежаването на свидетелство за Исус е притежаването на знание чрез Светия Дух за божествената мисия на Исус Христос.

Свидетелство за Исус е да знаем божественото естество на раждането на Господ—че Той действително е Единородният Син в плътта.

Свидетелство за Исус е да знаем, че Той бе обещаният Месия и че докато живя сред хората, Той извърши много велики чудеса.

Свидетелство за Исус е да знаем, че законите, които предписа като Негово учение, са истинни и след това да спазваме тези закони и обреди.

Притежаването на свидетелство за Исус е да знаем, че в Гетсиманската градина Той доброволно пое върху Си греховете на човечеството, което Го накара да страда и тялом и духом и да кърви от всяка пора. Той направи всичко това, за да не трябва да страдаме, ако се покаем (вж. У. и З. 19:16, 18).

Притежаването на свидетелство за Исус е да знаем, че Той триумфално възлезе от гроба с физическо, възкресено тяло. И поради това, че е жив Той, ще живее и цялото човечество.

Притежаването на свидетелство за Исус е да знаем, че Бог Отец и Исус Христос действително се появиха на пророка Джозеф Смит, за да дадат началото на нова диспенсация на Неговото Евангелие, за да може да се проповядва спасение на всички народи преди да дойде Той.

Притежаването на свидетелство за Исус е да знаем, че Църквата, която Той установи в средата на времето и възстанови в днешно време е, както заявява сам Господ: „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя”. (У. и З. 1:30)

Притежаването на такова свидетелство е важно. Но още по-важно е да бъдем доблестни в свидетелството си.

Свидетелство за Исус означава, че приемаме божествената мисия на Исус Христос, приемаме Евангелието Му и вършим Неговите дела. То означава и че приемаме пророческата мисия на Джозеф Смит и неговите приемници и следваме техния съвет. Както казва Исус: „дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно”. (У. и З. 1:38)

Говорейки за онези, които накрая ще получат благословиите на селестиалното царство, Господ казва на Джозеф Смит:

„Те са онези, които приеха свидетелството на Исус и повярваха в Неговото име, и бяха кръстени по начина на погребението му, като бяха изцяло потопени във водата в Негово име, и това според заповедта, която Той беше дал” (У. и З. 76:51).

Това са онези, които са доблестни в свидетелството си за Исус, които, както заявява Господ, „надвиват чрез вяра и са запечатани със Светия Дух на обещанието, Който Отец излива над всички онези, които са праведни и истинни” (У. и З. 76:53)¹⁶.

Вярата в Исус Христос се състои в това да се разчита изцяло на Него и да се следват Неговите учения.

Основният принцип на нашата религия е вяра в Господ Исус Христос. Защо да е целесъобразно да концентрираме своята увереност, надежда и упование в една единствена личност? Защо вярата в Него е толкова необходима за мир на ума в този живот и надежда в идния свят?

Отговорите ни на тези въпроси определят дали ще се изправим пред бъдещето с кураж, надежда и оптимизъм или със страх, безпокойство и песимизъм.

Това е моето послание и свидетелство: Само и единствено Исус Христос има способността да предостави надеждата, увереността и силата, необходими да победим света и да се издигнем над своите човешки слабости. За да направим това, трябва да имаме вяра в Него и да живеем според Неговите закони и учения. …

Вярата в Него е повече от простото признаване, че Той е жив. Тя е повече от това да кажеш, че вярваш.

Вярата в Исус Христос се състои в пълното упование в Него. Като Бог Той притежава безкрайна сила, разум и любов. Няма човешки проблем, който Той да не може да разреши. Понеже е слязъл по-ниско от всички неща (вж. У. и З. 122:8), Той знае как да ни издигне над всекидневните трудности.

Вярата в Него означава да вярваме, че дори и да не разбираме всички неща, Той разбира. Затова ние трябва да гледаме към Него във всяка мисъл; да не се съмняваме, да не се боим (У. и З. 6:36).

Вяра в Него означава да Му се доверяваме, че Той има пълна сила над всички човеци и всички народи. Няма дявол, който Той да не може да залови. Всичко е в Неговите ръце. Тази земя е Негово владение по право. Въпреки това, Той позволява съществуването на злото, за да можем да правим избори между добро и зло.

Неговото Евангелие е съвършената рецепта за всички човешки и социални проблеми.

Но Неговото Евангелие действа само ако Го прилагаме в живота си. Ето защо ние трябва да се „угощава(ме) се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще (ни) кажат всичко това, което трябва да прави(м)” (2 Нe. 32:3)

Ако не спазваме Неговите учения, не показваме вяра в Него.

Замислете се колко различен би бил светът, ако цялото човечество правеше това, което казва Той: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. … Да възлюбиш ближния си като себе си” (Maтея 22:37, 39).

Тогава какъв е отговорът на въпроса: „Какво да се направи относно проблемите и дилемите, пред които са изправени отделните хора, общностите и нациите днес?” Ето Неговата проста рецепта:

„Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е и че Той сътвори всички неща и в небесата, и на земята; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, тъй и на земята; вярвайте, че човек не може да разбере всички неща, които Господ може да разбере. …

Вярвайте, че трябва да се покаете за греховете си, да ги изоставите и да се смирите пред Бога; да Го помолите с искреност в сърцето да ви прости; и сега, ако вярвате във всички тези неща, гледайте да ги вършите” (Moсия 4:9–10; курсив добавен)¹⁷.

Ние сме най-благословени и радостни, когато се стремим да бъдем подобни на Исус Христос.

Една от целите на този живот е да бъдем изпитани, за да се види дали „ще върш(им) всички неща, които Господ”, нашият Бог, ще ни заповяда. (Aвр. 3:25.) Накратко, трябва да научим волята на Господ и да я изпълняваме. Трябва да следваме примера на Исус Христос и да бъдем като Него.

Основният въпрос в живота трябва да е същият като този, зададен от Павел: „(Господи, що искаш да сторя?)” (Деянията 9:6) …

Нуждаем се от повече мъже и жени Христови, които винаги да Го помнят, които да спазват заповедите, които Той им е дал. Най-важната мярка за успех е да се види във всеки един момент колко близо можем да вървим по стъпките Му¹⁸.

Някои … желаят да загинат за вярата си, но не желаят да живеят изцяло според нея. Христос живя и умря за нас. Чрез Неговото Единение и чрез следването на стъпките Му, можем да придобием най-великия от всички дарове—вечен живот, който е живот, който има великият Всевишен—нашият Небесен Отец.

Христос задава въпроса: „Какви човеци трябва да бъде(м) (н)ие?” След това отговаря, като казва, че трябва да сме такива, какъвто е Той (3 Нe. 27:27).

Най-велик, най-благословен и радостен е този (човек), чийто живот максимално се доближава до примера на Христос. Това няма нищо общо със светските богатства, власт или престиж. Единственият истинен тест за величие, благословеност и радост е доколко близо до Учителя Исус Христос може да бъде един живот. Той е верният път, пълната истина и изобилният живот.

Постоянният и най-повтарящ се въпрос в умовете ни, който докосва всяка мисъл и дело през живота ни, трябва да е: „Господи, що искаш да сторя?” (Деянията 9:6) Отговорът на този въпрос идва единствено чрез Светлината Христова и Светия Дух. Благословени са онези, които живеят така, че тяхното същество да е изпълнено с тях. …

Като имаме предвид всичко, което (Исус Христос) е извършил и върши за нас, има нещо, което можем да Му дадем в отплата.

Най-великият дар на Христос за нас бе Неговият живот и жертва. Не трябва ли тогава това да бъде нашият малък дар за Него—нашият живот и жертви, не само сега, но и в бъдеще¹⁹?

(Онези, които са) водени от Христос, ще бъдат погълнати от Христос. … Тяхната воля ще бъде Неговата воля (вж. Иоана 5:30). Те винаги вършат онова, което е угодно на Господ. (вж. Иоана 8:29) Те не само, че биха умрели за Господ, но, по-важното, те искат да живеят за Него.

Влезте в домовете им и картините по стените им, книгите на лавиците им, музиката, която се носи, словата им и делата им ги разкриват като християни. Те са свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място (Вж. Мосия 18:9). Христос е в ума им, тъй като гледат към Него във всяка мисъл (вж. У. и З. 6:36). Христос е в сърцата им, тъй като любовта на сърцето им е в Него навеки (Вж. Алма 37:36).

Почти всяка седмица те вземат от причастието и повторно засвидетелстват на техния Вечен Отец, че те желаят да вземат върху си името на Неговия Син, и си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди. (Вж. Мороний 4:3)

На езика на Книгата на Мормон, те „(се угощават) със словата на Христа” (2 Нe. 32:3), „говор(ят) за Христа” (2 Нe. 25:26), „радва(т) се в Христа” (2 Нe. 25:26), са „сторени живи в Христа” (2 Нe. 25:25) и „тържествуват в (техния) Исус” (вж. 2 Нe. 33:6). Накратко, те губят живота си в Господа и намират вечен живот (вж. Лука 17:33)²⁰.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън учи, че макар и да не можем напълно да разберем как Спасителят е осъществил Единението, можем да разберем защо го е направил (вж. точка 1). По какви начини това разбиране влияе на живота ви?
Докато изучавате точка 2, помислете за влиянието на Възкресението на Спасителя. По какъв начин Неговото Възкресение влияе на вашия живот?
Защо според вас свидетелството за Исус Христос е „най-безценна благословия”? (Вж. точка 3) Какво означава за вас да бъдете доблестни в свидетелството за Спасителя?
Обмислете думите на президент Бенсън за вярата в Исус Христос (вж. точка 4). По какви начини това описание на вярата в Христос надминава „простото признаване, че Той е жив”?
Президент Бенсън казва, че хората, които са „водени от Христос” желаят да „умрат за Господ, но по-важното е, че желаят да живеят за Него” (точка 5). Какво означава за вас да живеете за Спасителя?

Свързани с темата стихове

Иоана 10:17–18; 2 Нефи 9:20–24; 31:20–21; Moсия 16:6–11; 3 Нeфи 27:20–22; Moроний 7:33; У. и З. 19:1–3, 16–19; 76:22–24; Символът на вярата 1:3

Помощни материали за изучаване

„Когато почувствате радостта, която идва от разбирането на Евангелието, ще желаете да приложите наученото. Стремете се да живеете в хармония с наученото от вас. Правейки това, вие ще укрепите вярата, познанието и свидетелството си” (Проповядвайте Моето Евангелие, 2004 г., с. 19).