Вашите свети места

От Ан М. Диб

Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени

Независимо дали (вашите свети места) са географски или моменти в живота, те са еднакво свети и имат невероятна укрепваща сила.

Темата за 2013 г. за съвместните дейности на младите мъже и младите жени идва от 87-и раздел на Учение и Завети. Това напътствие се намира в три различни раздела; очевидно това предупреждение е важно. То обяснява как можем да получим защита, сила и мир в неспокойните времена. Това вдъхновено напътствие е следното: „застанете на свети места и бъдете непоклатими”¹.

Докато размишлявах върху тази тема, не можех да не се запитам: „Кои са „светите места”, за които говори Небесният Отец?” Президент Езра Тафт Бенсън съветва: „Светите места включват нашите храмове, нашите сгради за църковни събрания, нашите домове и коловете на Сион, които са … „за отбрана и убежище”². Освен тези, мисля че всяка една от нас може да намери много други места. Първата ни мисъл, когато чуем думата място е за физическа среда или географско местоположение. Но също така, място може да бъде „определено състояние или позиция на ума”³. Това означава, че светите места може да включват и моменти в живота — моменти, когато Светият Дух ни свидетелства, моменти, когато чувстваме любовта на Небесния Отец, или моменти, когато получаваме отговор на молитвите ни. И още нещо, мисля, че всеки път, когато имате смелостта да държите на това, което е правилно, особено в ситуации, където никой друг не желае да направи това, вие създавате едно свято място.

През целия кратък, но величествен живот на Джозеф Смит, той действително „стои на свети места” и е непоклатим. През юношеските години е обезпокоен от религиозната суматоха в своята общност и пожелава да узнае коя от всички църкви е истинна. Близката до дома му горичката става свято място, когато той коленичи сред дърветата и произнася първата си молитва на глас. Молитвата му получава отговор и днес светиите от последните дни наричат тази гора „Свещената горичка”.

Младите жени по целия свят стоят на свети места в природата по време на лагери на Младите жени. Една ръководителка сподели историята на една млада жена. Това момиче било слабо активно и малко скептично настроено към получаването на духовно преживяване в гората. След първия ден тя споделила с ръководителката: „Прекрасно е тук, но може ли да не говорим толкова много за Духа? Тук съм на лагер, да се наслаждавам на природата, да бъда с приятелките си и да се забавлявам!” Обаче по време на заключителното събрание за свидетелства същото това момиче признало: „Не искам да се прибирам у дома. Как мога да имам това, което чувствам сега, този Дух, с мен през цялото време?” Тя открила едно свято място.

Друго свято място в живота на Джозеф Смит е собствената му спалня. Може да е трудно да се повярва на това, тъй като, подобно на много от вас, той е делял спалнята си с братята и сестрите си. Тя станала свято място, когато той казал молитва с голяма вяра и смирение, изпитвайки нужда от нея. Той обяснява: „след като се бях уединил в леглото си за през нощта, аз се отдадох на молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог за опрощение на всички мои грехове и простъпки”⁴. Трите години, които са изминали откакто Джозеф получава видението в Свещената горичка, не са били лесни. Седемнадесет годишният Джозеф преживява безкрайни подигравки, присмех и тормоз. Но тази нощ в неговата спалня ангелът Мороний се явява в отговор на молитвите му. Джозеф получава знание и утеха. Тази нощ спалнята му става едно свято място.

Докато гледах едно филмче, мормонско послание за младежите, видях друга спалня, която бе станала свято място. Филмчето показва Ингрид Делгадо, една млада жена от Ел Салвадор, която споделя чувствата си за храма. Тя казва: „Добре е да знаем, че имаме място, където можем да се откъснем от нещата на света и да получим свещени обреди и да помагаме на хората, които не са могли да ги получат в този живот”. Докато тя говори, виждаме как Ингрид чете Писанията, заобиколена от мормонски плакати, цитати, книжка Личен напредък, снимки на нейното семейство и храма и да, любимите й плюшени играчки⁵. Вероятно без да го осъзнава, тя е създала собственото си свято място, откъснато от нещата на света. Чудя се колко пъти Ингрид е чела Писанията, чувствала е Духа и е получавала отговори на молитвите си в нейното свято място.

Друго неочаквано свято място в живота на Джозеф Смит е затворът Либърти. Старейшина Джефри Р. Холанд казва: „Няма по-труден момент в живота на Джозеф от това жестоко, незаконно и неоправдано хвърляне в затвора”. Старейшина Холанд обяснява след това, че затворът Либърти се счита за „затвор-храм” поради свещените преживявания, които пророкът Джозеф Смит има там⁶.

Някои от вас млади жени може да преживявате вашия собствен затвор Либърти — място, където сте изправени пред унижение, място, където не чувствате любяща милост, място, където сте подигравани, тормозени или дори физически наранявани. На вас млади жени предлагам думите на старейшина Холанд: „Можете да имате свещени, изпълнени с откровение, изключително напътстващи преживявания с Господ и през най-нещастните моменти в живота си, … докато претърпявате болезнени несправдливости, когато сте изправени пред непреодолимо неравенство и противопоставяне”⁷. С други думи, също като пророка Джозеф Смит, вие можете да създадете да застанете в свети места, дори и в най-трудните моменти, които сте преживявали.

Една млада жена, Кирстен, сподели с мен едно болезнено преживяване. Нейната гимназия се превърнала в затвора Либърти за нея. За щастие залата за репетиции станала спасително място. Тя казва: „Когато стъпих в тази стая, чувствах, че съм на безопасно място. Тук няма унизителни или пренебрежителни забележки, няма богохулство. Вместо това чуваме думи на насърчение и любов. Упражнявахме доброта. Това бе едно щастливо място. Тази зала бе изпълнена с Духа, когато репетирахме и изпълнявахме музикални произведения. Залата бе такава до голяма степен поради влиянието на ръководителя на оркестъра. Той бе добър християнин. Поглеждайки назад, гимназията бе едно място за усъвършенстване. Беше трудно, но се научих на постоянство. Завинаги ще съм благодарна за моето убежище, моето свято място — залата за репетиции на оркестъра”⁸.

Размишлявахте ли тази вечер за вашите свети места? Помолих стотици млади жени да споделят техните свети места с мен. Независимо дали тези места са географски или моменти в живота, те са еднакво свети и имат невероятна укрепваща сила. Ето девет техните отговори:

Първи: „Бях в болницата и държах новороденото си братче”.
Втори: „Всеки път, когато чета патриархалната си благословия, чувствам, че Небесният Отец ме познава и обича”.
Трети: „Денят, в който навърших 12, младите жени от моя район украсиха вратата ми със хартиени сърца⁹. Почувствах се обичана, приета и щастлива!”
Четвърти: „Един ден, докато четях Писанията, един израз ми направи много силно впечатление. Даде ми се отговор на моите молитви”.
Пети: „Влязох на един купон, където хората пиеха и се занимаваха и с други неподходящи дейности. Духът ми каза да се обърна и да се прибера вкъщи. Направих го, и да, имаше социални последствия. Този момент обаче ми даде увереността, от която се нуждаех, за да знам, че мога да живея според Евангелието”.
Шести: „По време на причастието, размишлявах за Единението. Осъзнах, че трябва да простя на човек, на който бях сърдита. Това че избрах да простя бе положително действие, което щеше да върне Единението в ежедневния ми живот”.
Седми: „След като присъствах на „Нови начала” с майка ми, тя ме целуна по бузата и ми каза, че ме обича. Не помня някога да беше правила това”.
Осми: „С подкрепата на моя епископ, аз разбрах, че обещанието в Писанията е нещо реално: „Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг”¹⁰. Почувствах надежда и знаех, че можех да започна продължителния процес на покаяние”.
И последния: „Една вечер събрах кураж да споделя чувствата си относно Евангелието и Книгата на Мормон с най-добрата ми приятелка. По-късно за мен бе привилегия да присъствам на кръщението й. Сега ходим на църква заедно”.

Нали мога да споделя с вас едно от моите свети места? Веднъж се чувствах объркана, уплашена и съвсем сама. Наум се помолих: „Небесни Отче, не знам как да направя това. Моля Те, моля Те, помогни ми!” Скоро след това един човек неочаквано дойде, постави ръка на моето рамо и ми каза искрено и насърчително нещо. В този миг почувствах мир. Почувствах се приета. Всичко се промени. Следните слова на президент Спенсър У. Кимбъл дойдоха в ума ми: „Бог наистина ни забелязва и се грижи за нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек”¹¹. За мен онзи момент, онова място, стана свято.

Скъпи млади жени, има безброй други свети места, които бих искала да споделим. Когато се върнете тази вечер у дома, насърчавам ви да опишете в дневника си такива места, колкото успеете да си спомните. Ясно ми е, че хиляди от вас сте застанали на свети места. Тези места ви осигуряват защита, сила и мир в трудни моменти. Вашите свидетелства стават по-силни, защото вие държите на истината и праведността по славни начини.

Вие, благородната младеж на Църквата, сте моите герои. Обичам ви. Чувствам невероятната любов на Небесния Отец към вас и ви давам моето свидетелство, че Евангелието на Исус Христос е истинно. Той ни чака, готов да ви повдигне, докато вие „стоите … на свети места и сте непоклатими”. Обичам и подкрепям президент Томас С. Монсън, нашия истинен и насърчаващ пророк. Казвам тези неща в името на Исус Христос, амин.