1 И стана така, че всички онези, които не искаха да се вслушат в словата на Еламан и на неговите братя, се събраха заедно против братята си.

2 И сега, ето, те бяха извънредно разгневени, дотолкова, че бяха решени да ги убият.

3 Сега, водачът на онези, които бяха разгневени на братята си, беше едър и силен човек; и името му беше Амаликия.

4 И Амаликия желаеше да бъде цар; и онези люде, които бяха разгневени, също желаеха той да им стане цар; и по-голямата част от тях бяха нисши съдии на страната, които търсеха власт.

5 И те бяха подведени от ласкателствата на Амаликия, че ако го подкрепят и го установят да им бъде цар, той ще ги направи управители на народа.

6 Тъй те бяха подведени от Амаликия към отцепничества, въпреки проповядването на Еламан и братята му, да, въпреки извънредно големите им грижи за църквата, защото те бяха висши свещеници на църквата.

7 И имаше мнозина в църквата, които повярваха в ласкателните слова на Амаликия и чак се отцепиха от църквата; и тъй делата на народа на Нефи станаха извънредно несигурни и опасни, въпреки голямата им победа над ламанитите и голямата им радост заради избавлението им от ръката Господна.

8 Тъй, ние виждаме колко бързо чедата човешки забравят Господа, техния Бог, да, колко бързи са да вършат беззаконие и да бъдат подвеждани от лукавия.

9 Да, и ние също виждаме голямото нечестие, което един много нечестив човек може да причини между чедата човешки.

10 Да, ние виждаме, че понеже беше човек на лукавия кроеж и на многото ласкателни слова, Амаликия подведе сърцата на много люде да вършат нечестие; да, и да търсят да разрушат църквата Божия и да разрушат основите на свободата, която Бог им беше дал, тази благословия, която Бог беше изпратил по лицето на земята заради праведните.

11 И сега стана така, че когато Мороний, който беше върховен командир на войските на нефитите, научи за тези отцепничества, той се разгневи на Амаликия.

12 И стана така, че той разкъса наметалото си, взе парче от него и написа върху него: В памет на нашия Бог, на нашата религия, на свободата ни и на нашия мир, и на нашите съпруги, и на нашите чеда, и го прикрепи към края на един прът.

13 И той закопча шлема си, нагръдника си, щитовете си и препаса бронята около слабините си; и той взе пръта, на върха на който беше парчето от разкъсаното му наметало (което той нарече знаме на свободата); и той се поклони до земята и се помоли усърдно на своя Бог за това благословиите на свободата да останат върху братята му, докато християни владеят страната;

14 защото тъй всички истински вярващи в Христа, които принадлежаха към църквата Божия, бяха наречени от онези, които не принадлежаха към църквата.

15 И онези, които принадлежаха към църквата, бяха верни; да, всички онези, които бяха истински вярващи в Христа, взеха върху си с радост името на Христа, или както бяха наречени християни, заради вярата си в Христа, Който трябваше да дойде.

16 И затова по това време Мороний се молеше делото на християните и свободата на страната да бъдат под покровителство.

17 И стана така, че след като изля душата си пред Бога, той нарече цялата земя, която беше на юг от земята Опустошение, да, и в крайна сметка цялата земя, и на север и на юг, Избрана земя и земя на свободата.

18 И той каза: Бог със сигурност не ще допусне ние, които сме презирани, защото вземаме върху си името на Христа, да бъдем потъпкани и унищожени, докато ние сами не си го навлечем чрез нашите собствени прегрешения.

19 И когато Мороний изрече тези слова, той тръгна сред народа, като развяваше във въздуха парчето, откъснато от дрехата му, тъй че всички да могат да видят написаното върху него, като викаше с висок глас, казвайки:

20 Ето, всички, които искат да поддържат това знаме в страната, нека дойдат в силата Господна и встъпят в завет, че ще запазят правата и религията си, та Господ Бог да ги благослови.

21 И стана така, че когато Мороний провъзгласи тези слова, ето, людете дотичаха заедно с броните си и с оръжията си, препасани около слабините им, разкъсвайки дрехите си в знак или като завет, че не ще изоставят Господа своя Бог; или с други слова, ако прегрешат заповедите Божии или изпаднат в прегрешение и бъде срам за тях да вземат върху си името на Христа, да ги разкъса Господ тъкмо тъй, както те бяха разкъсали дрехите си.

22 Сега, това беше заветът, който те сключиха, хвърляйки дрехите си в краката на Мороний, казвайки: Ние сключваме завет с нашия Бог, че ще бъдем унищожени тъкмо както братята ни в земята на север, ако изпаднем в прегрешение; да, и нека Той ни хвърли в краката на враговете ни, тъкмо тъй както ние хвърлихме дрехите си в краката ти; и нека бъдем тъпкани под краката им, ако изпаднем в прегрешение.

23 И Мороний им каза: Ето, ние сме остатък от потомството на Яков; да, ние сме остатък от потомството на Йосиф, чиято дреха беше разкъсана от братята му на много парчета; да, и сега ето, нека да помним да спазваме заповедите Божии, иначе нека дрехите ни да бъдат разкъсани от братята ни, ние да бъдем хвърлени в тъмница, продадени или убити.

24 Да, нека запазим свободата си като остатък от Йосиф; да, нека да запомним словата на Яков преди смъртта му, понеже ето, той видя, че една част от остатъка от дрехата на Йосиф е запазена и не е изгнила. И той каза: Тъкмо както този остатък от дрехата на моя син е бил запазен, тъй един остатък от потомството на сина ми ще бъде запазен от Божията ръка и ще бъде взет при Него, докато останалата част от потомството на Йосиф ще погине, тъкмо както остатъкът от дрехата му.

25 Сега ето, това наскърбява душата ми; при все това душата ми има радост в сина ми заради онази част от потомството, която ще бъде взета при Бога.

26 Сега ето, това бяха словата на Яков.

27 И сега, кой знае дали остатъкът от потомството на Йосиф, който ще погине подобно на дрехата му, не са онези, които се отцепиха от нас? Да, тъкмо тъй ще стане и с нас самите, ако не стоим здраво във вярата на Христа.

28 И сега стана така, че когато Мороний произнесе тези слова, той тръгна и изпрати и други във всички части на страната, където имаше отцепничества, и събра заедно всички люде, които желаеха да запазят свободата си и да застанат срещу Амаликия и всички, които се бяха отцепили от църквата, които бяха наречени амаликити.

29 И стана така, че когато Амаликия видя, че людете на Мороний бяха много по-многобройни от амаликите, и той видя също, че людете му се съмняваха в справедливостта на делото, което бяха предприели, ето защо, страхувайки се, че няма да постигне целта си, той взе онези от своите люде, които искаха да го последват, и отиде в земята Нефи.

30 Сега, Мороний помисли, че не се очакваше ламанитите да имат все още някакви сили; ето защо, той реши да пресече пътя на людете на Амаликия или да ги хване и отведе обратно, а Амаликия да предаде на смърт; да, защото знаеше, че той щеше да подтиква ламанитите към гняв срещу тях и да стори те да дойдат да се сражават срещу тях; и той знаеше, че Амаликия би направил това, за да може да постигне целите си.

31 Ето защо, Мороний сметна за необходимо да вземе войските си, които се бяха събрали наедно и се бяха въоръжили, и бяха встъпили в завет да пазят мира; и стана така, че той взе войската си и те напреднаха в пустошта заедно с шатрите си, за да пресекат пътя на Амаликия в пустошта.

32 И стана така, че той постъпи по свое усмотрение, и напредна в пустошта, и се насочи към войските на Амаликия.

33 И стана така, че Амаликия избяга с малък брой от воините си, а останалата част попадна в ръцете на Мороний; и те бяха отведени в земята Зарахемла.

34 Сега, Мороний беше назначен от върховните съдии и чрез гласа на народа, следователно той имаше право да установява и упражнява власт над войските на нефитите според волята си.

35 И стана така, че всеки от амаликитите, който не поиска да встъпи в завет да поддържа делото на свободата, за да могат да запазят свободно управление, Мороний заповяда да бъде предаден на смърт; и все пак имаше макар и малцина, които отказаха завета на свободата.

36 И също стана така, че той заповяда да се издигне знамето на свободата на всяка кула в цялата земя, притежавана от нефитите; и тъй Мороний утвърди знамето на свободата сред нефитите.

37 И отново настана мир в страната; и тъй те запазиха мира в страната почти до края на деветнадесетата година от управлението на съдиите.

38 А Еламан и висшите свещеници поддържаха реда също и в църквата; да, тъкмо в продължение на четири години те имаха много мир и радост в църквата.

39 И стана така, че имаше мнозина, които умряха, като непоколебимо вярваха, че душите им са изкупени от Господа Исуса Христа; и тъй, те напуснаха света, ликувайки.

40 И имаше неколцина, които умряха от треска, която беше често срещана в страната през някои годишни времена, но те не бяха толкова много, благодарение на превъзходното качество на многото растения и корени, които Бог беше приготвил за премахване на причините на болестите, на които людете бяха изложени поради естеството на климата;

41 но имаше мнозина, които умряха от старост; и онези, които умряха във вярата на Христа, са щастливи в Него, както следва да предположим.