1 И стана така, че те отидоха и започнаха да проповядват словото Божие на людете, като влизаха в синагогите им и в къщите им; да, те даже проповядваха словото и по улиците им.

2 И стана така, че след много труд сред тях, те започнаха да имат успех сред бедните; защото ето, те бяха прогонвани от синагогите заради грубото им облекло.

3 Ето защо, на тях не им се позволяваше да влизат в синагогите и да се покланят на Бога, като бяха считани за нечисти, защото бяха бедни; да, те бяха считани от братята си за шлак; затова те бяха бедни откъм светски неща; но също бяха и нищи по сърце.

4 Сега, тъй както Алма поучаваше и говореше на людете на хълма Онида, при него дойде голямо множество от люде, които бяха тези, за които говорихме, които бяха нищи по сърце, поради бедността им откъм светски неща.

5 И те дойдоха при Алма; и този, който беше първият сред тях, му каза: Ето, що да сторят тези мои братя; те са презирани от всички човеци заради бедността си, да, и най-вече от нашите свещеници; защото те ни прогониха от синагогите ни, за изграждането на които се трудихме много със собствените си ръце; а те ни прогониха поради извънредната ни бедност; и нямаме къде да се покланяме на нашия Бог; и ето, що да сторим?

6 И сега, когато Алма чу това, той се обърна с лице право към него и погледна с голяма радост; защото видя, че огорченията им наистина ги бяха смирили и че те се подготвяха да чуят словото.

7 Ето защо, той не каза нищо повече на другото множество; но простря ръката си и се провикна към онези, които гледаше, които бяха истински каещи се, и им каза:

8 Виждам, че сте смирени по сърце; и ако това е истина, благословени сте!

9 Ето, вашият брат попита: Що да сторим, понеже сме прогонени от синагогите ни, та да не можем да се покланяме на нашия Бог.

10 Ето, аз ще ви кажа, смятате ли, че не можете да се покланяте на Бога никъде другаде, освен само в синагогите ви?

11 И освен това, бих попитал, смятате ли, че не трябва да се покланяте на Бога повече от веднъж в седмицата?

12 Казвам ви, че за вас е добре, че сте прогонени от синагогите ви, за да се смирите и да се научите на мъдрост; защото е необходимо да се научите на мъдрост; понеже точно заради това, че сте прогонени и презирани от братята ви поради извънредната ви бедност, вие бяхте доведени до смирение на сърцето; защото вие по необходимост сте доведени до смирение.

13 И сега, понеже сте принудени да се смирите, благословени сте; защото човек понякога, ако е принуден да се смири, търси покаяние; и сега сигурно е, че всеки, който се покае, ще намери милост; и този, който намери милост и устои до края, същият ще бъде спасен.

14 И сега, както ви казвах, че понеже бяхте принудени да се смирите, сте благословени, не смятате ли, че по-благословени са онези, които наистина се смиряват поради словото?

15 Да, този, който наистина се смири и се покае за греховете си, и устои до края, същият ще бъде благословен, да, много по-благословен от онези, които са заставени да бъдат смирени поради извънредната си бедност.

16 Ето защо, благословени са, които се смиряват, без да бъдат заставяни да бъдат смирени; или по-скоро, с други слова, благословен е, който вярва в словото Божие и се кръщава без съпротивление на сърцето, да, без да е принуден да узнае словото или даже да е заставен да го узнае, преди да повярва.

17 Да, мнозина са, които казват: Ако ти ни покажеш знамение от небесата, тогава ние ще знаем със сигурност и тогава ще повярваме.

18 Сега, питам аз: Вяра ли е това? Ето, аз ви казвам, Не; защото ако човек знае нещо, той няма причина да вярва, защото го знае.

19 И сега, колко по-проклет е онзи, който познава волята Божия и не я върши, в сравнение с този, който само вярва или само има повод да вярва и изпада в прегрешение?

20 Сега, според това трябва да отсъдите. Ето, казвам ви, че от едната страна е тъкмо както от другата; и всекиму ще бъде според делата му.

21 И сега, както вече казах относно вярата – вяра не е да имате съвършено знание за нещата; ето защо, ако имате вяра, вие се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни.

22 И сега, ето, казвам ви и бих желал да запомните, че Бог е милостив към всички, които вярват в Неговото име; ето защо, Той иска първо да повярвате, да, тъкмо в словото Му.

23 И сега, Той споделя словото Си чрез ангели с човеците, не само с мъжете, но и с жените също. И сега, това не е всичко; на малките деца много пъти им се дават слова, които объркват мъдрите и учените.

24 И сега, възлюбени мои братя, понеже поискахте да научите от мен какво трябва да сторите, защото сте огорчени и прогонени, аз не желая да си помислите, че имам намерение да ви съдя само според това, което е истинно.

25 Защото аз не искам да кажа, че всички сте били заставени да се смирите; защото наистина вярвам, че има някои между вас, които биха се смирили при каквито и да са обстоятелства.

26 Сега, както вече казах относно вярата, че тя не е съвършено знание, точно така е и с моите слова. Вие не можете да знаете за тяхната сигурност от самото начало в съвършенство, не повече, отколкото вярата е съвършено знание.

27 Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми.

28 Сега ще сравним словото със семе. И тъй, ако дадете място да се посади семе в сърцето ви и ето, ако то е истинско семе или добро семе, ако не го изхвърлите чрез неверието си, като се възпротивите на Духа Господен, ето, то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: Това семе трябва да е добро, или че словото е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява съзнанието ми, да, и започва да ми става приятно.

29 Сега ето, това не би ли увеличило вярата ви? Аз ви казвам, Да; въпреки че тя не е още израснала до съвършено знание.

30 Но ето, когато семето набъбне и поникне, и започне да расте, по необходимост ще кажете, че семето е добро; защото ето, то набъбва, пониква и започва да расте. И сега, ето, няма ли това да усили вярата ви? Да, това ще усили вярата ви; защото ще си кажете: Знам, че това е добро семе; защото ето, то пониква и започва да расте.

31 И сега, ето, сигурни ли сте, че това е добро семе? Аз ви казвам, Да; Защото всяко семе принася плод по свое собствено подобие.

32 Ето защо, ако едно семе израства, то е добро, но ако не израства, ето, то не е добро, затова се изхвърля.

33 И сега, ето, понеже вие направихте този опит и посадихте семето, и то набъбва, пониква и започва да расте, вие трябва да разберете, че семето е добро.

34 И сега, ето, знанието ви съвършено ли е? Да, знанието ви е съвършено в това, но вярата ви е спяща; и това е, понеже знаете, защото вие знаете, че словото е набъбнало душите ви и знаете също, че е покълнало, тъй че съзнанието ви започва да се просветлява и разумът ви започва да се разширява.

35 О, тогава не е ли вярно това? Казвам ви, Да! Защото то е светлина; и всичко, което е светлина, е добро – защото е забележимо и затова трябва да познаете, че е добро; и сега ето, след като сте вкусили тази светлина, знанието ви съвършено ли е?

36 Ето, аз ви казвам, Не; Нито пък трябва да сложите настрана вярата си, защото вие само упражнихте вярата си, за да посадите семето, та да можете да направите опит да узнаете дали семето е било добро.

37 И ето, когато дървото започне да расте, вие ще кажете: Нека го подхраним с голяма грижа, че да може да хване корен, да израсне и ни принесе плод. И сега, ето, ако го подхранвате с голяма грижа, то ще хване корен, ще израсне и ще даде плод.

38 Но ако пренебрегнете дървото и не мислите повече за подхранването му, то няма да хване корен; и когато жаркото слънце дойде и го изгори, тъй като няма корен, то ще повехне и вие ще го отскубнете и изхвърлите.

39 Сега, това е не защото семето не е добро, нито пък защото плодът му няма да бъде желателен; но е, понеже земята ви е безплодна и вие не подхранвате дървото, затова вие няма да берете от плода му.

40 И тъй, ако не подхранвате словото, очаквайки с око на вяра плода му, вие никога няма да можете да откъснете от плода на дървото на живота.

41 Но ако вие подхранвате словото, да, подхранвате го, когато започне да расте, чрез вярата ви с голямо усърдие и с търпение, очаквайки плода му, то ще се прихване; и ето, то ще бъде едно дърво, прорастващо към вечния живот.

42 И поради усърдието ви, и вярата ви, и голямото ви търпение към словото в подхранването му, тъй че то да може да хване корен у вас, ето, вие след време ще можете да откъснете от плода му, който е най-скъпоценния и който е по-сладък от всичко, що е сладко, и по-бял от всичко, що е бяло, да, и по-чист от всичко, що е чисто; и вие ще се угощавате с този плод тъкмо докато се наситите, та да не гладувате, нито ще жадувате.

43 Тогава, братя мои, вие ще пожънете наградите за вярата си и усърдието си, търпението и дълготърпението си, докато сте очаквали дървото да ви принесе плод.