Да бъдем приети от Господ

От старейшина Ерих У. Копишке

От Седемдесетте

Търсенето и получаването на Божието одобрение ще доведе до знанието, че сме избрани и благословени от Него.

Спомням си как, когато бях малко момче, понякога моят баща ме взимаше със себе си, за да работим по различни проекти заедно. Имахме една малка градина на няколко километра от мястото където живеехме и винаги имаше много работа за вършене, за да я подготвим за всеки сезон. Работехме върху беседката или пък строяхме или поправяхме оградата. Спомням си как тази работа винаги се случваше по време на страшен студ, обилен сняг, или проливен дъжд. Но я обичах. Баща ми ме учеше как да правя разни неща с търпение и одобрение.

Един ден той ме покани да затегна един винт, като предупреди: „И помни, ако го затегнеш много силно, ще се счупи”. Горделиво, исках да му покажа какво можех да правя. Затягах с всичка сила и, разбира се, счупих винта. Той се пошегува и започнахме отново. Дори когато допусках грешки, винаги чувствах неговата любов и увереност в мен. Той почина преди повече от десет години, но все още чувам гласа му, усещам неговата любов, радвам се на насърчението му и чувствам неговото одобрение.

Чувството на одобрение от някой, когото обичаме, е основна човешка нужда. Одобрението от страна на добри хора ни мотивира. То увеличава нашето самочувствие и самоувереност. Хората, които не могат да намерят одобрение от желателните източници, често го търсят някъде другаде. Възможно е да се обърнат към хора, които не се интересуват от благосъстоянието им. Може да се привържат към неискрени приятели и да вършат съмнителни неща, опитвайки се да получат одобрението, което търсят. Възможно е да потърсят одобрение, носейки определена марка дрехи, като така си създадат чувството за принадлежност или обществено положение. За някои хора стремежът към определена роля или важна длъжност е също начин, по който търсят одобрение. Те вероятно определят стойността си от поста, който заемат или от общественото положение, с което се сдобият.

Дори и в Църквата не сме освободени от този начин на мислене. Търсенето на одобрение от неправилните източници или поради неправилни причини ни отвежда по една опасна пътека — пътека, която най-вероятно ще ни отклони от правия път и ще ни доведе дори до унищожение. Вместо да се чувстваме оценени и уверени в себе си, накрая ще се почувстваме изоставени и маловажни.

Алма съветва своя син Еламан: „Гледай да следваш Бога и бъди жив”¹. Най-висшият източник на сила и дълготрайно одобрение е нашият Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос. Те ни познават. Те ни обичат. Те не ни одобряват и приемат в зависимост от нашата титла или длъжност. Не гледат на нашето обществено положение. Гледат в сърцата ни. Приемат ни такива, каквито сме и каквито се стремим да бъдем. Търсенето и получаването на Тяхното одобрение винаги ще ни въздига и окуражава.

Ще споделя с вас един обикновен модел, който, ако се прилага, може да помогне на всеки един от нас да получи най-висшето одобрение. Този модел е даден от Господ чрез пророка Джозеф Смит: „Истина ви казвам, всички сред тях, които знаят, че сърцата им са искрени и съкрушени, а духовете им са каещи се и искат да съблюдават заветите си чрез жертви — да, всякакви жертви, които Аз, Господ, ще заповядам — са приети от Мен”².

Този модел се състои от три прости стъпки:

Да знаем, че сърцата ни са искрени и съкрушени.
Да знаем, че нашите духове са каещи се.
И да имаме желанието да съблюдаваме заветите си чрез жертви, както ни е заповядано от Господ.

Първо, трябва да знаем, че сърцата ни са искрени и съкрушени. Как можем да разберем това? Започваме, като си направим искрена равносметка. Сърцето е центърът на нашите чувства. Като се вгледаме в сърцата си, ние се самооценяваме. Това, което никой около нас не знае, ние знаем със сигурност. Ние познаваме своите подбуди и желания. Когато си направим искрена и честна равносметка, ние не си търсим обяснения и не заблуждаваме себе си.

Винаги има начин, по който да разберем дали сърцата ни са съкрушени. Съкрушеното сърце е чувствително, откровено и възприемчиво. Когато чувам Спасителят да казва: „Ето стоя на вратата и хлопам”³, аз Го чувам как хлопа на вратата на моето сърце. Ако Му отворя тази врата, ще бъда по-готов да откликвам на поканите на Духа и да приемам Божията воля.

Когато искрено и с молитва размишляваме върху степента, в която нашите сърца са искрени и съкрушени, ние ще бъдем учени от Светия Дух. Ще получаваме приятно потвърждение или пък нежно коригиране, приканващи ни към действие.

Второ, трябва да знаем, че имаме каещ се дух. Думата каещ се в Оксфордския речник е определена по следния начин: „чувството или изразяването на разкаяние при осъзнаване, че човек е сгрешил”⁴. Ако имаме каещ се дух, ние осъзнаваме греховете и недостатъците си. Усвояваме лесно „всички неща … принадлежащи на праведността”⁵. Изпитваме божествена скръб и желание да се покаем. Каещият се дух е склонен да се вслушва в „убежденията на Светия Дух”⁶.

Каещият се дух се проявява в нашето желание и решителност да действаме. Ние имаме желанието да се смиряваме пред Бог, да се покайваме и да се променяме. Имаме желанието да се молим „Не Моята воля, но Твоята да бъде”⁷.

Третата стъпка при получаването на Господното одобрение е съзнателното решение да съблюдаваме заветите си чрез жертви — „да, всякакви жертви, които Аз, Господ, ще заповядам”⁸. Много често си мислим, че думата жертва се отнася за нещо голямо или трудно, което трябва да направим. В определени ситуации, това може и да е вярно, но като цяло тя се изразява в това да живеем всеки ден като истински последователи на Христос.

Един от начините, по които съблюдаваме заветите си чрез жертва, е като достойно вземаме от причастието всяка седмица. Съзнателно се подготвяме за свещения обряд. Подновяваме и потвърждаваме нашите свещени обещания към Господ. По този начин чувстваме Неговото одобрение и получаваме Неговото уверение, че усилията ни са оценени и че нашите грехове са простени чрез Единението на Исус Христос. По време на този обряд, Господ ни обещава, че като вземем върху си името на Неговия Син, винаги Го помним и спазваме Неговите заповеди, винаги ще имаме Неговия Дух да бъде с нас. Да имаме Светия Дух за наш постоянен спътник, е най-висшият показател, че нашите действия са одобрени от Бог.

Други начини, по които можем да съблюдаваме нашите завети чрез жертва, са така обикновени, като приемане на призование в Църквата и служба в това призование с вяра или като последваме поканата, отправена от нашия пророк Томас С. Монсън да протегнем ръка към хората, които са се отклонили и имат нужда да бъдат духовно спасени. Съблюдаваме заветите си чрез жертва като служим смирено на нашите съседи или в общността или като намираме имената на нашите предци и извършваме храмовата работа за тях. Съблюдаваме нашите завети чрез жертва като просто се стремим към праведност, като бъдем възприемчиви и се вслушваме в подтиците на Духа ежедневно. Понякога съблюдаването на заветите ни не е нищо повече от това да отстояваме твърдо и с вяра, когато житейските бури вилнеят около нас.

След обяснението на модела за получаване на Неговото одобрение, Господ използва една прекрасна илюстрация, за да ни покаже каква лична и семейна полза извличаме, когато търсим Неговото одобрение. Той казва: „Защото Аз, Господ, ще ги накарам да принасят като много плодородно дърво, което е посадено на добра земя покрай чист поток, което дава много скъпоценен плод”⁹.

Когато ние лично сме в хармония с Божия Дух и чувстваме Неговото одобрение, ще бъдем благославяни отвъд нашето разбиране и ще принасяме много плодове на праведност. Ще бъдем сред хората, на които Той ще каже: „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си”¹⁰.

Търсенето и получаването на Божието одобрение ще доведе до знанието, че сме избрани и благословени от Него. Ще се сдобием с по-голяма увереност, че Той ще ни води и напътства. Нежните Му милости ще намерят изява в нашите сърца, в живота и в семействата ни.

С цялото си сърце ви каня да потърсите одобрението на Господ и да се наслаждавате на обещаните от Него благословии. Като следваме обикновения модел, който Господ е установил, ще осъзнаем, че сме приети от Него, независимо от нашите длъжности, обществено положение и от ограниченията на смъртността. Неговото любящо одобрение ще ни мотивира, ще увеличава вярата ни и ще ни помага да се справяме с всичко, с което се сблъскваме в живота. Въпреки предизвикателствата, ние ще успяваме, ще преуспяваме¹¹ и ще чувстваме мир¹². Ще бъдем сред хората, на които Господ казва:

„Не бойте се, дечица, защото сте Мои и Аз съм победил света, и вие сте от онези, които Моят Отец Ми е дал.

И никой от онези, които Моят Отец Ми е дал, няма да бъде изгубен”¹³.

В името на Исус Христос, амин.