Глава 5

Принципите на истинското покаяние

„За хората, които заплатят цената на истинското покаяние, обещанието е гарантирано. Отново можете да бъдете чисти. Отчаянието може да бъде премахнато. Сладкият мир на опрощението ще се влее в живота ви.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

В първата си реч на обща конференция като президент на Църквата, президент Езра Тафт Бенсън казва: „Докато търсех напътствие от Господ, в ума и сърцето ми бе потвърдено заявлението на Господ да „не говор(я) нищо, освен за покаяние на това поколение”. (У. и З. 6:9; 11:9) Това е темата на всеки пророк от последните дни”¹.

Дори преди призоваването му като президент на Църквата, президент Бенсън прави покаянието важна тема на неговото служение. За това го е посъветвал Джордж Албърт Смит, президент на Кворума на дванадесетте апостоли по това време. В едно писмо, написано скоро след призоваването на президент Бенсън за апостол, президент Смит казва: „Отсега нататък мисията ти е да намериш начини и средства да разпространяваш истината и да предупреждаваш хората, с които общуваш, по възможно най-мил начин, че покаянието е единствената панацея за злините в този свят”².

Президент Бенсън следва тези думи вярно и проповядва Евангелието по целия свят. Той учи, че „по-добре е да се подготвиш и предпазиш, отколкото да се поправиш и покаеш”³. Но той също забелязва, че „ние всички трябва да се покаем”⁴. Набляга върху „тази голяма промяна” в сърцата, свързана с покаянието (вж. Aлма 5:12–14) и обяснява ролята на Спасителя при осъществяването й:

„Господ работи отвътре навън. Светът работи отвън навътре. Светът иска да извади хората от бедността. Христос извежда бедността от хората и после те сами се изваждат от бедността. Светът променя хората като сменя средата им. Христос променя хората, които след това сменят средата си. Светът желае да промени човешкото поведение, а Христос може да промени естеството на човека. …

Да, Христос променя хората, а променените хора могат да променят света”⁵.

A young man kneeling by his bed in prayer. — Господ казва: „Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене” (Eтер 12:27).

Учения на Езра Тафт Бенсън

За да се покаем наистина, ние трябва първо да осъзнаем, че Евангелският план е планът на щастието.

В обичайния смисъл на думата, членство в Църквата означава, че даден човек е официално вписан в членските списъци на Църквата. …

Но определението на Господ за член на Неговото царство е доста различно. През 1828 г., чрез пророка Джозеф Смит, Той казва: „Ето, това е учението Ми—всеки, който се покае и дойде при Мен, същият е Моята църква”. (У. и З. 10:67; курсив добавен) За Този, на Когото е тази Църква, членството включва много повече от просто вписване в членски списък.

Затова бих желал да изложа следните важни идеи, които трябва да разбираме и прилагаме, ако искаме наистина да се покаем и да дойдем при Господ.

Една от най-често използваните измами на Сатана е схващането, че заповедите Божий имат за цел да ограничват свободата и щастието. Особено младите хора понякога чувстват, че стандартите на Господ са като огради и вериги, които ги спират от онези дейности, които изглеждат най-приятни в живота. Но е точно обратното. Евангелският план е планът, чрез който хората биват довеждани до пълнота от радост. Това е първото схващане, което желая да подчертая. Принципите на Евангелието са стъпките и насоките, които ще ни помогнат да намерим истинско щастие и радост.

Разбирането на това схващане е накарало псалмиста да възкликне: „Колко обичам аз Твоя закон! … Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми. … Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми. … Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века: защото те са радост на сърцето ми”. (Пс. 119:97–98, 105, 111)

Ако желаем наистина да се покаем и да дойдем при Него, за да можем да бъдем наречени членове на Неговата църква, трябва първо и най-вече да осъзнаем тази вечна истина—Евангелският план е планът на щастието. Нечестието никога не е било, никога не е и щастие и никога няма да ни даде щастие (вж. Aлма 41:10). Нарушаването на Божиите закони носи само нещастие, пленничество и мрак⁶.

Вярата в Исус Христос предшества истинското покаяние.

Едно второ схващане, което е важно да разберем, е връзката между покаянието и принципа на вярата. Покаянието е вторият основен принцип на Евангелието. Първият е, че трябва да имаме вяра в Господ Исус Христос. Защо? Защо трябва вярата в Господ да предшества истинското покаяние?

За да отговоря на този въпрос, трябва да разберем нещо относно единителната жертва на Учителя. Лехий учи своя син Яков, че „няма плът… (която) да може да живее в присъствието Божие, освен ако не бъде чрез заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия” (2 Нe. 2:8). Дори и най-справедливият и праведен човек не може да спаси себе си единствено въз основа на собствените си заслуги, защото, както казва апостол Павел: „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римл. 3:23).

Ако не беше съвършеният, безгрешен живот на Спасителя, който Той доброволно положи за нас, нямаше да има опрощение на греховете.

Следователно, покаянието означава повече от просто подобрение на поведението. Много мъже и жени в света демонстрират голяма сила на волята и самодисциплина при преодоляването на лоши навици и слабостите на плътта. В същото време, те не мислят за Учителя, а понякога и открито Го отричат. Такива промени в поведението, дори и в положителна насока, не представляват истинско покаяние.

Вярата в Господ Исус Христос е основата, върху която трябва да се осъществи искреното и изпълнено със смисъл покаяние. Ако наистина се стремим да отхвърлим греха, трябва първо да гледаме към Автора на нашето спасение⁷.

Покаянието включва голяма промяна в сърцето.

Третият важен принцип, който трябва да разберем, ако желаем да бъдем истински членове на Църквата, е следния: покаянието включва не само промяна на действията, но и промяна в сърцето.

Когато цар Вениамин приключва своята забележителна реч в земята Зарахемла, всички хора извикват в един глас, че вярват на словата му. Те знаят със сигурност, че неговите обещания за изкупление са истинни, защото, както казват: „Дух(ът) на Господа Всемогъщи … е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, (и забележете това) та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно” (Moсия 5:2)⁸.

Могат ли да се променят човешките сърца? Разбира се! Това се случва всеки ден при великата мисионерска работа на Църквата. Това е едно от най-разпространените съвременни чудеса на Христос. Ако още не ви се е случило—то трябва.

Нашият Господ казва на Никодим: „ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство”. (Иoана 3:3) …

Алма казва: „И Господ ми каза: Не се чуди, че цялото човечество, да мъже и жени, всички народи, племена, езици и люде трябва да бъдат родени отново; да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъдат изкупени от Бога и станат Негови синове и дъщери.

И тъй те стават нови същества; и ако не направят това, те не могат по никакъв начин да наследят царството Божие” (Moсия 27:25–26.) …

Четвърта глава на Алма описва един период в нефитската история, когато „църквата започна да губи напредъка си”. (Aлма 4:10) Алма отвръща на това предизвикателство като се отказва от позицията си на върховен управляващ съдия и „се ограничи изцяло с (отговорността на) висшето свещеничество”. (Aлма 4:20)

Той излага „чисто свидетелство” срещу народа си (Aлма 4:19), а в пета глава на Алма той задава над четиридесет важни въпроса. Говорейки откровено на членовете на Църквата, той заявява: „Аз ви питам, братя мои от църквата, родени ли сте духовно от Бога? Получили ли сте Неговия образ на лицето си? Изпитали ли сте тази голяма промяна в сърцето си?” (Aлма 5:14)

„Аз ви казвам, братя мои, че ако сте изпитали промяна в сърцата си и ако сте почувствали, че пеете песента на изкупващата любов, можете ли да се почувствате така и сега?” (Aлма 5:26)

Няма ли напредъкът на Църквата днес да се увеличи драматично, ако има нарастващ брой хора, които са духовно родени? Можете ли да си предствите какво би се случило в домовете ни? Можете ли да си представите какво би се случило, ако има нарастващ брой екземпляри на Книгата на Мормон в ръцете на нарастващ брой мисионери, които знаят как да я използват и които са родени от Бог? Когато се случи това, ще имаме изобилната жътва от души, която Господ е обещал. По време на службата си като мисионер родилият се от Бога Алма успява да разпространи словото, така че много други също се родят от Бога (вж. Aлма 36:23–26)⁹.

Book of Mormon prophet Alma the Younger depicted lying on a bed. He is just waking up from being struck dumb and repenting of his sins. Alma has his hand against his head. — Чрез покаяние, Алма-младши преживява чудотворна промяна в сърцето.

Когато сме минали през тази могъща промяна, осъществена само чрез вяра в Исус Христос и чрез въздействието на Духа над нас, ние сме станали нов човек. Така промяната е оприличена на раждане отново. Хиляди от вас са претърпели тази промяна. Вие сте изоставили живота в грях, понякога сериозен и голям грях, и чрез приложение на кръвта на Христос в живота ви, сте станали чисти. Не изпитвате желание да се върнете към старите си навици. Всъщност сте един нов човек. Ето това е промяната в сърцето¹⁰.

Скръбта по Бога води до истинско покаяние.

Четвъртото схващане, на което желая да наблегна, е това, което Писанията назовават „скръб по Бога” за греховете ни. Не е рядко да се срещнат мъже и жени в света, които изпитват съжаление за нещата, които правят грешно. Понякога това е заради това, че техните действия причиняват на тях или на обичани от тях хора голяма скръб и нещастие. Понякога тяхната скръб е причинена от това, че са хванати и наказани за действията им. Такива светски чувства не представляват „скръб по Бога”.

… В последните дни на нефитската нация, Мормон казва за народа си: „скърбенето им не беше за покаяние поради добрината Божия; но то беше по-скоро скърбене на прокълнати, защото Господ нямаше винаги да ги търпи да имат щастие в греха.

И те не идваха при Исуса със съкрушени сърца и каещи се духове, а проклинаха Бога и искаха да умрат” (Moрм. 2:13–14).

На източното полукълбо апостол Павел се труди сред хората в Коринт. След като чува за сериозни проблеми сред светиите, включително за неморалност (вж. 1 Кор. 5:1), Павел написва едно силно укорително послание. Хората откликнали правилно и очевидно проблемите били коригирани, защото във второто си послание Павел пише: „Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога. …

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт” (2 Кoр. 7:9–10).

И в двата стиха скръбта по Бога е определена като скръб, която води до покаяние.

Скръбта по Бога е дар от Духа. Тя е дълбоко осъзнаване, че нашите действия са обидили нашия Отец и Бог. Тя е ясното осъзнаване, че поведението ни е накарало Спасителя, Този, който не познава грях, дори най-великият от всички, да изтърпи агония и страдание. Нашите грехове са Го накарали да кърви от всяка пора. Тази много истинска душевна и духовна мъка е това, което Писанията описват като „съкрушено сърце и разкаян дух”. (Вж. 3 Нe. 9:20; Moроний 6:2; У. и З. 20:37; 59:8; Пс. 34:18; 51:17; Исаия 57:15) Такъв дух задължително се изисква за истинското покаяние¹¹.

Небесният Отец и Исус Христос желаят да видят промяна в живота ни и Те ще ни помогнат.

Следващият принцип, който бих искал да обсъдя, е следния: Отец и Спасителят много силно желаят да видят промяна в живота ни. Книгата Откровението съдържа една въздействаща покана от Спасителя. Той казва: „Стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него” (Откр. 3:20). Забележете, че Той не казва: „Стоя на вратата и чакам да почукате”. Той ни призовава, приканва, моли просто да отворим сърцата си и да Го допуснем в тях.

Във великата проповед на Мороний за вярата този принцип се преподава още по-ясно. Господ му казва: „И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци”. Няма значение каква е липсата ни или каква е нашата слабост или недостиг. Даровете и силите Му са достатъчни, за да преодолеят всички тях.

Мороний продължава да цитира словата на Господ: „Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни” (Eтер 12:27; курсив добавен).

Какво обещание от Господ! Истинският източник на проблемите ни може да бъде променен, изменен и оформен така, че да стане сила и източник на сила. Това обещание се повтаря в една или друга форма на много други места в Писанията. Исаия казва: „Той дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните” (Исаия 40:29). Господ казва на Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена”. (2 Кор. 12:9) В Учение и Завети четем: „Този, който трепери под силата Ми, ще бъде направен силен и ще принесе плодове на възхвала и мъдрост”. (У. и З. 52:17; вж. също 1 Нe. 17:3; 2 Нe. 3:13; У. и З. 1:28; 133:58–59)¹².

Една от най-ефективните стратегии на Сатана относно хората, които е примамил в греха, е да шепне в ушите им, че не са достойни да се молят. Той ви казва, че Небесният Отец е толкова недоволен от вас, че никога няма да чуе молитвите ви. Това е лъжа и той ни я казва, за да ни измами. Силата на греха е голяма. Ако искаме да се освободим от него, особено от сериозния грях, ни трябва сила по-голяма от нашата собствена.

Никой не желае повече от Небесния ви Отец да ви помогне да избягате от греха. Отидете при Него. Признайте греха си, признайте срама и вината си и след това Го умолявайте за помощ. Той има силата да ви помогне да победите¹³.

Братя и сестри, трябва да отнесем греховете си към Господ в смирено и скръбно покаяние. Трябва да Го умоляваме за силата да ги преодолеем. Обещанията са гарантирани. Той ще ни помогне. Ще имаме силата да променим живота си¹⁴.

Не трябва да губим вяра в стремежа си да станем подобни на Христос.

Шестата и последна точка, която желая да отбележа за процеса на покаянието, е следната: докато се стремим да станем по-подобни на Бог, трябва да внимаваме да не се обезсърчаваме и губим надежда. Да станем подобни на Христос е стремеж за цял живот и често включва растеж и промяна, която е бавна и почти неосезаема. Писанията включват изключителни разкази за мъже, чиито живот се е променил драматично, в един миг, както е станало с: Алма младши, Павел по пътя за Дамаск, Енос, молейки се дълго до свечеряване, цар Ламоний. Толкова удивителни примери за силата на промяната дори на затънали в греха хора дават увереност, че Единението може да достигне дори най-отчаяните.

Но трябва да внимаваме, когато обсъждаме тези забележителни примери. Макар и да са истински и силни, те са по-скоро изключение, отколкото правило. Зад всеки Павел, зад всеки Енос и всеки цар Ламоний стоят стотици и хиляди хора, които намират процеса на покаяние по-сложен, по-неуловим. Ден след ден те се приближават до Господ, осъзнавайки малко по малко, че изграждат богоподобен живот. Те водят тих живот, изпълнен с доброта, служба и отдаденост. Те са като ламанитите, за които Господ казва, че „бяха кръстени с огън и със Светия Дух, но не го знаеха”. (3 Нe. 9:20; курсив добавен)

Не трябва да губим надежда. Надеждата е котва за душата на човека. Сатана желае да захвърлим настрана тази котва. По този начин той може да донесе отчаяние и желание да се предадем. Но не трябва да губим надежда. Господ е доволен от всяко усилие, дори и най-малките всекидневни усилия, при които се стремим да станем по-подобни на Него. Макар и да виждаме, че имаме доста да вървим по пътя на усъвършенстването, не трябва да губим надежда¹⁵.

За хората, които заплатят цената на истинското покаяние, обещанието е гарантирано. Отново можете да бъдете чисти. Отчаянието може да бъде премахнато. Сладкият мир на опрощението ще се влее в живота ви.

Словата на Господ чрез Исаия са сигурни: „Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:18).

А в настоящата диспенсация Господ говори със същата яснота, когато казва: „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42)¹⁶.

The resurrected Jesus Christ emerging from the Garden Tomb. Christ is portrayed stepping out of the tomb. He is depicted wearing white robes. Flowers are blooming near the entrance to the tomb. — „Истинското покаяние е основано на вярата в Господ Исус Христос и произтича от нея. Няма друг начин.”

Надявам се, че няма да живеем в миналото. Хората, които живеят в миналото, нямат особено светло бъдеще. Имаме голяма склонност да скърбим за загубите си, за решения, които сме направили, за които като размислим, виждаме, че вероятно са били грешни решения. Имаме голяма склонност да се чувстваме зле относно обстоятелствата, от които сме заобиколени, мислейки, че те биха могли да са по-добри, ако бяхме взели различни решения. Можем да спечелим от миналия опит. Но нека не прекарваме времето си в притеснения за решенията, които сме взели, за грешките, които сме направили. Нека живеем в настоящето и в бъдещето¹⁷.

Мои възлюбени братя и сестри, докато се стремим да станем членове на Христовата Църква—членове, в смисъла, който Той дава, членове, които са се покаяли и са дошли при Него—нека помним следните шест принципа. Първо, Евангелието е Господният план на щастие, а покаянието е предназначено да ни носи радост. Второ, истинското покаяние е основано на вярата в Господ Исус Христос и произтича от нея. Няма друг начин. Трето, истинското покаяние включва промяна в сърцето, а не само промяна на поведението. Четвърто, част от тази велика промяна в сърцето е да чувстваме божествена скръб за греховете си. Ето това означава съкрушено сърце и разкаян дух. Пето, Божиите дарове са достатъчни, за да ни помогнат да преодолеем всеки грях и слабост, ако просто се обърнем към Него за помощ. Последно, трябва да помним, че в повечето случаи покаянието не включва значителни или драматични промени, а по-скоро постепенно, постоянно и непрекъснато движение към съвършенство.

Ако се стремим да въплътим тези принципи в живота си и ги прилагаме ежедневно, ще успеем да станем не просто членове в списъците на Църквата на Исус Христос. Ако сме истински членове, имаме право на Неговото обещание: „Всеки, който е от Моята църква и устои до края, него ще установя върху Моята канара и портите на пъкъла не ще му надделеят” (У. и З. 10:69)

Моля се всички да спечелим за себе си това обещание¹⁸.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

Президент Бенсън казва, че, за да се покаем наистина, трябва първо да осъзнаем, че „евангелският план е планът на щастието” и че нечестието „никога няма да ни даде щастие” (точка 1). Защо според вас това разбиране е важно в процеса на покаянието?
Защо промяната на поведението не е достатъчна при усилията ни да се покаем? (Вж. точка 2) Защо според вас трябва да гледаме към Исус Христос, за да се покаем наистина?
По какви начини сте преживели „голяма промяна в сърцето”, според обясненото в точка 3? Какво можем да направим, за да помогнем на другите да претърпят тази промяна?
По какви начини „божествената скръб” се различава от съжалението, което някои хора чувстват, когато са направили нещо лошо? (Вж. точка 4) Как един родител или епископ може да използва ученията в точка 4, за да помогне на някой, който се нуждае от покаяние?
Докато разглеждате точка 5, какви учения намирате особено утешителни в нея? Защо тези учения са утешителни за вас?
Свидетелствайки за силата на Единението на Спасителя, президент Бенсън казва: „Не трябва да губим надежда” (точка 6). Какви истини за Единението намирате в точка 6, които ви дават надежда?

Свързани с темата стихове

Лука 15:11–32; Moсия 4:10–12; 26:30–31; Aлма 34:17–18; 3 Нeфи 27:19–20; У. и З. 18:10–16; 19:15–19

Помощ в преподаването

„Вашата основна грижа трябва да бъде да помогнете на другите да научат Евангелието, а не да провеждате впечатляващи презентации. Това включва предоставянето на възможност на учениците да учат сами себе си” (Преподаването – няма по-велико призование, 1999 г., с. 64).