2013 г.
Къде мога да намеря списание като това?
Април 2013


Къде мога да намеря списание като това?

Шарън Радър, Невада, САЩ

По време на едно пътуване със семейството ми от Невада, САЩ, до Аляска, САЩ, започнах разговор с една висока, привлекателна и приятелски настроена дама на съседна седалка.

Тя ме попита къде отивам и аз й казах, че отиваме в Джуно, Аляска, за да се видим със сина ни и семейството му. Тя ми каза, че е от Лас Вегас. След това, разчувствана, тя допълни, че отива в Джуно, за да посети свекъра и свекървата си за възпоменателната служба за съпруга й, за който е била женена 20 години. Той бил починал наскоро от рак.

Погледнах към нея и се замислих колко голям късмет имам да знам за плана за спасение и да бъда храмова работничка в храма Лас Вегас Невада. Замислих се какво бих могла да направя, за да повдигна духа на тази жена.

Внезапно, съвсем ясно си спомних един цитат от Пророка Джозеф Смит, който бях раздавала в Обществото за взаимопомощ. Когато организирал Обществото за взаимопомощ, той забелязал, че сестрите “ще се притекат на помощ на странника; ще излеят масло и вино в раненото сърце на мизерстващите; ще изсушат сълзите на сирачето и ще накарат сърцето на вдовицата да се радва” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2007 г., стр. 482).

Погледнах отново към нея. Видях една непозната в беда, една вдовица с наранено сърце. Спомних си, че по-рано през този ден аз бях чела броя на Ensign от юли 2011 г. Той съдържаше няколко вдъхновяващи статии, които според мен щяха да й дадат утеха и кураж.

Събрах смелост, отворих списанието на една статия и я помолих да я прочете. Гледах я внимателно и бях изненадана, че тя прочете всеки един ред—съсредоточено. След като приключи, тя прочете още една статия.

Очевидно, нещо, което бе прочела, бе докоснало сърцето й. Тя силно прегърна списанието и след това избърса сълза от окото си.

„Къде мога да намеря списание като това?” ме попита тя. Казах й, че може да го задържи. Тогава тя прочете още малко.

Когато пристигнахме в Джуно, тя сграбчи ръката ми, погледна ме право в очите и каза: „Благодаря”.

Научих урок от това преживяване. Ние сме заобиколени от непознати с наранени сърца, които имат нужда от мила окуражителна дума и които имат нужда да знаят това, което ние знаем като светии от последните дни.