На милостивия ще се покаже милост
Когато сърцата ни са изпълнени с Божията любов, ние ставаме “един към друг благи, милосърдни”; прощаваме си един на друг, както и Бог в Христа е простил на нас.
Мои скъпи братя и сестри, неотдавна получих писмо от една загрижена майка, която умоляваше да произнеса реч на общата конференция по тема, която би била особено полезна за двете й деца. Те се дистанцирали емоционално едно от друго и спрели да си говорят. Майката била съкрушена. В писмото тя ме уверяваше, че едно послание от общата конференция по темата би помирило децата й и всичко би било наред.
Искрената и прочувствена молба на тази добра сестра бе само един от няколко подтици, които получих през тези последни месеци, че днес трябва да кажа няколко думи по тема, която предизвиква растяща загриженост – не само у разтревожената майка, но у мнозина в Църквата и всъщност по целия свят.
Впечатлен съм от вярата на тази любяща майка, че една реч на обща конференция би могла да помогне за изцеление на отношенията между нейните деца. Сигурен съм, че нейното доверие не е толкова в способностите на говорителите, а в “добродетелта на словото Божие”, което е “имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от … (всяко друго) нещо”1. Скъпа сестра, моля се Духът да докосне сърцата на вашите деца.
Когато взаимоотношенията се влошат
Обтегнатите и прекъснати взаимоотношения са стари като самото човечество. Каин от древността бил първия, който позволил язвата на горчивината и злобата да разяде сърцето му. Той допуснал в душата му да избуят завист и омраза и да узреят, докато извършил немислимото – убил собствения си брат и станал бащата на лъжите на Сатана2.
От онези първи дни духът на завист и омраза е предизвикал някои от най-трагичните събития. Той обърнал Саул срещу Давид, синовете на Яков срещу техния брат Иосиф, Ламан и Лемуил срещу Нефи и Амаликия срещу Мороний.
Предполагам, че всеки човек по земята е бил засегнат по някакъв начин от разрушителния дух на раздора, негодуванието и отмъщението. Вероятно е имало моменти, когато сме разпознавали този дух дори в себе си. Когато се чувстваме наранени, гневни или пълни със завист, е твърде лесно да съдим другите, често приписвайки тъмни мотиви на действията им, за да оправдаем собствените си чувства на негодувание и огорчение.
Учението
Разбира се, ние знаем, че това е грешно. Учението е ясно. Всички ние зависим от Спасителя; никой от нас не може да бъде спасен без Него. Единението на Христос е безпределно и вечно. Прошката за всички наши грехове идва при определени условия. Ние трябва да се покаем и да сме склонни да прощаваме на другите. Исус учи: “… да си прощавате един на друг; защото този, който не прощава … застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях”3 и “Блажени (са) милостивите – защото на тях ще се показва милост”4.
Разбира се, тези слова звучат съвършено основателно – когато са приложени към някой друг. Можем така ясно и лесно да видим вредните резултати, произтичащи когато други хора съдят и таят лоши чувства. А ние със сигурност не харесваме, когато хората съдят нас.
Но щом стане дума за собствените ни предразсъдъци и болки, твърде често ние оправдаваме гнева си като праведен и нашата преценка като надеждна и единствено приложима. Макар да не можем да надникнем в сърцето на другия, ние приемаме, че става дума за лош мотив и дори за лош човек, когато видим такъв. Правим изключения, когато става дума за собствената ни горчивина, защото в нашия случай чувстваме, че имаме всичката информация, необходима да счетем друг човек безчестен.
Апостол Павел в писмото си до римляните казва, че хората, които съдят другите, са “без извинение”. В момента, в който започнем да съдим друг човек, обяснява той, ние осъждаме себе си, защото никой не е безгрешен5. Отказът да простим е тежък грях – един от онези, за които ни предупреждава Спасителят. Собствените ученици на Исус “търсеха повод едни срещу други и не си прощаваха едни други в сърцата си; и поради това зло те бяха огорчавани и тежко укорявани”6.
Нашият Спасител говори толкова ясно по този въпрос, че има малко място за лични интерпретации. “Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя”, казва Той и после добавя, “… но от вас се изисква да прощавате на всички човеци”7.
Мога ли тук да добавя една бележка под линия? Когато Господ изисква да прощаваме на всички човеци, това включва и нас самите. Понякога от всички хора по света онзи, на който е най-трудно да простим – както и онзи, който най-много се нуждае от нашата прошка, е човекът, който ни гледа от огледалото.
Равносметката
Тази тема за съденето на другите всъщност би могла да бъде преподадена с една проповед от две думи. Когато става дума за омраза, клюки, пренебрежение, осмиване, таене на лоши чувства или желание да навредим, моля, прилагайте следното:
спрете това!
Толкова е просто. Просто трябва да спрем да съдим другите и да заменим чувствата и мислите на осъждане с любов към Бог и чедата Му. Бог е наш Отец. Ние сме Негови чеда. Всички ние сме братя и сестри. Не знам как точно да изразя идеята да не съдим другите с достатъчна яснота, страст и убеденост, за да ви накарам да го запомните завинаги. Мога да цитирам стихове от Писанията, мога да обяснявам учението и дори ще цитирам лепенката върху една автомобилна броня, която видях наскоро. Тя бе залепена отзад на една кола, чиито шофьор ми се стори малко груб с останалите, но думите на лепенката ми преподадоха пълен с прозрение урок. Те гласяха, “Не ме съди поради това, че греша по различен начин от теб”.
Трябва да признаем, че всички ние сме несъвършени – че сме просяци пред Бог. Нима всички ние, по едно или друго време, не сме подхождали към умилостивилището и не сме молели за милост? Не сме ли искали милост с цялата енергия на душите си – да бъдем опростени за допуснатите грешки и за извършените грехове?
Понеже всички ние зависим от Божията милост, как можем да отказваме на другите каквато и да е мяра на милост, която толкова отчаяно желаем за себе си? Мои обични братя и сестри, не следва ли да прощаваме, след като желаем да ни бъде простено?
Любовта Божия
Трудно ли е да го правим?
Да, разбира се.
Да простим на себе си и на другите не е лесно. Всъщност за повечето от нас това изисква голяма промяна в нашето поведение и начин на мислене – тъкмо промяна в сърцето. Но има и добра новина. Тази “голяма промяна”8 в сърцето е точно онова нещо, което Евангелието на Исус Христос е замислено да предизвика.
Как става това? Чрез любовта Божия.
Когато сърцата ни са изпълнени с любовта Божия, с нас става нещо добро и чисто. Ние “пазим Неговите заповеди: а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света”9.
Колкото повече позволяваме на любовта Божия да управлява нашите умове и чувства – колкото повече позволяваме на любовта на нашия Небесен Отец да набъбва в сърцата ни, толкова по-лесно ни е да обичаме другите хора с чистата любов Христова. Като отваряме сърцата си за съгряващата зора на Божията любов, мракът и студът на враждебността и завистта в крайна сметка ще увехнат.
Както винаги, Христос е наш пример. С Неговите учения, както и с живота Си Той ни сочи пътя. Той прощавал на нечестивите, на грубите и на онези, които се стремели да Го наранят и да му причинят вреда.
Исус казва, че е лесно да обичаме онези, които ни обичат; това могат да сторят дори нечестивите. Но Исус Христос проповядва един по-висш закон. Неговите слова отекват през вековете и са предназначени за нас днес. Предназначени са за всички онези, които желаят да бъдат Негови ученици. Предназначени са за вас и мен: “Обичайте неприятелите си, (благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви мразят) и се молете за тия, които ви гонят”10.
Когато сърцата ни са изпълнени с Божията любов, ние ставаме “един към друг благи, милосърдни”; прощаваме си един на друг, както и Бог в Христа е простил на нас11.
Чистата любов Христова може да премахне купища негодувание, огорчение и гняв от очите ни, като ни позволи да виждаме другите така, както Небесният Отец вижда нас: като несъвършени и пълни с недостатъци смъртни същества, имащи потенциал и стойност, надхвърлящи възможността ни да си ги представим. Понеже Бог ни обича толкова много, ние трябва също да се обичаме и да си прощаваме един на друг.
Пътят на ученика
Скъпи мои братя и сестри, приемете следните въпроси като тест за самоподготовка:
Таите ли лоши чувства към друг човек?
Клюкарствате ли, дори когато нещата, които казвате, са верни?
Дали дистанцирате от себе си, игнорирате или наказвате другите заради нещо, което са направили?
Дали тайно завиждате на друг човек?
Дали желаете да причините вреда на някого?
Ако отговорите с “да” на кой да е от тези въпроси, може би трябва да приложите проповедта от две думи по-горе: спрете това!
В един свят на обвинения и недружелюбие е лесно да събираме и хвърляме камъни. Но преди да сторим това, нека си спомним словата на Онзи, Който е наш Учител и пример: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък”12.
Братя и сестри, нека оставим на земята своите камъни.
Нека бъдем мили.
Нека да прощаваме.
Нека говорим един на друг миролюбиво.
Нека любовта Божия изпълва сърцата ни.
“Нека струваме добро на всички”13.
Спасителят обещава: “давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена; … защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва”14.
Не би ли следвало това обещание да е достатъчно винаги да фокусира усилията ни върху постъпки на доброта, прошка и милосърдие, вместо върху каквото и да е отрицателно поведение?
Нека, като ученици на Христос, да отвръщаме с добро на злото15. Нека не търсим отмъщение, нито да позволяваме на гнева ни да надделее в нас.
“защото е писано: “На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ.
Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; Ако е жаден, напой го; …
Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто”16.
Помнете: накрая на милостивия ще се покаже милост17.
Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, където и да се намираме, нека бъдем известни като хора, които имат любов помежду си18.
Обичайте се един друг
Братя и сестри, има достатъчно душевна болка и печал в този живот и без ние да добавяме още към тях чрез нашето упорство, горчивина, негодувание и огорчение.
Ние не сме съвършени.
Хората около нас не са съвършени19. Хората вършат неща, които дразнят, разочароват и ядосват. В този смъртен свят това винаги ще бъде така.
Независимо от това ние трябва да изоставим своите болки. Част от целта на земния живот е да се научим как да изоставяме подобни неща. Това е Господният начин.
Помнете, небесата са пълни с онези, които имат следното общо нещо: те са опростени. И са простили.
Положете своето бреме пред нозете на Спасителя. Нека изоставим осъждането. Позволете Единението на Христос да промени и изцели сърцето ви. Обичайте се един друг. Прощавайте си един на друг.
На милостивия ще се покаже милост.
За това свидетелствам, в името на Онзи, Който обичаше толкова много и тъй пълно, че даде Своя живот за нас, Неговите приятели, в святото име на Исус Христос, амин.