Писания
Алма 34


Глава 34

Амулик свидетелства, че словото е в Христа за спасение. Ако не се извърши единение, цялото човечество трябва да погине. Целият закон на Моисей сочи за жертвата на Божия Син. Вечният план за изкуплението е основан на вярата и покаянието. Молете се за материални и духовни благословии. Този живот е времето, за да се подготвят човеците да срещнат Бога. Изработвайте спасението си със страх пред Бога. Около 74 г. пр. Хр.

1 И сега стана така, че щом Алма им изрече тези неща, седна на земята, а Амулик стана и започна да ги учи, казвайки:

2 Братя мои, мисля, че е невъзможно да бъдете невежи в това, което беше казано за пришествието на Христа, за Когото проповядваме, че е Синът Божий; да, знам, че всичко това ви е било многократно проповядвано, преди вашето отцепление от средата ни.

3 И както пожелахте от моя възлюбен брат да ви стори знайно що да сторите при вашите страдания; и той ви е казал нещо, за да подготви разума ви; да, и той ви е увещавал да имате вяра и търпение.

4 Да, даже да имате толкова вяра, че дори да посадите словото в сърцата си, та да можете да изпитате добрината Му.

5 И ние видяхме, че главният въпрос, който е на ума ви, е дали словото е в Сина Божий, или няма да има Христос.

6 И вие видяхте също, че моят брат ви доказа чрез много примери, че словото е в Христа за спасение.

7 Моят брат се позова на словата на Зенос, че изкуплението идва чрез Сина Божий; а също и на словата на Зенок; и той също се позова на Моисей, за да докаже, че тези неща са истинни.

8 И сега, ето, аз искам също да ви засвидетелствам от мен самия, че тези неща са истинни. Ето, казвам ви, че знам, че Христос ще дойде сред чедата човешки, за да вземе върху Си прегрешенията на Своя народ; и че ще извърши единение за греховете на света, защото Господ Бог го е казал.

9 Защото е нужно да бъде извършено единение; понеже според великия план на Вечния Бог, трябва да бъде извършено единение, иначе цялото човечество трябва неизбежно да погине; да, всички са се ожесточили; да, всички са паднали и изгубени и трябва да погинат, освен ако няма единение, което е необходимо да се извърши.

10 Защото необходимо е да има една велика и последна жертва; да, но не човешка жертва, нито на животно или на някаква птица; защото няма да е човешка жертва, но трябва да бъде една безпределна и вечна жертва.

11 Сега, няма човек, който да може да пожертва собствената си кръв, с която да извърши единение за греховете на друг. И сега, ако някой убие, ето, нашият закон, който е справедлив, ще отнеме ли живота на брат му? Казвам ви, Не.

12 Но законът изисква живота на онзи, който е убил; ето защо, не може да има нищо, което да е по-малко от едно безпределно единение, което да е достатъчно за греховете на света.

13 Затова необходимо е да има една велика и последна жертва и тогава ще се спре или ще е необходимо да се спре проливането на кръв; тогава законът на Моисей ще бъде изпълнен; да, той ще бъде изпълнен напълно, всяка точка и чертичка и нищо няма да е пропуснато.

14 И ето, това е пълният смисъл на закона, всяка частица от който сочи към тази велика и последна жертва; и тази велика и последна жертва ще бъде Синът Божий, да, безпределна и вечна.

15 И тъй, Той ще донесе спасение за всички, които повярват в Неговото име; защото това е намерението на тази последна жертва – да осъществи сърдечната милост, която надвива правосъдието и дава средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние.

16 И тъй, милостта може да удовлетвори изискванията на правосъдието и да обгърне човеците в ръцете на безопасността, докато този, който не упражнява вяра за покаяние, ще бъде подложен на целия закон и на изискванията на правосъдието; затова великият и вечен план за изкуплението се осъществява само за този, който има вяра за покаяние.

17 Ето защо, дано Бог ви даде, братя мои, да започнете да упражнявате вярата си за покаяние и да започнете да призовавате Святото Му име, та Той да се смили над вас.

18 Да, призовавайте Го за милост, защото Той е могъщ да спасява.

19 Да, смирете се и продължавайте с молитвите си към Него.

20 Призовавайте Го, когато сте по нивите си, да, или за всичките ви стада.

21 Призовавайте Го, когато сте в къщите си сред цялото ви домочадие, и сутрин, и по пладне, и вечер.

22 Да, призовавайте Го срещу силата на враговете ви.

23 Да, призовавайте Го срещу дявола, който е враг на всичко праведно.

24 Призовавайте Го за посевите на нивите ви, за да преуспявате в тях.

25 Молете се за стадата по вашите поля, та да може те да се множат.

26 Но това не е всичко; вие трябва да изливате цялата си душа във вътрешните ви стаи, по скритите ви места и в пустошта ви.

27 Да, и когато не призовавате Господа, нека сърцата ви бъдат изпълнени и подтиквани да Му се молят непрестанно за вашето благоденствие, също и за благоденствието на онези около вас.

28 И сега, ето, възлюбени мои братя, казвам ви, не смятайте, че това е всичко; защото след като сте вършили всички тези неща, ако върнете нуждаещите се и голите и не посещавате болните и страдащите, и не раздавате от вашето имущество, ако го имате, на онези, които са в нужда, казвам ви, че ако не правите и едно от тези неща, молитвата ви е напразно и не ви носи нищо; и вие сте като лицемерите, които отричат вярата.

29 Ето защо, ако не си спомняте да бъдете милосърдни, вие сте като шлак, който пречиствачите изхвърлят (понеже няма никаква стойност) и който е тъпкан под краката на човеците.

30 И сега, братя мои, след като получихте толкова много свидетелства и видяхте, че светите писания свидетелстват за тези неща, бих желал да дойдете и да принесете плод за покаяние.

31 Да, бих желал да дойдете и да не вкоравявате повече сърцата си; защото ето, сега е времето и денят на вашето спасение; затова, ако вие се покаете и не вкоравявате сърцата си, за вас ще се осъществи незабавно великият план на изкуплението.

32 Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога, да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си.

33 И сега, както ви казах преди, тъй като сте получили толкова много свидетелства, ето защо, аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края, защото след този ден на живота, който ни е даден, за да се приготвим за вечността, ето, ако ние не подобрим времето си, докато сме в този живот, след това идва нощта от мрак, в която никакъв труд не може да бъде изпълнен.

34 И когато бъдете доведени до тази страшна беда, вие няма да можете да кажете: Аз ще се покая и ще се върна при моя Бог. Не, вие няма да можете да кажете това, защото същият този дух, който ще притежава телата ви по времето, когато излизате от този живот, същият този дух ще има сила да притежава тялото ви в онзи вечен свят.

35 Защото ето, ако вие отложите деня на покаянието си чак до смъртта, ето, вие ставате поданици на духа на дявола и той ви запечатва като свои; ето защо, Духът Господен се оттегля от вас и няма място у вас, и дяволът има цялата сила над вас; и това е последното състояние на нечестивия.

36 Аз знам това, защото Господ е казал, че не живее в несвети храмове, а в сърцата на праведните; да, и Той е казал също, че праведните ще седнат в Неговото царство, за да не излязат никога повече оттам; и одеянията им ще бъдат избелени чрез кръвта на Агнеца.

37 И сега, възлюбени мои братя, желая да запомните тези неща и да изработвате вашето спасение със страх пред Бога, и да не отричате повече пришествието на Христа;

38 да не се противопоставяте повече на Светия Дух, но да Го приемете и да вземете върху си името на Христа; да се смирите чак до земята и да се покланяте на Бога, където и да сте, в дух и в истина; и да живеете, ежедневно отдавайки благодарности за многобройните милости и благословии, с които Той ви е надарил.

39 Да, и аз ви увещавам също, братя мои, да бъдете бдителни в непрестанна молитва, за да не бъдете подведени от изкушенията на дявола, за да не може той да ви надвие и да не станете негови поданици в последния ден; защото ето, той не ви възнаграждава с нищо добро.

40 И сега, възлюбени мои братя, бих ви увещавал да имате търпение и да понасяте всякакъв вид огорчения; да не хулите онези, които ви прогонват поради извънредната ви бедност, да не би да станете грешници като самите тях;

41 но да имате търпение и да понасяте тези огорчения с непоколебима надежда, че един ден ще си отпочинете от всички ваши страдания.