Струваше ли си?
Работата по естественото и непринудено споделяне на Евангелието с хората, които обичаме и за които ни е грижа, ще бъде делото и радостта на нашия живот.
По време на тази конференция и други скорошни събрания,1 много от нас са си задавали въпроса, “Какво бих могъл да направя, за да помогна за изграждането на Господната Църква и да видя реален растеж там, където живея?”
В това и в други важни начинания нашето най-важно дело е винаги в рамките на собствения ни дом и семейство2. Църквата се установява в семейството и реалният растеж става в него3. Ние трябва да учим децата си на принципите и ученията на Евангелието. Ние трябва да им помагаме да имат вяра в Исус Христос и да ги подготвим за кръщение, когато станат на 8 години4. Ние самите трябва да вярваме, така че те да виждат нашия пример за любов към Господ и Неговата Църква. Това помага на нашите деца да чувстват радостта от спазването на заповедите, щастието в семейството и службата към другите. В нашите домове, ние трябва да следваме модела, който ни е даден от Нефи, който казва:
“Защото ние се трудим усърдно … да убеждаваме децата си … да повярват в Христа и да се помирят с Бога …
… Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си”5.
Ние работим усърдно, за да осъществим тези благословии за нашите деца, като ходим на църква с тях, провеждаме семейна домашна вечер и четем Писанията заедно. Ние се молим всекидневно със семейството си, приемаме призования, посещаваме болните и самотните и правим други неща, които помагат на децата ни да разберат, че ги обичаме, и че обичаме нашия Небесен Отец, Неговия Син и Тяхната Църква.
Ние говорим и пророкуваме за Христос, като изнасяме урок в семейната домашна вечер или седим с детето, като му казваме колко го обичаме, и споделяме нашето свидетелство за възстановеното Евангелие.
Ние можем да пишем за Христос, като пишем писма до онези, които са далеч от нас. Мисионери, които служат, синове или дъщери в армията или хора, които обичаме, всички са благословени от писмата, които пишем. Писмата от вкъщи не са просто бързи е-мейли. Истинските писма осигуряват нещо осезаемо, което може да бъде хванато, за което може да се мисли и което да се пази грижливо.
Ние помагаме на децата си да разчитат на Единението на Спасителя и да знаят за опрощението на любящия Небесен Отец, като показваме любов и прошка като родители. Нашата любов и прошка не само доближават децата ни до нас, но също изграждат вяра чрез знанието, че техният Небесен Отец ги обича и че Той ще им прости, като се покайват и се стремят да вършат добро и да бъдат добри. Те се доверяват на тази истина, защото са изпитали същото от техните земни родители.
В допълнение на работата, която ще извършим в собственото си семейство, Нефи учи, че “ние се трудим усърдно … да убеждаваме … братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога”6. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни всеки един от нас има благословията и отговорността да споделя Евангелието. Някои от тези, които имат нужда от Евангелието в живота си, още не са членове на Църквата. Някои някога са били сред нас, но трябва да почувстват отново радостта, която са изпитали при приемането на Евангелието в по-ранен етап от живота им. Господ обича както човека, който никога не е приемал Евангелието, така и човека, който се връща при Него7. За Него и за нас това е без значение. Това е едно дело. Ценността на душите, каквото и да е състоянието им, е огромна за нашия Небесен Отец, Неговия Син и за нас8. Делото на нашия Небесен Отец и Неговия Син е “да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”9 за всички Негови чеда, независимо от тяхното сегашно положение. Нашата благословия е да помагаме в това велико дело.
Президент Томас С. Монсън ни е обяснил как можем да помагаме, когато казва: “Мисионерският опит трябва да бъде в сегашно време. Не е достатъчно да седим и да размишляваме за минали преживявания. За да чувствате удовлетворение, вие трябва да продължавате по един естествен и непринуден начин да споделяте Евангелието”10.
Работата по естественото и непринудено споделяне на Евангелието с хората, които обичаме и за които ни е грижа, ще бъде делото и радостта на нашия живот. Нека ви разкажа за две подобни преживявания.
Дейв Орчард израснал в Солт Лейк Сити, където повечето от неговите приятели били членове на Църквата. Те оказвали голямо влияние върху него. Също така, църковните ръководители в неговия квартал постоянно го канели на дейностите. Приятелите му правели същото. Макар че той не се присъединил към Църквата по онова време, детските му години били благословени от влиянието на добри приятели светии от последните дни и спонсорираните от Църквата дейности. След като бил приет в университет, той напуснал дома си, а повечето от неговите приятели отишли на мисия. Тяхното влияние липсвало в живота му.
Един от приятелите на Дейв от гимназията все още бил вкъщи. Този приятел се срещал всяка седмица със своя епископ, с цел да сложи живота си в ред и да може да служи като мисионер. Той и Дейв станали съквартиранти, и както било естествено и нормално, говорили за това защо той не отишъл на мисия и защо се срещал често с епископа. Приятелят изразил своята благодарност и уважение към своя епископ и възможността да се покае и служи. После той попитал Дейв дали би искал да дойде на следващото интервю. Каква покана! Но в контекста на тяхното приятелство и обстоятелства, това било естествено и нормално.
Дейв се съгласил и скоро се срещал с епископа. Това довело до решението на Дейв да се срещне с мисионерите. Той получил свидетелство, че Евангелието е истинно и била определена дата за неговото кръщение. Дейв бил кръстен от своя епископ, и една година по-късно Дейв Орчард и Катрин Еванс се оженили в храма. Те имат пет прекрасни деца. Катрин е моята малка сестра. Винаги ще бъда благодарен на този добър приятел, който заедно с добрия епископ довел Дейв в Църквата.
Когато Дейв говорил за своето обръщане във вярата и споделил своето свидетелство относно тези събития, той задал въпроса, “Струваше ли си? Заслужаваха ли си всички усилия на приятелите и ръководителите на младежите, и на моя епископ, за да може да бъде кръстено едно момче?” Посочвайки към Катрин и неговите пет деца, той каза, “Поне заради моята съпруга и петте ни деца, отговорът е да”.
Когато се споделя Евангелието, никога не става въпрос “само за едно момче”. Когато се случи обръщането във вярата или някой се завърне при Господ, тогава цяло семейство е спасено. Когато децата на Дейв и Катрин пораснаха, те всички приеха Евангелието. Една дъщеря и двама сина служиха като мисионери, а друг току-що получи призованието си да служи в Алпийската немскоговореща мисия. Двамата най-големи се ожениха в храма, а най-малкият е в гимназията, верни във всяко отношение. Струваше ли си? О да, струваше си.
Сестра Айлийн Уейт присъствала на същата колова конференция, на която Дейв Орчард разказал своята история за обръщане във вярата. По време на конференцията всичко, за което мислела, било нейното семейство и особено нейната сестра Мишел, която дълго време била неактивна в Църквата. Мишел била разведена и се опитвала да отгледа четири деца. Айлийн била вдъхновена да й изпрати копие на книгата на старейшина М. Ръсел Балард Our Search for Happiness (В търсене на щастието), заедно с нейното свидетелство, и го направила. Още следващата седмица друга приятелка казала на Айлийн, че и тя почувствала, че трябва да се свърже с Мишел. Тази приятелка също написала бележка на Мишел, в която споделила своето свидетелство и изразила своята обич. Не е ли интересно колко често Духът работи с няколко души, за да помогне на един човек в нужда?
Времето минавало. Мишел се обадила на Айлийн и й благодарила за книгата. Тя казала, че започнала да осъзнава духовната празнина в своя живот. Айлийн й казала, че знае, че търсеният от нея мир се намира в Евангелието. Тя й казала, че я обича и че иска да е щастлива. Мишел започнала да прави промени в своя живот. Скоро тя се запознала с прекрасен мъж, който бил активен в Църквата. Те се оженили и една година по-късно били запечатани в храма Огдън Юта. Наскоро нейният 24-годишен син бил кръстен.
За останалите в семейството на Мишел и всички други, които все още не знаят, че тази Църква е истинна, аз ви приканвам с молитва да обмислите дали Църквата е истинна. Позволете на вашето семейство, приятели и мисионери да помогнат. Когато узнаете, че е истинна (и тя е), елате и се присъединете към нас, като направите същата стъпка в живота си.
Краят на този разказ все още не е написан, но благословиите са били дадени на тази прекрасна жена и нейното семейство, след като онези, които я обичали, действали според подтика и по един естествен и непринуден начин споделили свидетелството си и я поканили да се върне.
Много съм мислил за тези два случая. Един млад мъж, който се опитвал да сложи своя живот в ред, помогнал на друг млад мъж, който търсил истината. Една жена споделила своето свидетелство и вяра със своята сестра, която била неактивна в Църквата от 20 години. Ако ние се молим и питаме Небесния Отец на кого можем да помогнем, и обещаем да действаме според подтиците, които Той ни дава, като ни казва как можем да помогнем, Той ще отговори на нашите молитви и ние ще станем оръдия в Неговите ръце да вършим Неговото дело. Действието с любов спрямо подтиците, дадени от Духа, се превръща в катализатор11.
Докато слушахте тези преживявания, описващи естествено и непринудено споделяне на Евангелието с тези, които обичате, много от вас са имали същите преживявания, каквито имала Айлийн Уейт. Вие сте се сетили за някой, с когото да се свържете и да го поканите да се върне или да споделите с него своите чувства за Евангелието на Исус Христос. Моята покана е да действате според този подтик, без да отлагате. Говорете с вашия приятел или роднина. Направете го по естествен и непринуден начин. Нека те осъзнаят вашата обич към тях и към Господ. Мисионерите могат да помогнат. Моят съвет е същия, който е давал президент Монсън толкова много пъти от същата тази трибуна: “Никога не отлагайте да действате според подтиците”12. Като действате според подтиците и го правите с любов, ще станете свидетели как нашия Небесен Отец използва вашата готовност да действате, за да осъществи чудо във вашият живот и в живота на човека, за когото се интересувате13.
Мои скъпи братя и сестри, ние можем да изградим Неговата Църква и да станем свидетели на реален растеж, като работим за осъществяването на благословиите на Евангелието в нашето семейство, и сред онези, които обичаме. Това е делото на нашия Небесен Отец и Неговия Син. Аз знам, че Те са живи и че отговарят на молитвите. Като действаме според тези подтици, вярвайки в Неговата способност да върши чудеса, тези чудеса ще се случват и животът на хората ще бъде променян. В името на Исус Христос, амин.