Единствено върху принципите на праведността
Мъдрите родители подготвят децата си да се справят самостоятелно. Те дават възможности са израстване, докато децата придобиват духовна зрялост да упражняват правилно свободата си на избор.
Около месец или малко повече след като се оженихме, моята съпруга и аз предприехме дълго пътуване с кола. Тя шофираше, а аз се опитвах да се отпусна. Казвам опитвах се, защото магистралата, по която се движехме, бе известна с капаните за превишена скорост, а съпругата ми в онези дни имаше известна склонност да натиска повечко педала на газта. Казах, “Караш много бързо. Намали”.
Моята млада съпруга си помислила, “Аз шофирам от почти 10 години и освен преподавателят ми по шофиране никой друг никога преди не ми е казвал как да карам”. Тъй че тя отвърна, “Какво ти дава право да ми казваш как да карам?”
Искрено казано, този въпрос ме свари неподготвен. Тъй че, правейки най-доброто, на което бях способен, да встъпя в новите си отговорности на семеен мъж, казах, “Не знам – защото съм твой съпруг и носител на свещеничеството”.
Братя, едно бързо пояснение: ако някога се озовете в подобна ситуация, това не е правилният отговор. И съм щастлив да кажа, че това бе първият и единствен път, когато допуснах тази грешка.
Учение и Завети обяснява, че правото да използваме свещеничеството у дома или където и да е другаде е пряко свързано с праведността в живота ни: “Небесните сили не могат да бъдат използвани, нито управлявани, освен чрез принципите на праведността”1. Стихът продължава, че губим тази сила, когато “упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност”2.
Този стих ни казва, че трябва да се водим от “принципите на праведността”. Тези принципи се отнасят до всички ръководители в Църквата, както и до всички бащи и майки в техните домове3. Ние губим правото си на Духа Господен и на всяка власт, която имаме от Бог, когато упражняваме контрол върху друг човек по неправеден начин4. Може да мислим, че подобни методи са за доброто на онзи, когото “контролираме”. Но всеки път, когато се опитваме да принуждаваме към праведност някой, който може и следва да упражнява свободата си на морален избор, ние постъпваме неправедно. Когато налагаме строги ограничения за друг човек чрез заповед, тези ограничения следва винаги да бъдат налагани с любящо търпение и по начин, който учи на вечни принципи.
Просто не можем да принуждаваме другите да вършат правилното нещо. Писанията ясно заявяват, че това не е Божият начин. Принудата ражда огорчение. Тя внася недоверие и кара хората да се чувстват некомпетентни. Възможностите за научаване биват изгубени, когато упражняващото контрола лице гордо решава, че има всичките правилни отговори за другите. Писанията казват, че е “според природата и предразположението на почти всички човеци” да бъдат въвлечени в неправедно господство5, тъй че трябва да внимаваме за този капан, в който е лесно да паднем. Жените могат също да упражняват неправедно господство, макар че Писанията свързват проблема специално с мъжете.
Неправедното господство често е съпроводено от постоянна критика и отказ от одобрение или проява на обич. Човекът отсреща се чувства сякаш никога не може да угоди на подобен ръководител или родител и винаги нещо не му достига. Мъдрите родители трябва да преценят кога децата са готови да почнат да упражняват собствената си свобода на избор в дадена област на живота си. Но ако родителите държат цялата власт по вземане на решения и гледат на това като на свое “право”, те сериозно ограничават растежа и развитието на децата си.
Децата ни са в нашия дом за ограничено време. Ако чакаме да си тръгнат и заживеят отделно, за да им предадем юздите на техния морален избор, сме изчаквали твърде дълго. Те не ще развият отведнъж способността да вземат мъдри решения, ако не са били свободни да вземат никакви важни решения, докато са били вкъщи. Подобни деца често или се бунтуват против тази принуда, или са осакатени от неспособността да вземат каквото и да е самостоятелно решение.
Мъдрите родители подготвят децата си да се справят самостоятелно. Те дават възможности за израстване, докато децата придобиват духовна зрялост да упражняват правилно свободата си на избор. И да, това понякога означава децата да правят грешки и да се учат от тях.
Семейството ни имаше подобно преживяване, което ни поучи как да помагаме децата да развият способност да правят избор. Дъщеря ни Мери, докато растеше, бе звезда в отбор по футбол. Един ден отборът им стигна до шампионските квалификации и, както се досещате, трябваше да играят в неделя. Като тийнейджърка Мери бе учена, че Господният ден е ден за почивка и духовно възстановяване, не за развлечение. Но въпреки това чувстваше натиск от треньора и съотборничките си, както и желание да не “предаде” отбора си.
Тя ни попита какво следва да прави. Съпругата ми и аз лесно можехме да решим вместо нея. Обаче след молитва ние решихме, че в този случай дъщеря ни бе готова да поеме духовна отговорност за собственото си решение. Четохме заедно някои стихове от Писанията и после насърчихме Мери да се моли и да помисли.
След няколко дни тя обяви решението си. Тя щеше да играе в неделя. Сега, какво можехме да направим? След още обмисляне и потвърждение от Духа постъпихме, както бяхме обещали и й позволихме да упражни избора си да играе. След като играта свърши, Мери бавно отиде при нейната очакваща я майка. “О, мамо”, каза тя, “чувствам се ужасно. Никога не искам да се чувствам така отново. Никога няма да играя отново в Господния ден”. И тя така и стори.
Сега Мери разбра вътрешно за себе си принципа за спазване на Господния ден. Ако я бяхме принудили да не играе, щяхме да я лишим от едно скъпоценно и силно поучително преживяване с Духа.
Както можете да видите, да помагаме на децата си да упражняват по подходящ начин свободата си на избор изисква да ги учим как да се молят и да получават отговори на молитвите си. Трябва също да има поучение относно ценността и целта на покорството, както и на всички други важни евангелски принципи6.
Отглеждайки нашето семейство, ние решихме, че най-важната ни цел ще бъде да помагаме децата ни да установят своя собствена връзка с небесата. Знаехме, че в крайна сметка те ще трябва да разчитат на Господ, не на нас. Бригъм Йънг казва, “Трябва да подчертая, че от всички задължения, изисквани … от чедата човешки, … бих поставил като първо и най-главно задължението да търсим Господа нашия Бог, докато открием пътя на общуването от небесата към земята – от Бог към собствените ни души”7.
Мери бе получавала отговори на своите молитви в други по-предишни ситуации и така ние вярвахме, че дъщеря ни развиваше този път на общуване с небесата в живота си. Така тя научи нещо положително от преживяването си и бе в състояние в бъдеще да прави по-добри избори. Без връзка с Духа деца, както и родители ще могат да търсят благовидни оправдания за всякакви погрешни решения в името на това да упражняват свободата си на избор. Обещанието в Писанията е, че “тези, които са мъдри … са взели Светия Дух за свой водач (и) не са били измамени”8.
Един допълнителен и трагичен ефект от неправедното господство може да бъде загуба на вярата в Божията обич. Познавам някои хора, които са били обект на взискателни и контролиращи ръководители или родители и им е било трудно да почувстват самата обич на техния Небесен Отец, която да ги подкрепя и мотивира по пътя към праведността.
Ако се каним да помогнем на хората под наше настойничество да осъществят най-важната връзка с небесата, трябва да бъдем такива родители и ръководители, каквито са описани в Учение и Завети 121. Ние трябва да действаме “само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна”9. Президент Хенри Б. Айринг казва, “Най-голямата подкрепа, която можем да предложим на тези млади хора, е да ги накараме да почувстват нашата увереност, че те са на пътеката, водеща към техния небесен дом, и че могат да успеят”10.
Като обмисляме принципите, които следва да ни ръководят в Църквата и у дома, позволете ми за завърша с една илюстрация от биографията на президент Томас С. Монсън. Ан Диб, дъщерята на президент Монсън, казва, че и до ден днешен, когато влиза през входната врата на къщата, в която е била отгледана, баща й казва, “О, я виж кой е тук. И не сме ли щастливи, и не е ли тя прекрасна?” След това тя продължава: “Родителите ми винаги ми отправяха по някой комплимент, без значение как изглеждам или какво правя. … Когато отивам да посетя родителите си, знам, че съм обичана, хвалена, добре дошла, че съм у дома”11.
Братя и сестри, това е Господният начин. Дори ако в миналото с вас са се отнасяли зле, знам, че Господ желае вие да дойдете при Него12. Всички са обичани. Всички са добре дошли. В името на Исус Христос, амин.