Да дойдем на себе си: причастието, храмът и жертвата при служението
Ние биваме обърнати във вярата и разчитаме духовно на собствени сили, когато с молитва живеем според своите завети.
Спасителят разказвал на Своите ученици за един син, който напуснал заможния си баща, отишъл в далечна страна и пропилял наследството си. Когато изгладнял, младият мъж се хванал на скромна непрестижна работа да пасе свине. Бил толкова гладен, че искал да яде от рошковите, предназначени за свинете.
Далеч от къщи, далеч от мястото, където искал да бъде и в отчаяно положение, в живота на този млад мъж се случило нещо от вътрешна значимост.По думите на Спасителя, той “дойде на себе си”1. Той си спомнил кой е, осъзнал какво е пропуснал и започнал да желае благословиите, които му били на разположение без проблеми в дома на баща му.
През целия ни живот, било в мрачни моменти, при предизвикателства, печал или грях, ние можем да почувстваме как Светият Дух ни напомня, че сме истински синове и дъщери на един грижовен Небесен Отец, Който ни обича, и можем да гладуваме и жадуваме за светите благословии, които само Той може да ни осигури. В тази моменти ние следва да се стремим да дойдем на себе си и да се върнем обратно в светлината на любовта на нашия Спасител.
Тези благословии принадлежат по право на всички чеда на Небесния Отец. Да желаем тези благословии, включително живот на радост и щастие, е съществена част от плана на Небесния Отец за всеки от нас. Пророк Алма учи, “дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание действа във вас”2.
Когато духовните ни желания се увеличават, ние започваме повече да разчитаме на собствените си сили в духовен план. Как и кога, прочее, помагаме на себе си и на своите семейства да усилим желанието си да следваме Спасителя и да живеем според Евангелието Му? Как укрепваме желанието си да се покаем, да станем достойни и да устоим докрай? Как помагаме на нашите юноши и младежи да допуснат тези желания у себе си, докато бъдат обърнати и се превърнат в истински светии “чрез единението на Господа Христа”?3
Ние биваме обърнати във вярата и разчитаме духовно на собствени сили, когато с молитва живеем според своите завети – като достойно вземаме от причастието, достойни сме за храмова препоръка и правим жертви в служба на другите.
Като вземаме достойно от причастието, ние помним, че подновяваме заветите си, сключени при кръщението. За да бъде причастието духовно пречистващо преживяване всяка седмица, ние трябва да се подготвим преди да дойдем на събранието за причастието. Правим това, като съзнателно оставяме настрана всекидневната си работа и развлечения и светските мисли и грижи. Като го направим, ние освобождаваме в ума и сърцата си място за Светия Дух.
Тогава ние сме подготвени да размишляваме над Единението. Нещо повече от просто размишление над фактите за страданието и смъртта на Спасителя, това ни помага да осъзнаем, че чрез жертвата на Спасителя ние имаме надеждата, възможността и силата да извършим реални, искрени промени в живота си.
Като пеем химна за причастието, участваме в молитвите на причастието и вземаме от символите на Неговото тяло и кръв, ние с молитва търсим прошка за своите грехове и недостатъци. Мислим за обещанията, които сме поели и спазвали през предишната седмица и поемаме конкретни лични ангажименти да следваме Спасителя през следващата седмица.
Родители и учители, вие можете да помогнете на своите младежи да изживеят несравнимите благословии на причастието, като им дадете специални възможности да учат, обсъждат и открият смисъла на Единението в собствения си живот. Нека те сами за себе си изследват Писанията и се учат един друг от собствените си преживявания.
Бащите, свещеническите ръководители и президентствата на кворум имат специална отговорност да помагат на носителите на Аароновото свещеничество искрено да се подготвят да упражняват свещените си задължения по причастието. Тази подготовка тече през цялата седмица чрез живот според евангелските стандарти. Когато младите мъже подготвят, благославят и раздават причастието с достойнство и благоговение, те в буквалния смисъл следват примера на Спасителя от Тайната вечеря4 и стават подобни на Него.
Свидетелствам, че причастието ни дава една възможност да дойдем на себе си и да изживеем “голяма промяна” в сърцето5 – да помним кои сме и какво желаем най-много. Като подновяваме своя завет да спазваме заповедите, ние се сдобиваме със спътничеството на Светия Дух, който да ни води обратно в присъствието на нашия Небесен Отец. Нищо чудно, че ни е заповядано да се събираме често да вземаме от хляба и (водата)6 и да приемаме от причастието за нашите души7.
Желанието ни да се завърнем при Небесния Отец расте, докато освен вземане от причастието, ние ставаме достойни да получим препоръка за храма. Ние ставаме достойни, когато непоколебимо и постоянно се подчиняваме на заповедите. Това подчинение започва в детството и се засилва чрез преживяванията в Аароновото свещеничество и Младите жени в годините на подготовка. После, надявам се, свещениците и Лавровите венци си поставят цели и специално се подготвят да бъдат надарени и запечатани в храма.
Какви са стандартите за носител на препоръка? Псалмистът ни напомня:
“Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце”8.
Достойнството да имаме препоръка за храма ни дава сила да спазваме храмовите си завети. Как ние лично получаваме такава сила? Ние се стремим да получим свидетелство за Небесния Отец, Исус Христос, Светия Дух, реалността на Единението и истинността на Пророка Джозеф Смит и Възстановяването. Подкрепяме своите ръководители, отнасяме се с доброта към семействата си, свидетели сме за Господната истинна Църква, посещаваме своите църковни събрания, почитаме заветите си, изпълняваме родителския си дълг и живеем добродетелен живот. Можете да кажете, че да бъде човек верен светия от последните дни звучи просто! Прави сте. Стандартът за носители на храмова препоръка не е прекалено висок, за да го постигнем. Той е просто с вяра да живеем според Евангелието и да следваме пророците.
После, като надарени носители на храмова препоръка ние установяваме примери на живот, подобен на Христовия. Това включва покорство, правене на жертви, за да спазваме заповедите, обич един към друг, да бъдем непорочни в мисъл и действия и да се раздаваме в изграждането на царството Божие. Чрез Единението на Спасителя и чрез следване на тези основни модели на вярност ние получаваме “сила свише”9 да се изправим лице в лице с житейските предизвикателства. Днес се нуждаем от тази божествена сила повече от всякога. Това е сила, която получаваме само чрез храмови обреди. Свидетелствам, че жертвите, които правим, за да получим храмовите обреди, си струват всяко положено усилие.
Когато желанието ни да учим евангелските принципи и да живеем според тях расте, ние естествено се стремим да служим един на друг. Спасителят казва на Петър, “когато се обърнеш, утвърди братята си”10. Впечатлен съм, че младежта днес има дълбоко желание да служи и да благославя другите – да оказва положително влияние в този свят. Те също така копнеят за радостта, която носи службата им.
Трудно е обаче за младежите да разберат как сегашните им действия ще ги подготвят за бъдещи възможности за служба или ще ги лишат от тях. Всички ние имаме едно “абсолютно задължение”11 да помагаме на нашата младеж да се подготви за служба, траеща цял живот, като им помагаме да разчитат на собствените си сили. Освен разчитането на собствени сили в духовен план, което обсъждахме, има разчитане на собствени сили в материален план, което включва получаване на образование след средното или професионална подготовка, както и да се научим да работим и живеем според средствата си. Като избягваме задлъжняването и спестяваме пари днес, ние се подготвяме за пълновременна служба в Църквата през идните години. Целта да разчитаме собствените си сили както духовно, така и материално е да се осигурим, така че да можем да осигуряваме и извисяваме други хора в нужда.
Независимо дали сме млади или стари, това, което вършим днес, определя службата, която ще можем да вършим и на която да се радваме утре. Както ни напомня поетът, “От всички тъжни думи, изречени или написани, най-тъжните са тези: “Би могло да бъде иначе”12. Нека не живеем живота си в съжаление за онова, което сме или не сме направили!
Обични братя и сестри, младият мъж, за когото говорил Спасителят, онзи, когото наричаме блудният син, се върнал у дома. Баща му не бил го забравил; той го очаквал. И когато синът “бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, … го целуваше”13. В чест на завръщането на сина си той поискал дреха, пръстен и угощение с угоено теле14 – напомняне, че няма да бъдем лишени от никоя благословия, ако с вяра устоим, крачейки по пътеката обратно към нашия Небесен Отец.
С Неговата обич и обичта на Неговия Син в сърце аз отправям предизвикателство към всеки от нас, следвайте своите духовни желание и елате на себе си. Нека поговорим със себе си пред огледалото и попитаме, “Къде съм в спазването на заветите си?” На правия път сме, когато можем да кажем, “Вземам достойно от причастието всяка седмица, достоен съм за храмова препоръка и правя жертви за благослов и служба на другите”.
Споделям специалното си свидетелство, че Бог толкова обича всеки от нас, че “даде Своя Единороден Син”15 да извърши единение за греховете ни. Той ни познава и очаква, дори когато сме далеч. Като постъпваме според желанията си и дойдем на себе си, ще бъдем “прегърнат(и) завинаги в обятията на любовта Му”16 и добре дошли у дома. За това свидетелствам, в святото име на нашия Спасител Исус Христос, амин.