Надеждата на Божията светлина
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Ако се стремим да увеличаваме любовта си към Бог и полагаме усилия да обичаме своите ближни, светлината на Евангелието ще ни заобикаля и вдъхновява.
Вход към просветлението
В офиса ми имам една ценна за мен картина, озаглавена Вход към просветлението. Нарисувана е от един мой приятел, датския художник Йохан Бентин, който бе първият президент на кол в Копенхаген, Дания.
Картината изобразява тъмна стая с една отворена врата, през която блести светлина. Интересното е, че светлината, идваща през вратата, не осветява цялата стая, а само мястото непосредствено пред вратата.
За мен тъмнината и светлината в тази картина са метафора за живота. В нашето състояние на смъртни същества понякога се чувстваме заобиколени от тъмнина. Може да сме загубили любим човек, може някое дете да се е отклонило, може да сме получили обезпокоителна медицинска диагноза, може да имаме проблеми в работата и да сме обременени от съмнения или страхове или може да се чувстваме сами или необичани.
Но макар и понякога да се чувстваме загубени сред настоящите ни обстоятелства, Бог ни обещава надеждата на Неговата светлина — Той обещава да освети пътя пред нас и да ни покаже как да излезем от тъмнината.
Една стая, изпълнена с тъмнина
Бих искал да ви разкажа за една жена, която израснала в стая, изпълнена с тъмнина — ще я нарека Джейн.
От тригодишна възраст Джейн била често бита, унижавана и малтретирана. Била заплашвана и подигравана. Всяка сутрин се събуждала, без да знае дали ще оцелее до следващия ден. Именно хората, които трябвало да я защитават, я тормозели или позволявали малтретирането да продължи.
За да се защити, Джейн се научила да спре да чувства. Нямала надежда да бъде спасена, затова приела ужаса на нейната действителност. В нейния свят нямало светлина, затова тя се предала на тъмнината. С безчувственост, която може да дойде само от постоянния и жесток контакт със злото, тя приела факта, че всеки момент би могъл да е последен за нея.
Тогава, на 18-годишна възраст, Джейн открила Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Радостта и надеждата на възстановеното Евангелие достигнали до сърцето й и тя приела поканата да се кръсти. За пръв път светлина влязла в живота й и тя видяла светла пътека пред себе си. Тя напуснала тъмнината на своя свят и решила да учи далече от човека, който я малтретирал. Най-накрая се почувствала освободена от средата на тъмнина и зло, свободна да се наслаждава на сладкия мир и чудотворно изцеление от страна на Спасителя.
Обаче години по-късно, след като малтретиращият я човек починал, Джейн отново била обезпокоена от ужасните събития на младежките си години. Изключителна тъга и гняв заплашили да унищожат прекрасната светлина, която тя намерила в Евангелието. Тя осъзнала, че ако позволи на тази тъмнина да я погълне, нейният тиранин щял да победи.
Тя потърсила психологическа и медицинска помощ и започнала да осъзнава, че най-добрият й път към изцеляване бил да разбере и приеме, че тъмнината съществува, но да не живее в нея. Защото, както вече знаела, светлината също съществува и точно там тя избрала да бъде.
Предвид тъмното й минало, Джейн лесно можела да стане отмъстителна, озлобена и агресивна. Но не го направила. Тя устояла на изкушението да разпространява тъмнината, като отказала да изкарва навън своя гняв, болка и отчаяние. Вместо това тя здраво се хванала за надеждата, че с Божията помощ може да бъде изцелена. Тя избрала да излъчва светлина и да посвети живота си на помощ на другите. Това решение й помогнало да остави зад себе си миналото и да стъпи в славното и светло бъдеще.
Тя станала учителка и днес, десетилетия по-късно, любовта й е повлияла живота на стотици деца, като им е помагала да знаят, че са ценни, че са важни. Тя станала неуморен защитник на слабите, на жертвите и на обезсърчените. Тя изгражда, укрепва и вдъхновява всички около себе си.
Джейн научила, че изцелението идва, когато се отделим от тъмнината и вървим към надеждата на по-ярката светлина. Чрез практическото прилагане на вяра, надежда и милосърдие, тя не само променила живота си, но и завинаги благословила живота на много, много други хора.
Светлината се придържа към светлина
Сред вас може би има хора, които чувстват, че тъмнината им влияе все повече. Може да се чувствате обременени от притеснения, страхове или съмнения. На вас и на всички нас аз повтарям една прекрасна и сигурна истина: Божията светлина е нещо реално. Тя е на разположение на всички! Тя дава живот на всички неща1. Тя има силата да облекчава болката и на най-дълбоката рана. Тя може да бъде целебен балсам за самотата и болестта на душите ни. В дълбините на отчаянието тя може да посади семенцата на една по-ярка надежда. Тя може да освети и най-дълбоките долини на скръбта. Може да освети пътеката пред нас и да ни води през най-мрачната нощ към обещанието на една нова зора.
Това е „Духът на Исус Христос”, който дава „светлина на всеки човек, който идва на света”2.
Въпреки това, духовната светлина рядко идва при хората, които само седят в тъмнината и чакат някой да светне лампата. Изисква се действие на вяра, за да отворим очите си за Светлината на Христа. Духовната светлина не може да бъде разпозната с плътски очи. Самият Исус Христос учи: „Аз съм светлината, която свети в мрака, но мракът не я схваща”3. Защото „естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”4.
Как тогава да отворим очите си за надеждата на Божията светлина?
Първо, започнете от там, където се намирате.
Не е ли прекрасно да знаем, че не е необходимо да сме съвършени, за да почувстваме благословиите и даровете на нашия Небесен Отец? Не е нужно да чакаме да пресечем финала, за да получим Божиите благословии. Всъщност, небесата започват да се отварят и небесните благословии започват да се изсипват върху нас с първите стъпки, които правим към светлината.
Съвършеното място за започване е точно там, където сега се намирате. Няма значение колко неподготвени си мислите, че сте, или колко назад от другите се чувствате. В момента, в който започнете да търсите Небесния Отец, надеждата на Неговата светлина ще започне да се пробужда, оживява и да облагородява душата ви5. Тъмнината може и да не изчезне веднага, но също както е сигурно, че нощта отстъпва на утрото, светлината ще дойде.
Второ, обърнете сърцето си към Господ.
Обърнете душата си в молитва и обяснете на Небесния ви Отец какво чувствате. Признайте недостатъците си. Излейте сърцето си и изразете благодарността си. Нека Той знае за трудностите, пред които сте изправени. Умолявайте Го в името на Христа за сила и подкрепа. Молете се ушите ви да се отворят, за да може да чуете Неговия глас. Молете се очите ви да се отворят, за да можете да видите Неговата светлина.
Трето, ходете в светлина.
Вашият Небесен Отец знае, че ще правите грешки. Той знае, че ще се препъвате, вероятно много пъти. Това Го натъжава, но Той ви обича. Той не желае да пречупи духа ви. Напротив, Той желае да станете и да се превърнете в човека, който сте създаден да бъдете.
С тази цел Той е изпратил Сина Си, за да осветява пътя и да ни покаже как безопасно да прекосим препятствията, поставени на пътя ни. Дал ни е Евангелието, което ни учи как да бъдем ученици. То ни учи на нещата, които трябва да знаем, вършим и бъдем, за да вървим в Неговата светлина, следвайки стъпките на Неговия Възлюбен Син, нашият Спасител.
Светлината преодолява тъмнината
Да, ще правим грешки.
Да, ще се колебаем.
Но ако се стремим да увеличаваме любовта си към Бог и полагаме усилия да обичаме своите ближни, светлината на Евангелието ще ни заобикаля и вдъхновява. Тъмнината със сигурност ще избледнее, защото не може да съществува в присъствието на светлината. Когато се доближаваме към Бог, Той ще Се доближава към нас6. И ден по ден, надеждата на Божията светлина ще нараства в нас, „все по-ярка и по-ярка до съвършения ден”7.
Приканвам всички, които чувстват, че вървят в тъмнината, да разчитат на следното сигурно обещание, изречено от Спасителя на човечеството: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота”8.
Светлина в Африка
Преди няколко години, съпругата ми Хариет и аз имахме запомнящо се преживяване, в което видяхме изпълнението на това обещание. Бяхме в Западна Африка, красива част на света, където Църквата расте и светиите от последните дни са прекрасни. Западна Африка има и много трудности. Особено ме наскърби бедността, която видях. В градовете имаше голяма безработица и семействата често едва успяваха да осигурят за ежедневните си нужди и безопасност. Много бях наскърбен да видя как много от нашите ценни членове на Църквата живеят в такова лишение. Но също научих, че тези прекрасни членове си помагат един на друг, за да направят по-леки своите трудности.
Накрая пристигнахме в една от сградите за събрания близо до един голям град. Но вместо да намерим хора, обременени и погълнати от тъмнина, ние заварихме радостни хора, които излъчваха светлина! Щастието, което чувстваха от Евангелието бе заразително и повдигна духа ни. Любовта, която изразиха към нас бе смиряваща. Усмивките им бяха искрени и заразителни.
Помня как тогава се чудех дали е възможно да има по-щастливи хора по лицето на земята. Макар и тези скъпи светии да бяха заобиколени от трудности и изпитания, те бяха изпълнени със светлина!
Събранието започна и аз започнах да говоря. Но скоро токът в сградата спря и останахме в пълна тъмнина.
Известно време едва можех да виждам някой в конгрегацията, но можех да видя и почувствам прекрасните и красиви усмивки на нашите светии. О, как обичам да бъда с тези прекрасни хора!
Тъмнината в залата за причастие продължи, затова седнах до съпругата си и зачаках да пуснат тока. Докато чакахме, се случи нещо забележително.
Няколко гласа започнаха да пеят един от химните на Възстановяването. След това и други се присъединиха. И още. Скоро един сладък и вълнуващ хор от гласове изпълни залата за причастие.
Тези членове на Църквата не се нуждаеха от пеенки, те знаеха всяка дума на всеки химн, който пееха. И те пяха песен след песен, с енергия и дух, които докоснаха душата ми.
В крайна сметка лампите светнаха и обляха залата със светлина. Хариет и аз се спогледахме със сълзи по лицата ни.
Всред непрогледната тъмнина, тези красиви, прекрасни светии, бяха изпълнили тази сграда на Църквата и душите ни със светлина.
Беше изключително силен момент за нас — момент, който Хариет и аз никога няма да забравим.
Елате в светлината
Да, от време на време животът ни може да изглежда докоснат и дори обвит в тъмнина. Понякога нощта, която ни заобикаля, може да изглежда потискаща, обезсърчаваща и плашеща.
Сърцето ми скърби за многото беди, пред които са изправени някои от вас, за болезнената самота и притеснителните страхове, които може да имате.
Въпреки това свидетелствам, че нашата жива надежда е в Исус Христос! Той е истинният, чистият и сигурен вход към божественото просветление.
Свидетелствам, че с Христос тъмнината не може да победи. Тъмнината няма да победи светлината на Христа.
Свидетелствам, че тъмнината не може да устои пред ослепителната светлина на Сина на живия Бог!
Каня всеки един от вас да отвори сърцето си към Него. Търсете Го чрез изучаване и молитва. Елате в Неговата Църква, именно Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Учете за Него и за Неговото Евангелие, активно участвайте, помагайте си един на друг и радостно служете на нашия Бог.
Братя и сестри, дори и след най-тъмната нощ, Спасителят на света ще ви води към постепенна, успокояваща и ярка зора, която със сигурност ще изгрее във вас.
Като вървите към надеждата на Божията светлина, ще откривате състраданието, любовта и добротата на един любящ Небесен Отец, „в (Когото) няма никаква тъмнина”9. Свидетелствам за това в святото име на Исус Христос, амин.