2012 г.
Вярвайте, подчинявайте се и устоявайте
Май 2012 г.


Вярвайте, подчинявайте се и устоявайте

Вярвайте, че да останете силни и верни на истините на Евангелието е от най-голяма важност. Свидетелствам, че това е така.

Президент Томас С. Монсън

Мои скъпи млади сестри, отговорността да се обърна към вас е смиряваща. Моля се за божествена помощ, за да мога да се справя с дадената ми възможност.

Само преди 20 години вие все още не сте били започнали своето пътуване в земния живот. Все още сте се намирали във вашия небесен дом. Там сте били сред онези, които са ви обичали и са били загрижени за вашето вечно добруване. Накрая дошло времето земният живот да послужи на вашия напредък. Без съмнение е имало сбогуване и израз на увереност. Придобили сте тела и сте станали смъртни, отделени от присъствието на вашия Небесен Отец.

Обаче тук на земята ви е чакало радостно посрещане. Първите няколко години са били скъпоценни, специални. Сатана е нямал силата да ви изкушава, защото все още не сте били отговорни. Били сте невинни пред Бог.

Скоро сте навлезли в период, наричан от някои “ужасното юношество”. Предпочитам да го нарека “прекрасното юношество”. Какъв период на възможности, време за растеж и развитие – белязан от придобиването на знания и търсене на истината.

Никой не твърди, че юношеството е лесно. Това са години на несигурност, на чувство на неспособност и недостатъчност, на откриване на място сред вашите връстници, на търсене на одобрението на другите. Тогава вие ставате по-независими – и може би искате повече свобода от тази, която вашите родители желаят да ви дадат точно сега. Това също са и важни години, когато Сатана ще положи всички сили да ви примами да се отклоните от пътеката, която ще ви отведе във вашия небесен дом, откъдето сте дошли, при хората, които обичате, и при вашия Небесен Отец.

Светът около вас не може да ви предостави помощта, необходима ви да се справите с това често пъти опасно пътуване. Толкова много хора в нашето общество изглежда са отплавали от пристана на сигурността и са се отдалечили от убежището на мира.

Всепозволеността, неморалността, порнографията, наркотиците, влиянието на околните – всичко това, редом с други неща, карат много хора да се мятат в морето на греха и да се разбиват в острите рифове на изгубените възможности, отнетите благословии и разбитите мечти.

Съществува ли път към сигурността? Има ли спасение от заплашващото унищожение? Отговорът е решително да! Съветвам ви да гледате към Господният фар. Казвал съм това и преди, ще го кажа отново: няма мъгла толкова гъста, нито нощ толкова тъмна, нито буря толкова силна, нито моряк толкова изгубен, че светлината на Господния фар да не може да го спаси. Той свети през житейските бури. Призовава, “Насам е безопасността. Насам е дома”. Разпръсква сигнали от светлина, които се виждат лесно и не могат да се сбъркат. Ако бъдат следвани, тези сигнали ще ви отведат обратно във вашия небесен дом.

Тази вечер искам да ви говоря за три основни сигнала на Господния фар, които ще ви помогнат да се завърнете при Отца, Който с нетърпение очаква вашето триумфално завръщане. Тези сигнали са вярвайте, подчинявайте се и устоявайте.

Първо ще говоря за един основополагащ и съществен сигнал: вярвайте. Вярвайте, че сте дъщеря на Небесния Отец, че Той ви обича, че сте дошли тук със славна цел – да получите вечното си спасение. Вярвайте, че да останете силни и верни на истините на Евангелието е от най-голяма важност. Свидетелствам, че това е така!

Мои млади приятели, вярвайте в думите, които казвате всяка седмица, докато рецитирате темата на Младите жени. Мислете върху значението на тези думи. В тях има истина. Стремете се винаги да живеете според изложените с тях ценности. Вярвайте, както гласи темата, че като приемете тези ценности и живеете според тях, ще се подготвите да укрепвате вашия дом и семейство, да сключвате и спазвате свещени завети, да получите храмовите обреди и да се радвате на благословиите на възвисяването. Това са едни прекрасни евангелски истини и като ги следвате, вие ще бъдете по-щастливи през целия си живот тук и в отвъдното, отколкото ако ги пренебрегвате.

Повечето от вас са били учени на истините на Евангелието откакто сте проходили. Учени сте от любящи родители и грижовни учители. Споделените от тях истини са ви помогнали да получите свидетелство; повярвали сте на преподаденото. Макар че това свидетелство може продължи да бъде подхранвано духовно и да расте, когато изучавате Писанията, молите се за напътствие и всяка седмица посещавате вашите църковни събрания, от вас зависи да го поддържате живо. Сатана ще положи всички сили да го унищожи. През целия си живот ще трябва да го подхранвате. Подобно на пламъка на горящ огън, вашето свидетелство – ако не се подхранва постоянно – ще остави след себе си първо тлеещи въглени, а после ще изстине напълно. Не трябва да позволите това да се случи.

Освен да посещавате вашите неделни събрания и дейностите през седмицата, ако имате възможност да се включите в Семинара, било то рано сутрин или в свободни класове, възползвайте се от тази възможност. Мнозина от вас сега посещават Семинара. Както всяко нещо в живота, голяма част от ползата, която извличате от Семинара, зависи от вашето отношение и желанието ви да бъдете учени. Нека отношението ви показва смирение и желание да учите. Колко благодарен съм за възможността, която имах като юноша, рано сутрин да посещавам Семинара, защото това изигра важна роля в развитието на моето свидетелство. Семинарът може да променя живота ви.

Преди няколко години бях в един управителен съвет с един прекрасен човек, който беше наистина преуспял в живота. Бях впечатлен от неговата почтеност и лоялност към Църквата. Научих, че той бе получил свидетелство и се бе присъединил към Църквата поради Семинара. Съпругата му била родена в Църквата. Той не принадлежал към никоя църква. Въпреки нейните усилия, през годините той не показвал интерес да ходи на църква със съпругата и децата си. Дошло обаче времето да кара двете си дъщери на сутрешния семинар. Той оставал в колата, докато били в час, след което ги закарвал на училище. Една сутрин валяло и една от дъщерите му казала, “Влез вътре, татко. Можеш да чакаш в коридора”. Той приел поканата. Вратата на стаята била отворена и той започнал да слуша. Сърцето му било докоснато. През остатъка от учебната година той посещавал Семинара със своите дъщери, което накрая го накарало да стане член да Църквата и цял живот да бъде активен в нея. Позволете на Семинара да изгради и укрепи вашето свидетелство.

Ще дойдат моменти, когато ще изпитвате трудности, които могат да застрашат вашето свидетелство, или пък бихте могли да започнете да го пренебрегвате, като преследвате други интереси. Умолявам ви да го поддържате силно. Да поддържате яркия му огън е ваша отговорност и единствено ваша. За това са нужни усилия, но никога няма да съжалявате за тези усилия. Спомням си думите на една песен, написани от Джули де Азеведо Ханкс. Говорейки за нейното свидетелство, тя пише:

Сред ветрове на промяна

Сред облаци болка

Предпазвам го със живота си

Нуждая се от топлината, светлината

Макар бурята да вилнее

Застанала съм срещу пороя

И все така

Пламъка опазвам1.

Вярвайте, и така поддържайте пламъка на вашето свидетелство да гори ярко, каквото и да се случи.

Също така, млади жени, подчинявайте се. Подчинявайте се на вашите родители. Подчинявайте се на Божиите закони. Те са ни даден от един любящ Небесен Отец. Ако бъдат следвани, животът ни ще бъде по-удовлетворяващ и не чак толкова сложен. Нашите предизвикателства и проблеми ще бъдат по-леки за преодоляване. Ще получаваме обещаните от Господ благословии. Той е казал, “Господ изисква сърцето и драговолен ум; и драговолните, и послушните ще ядат благото на земята Сион в тези последни дни”2.

Вие имате да изживеете само един живот. Опазвайте го от проблемни ситуации, доколкото можете. Ще бъдете изкушавани, понякога от хора, които сте считали за приятели.

Преди години проведох разговор със съветничка в клас Мая, която ми разказа случилото се с една от младите жени в нейния клас. Тази млада жена многократно била изкушавана да се отклони от пътеката на истината, за да последва греха. След непрестанно убеждаване от страна на някои от нейните приятелки в училище, тя накрая се съгласила да тръгне по този път. Планът бил следния: тя щяла да каже на родителите си, че отива на дейност на Младите жени. Но планирала да остане там само докато нейните приятелки и момчетата, с които те се срещали, щели да я вземат. След това щели да отидат на парти, където щяло да се пие алкохол и поведението на присъстващите щяло да бъде в пълен разрез с това, което младата жена знаела, че е правилно.

Учителката се била помолила за вдъхновение да помогне на всички нейни момичета, но особено на точно тази млада жена, която изглеждала толкова несигурна в отношението си към Евангелието. Същата вечер учителката била вдъхновена да остави настрана вече подготвената тема и да говори на момичетата за това да останат морално чисти. Докато тя споделяла своите мисли и чувства, въпросната млада жена често проверявала часовника си, за да не изпусне своята среща с приятелите си. Докато обаче обсъждането продължавало, сърцето й било докоснато, съвестта й пробудена и решителността й подновена. Когато започнала да чува многократно призоваващият я да излезе автомобилен клаксон, тя го игнорирала. През цялата вечер останала с учителката и останалите момичета. Изкушението да се отклони от одобрения от Бог път било победено. Сатана останал разочарован. Младата жена останала последна, за да може да благодари на своята учителка за урока и да й разкаже как този урок й помогнал да избегне едно трагично развитие на събитията. Молитвата на учителката получила отговор.

Впоследствие научих, че поради решението си да не се присъедини към приятелите си онази вечер – сред най-популярните ученици в нейното училище – младата жена била изоставена от тях и в продължение на много месеци тя нямала приятели в училище. Те не могли да приемат, че тя не желаела да прави това, които правели те. За нея това бил изключително труден и самотен период, но тя не се разколебала и след време се сприятелила с хора, които споделяли нейните стандарти. Сега, няколко години по-късно, тя е сключила брак в храма и има четири прекрасни деца. Колко различен можеше да бъде сега животът й. Решенията ни определят нашата съдба.

Скъпоценни млади жени, нека всяко ваше решение бъде подложено на следния тест: “Какво ми причинява това? Какви ще са последиците за мен?” И нека вашето поведение не се определят от въпроса “Какво ще си помислят другите?” а от следния, “Какво ще си помисля за себе си?” Търсете влиянието на тихия и тънък глас. Помнете, че овластен служител е поставил ръце на главата ви, когато сте били потвърдени, и е казал, “Приеми Светия Дух”. Разтворете сърцата си, тъкмо самите си души, за звука на неповторимия глас, който свидетелства за истината. Както обещава пророк Исаия, “И ушите ще слушат зад тебе слово, което … ще казва: Тоя е пътят, ходете по него”3.

Лайтмотивът на нашето време е всепозволеността. Списания и телевизионни програми представят звездите на големия екран и спорта – на които много млади хора с радост подражават – като хора, които пренебрегват Божиите закони с показни греховни дейности, като изглежда, че това никак не им вреди. Не вярвайте на това! Идва момент на равносметка – време да се тегли чертата. За всяка Пепеляшка часовникът ще удари полунощ – ако не в този живот, то в следващия. Съдният ден ще настъпи за всички ни. Подготвени ли сте? Доволни ли сте от начина, по който вършите нещата?

Ако някоя от вас се спъне по време на пътуването, винаги има път назад, уверявам ви. Той се нарича покаяние. Нашият Спасител умрял, за да даде този благословен дар на вас и на мен. Макар пътеката да е трудна, обещанието е истинско. Господ казва: “Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг”4. “И греха … няма да помня вече”5.

Мои обични млади сестри, вие разполагате със скъпоценен дар – свободата на избор. Умолявам ви да изберете да се подчинявате.

И накрая, устоявайте. Какво означава да устоявате? Харесва ми следното определение: да противостоя със смелост. Смелостта може да ви бъде нужна, за да вярвате; понякога ще ви бъде нужна, за да се подчинявате. И със сигурност ще бъде необходима, за да устоите до деня, в който напуснете този земен живот.

През годините съм говорил с много хора, които са ми казвали, “Имам толкова много проблеми, такива тежки грижи. Затрупан съм от житейските трудности. Какво да правя?” Давал съм им следното предложение, така както го давам на вас: търсете напътствието от небесата ден след ден. Тежко е да се тревожиш за живота, по-леко е за насъщното. Всеки от нас може да бъде верен само за един ден – след което за още един и още един, докато изживеем цял един живот водени от Духа, цял един живот близо до Господ, цял един живот на добри дела и праведност. Спасителят обещава, “Погледнете Ме, устойте до края и вие ще живеете; защото на този, който устои до края, ще дам вечен живот”6.

С тази цел сте дошли в земния живот, мои млади приятели. Няма нищо по-важно от целта, която се стремите да постигнете – именно вечния живот в царството на вашия Отец.

Вие сте най-скъпоценни дъщери на нашия Небесен Отец, изпратени на земята в тези дни с ясна цел. Били сте запазени точно за този момент. Прекрасни и славни благословии ви очакват, като трябва само да вярвате, да се подчинявате и да устоите. Да може това да бъде ваша благословия, се моля в името на Исус Христос, нашия Спасител, амин.