Глава 23

„Укрепи коловете си”

„Коловете и окръзите на Сион символизират светите места, в които, според казаното от Господ, светиите ще се съберат в последните дни, за да се подслонят от бурята.”

Из живота на президент Езра Тафт Бенсън

На 13 януари 1935 г. членовете на кол Бойси, щата Айдахо, подкрепят 35-годишния Езра Тафт Бенсън за първи съветник в тяхното колово президентство. Под ръководството на президент Скот С. Браун, президент Бенсън получава много възможности да служи, ръководи и преподава. Например, той спомага за завръщането на един носител на Мелхиседековото свещеничество към активност в Църквата¹ и помага за ръководенето на усилията на кола да реализира църковната програма по благосъстоянието².

През 1938 г. колът се разраства до над 8 000 члена, затова Първото Президентство разпорежда той да бъде разделен на три кола. Президент Бенсън казва, че е „шокиран”, когато на 27 ноември 1938 г. е призован да председателства над един от тези колове. Съпругата му Флора казва на децата им, че е благословия баща им да получи това призование³.

Службата на президент Бенсън като колов президент е благословия за целия кол. Той продължава да преподава принципите на благосъстоянието и обръща специално внимание на младежите. Преди една сесия на колова конференция той забелязва една група млади мъже да се опитва да се измъкне от сградата за събрания. „Те бавно се отправиха по коридора към задната врата, с очи към фоайето, за да се уверят, че тяхното измъкване не е забелязано. Горе-долу тогава той излезе от офиса си, прецени ситуацията и протегна ръцете си към коридора, така че момчетата попаднаха направо в тях. „Радвам се да ви видя, момчета” – каза той. „Нека отидем заедно на конференцията”. Той ги поведе към първия ред и по-късно ги повика да споделят свидетелствата си”⁴.

По-малко от два месеца, след като президент Бенсън започва да служи като колов президент, той има повод за още една изненада. Предлага му се работа като изпълнителен секретар на Националния съвет на фермерските кооперативи, което изисква той да работи в столицата Вашингтон. В началото той отказва предложението, но след като се съветва с Флора и Първото Президентство, той решава да го приеме⁵. Когато е освободен като колов президент на 26 март, той пише, че това е „най-трудният ден, който е имал. … В бележките ми (към членовете на кола) бях силно благословен от Господ, но ми бе трудно да контролирам чувствата си. Няма по-прекрасни хора по целия свят и обичам всеки един от тях”⁶.

Семейство Бенсън се мести във Бетседа, щата Мериленд, близо до столицата Вашингтон. След малко повече от година президентът на Кворума на дванадесетте апостоли и старейшина Aлбърт E. Бауен, също от Кворума на дванадесетте, посещават областта, за да организират нов кол. Президент Клосън се среща с Езра Тафт Бенсън и казва: „Брат Бенсън, Господ иска да си президент на този кол. Какво ще кажеш за това?” Президент Бенсън отново е изненадан. Той казва: „Не познавам тези хора. Аз живея тук едва от година”⁷. Но той смирено приема призованието и председателства над около 2 000 членове в един сравнително голям по площ кол. Флора говори за неговата служба като колов президент: „Той толкова обича това. Не титлата е важна за него, а радостта да може да помага на колкото може повече хора да видят истината на Евангелието”⁸.

По-късно, като апостол, президент Бенсън посещава колове по целия свят. Той отбелязва: „Понякога, като се връщах от посещения в коловете, аз казвах на жена си, че не знам какво точно ще е в небесата, но не бих искал нищо по-прекрасно от това да имам удоволствието и радостта да общувам с типа мъже и жени, които срещам сред ръководителите на коловете и районите на Сион и мисиите по земята. Наистина сме богато благословени”⁹.

Една от целите на кола е „да обединя(ва) и усъвършенств(а) членовете … като ръководи църковните програми, обреди и евангелско обучение.

Учения на Езра Тафт Бенсън

Като членове на Църквата, ние се събираме в коловете на Сион.

Нечленовете понякога питат: „Какво е кол?” Членовете също се интересуват: „Каква е значимостта на кола? Какво означава той за нас като членове?”

За нечленовете колът е подобен на епархията в други църкви. Колът е географска област, съдържаща няколко района (местни конгрегации), ръководена от президентство.

За членовете терминът кол е символичен израз. Представете си една голяма шатра, държана от въжета, вързани за много колове, които са здраво закрепени за земята. Пророците оприличават Сион от последните дни на голяма шатра, която покрива земята (вж. Исаия 54:2; 3 Нефи 22:2). Тази шатра се поддържа от въжета, завързани за колове. Тези колове, разбира се, са различните географски организации по цялата земя. В настоящия момент Израил се събира в различните колове на Сион¹⁰.

Колът има поне четири цели:

1. Всеки кол се ръководи от трима висши свещеници и, подкрепен от дванадесет мъже, служещи в т. нар. висш съвет, става миниатюрна църква на светиите в дадена географска област. Целта е да се обединят и усъвършенстват членовете, които живеят в тези граници, като ръководи църковните програми, обреди и евангелско обучение.

2. Членовете на коловете следва да са пример или стандарт за праведност.

3. Коловете следва да са защита. Те правят това, когато членовете на кола се обединяват около своите местни свещенически служители и се посвещават на своя дълг и спазването на заветите си. Ако тези завети се спазват, те стават защита от грешки, зло и бедствия.

Ние строим храмове само там, където имаме колове. Благословиите и обредите на храма подготвят човек за възвисяване. Разбира се, не е възможно всеки кол да има храм, но в момента сме свидетели на нещо забележително, да, чудни развития при строежа на храмове в различни места по света. Такава програма позволява на членовете на Църквата да получат пълните благословии Господни.

4. Коловете са убежище от бурята, която ще бъде изсипана на земята¹¹.

Коловете са организирани, за да помогнат на родителите да преподават Евангелието и да водят децата си към спасителните обреди.

В Учение и Завети четем:

„И отново, ако в Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани, има родители с деца, които до осем годишна възраст не ги научат да разбират учението за покаянието, за вярата в Христа, Синът на живия Бог, за кръщението и дара на Светия Дух чрез полагане на ръце, грехът ще е върху главите на родителите. Защото това ще бъде закон за жителите на Сион или в който и да е от неговите колове, които са организирани” (68:25–26; курсив добавен).

Тук виждате някои от основните цели на коловете. Те са организирани, за да помагат на родителите, „които имат деца в Сион” да ги учат на Евангелието на Исус Христос и да отслужват спасителните обреди. Коловете се създават, за да усъвършенстват светиите и това развитие започва в дома с ефективно евангелско обучение¹².

Когато членовете на кола отразяват Господния стандарт за святост, колът става красив символ, който да се вижда от целия свят.

Господ заявява: „Защото Сион трябва да нараства в красота и святост; пределите му трябва да се разширяват, коловете му трябва да се укрепват, да, истина ви казвам, Сион трябва да се надигне и да облече прекрасните си одежди” (Учение и Завети 82:14).

Тук Господ заявява още една велика цел на кола: да бъде красив символ, който да се вижда от целия свят. Изразът „да облече прекрасните си одежди” се отнася, разбира се, за вътрешната святост, която трябва да бъде постигната от всеки член, който нарича себе си светия. Сион са „чистите по сърце” (Учение и Завети 97:21).

Коловете на Сион биват укрепени и границите на Сион се разширяват, когато членовете затвърждават стандарта за святост, който Господ очаква от избраните Си люде¹³.

Всеки кол служи като защита и убежище от враговете — видими и невидими.

Едно друго откровение от Господ дава следното обяснение за целта на коловете: „Наистина казвам на всички вас: Станете и заблестете, тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите, и събирането наедно върху земята на Сион и коловете му да може да бъде за отбрана и убежище от бурята и яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя” (Учение и Завети 115:5–6).

В това откровение има една заповед да заблестим, тъй че светлината ни да бъде знаме за народите. Знамето става символ за точност и съвършенство. Светиите трябва да са знаме на святост, което да бъде виждано от света. Това е красотата на Сион.

Господ след това разкрива, че коловете на Сион трябва да са „за отбрана и убежище от бурята и яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя”. Коловете са защита за светиите от врага, видим и невидим. Защитата е насока, осигурена чрез свещенически канали, която укрепва свидетелството и насърчава семейна сплотеност и лична праведност.

В Своя предговор към откровенията в Учение и Завети Господ предупреждава: „Денят скоро идва; часът все още не, но е близо, когато мирът ще бъде отнет от земята и дяволът ще има власт над собственото си владение” (Учение и Завети 1:35).

Днес … виждаме изпълнението на това пророчество, когато Сатана, с нарастваща ярост, показва властта си над „собственото си владение”—земята. Никога това влияние не е било толкова силно и само хората, взели за свой водач Светия Дух—и следвали съветите на свещеническите си ръководители—ще бъдат пощадени от опустошението на неговото зло влияние.

Господ също заявява в това встъпително откровение, че Той ще има сила над Своите светии „и ще царува сред тях” (Учение и Завети 1:36). Той прави това, като действа чрез избраните Си служители и коловите и районните ръководители¹⁴.

Като се събираме с останалите светии, виждаме, че един кол може „да е за отбрана и убежище от бурята” (У. и З. 115:6).

С нарастването на Църквата е много важно да изграждаме здраво и добре и нашите бъдещи колове да имат изградени основните необходими за успех елементи и съществуващите колове да работят неуморно за постигането на пълна духовна зрялост. Тези колове трябва да бъдат местата събиране на Сион днес и духовни светилища, в много отношения и доколкото е възможно самостойни¹⁵.

Коловете и окръзите на Сион символизират светите места, в които, според казаното от Господ, светиите ще се съберат в последните дни, за да се подслонят от бурята. Вие и децата ви трябва да се събирате тук за поклонение, да извършвате свещени обреди, да общувате, да се учите, да участвате в музикални, танцувални, театрални и спортни дейности и цялостно да усъвършенствате себе си и един друг. Често се обръща внимание, че сградите ни за събрания имат върху си кула с пилони към небесата, символизиращи как нашия живот трябва да е непрекъснато насочен нагоре, към Бог¹⁶.

Пророкът Нефи от Книгата на Мормон вижда деня, когато светиите ще са разпръснати в колове по целия свят. Той вижда времето, когато Господ ще им даде закрилата Си, когато са заплашени от разрушителни бури, застрашаващи съществуването им. Нефи пророкува: „И стана така, че аз, Нефи, съзрях силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който беше пръснат по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава” (Книгата на Мормон, 1 Нeфи 14:14).

Посредством откровение знаем, че ще има опасности, бедствия и преследване в последните дни, но чрез праведност светиите могат да бъдат пощадени. Господното обещание в Книгата на Мормон е сигурно: „Той ще запази праведните чрез силата Си” (1 Нeфи 22:17)¹⁷.

Предложения за изучаване и преподаване

Въпроси

След прочитането на точка 1, как бихте отговорили на някой, който попита защо членовете на Църквата са организирани в колове?
Президент Бенсън ни напомня, че коловете помагат на родителите да преподават на децата си Евангелието и да осигурят за тях свещеническите обреди (вж. точка 2). По какви начини вашият кол е укрепил усилията ви у дома?
Кога сте виждали членове на кола да се събират, за да дават пример „който да се вижда от целия свят”? (Вж. точка 3) По какъв начин сте имали полза от тези дейности?
По какви начини колът предоставя защита „от враговете — видими и невидими”? (Вж. точка 4) Какви възможности имаме за участие в нашия кол? Кои са някои от благословиите, които можем да получим, когато правим това?

Свързани с темата стихове:

Исаия 25:3–5; Maтея 5:14–16; Moроний 10:31–33; У. и З. 101:17–21; 133:7–9

Помощ в преподаването

„Опитният учител не си мисли: „Какво ще правя днес в урока?” а се пита: „Какво ще правят учениците ми в урока днес?”, не „Какво ще преподавам днес?”, а по-скоро “Как ще помогна на моите ученици да открият това, което трябва да знаят?” (Вирджиния Х. Пиърс, “The Ordinary Classroom—A Powerful Place for Steady and Continued Growth,” Ensign, ноем. 1996 г., с. 12; цитат наTeaching the Gospel: A Handbook for CES Teachers and Leaders, 1994 г., с. 13).