Четири звания
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Днес бих искал да предложа четири звания … които могат да ни помогнат да осъзнаем нашата лична роля във вечния план на Бог и нашия потенциал като носители на свещеничеството.
Мои скъпи братя и обични приятели, сърцето ми се изпълва с благодарност и радост да бъда с вас. Поздравявам ви, бащи и дядовци, затова, че сте довели вашите синове и внуци. Поздравявам ви, млади мъже, че сте избрали да бъдете тук днес. Това е мястото, където трябва да бъдете. Надявам се, че можете да почувствате братството, което ни обединява, и се моля тук, измежду вашите братя, да се чувствате приети и да намерите подкрепа и приятелство.
Ние, мъжете, понякога се отъждествяваме чрез звания. Много от нас имат множество звания, като всяко изразява нещо важно за нашата личност. Например, някои звания описват ролите ни в семейството — син, брат, съпруг и баща. Други звания описват нашите светски професии — доктор, войник или майстор. А някои описват нашите призования в Църквата.
Днес бих искал да предложа четири звания, които според мен се отнасят до всички носители на свещеничеството по целия свят — звания, които могат да ни помогнат да осъзнаем нашата лична роля във вечния план на Бог и нашия потенциал като носители на свещеничеството в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Син на Небесния Отец
Едно звание, което определя всички ни по най-основен начин, е син на Небесния Отец. Без значение кои сме или с какво се занимаваме в живота, не трябва никога да забравяме, че ние буквално сме духовни чеда на Бог. Ние бяхме Негови деца преди да дойдем в този свят и ще бъдем Негови деца завинаги. Тази основна истина би трябвало да промени начина, по който гледаме на себе си, на нашите братя и сестри, както и на самия живот.
За съжаление никой от нас не живее изцяло според смисъла, съдържащ се в това звание, „понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога”1.
Понякога е обезкуражаващо да знаем какво означава да сме синове Божии и въпреки това да не успяваме напълно. Противникът обича да се възползва от тези чувства. Сатана по-скоро би искал да се самоопределяте според греховете си вместо според вашия божествен потенциал. Братя, не го слушайте.
Всички ние сме виждали как малко дете се учи да ходи. То прави малка стъпка и залита. То пада. Нима порицаваме такъв опит? Разбира се, че не. Що за баща би наказал детето си затова, че се препъва? Ние окуражаваме, ръкопляскаме и хвалим, защото с всяка малка стъпка детето става по-подобно на своите родители.
Сега, братя, сравнени със съвършенството на Бог, ние смъртните рядко сме нещо повече от непохватни, прохождащи, малки деца. Но нашият Небесен Отец иска от нас да ставаме по-подобни на Него и, скъпи братя, това следва да е нашата вечна цел. Бог разбира, че не можем да осъществим това за един ден, а като правим по една смела крачка напред и след нея друга.
Аз не вярвам в Бог, Който би определил правила и заповеди само с цел да се провалим, за да може да ни накаже. Аз вярвам в Небесен Отец, Който е любящ и грижовен, и Който се радва при всяко наше усилие да стоим изправени или да вървим към Него. Дори когато се препъваме, Той ни подканва да не се обезсърчаваме — никога да не се отказваме или да бягаме от определената ни служба — а да съберем кураж, да намерим вяра и да продължаваме да се опитваме.
Нашият Отец в Небесата наставлява Своите чеда и често изпраща невиждана небесна помощ на хората, които желаят да следват Спасителя.
Ученик на Исус Христос
И това ни довежда да следващото звание, което ние всички споделяме. Всички, които искрено се стремят да следват Христос, се наричат Негови ученици. Въпреки че осъзнаваме, че никой от нас не е съвършен, ние не използваме този факт като извинение да принизяваме очакванията си, да живеем под своя потенциал, да отлагаме деня на нашето покаяние или да отказваме да израстваме в по-добри, по-съвършени, по-пречистени последователи на нашия Учител и Цар.
Помнете, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, не е изградена за съвършени мъже и жени, които не се влияят от смъртните изкушения, а по-скоро за хора като вас и мен. Изградена е на канарата на нашия Изкупител, Господ Исус Христос,2 чрез Чието Единение можем да бъдем пречистени и да станем „съграждани … на Божието семейство”3.
Без Единението на Исус Христос, животът би бил една задънена улица без надежда или бъдеще. С Единението животът е едно облагородяващо и вдъхновяващо пътешествие на растеж и развитие, което води до вечен живот в присъствието на нашия Небесен Отец.
Единението има за цел да помага на всички нас да ставаме по-подобни на Христос; то няма за цел да ни направи еднакви. Понякога объркваме различията в характерите с греха. Дори можем да допуснем грешката да мислим, че след като някой е различен от нас, това означава, че не се харесва на Бог. Този начин на мислене подвежда някои хора да вярват, че Църквата иска да извая всеки член по един и същи шаблон и че всеки трябва да изглежда, да се чувства, да мисли и да се държи като всички останали. Това би противоречало на характера на Бог, Който е създал всеки човек различен от брат си и всеки син различен от баща си. Дори и еднояйчните близнаци не са идентични в характерите си и своите духовни личности.
Това също противоречи на намерението и целта на Църквата на Исус Христос, която приема и защитава моралната свобода на избор на всяко от Божиите деца, заедно с всичките вечни последици от упражняването й. Като последователи на Исус Христос, ние сме обединени в свидетелството си за възстановеното Евангелие и в нашата отдаденост в спазването на Божиите заповеди. Но се различаваме в нашите културни, социални и политически предпочитания.
Църквата процъфтява, когато се възползваме от това разнообразие, когато се насърчаваме взаимно в развиването и използването на нашите таланти, за да подпомагаме и укрепваме останалите ученици.
Братя, ученичеството е едно протичащо цял живот пътешествие в следване на нашия Спасител. По нашата метафорична пътека от Витлеем до Голгота, ние ще имаме много възможности да се откажем от пътешествието си. На моменти ще ни се струва, че пътеката изисква повече от това, за което сме се надявали. Но като мъже на свещеничеството, ние трябва да имаме смелостта да следваме Изкупителя, дори когато тежестта на нашия кръст изглежда непоносима.
С всяка стъпка, която правим в следването на Божия Син, може да ни бъде напомняно, че все още не сме съвършени. Но нека бъдем непоклатими и упорити последователи. Нека не се отказваме. Нека бъдем верни на нашите завети. Нека никога да не губим от поглед нашия Ходатай и Изкупител, вървейки към Него, стъпка по стъпка, колкото и несъвършени да са тези стъпки.
Изцелител на души
Братя, ако наистина следваме нашия Господ Исус Христос, трябва да приемем трето звание: изцелител на души. Ние, които сме били ръкоположени в свещеничеството на Бог, сме призовани да бъдем „изцелител(и) … благ(и)”4.
Наша е отговорността да изграждаме, възстановяваме, усилваме, издигаме и изцеляваме. Нашата задача е да следваме примера на Спасителя и да протягаме ръка към страдащите. Ние „скърби(м) с онези, които скърбят … и утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение”5. Превързваме раните на с традащите. Ние „Подкрепя(ме) слабите, издиг(аме) ръцете, които са отпуснати, и усил(ваме) немощните колене”6.
Като домашни учители, ние сме изцелители. Като свещенически ръководители, ние сме изцелители. Като бащи, синове, братя и съпрузи, ние трябва да бъдем отдадени и посветени изцелители. В едната си ръка носим шишенце с осветено масло за изцеляване на болните, в другата си ръка носим хляб за да нахраним гладните и в сърцата си носим миротворното слово Божие, което „изцелява ранената душа”7.
Това е нашата първа и най-важна отговорност като носители на свещеничеството и тя се отнася за носителите както на Аароновото, така и на Мелхиседековото свещеничество. Възстановеното Евангелие на Исус Христос благославя живота на хората не само когато вярваме в него, но още повече, когато живеем според него. Чрез прилагането на евангелските принципи, хората са възвисявани и семействата биват усилвани. Наша привилегия и отговорност е да вършим нещата не само на думи, но и на дела.
Спасителят е творил на чудеса. Той е великият Изцелител. Той е нашият пример, нашата светлина, дори и в най-тъмните моменти и Той ни показва правилния път.
Нека Го следваме. Нека откликнем на призванието си като станем изцелители, като служим на Бог и на нашите ближни.
Наследник на вечен живот
Четвъртото звание, което всички споделяме ни връща към първото от нашия списък. Като синове на нашия Небесен Отец, ние сме наследници на всичко Негово.
„Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него”8.
Помислете си за това, мои възлюбени братя. Ние сме сънаследници с Христос!
Има ли смисъл тогава някои от нас да изразходват толкова много от ценното си време, внимание, средства и енергия в стремежа си към престиж, богатство или в търсене на забавления от най-новите електронни приспособления?
Господ ни е дал божественото обещание, че „всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, … и да увеличат призованията, … (ще) приемат Мен, казва Господ, … а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец, … ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”9.
Не мога дори да си представя всичко, което това обещание носи със себе си. Но знам, че е велико, божествено, вечно и че си струва всичките ни усилия в живота.
Знаейки това, как може да не се включим с желание и радост в службата към Господ и нашите ближни и да не изпълняваме своите отговорности в Божието свещеничество?
Това е една най-достойна работа, която ще отправи предизвикателство към всяко наше сетиво и ще обхване всяка наша способност. Желаем ли да видим как се отварят небесата и да засвидетелстваме как Светият Дух ще ни покаже пътя? Нека тогава да вземем сърповете си и да се заемем с това велико дело, с тази кауза, която е толкова по-велика от самите нас!
Служенето на Бог и на нашите ближни ще ни насърчава и преобрази в нещо по-велико отколкото сме си мислили, че е възможно.
Вероятно си мислите, че не сте нужни, че сте пренебрегнати или нежелани, че сте никой.
Искрено съжалявам, ако който и да било носител на свещеничеството се чувства по този начин. Определено не сте пренебрегнати или нежелани от вашия Небесен Отец. Той ви обича. И аз ви заявявам със сигурност, че вашата Църква се нуждае от вас.
Не знаете ли, че „Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните”?10
Вероятно е вярно, че сме немощни. Вероятно не сме мъдри или силни. Но когато Бог работи чрез нас, никой и нищо не ще надделее против нас11.
Затова сте нужни. Вие следва да дадете своя специален принос и Бог ще го усили по един въздействащ начин. Способността ви да допринасяте не зависи от вашето призование в Църквата. Възможностите ви за служба са безкрайни. Ако чакате отстрани като зрител, то аз ви насърчавам да се включите в играта.
Не чакайте определено призование преди изцяло да се отдадете на изграждането на Божието царство. Като носител на свещеничеството, вие вече сте призовани в делото. Изучавайте Божието слово ежедневно, молете се на Небесния Отец всеки ден, прилагайте принципите на възстановеното Евангелие, изказвайте благодарност към Бог и се молете за напътствие. И тогава прилагайте на практика това, което научавате — първо в семействата си, но също и във всички житейски ситуации.
В симфонията на великия Композитор, вие изпълнявате специална роля и имате свои собствени ноти за пеене. Дори и да се провалите в изпълняването им, със сигурност, симфонията ще продължи. Но ако положите усилието и се присъедините се към хора и позволите на Божията сила да действа чрез вас, вие ще видите „небесните отвори” да се разкриват и Той ще „изле(е) благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него”12. Издигнете се до истинския си потенциал като син Божий и ще можете да бъдете сила към добро във вашето семейство, дом, общество, народ и дори в света.
И докато това се случва, вие ще „изгуби(те) живота си” в служба на другите,13 ще израствате и ще се развивате, докато достигнете „мярката на ръста на Христовата пълнота”14. Тогава ще бъдете подготвени да наследите с Христос всичко, което Отец има.
Вие сте важни за Бог
Мои скъпи братя, мои скъпи приятели, вие сте важни. Вие сте обичани. Вие сте нужни. Това дело е истинно. Свещеничеството, на което имате привилегията да бъдете носители, е наистина Божие свещеничество.
Моля се, докато размишлявате над многото звания като достоен носител на свещеничеството, да имате божествен попътен вятър със себе си, който да ви извисява към великото наследство, приготвено за вас от вашия Небесен Отец. Оставям ви тази благословия и моето свидетелство, в святото име на Исус Христос, амин.