Малкият мисионер на баба Дени
Емилия Мария Гуимарес Кореа живее във окръг Федерален, Бразилия.
“Когато човек говори чрез Силата на Светия Дух, силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки” (2 Нефи 33:1).
Витор живеел с майка си и сестра си в къщата на неговата баба Дени. Бабата на Витор се разболяла и не можела да стане от леглото си много седмици. Тя била самотна в стаята си.
Витор решил да прави компания на баба Дени. Всеки ден, като се върнел от училище, той вземал някоя Лиахона в стаята на баба и й четял истории от страниците за деца.
След като прочел всички броеве на Лиахона вкъщи, започнал да й чете Книгата на Мормон и Библията. Баба Дени не била член на Църквата, но обичала Витор да й чете. Радвала се да научи за Евангелието.
Баба задавала много въпроси. Ако Витор не знаел отговора на въпросите, той питал учителката си в Неделното училище за деца или търсел в Писанията. Баба наричала Витор „нейния малък мисионер.”
Баба Дени казала на Витор, че е научила много неща от него. Обещала му, че като се оправи, ще отиде на църква с него. Това, което научила, я накарало да иска да оздравее и да научи повече за Евангелието.
Когато баба се оправила, тя спазила обещанието си. Тя отишла на църква с Витор, за да научи повече за това, което я бил учил той. Не след дълго, баба се кръстила и била потвърдена като член. Витор й помогнал да научи, че Евангелието е истина.
Когато Витор порастнал, той станал пълновременен мисионер в мисия Бостън Масачузетс. Преди да замине, той отишъл в храма—с баба Дени.