Работниците в лозето
Моля ви, вслушайте се в подтика на Светия Дух, Който сега, в този момент, ви насърчава да приемете единителния дар на Господ Исус Христос.
Предвид призоваванията и освобождаванията, които Първото Президентство току-що обяви, нека кажа от името на всички, че винаги ще помним и обичаме тези, които са служили така вярно, точно както безрезервно обичаме и приветстваме онези, които сега встъпват в служба. Даваме израз на искрената си благодарност към всеки от вас.
Искам да говоря за притчата на Спасителя, в която един стопанин “излезе при зазоряване да наеме работници”. След като наема първата група работници в 6:00 сутринта, той се връща в 9:00, в 12:00 на обед и в 3:00 следобед, за да набере допълнителни работници, поради необходимостта реколтата да бъде събрана. В Писанията се казва, че той се връща за последен път “около единадесетия час” (приблизително 5:00 следобед) и наема последната група. След което само час по-късно всички работници се събират, за получат заработената надница. Изненадващото е, че всички получават една и съща сума, въпреки че са работили различни часове. Наетите най-напред работници се ядосват, казвайки, “Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата”1. Когато сте чели тази притча, може би и вие, подобно на работниците, сте чувствали че стопанинът постъпва несправедливо. Нека накратко обърна внимание на този въпрос.
Преди всичко е важно да отбележим, че в случая с никого не са се отнесли несправедливо. Първите работници се съгласяват на пълната надница и я получават. Освен това, според мен, те били много благодарни да получат работата. По времето на Спасителя, средностатистическият мъж и неговото семейство нямали възможността да направят нещо повече от това да преживяват от изкараното през деня. Ако не си работил, обработвал земята, ловил риба или търгувал, вероятността да хапнеш нещо през този ден била малка. С наличието на повече работници, отколкото работни места, избраните в началото мъже били най-големите късметлии сред всичките работници.
Наистина, ако трябва да храним симпатии към някого, поне в началото те следва да бъдат насочени към онези, които не били сред избраните, защото те също имали семейства за хранене и обличане. Изглежда, че на някои от тях късметът никога не се усмихвал. При всяко посещение на стопанина през деня, те само гледали как избират някой друг.
Но към края на деня, стопанинът изненадващо се завръща за пети път с удивително предложение за 11-ия час! Последните и най-обезсърчени работници, като чуват, че с тях ще се отнесат справедливо, приемат работата, без дори да знаят какво ще получат, знаейки, че каква да е сума е по-добра от нищото, което са получили до този момент. И когато се събират, за да си получат парите, те са удивени да получат колкото другите! Колко изненадани трябва да са били и колко изключително благодарни! Със сигурност през всичките си работни дни те не са виждали такова състрадание.
На фона на това тълкуване на разказа смятам, че трябва да разгледаме ропота на първите работници. Както им казва стопанинът в притчата (като леко перифразирам думите му): “Приятели мои, аз не съм несправедлив с вас. Вие се съгласихте на тази надница, това е добра надница. Бяхте много доволни да получите работата, а аз съм много доволен от вашата служба. Платих ви изцяло. Вземете си парите и се радвайте на тази благословия. А доколкото до останалите, несъмнено имам свободата да постъпвам както сметна за добре със собствените си пари”. Следва един въпрос, пронизващ за всеки, който има нужда да го чуе: “Защо ти завиждаш поради това че аз избрах да бъда добър?”
Братя и сестри, ще има моменти в живота ни, когато някой друг ще получи неочаквана благословия или специално признание. Умолявам ви да не се обиждате – и особено да не завиждате – когато късметът се усмихне на някой друг. От нас не се отнема, когато на някой друг му се добави. Ние не се състезаваме един с друг, за да разберем кой е най-богатият, най-талантливият, най-красивият или дори най-благословеният. Състезанието, в което всъщност сме се включили, е състезанието срещу греха, и със сигурност завистта е сред най-разпространените грехове.
Нещо повече, завистта е грешка, която просто не си отива. Очевидно ние в известна степен страдаме, когато някоя беда сполети нас, но завистта ни кара да страдаме за всяко добро нещо, което се падне на всеки човек, когото познаваме! Що за “светла” перспектива е това – да поглъщаме още една чаша оцет всеки път, когато някой около нас е щастлив! А да не говорим за огорчението накрая, когато открием, че Бог е както справедлив, така и милостив, давайки на всички, които Му се подчиняват напълно, “всичко, което (Той) има”2, както гласи стиха. И така, урок номер едно от притчата за лозето: ламтежът, цупенето и усилията да почерним нечие щастие не ви издигат, нито пък оронването на нечий друг авторитет подобрява вашия собствен. Затова бъдете добри и бъдете благодарни, че Бог е добър. По този начин можете да бъдете щастливи.
Втори извод от тази притча, който бих искал да посоча, е печалната грешка, която някои биха могли да направят, когато отидат да си получат надниците на края на деня, защото са се съсредоточили над случилото се по-рано през деня. Не се споменава дали някой хвърлил монетата в лицето на стопанина, тръгвайки си без нищо, но предполагам, че и това може да се е случило.
Мои обични братя и сестри, случилото се в този разказ в 9:00 сутринта, на обяд или 3:00 следобед се измества от щедрото за всички заплащане на края на деня. Формулата на вярата е да продължиш напред, да положиш необходимите усилия, да се справиш и да позволиш на страданието на ранните часове – истинско или въображаемо – да се изгуби в изобилието на наградата накрая. Не се съсредоточавайте върху минали проблеми и неправди – нито ваши собствени, нито предизвиканите от ваши ближни, нито, държа да добавя, такива, свързани с истинната и жива Църква. Великолепието на вашия живот, на живота на вашия ближен и на Евангелието на Исус Христос ще бъде напълно изявено в последния ден, дори когато това великолепие не се вижда от всекиго в началото. Тъй че не си късайте нервите за нещо, станало 9:00 сутринта, когато благодатта Божия ще ви награди в 6:00 вечерта – каквато и да е била уговорката ви с работодателя през деня.
Изразходваме така скъпоценния си емоционален и духовен капитал, като упорито се вкопчваме в спомена за погрешно ударения клавиш на някой детски музикален конкурс или нещо, което брачният ни партньор е казал преди 20 години, и което сме готови да му натякваме още 20 години, или случка в историята на Църквата, които доказват единствено, че смъртните винаги ще имат трудности да отговарят на възложените им безсмъртни очаквания. Дори ако някоя неправда не е започнала с вас, тя може да приключи с вас. И колко възнаграждаващо ще бъде, когато Господарят на лозето ви погледне в очите и всички сметки са уредени в края на нашия земен ден.
Което ме отвежда до третата и последна точка. В тази притча – подобно на всички притчи – всъщност не става дума за работници и надници, нито за овце и кози. Това е разказ за Божията добрина, Неговото търпение и опрощение, като и Единението на Исус Христос. Това е разказ за щедростта и състраданието. Това е разказ за благодатта. Той подчертава мисълта, която чух преди много години, че най-вероятно нещото, което дава най-голяма радост на Бог, е да бъде милостив, особено към хората, които не очакват това, и често чувстват, че не го заслужават.
Не знам кой в тази голяма публика днес може да има нужда да чуе посланието на опрощение, вплетено в тази притча, но колкото и закъснели да мислите че сте, колкото и възможности да мислите че сте изпуснали, колкото и грешки да смятате че сте допуснали, колкото и таланти да си мислите, че ви липсват, колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не можете да бъде достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети.
Независимо дали все още не сте от нашата вяра или някога сте били с нас, но не сте останали, няма ваша постъпка, която да не може да бъде поправена. Няма проблем, който да не можете да преодолеете. Няма мечта, която да не може да бъде реализирана във времето и вечността. Дори ако чувствате, че вие сте изгубеният последен работник от единадесетия час, Господарят на лозето ви вика. “Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта”3, като се поклоним пред нозете на Светия Израилев. Елате и пирувайте “без пари и без плата”4 на Господната трапеза.
Най-горещо умолявам съпрузите и бащите, свещеническите ръководители и бъдещите носители на свещеничеството, като използвам думите на Лехий, “Събудете се, вдигнете се от праха … и бъдете мъже”5. Не винаги, но често именно мъжете избират да пренебрегнат призива да “се присъединят към редиците”6. Жените и децата често изглежда имат повече желание. Братя, възправете се. Направете го за себе си. Направете го за хората, които ви обичат и се молят да направите това. Направете го за Господ Исус Христос, Който е платил невъобразима цена за бъдещето, което желае вие да имате.
Мои обични братя и сестри, пред вас, които сте били благославяни от Евангелието много години, защото сте имали щастието да го откриете рано, пред вас, които сте дошли в Евангелието на по-късен етап, и пред вас – членове или нечленове, които все още чакате, на всеки един от вас аз свидетелствам за възнаграждаващата сила на Божията обич и чудото на Неговата благодат. Него го е грижа за вярата, до която достигнете, а не за часа на деня, в който сте успели да направите това.
И така, ако сте сключили завети, спазвайте ги. Ако не сте ги сключвали, направете го. Ако сте ги сключили и сте ги нарушили, покайте се и поправете грешката. Никога не е твърде късно, ако Господарят на лозето казва, че има време. Моля ви, вслушайте се в подтика на Светия Дух, Който сега, в този момент, ви насърчава да приемете единителния дар на Господ Исус Христос и да се радвате на Неговите усилия. Не отлагайте това. Вече става късно. В името на Исус Христос, амин.