Домът: училището на живота

От Старейшина Енрике Р. Фалабела

От Седемдесетте

У дома се научават уроци — това е мястото, което може да се превърне в кътче рай на земята.

Някои родители се извиняват за допуснатите у дома грешки с това, че няма училище за родители.

Истината е, че такова училище съществува и то е може би най-доброто от всички. Това училище се нарича дом.

Връщайки се назад в миналото, си припомням скъпи моменти, преживени заедно със съпругата ми. Докато споделям тези спомени с вас, може и вие да си спомните ваши такива моменти — независимо дали са радостни или тъжни; ние се учим от всички тях.

1. Храмът е мястото

Когато се върнах от мисия, срещнах една красива млада жена с дълга черна коса до кръста. Тя имаше красиви и големи очи с цвят на мед заразителна усмивка. Заплени ме от момента, в който я видях.

Моята съпруга си бе поставила за цел да сключи брак в храма, макар по онова време най-близкия храм да се намираше на 6 400 км. разстояние.

Нашата гражданска церемония бе едновременно щастлива и тъжна, тъй като ни ожениха „със срок на годност”. Служителят изрече думите „Обявявам ви за съпруг и съпруга”, но веднага след това допълни: „докато смъртта ви раздели”.

С голяма жертва си купихме еднопосочни билети за храма Меса Аризона.

В храма, докато бяхме коленичили пред олтара, упълномощен служител произнесе думите, които копнеех да чуя — тези, с които ни обявяваше за съпруг и съпруга за време и за цялата вечност.

Един приятел ни заведе в Неделното училище. По време на урока той се изправи и ни представи на класа. Когато събранието приключи, един от братята се приближи и стисна ръката ми, оставяйки банкнота от 20 долара в нея. След малко друг брат също се приближи и за моя изненада също остави банкнота в ръката ми. Бързо се огледах за съпругата ми, която беше в другия край на стаята и се провикнах: „Бланки, ръкувай се с всички!”

Скоро след това събрахме достатъчно пари, за да се върнем в Гватемала.

„В селестиалната слава има три небеса или степени;

и за да се придобие най-висшата, човек трябва да влезе в този ред на свещеничеството”¹.

2. За спор са нужни двама души

Един от девизите на съпругата ми е следния: „За спор са нужни двама души и аз никога няма да бъда единия от тях”.

Бог ясно описва принципите, които да ни водят в отношенията ни с другите хора. Те са убеждаване, дълготърпение, благост, кротост и любов нелицемерна².

Физическото насилие в семейството е практика, която се случва все по-рядко в някои общества и това ни радва. Но все още сме далеч от елиминирането на емоционалния тормоз. Вредата, нанесена от този вид насилие, живее в паметта ни, наранява личността ни, сее омраза в сърцата ни, понижава самочувствието ни и ни изпълва със страх.

Участието в церемония за сключване на селестиален брак не е достатъчно. Трябва и да водим селестиален живот.

3. Дете, което пее, е щастливо дете

Това е друг девиз, който съпругата ми споменава често.

Спасителят разбира колко е важна свещената музика. Ето какво се случва според Писанията след пасхалната вечеря с Неговите ученици: „Като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм”³.

Обръщайки се към Пророка Джозеф, Той казва: „Защото душата Ми се наслаждава на песента на сърцето; да, песента на праведните е молитва към Мен и на нея ще бъде отговорено с благословия върху главите им⁴”.

Колко мило е да чуеш песента на дете, чиито родители са го научили да пее „Чедо на Бога съм”⁵.

4. Имам нужда да ме прегърнеш

Думите „обичам те”, „благодаря ти много” и „прости ми” са като балсам за душата. Те превръщат сълзите в щастие. Те носят утеха на потиснатата душа и потвърждават нежните чувства в сърцата ни. Както растенията вехнат без нужната вода, така и нашата любов чезне и умира, когато престанем да използваме думите и изразите на любов.

Помня дните, когато изпращахме любовни писма по обикновена поща, когато събирахме монети, за да се обадим на любимите от телефонна будка и когато рисувахме и пишехме любовни стихове на обикновен лист хартия.

Днес всичко това звучи като музеен експонат!

Съвременната технология ни позволява да правим чудеса. Колко е лесно да изпратим съобщение, изразяващо обич и благодарност! Младите го правят постоянно. Чудя се дали тези и други прекрасни практики продължават и след като създадем дом. Едно от последните съобщения, които получих от съпругата ми, гласи: „Прегръдка като рай, целувка като слънце и вечер като луна. Хубав ден, обичам те”.

Не мога да не се почувствам като в рая, когато получа съобщение като това.

Нашият Небесен Отец е съвършен пример за изразяване на любов. Когато представя Своя Син, Той използва думите „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение”⁶.

5. Обичам Книгата на Мормон и Моя Спасител Исус Христос

Разчувствам се, когато виждам съпругата ми да чете Книгата на Мормон всеки ден. Като прави това, аз мога да усетя нейното свидетелство само като виждам радостта в изражението й, докато препрочита пасажите, свидетелстващи за мисията на Спасителя.

Колко мъдри са думите на нашия Спасител: “Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене”⁷.

Вдъхновен от това, попитах внучката ми Ракел, която скоро се научи да чете: „Какво ще кажеш да си поставиш за цел да прочетеш Книгата на Мормон?”

Тя ми отговори: „Но дядо, това е толкова трудно. Това е голяма книга”.

След това я помолих да ми прочете една страница. Взех хронометър и засякох времето, за което я прочете. Казах й: „Отне ти само три минути, а Книгата на Мормон на испански има 642 страници, значи ще ти трябват 1 926 минути”.

Това я изплаши още повече, затова разделих числото на 60 минути и й казах, че ще са й необходими само 32 часа, за да я прочете — по-малко от ден и половина!

След което тя ми каза: „Това е лесно, дядо”.

Накрая на Ракел, на брат й Естебан и на останалите ни внуци им отне повече време да я прочетат, защото тази книга трябва да се чете с дух на молитва и размишление.

С времето, като се научим да се наслаждаваме на Писанията, ще възкликнем също като псалмиста: „Колко са сладки на вкус Твоите думи! Да, по-сладки от мед в устата ми!”⁸

6. Не е достатъчно да познаваш Писанията, трябва да живееш според тях

Помня, че като се върнах от мисия, след като бях изучавал усърдно Писанията, си мислех че знам всичко. Докато се ухажвахме, Бланки и аз ги изучавахме заедно. Използвах много от своите бележки и препратки, за да споделя моето знание за Евангелието с нея. След като се оженихме, аз научих важен урок от нея: Може и да съм се опитал да я науча на Евангелието, но тя ме научи как да го живея.

Когато Спасителят завършва проповедта на планината, той дава следния мъдър съвет: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара”⁹.

Хората, които живеят според селестиалните принципи от Писанията, дават утеха на страдащите. Те носят радост на хората, които са депресирани; дават напътствие на изгубените, мир на притеснените и сигурна насока на търсещите истината.

В заключение:

Храмът е мястото.
За спор са нужни двама души и аз никога няма да бъда единия от тях.
Дете, което пее, е щастливо дете.
Имам нужда да ме прегърнеш.
Обичам Книгата на Мормон и Моя Спасител Исус Христос.
Не е достатъчно да познаваш Писанията, трябва да живееш според тях.

Тези и много други уроци се научават у дома — мястото, което може да се превърне в кътче рай на земята¹⁰. Свидетелствам, че Евангелието на Исус Христос и планът на нашия Небесен Отец дават както сигурна насока в този живот, така и обещанието за вечен живот, в името на Исус Христос, амин.