Специални уроци
Моята надежда и молитва е да продължаваме да носим благородно своето бреме и да протягаме ръка на онези сред нас, които страдат.
През последните 20 месеца семейството ни бе благословено с привилегията да имаме едно много специално бебе.
Малкият Пакстън, нашият внук, бе роден с едно много рядко хромозомно смущение, генетично разстройство, което се среща буквално веднъж на стотици милиони пъти. За дъщеря ни и нейният съпруг това непредвидено, променящо живота пътуване започна, когато Пакстън се роди. Това се превърна в едно трудно изпитание за научаване на специални уроци, свързани с вечността.
Скъпият старейшина Ръсел М. Нелсън, който току-що ни говори, учи:
“По причини, обикновено неизвестни, някои хора се раждат с физически недъзи. Конкретни части от тялото могат да са абнормални. Биологичните системи може да не функционират правилно. А целите ни тела се подчиняват на болести и на смъртта. При все това, дарът на физическото тяло е безценен …
Съвършеното тяло не е условие за постигане на божествена съдба. Всъщност, някои от най-съвършените духове биват помествани в крехки телесни рамки …
В крайна сметка ще дойде време, когато “Духът и тялото ще бъдат обединени отново в съвършената им форма; и крайник, и става ще бъдат възстановени отново на съответната им снага” (Алма 11:43). Тогава, благодарение на Единението на Исус Христос, ние можем да станем съвършени в Него”1.
Всички вие, които имате предизвикателства, грижи, разочарования или душевна болка с някой обичан човек, знайте следното: Бог, нашият Небесен Отец обича с безкрайна любов и вечно състрадание вашите страдалци; Той обича и вас!
Някои могат да попитат, когато се сблъскат с подобно страдание, защо Бог Всемогъщи позволява да се случи това? И после идва сякаш неизбежния въпрос, защо това се случва на мен? Защо трябва да преживяваме болести и събития, които инвалидизират скъпи членове на семейството или ги призовават преждевременно в небесния дом, или ги оставят да страдат години наред? Защо са тези душевни болки?
В тези мигове можем да се обърнем към великия план на щастие, чиито автор е нашият Небесен Отец. Когато бил представен в доземния живот, този план накарал всички ни да възклицаваме от радост2. Простичко казано, този живот е обучение за вечното възвисяване, а процесът означава проверки и изпитания.
Упованието в Божията воля заема централно място в нашия земен живот. С вяра в Него ние получаваме силата на Единението на Христос в моментите, когато въпросите изобилстват, а отговорите са малко.
След възкресението Си, когато посещавал американския континент, нашият Спасител Исус Христос протегнал ръка към всички със следната покана:
“Имате ли болни сред вас? Доведете ги тук. Имате ли някои, които са куци или слепи, или хроми, или сакати, или прокажени, или изсъхнали, глухи, или страдащи по някакъв друг начин? Доведете ги тук и Аз ще ги изцеля, защото Аз ви съчувствам и сърцето Ми е изпълнено с милост…
И стана така, че след като Той каза това, цялото множество едновременно излезе напред с болните и страдащите си, с куците и със слепите си, и с немите си, и с всички, които страдаха по някакъв начин; и Той изцели всеки един от тези, които Му бяха доведени”3.
Голяма сила се крие в думите “цялото множество … излезе напред” – цялото, братя и сестри. Ние всички се сблъскваме с предизвикателства. И после фразата: “които страдаха по някакъв начин”. Всеки от нас може да разпознае тази фраза, нали?
Скоро след като скъпият Пакстън бе роден, ние знаехме, че Небесният Отец ще ни благослови и ще ни преподаде специални уроци. Когато баща му и аз докоснахме с пръсти малката му главичка за първата от многото свещенически благословии, в ума ми дойдоха словата от девета глава на Иоана: “за да се явят в него Божиите дела”4.
Божиите дела определено се явяваха чрез Пакстън.
Ние се учим на търпение, вяра и благодарност чрез балсама на служба, безкрайни часове на силни чувства, сълзи на съпричастие, молитви и прояви на обич към скъпи хора в нужда, особено Пакстън и неговите родители.
Президент Джеймз Е. Фауст, президентът на кол от времето, когато бях момче, казва: “Изпитвам голяма признателност и разбиране към онези родители, които стоически понасят и преодоляват мъката и душевната си болка заради дете, родено или развило сериозен умствен или физически недъг. Тази болка често продължава всеки ден, без почивка, през целия живот на родителя или детето. Често от родителите се изисква да полагат свръхчовешка грижа, която не престава ден и нощ. Много майки се трудят духовно и физически години наред, давайки утеха и облекчавайки страданията на тяхното специално дете”5.
Както е описано в Мосия, ние бяхме свидетели на чистата любов Христова, дадена на семейството на Пакстън, любов, която е на разположение за всички: “И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна”6.
Една нощ в началото на живота на Пакстън ние бяхме в отделението за интензивна неонатална грижа в чудесната болница Праймъри Чилдренз Медикъл в Солт Лейк Сити, Юта, удивявайки се на отдаденото, безспирно внимание от страна на лекари, сестри и гледачки. Попитах дъщеря си как изобщо някога ще платим за всичко това и изказах предположение каква би била цената. Един лекар, който стоеше наблизо, каза, че съм посочил много по-ниска сума и че грижата за малкия Пакстън ще струва далеч повече от моето предположение. Разбрахме, че голяма част от разходите по полаганите грижи в болницата е покрита от щедри дарения във време и пари от други хора. Неговите думи ме смириха, докато си мислех за ценността на тази млада душица в очите на онези, които така внимателно се грижеха и бдяха над нея.
Напомнен ми бе познатият мисионерски стих, който доби ново значение: “Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи”7.
Плаках, докато размишлявах за безграничната обич на нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син Исус Христос към всеки един от нас, докато по един могъщ начин научавах какво представлява ценността на една душа за Бог, както физически, така и духовно.
Семейството на Пакстън научи, че са заобиколени от безброй земни и небесни служещи ангели. Едни тихичко се появяваха при нужда и мълчаливо си отиваха. Други бяха на вратата с храна, перейки прането, прибирайки братя и сестри, обаждайки се с насърчения, и особено молейки се за Пакстън. Така бе научен друг специален урок: ако се натъкнете на човек, който се дави, ще го питате ли дали има нужда от помощ – или по-добре ще бъде да скочите и да го спасите от дълбоките води? Макар и добронамерено и често отправяно, предложението “Кажи ми, ако мога да помогна” всъщност не е никаква помощ.
Ние продължаваме да учим за важната ценност да си даваме сметка и да се интересуваме от живота на хората около нас, като научаваме не само колко важно е да оказваме помощ, но и колко всепоглъщаща е радостта да помагаме на другите.
Скъпият президент Томас С. Монсън, който е такъв забележителен пример за възвисяване на угнетените, казва: “Бог благославя всички, които са пазачи на брата си, които даряват, за да облекчат страданието, които се стремят с всичко добро у тях да направят света по-добър. Забелязали ли сте, че такива хора имат по-лъчезарна усмивка? Крачките им са по-уверени. Те имат около себе си едно сияние на задоволство и удовлетворение, … защото човек не може да участва в това да помага на другите, без сам да изживее богати благословии”8.
Макар че ще се сблъскваме с изпитания, несгоди, недъзи, душевна болка и всякакви видове страдания, нашият грижовен, любящ Спасител винаги ще бъде тук заради нас. Той обещава:
“Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас …
Моя мир ви давам: Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои”9.
Колко благодарни сме на нашия Отец в Небесата за чудесния ни Пакстън. Чрез него Господ изявява Своето дело и продължава да ни преподава тези ценни, свещени и специални уроци.
Бих искал да завърша с думите на един обичан химн:
Призовани сме от Бог за битка с врага
С радост напред! С радост напред!
Короновани ще бъдем в тази борба.
Ние победители ще сме!10
Братя и сестри, моята надежда и молитва е да продължаваме да носим благородно своето бреме и да протягаме ръка на онези сред нас, които страдат и се нуждаят да бъдат вдигнати и насърчени. Нека всеки от благодари на Бог за Неговите благословии и поднови отдадеността си към нашия Отец в Небесата за смирена служба на Неговите чеда. В името на Исус Христос, амин.