2013 г.
Растеж в плодородна почва: Верните младежи в Уганда
Април 2013


Растеж в плодородна почва: Верните младежи в Уганда

Синди Смит е живяла в Уганда, докато съпругът й е работил там, сега те живеят в Юта, САЩ

След като приемат Евангелието и започнат да живеят според него, младежите в Уганда виждат как вярата и надеждата около тях нарастват.

Намирайки се в сърцето на източна Африка, красивата страна Уганда е благословена с хълмисти земи със захарна тръстика и бананови дървета—и с млади хора, готови да приемат и живеят според Евангелието на Исус Христос.

Първият кол в Уганда е организиран през 2010 г. Църквата бързо се разраства и има много млади мъже и млади жени във всеки клон и район.

Да развееш знаме, да бъдеш пример

Младите жени в един район били вдъхновени от ученията на сестра Илейн Ш. Долтън, обща президентка на Младите Жени, относно добродетелността: “Сега е времето всеки от нас да се изправи и да развее знаме към света, призоваващо за завръщане към добродетелта”1. Младите жени изкачили един хълм, който бил до града, и издигнали златни знамена, които символизирали тяхното обещание да бъдат пример за добродетелност. Те заедно изпели “Високо на върха” (Химни, № 4).

Тези млади жени са издигнали личните си стандарти за праведност. Тяхното послушание е укрепило свидетелствата им и е повлияло на другите. Сестра Долтън казва: “Вие не трябва никога да подценявате силата на вашето праведно влияние”2. И като знаме, примерът на тези млади жени се развява пред целия свят.

Сандра

Като много други млади жени в Уганда, Сандра ходи повече от миля до църквата, помага с почистването на църковната сграда в петък и посещава Семинара в събота. През седмицата тя се събужда преди 5:00, за да си прочете уроците и след това отива на училище, като се връща вкъщи след 18:00. Тя пропуснала година в училище поради финансови затруднения, но се изправя пред предизвикателствата си с положително отношение: „Евангелието наистина ми е помогнало да бъда последователна и непоколебима”.

Сандра е единственият член на Църквата в семейството си, но родителите й подкрепят нейната служба в Църквата, като например помощта при разчистването на терена на едно местно сиропиталище. Семейството й вижда как Евангелието й е помогнало да бъде силна, дори когато е изправена пред неразрешени проблеми. По отношение на източника на тази сила, Сандра казва: “Когато отида на църква, се чувствам сякаш слагам върху си Божието всеоръжие” (вж. Eфесяните 6:11–17).

Сюзън, която наскоро се е кръстила, обича Църквата. Тя и семейството й са от Южен Судан, но са избягали от трудностите и са били благословени да приемат мисионерите в Уганда. Бидейки бежанка, тя е намерила мир и защита в Евангелието. В неделя тя води по-малките си братя и сестри на църква, а също и до десет други деца, които не са членове на Църквата. След внезапната смърт на неин роднина, тя се завърнала в Южен Судан, където чака Църквата да бъде установена и в нейния район. И Сюзън и Сандра са изправени пред изпитания, но те разчитат на Бог и се наслаждават на плодовете от живота според Евангелието на Исус Христос (вж. Aлма 32:6–8, 43).

Жертва, за да се отслужи мисия

Младите мъже в Уганда започват да играят на футбол от малки момченца, като използват плътно завързани клончета вместо топка. От най-ранна възраст, Денис е имал талант за спорта и гимназията му предоставила стипендия, за да играе в нейния отбор. След като завършил гимназия, един професионален отбор му предложил заплата, квартира и храна. Това била сбъдната мечта, но Денис знаел, че това най-вероятно ще попречи на плановете му да отиде на мисия по-късно през същата година.

Денис

Желанието на Денис да върши това, което Небесният Отец иска от него, било толкова силно, че той дори не искал да бъде изкушаван да остане в отбора, когато дойде времето да служи мисия. Много хора поставили под въпрос избора му, Денис е уверен, че е взел правилното решение—за себе си и за другите. „Моите двама по-малки братя и сестричката ми току що се бяха кръстили”, казва той. „Никога не си бях и помислял, че сестричката ми би приела Евангелието. Когато виждам как Бог извършва чудеса в семейството ми, това ми дава силна надежда за моето бъдеще”.

В района на Денис младите мъже изучават всяка седмица Проповядвайте Моето Евангелие. Станали са като отбор, който работи в тясно сътрудничество с пълновременните мисионери; те водят и приятели на неделните събрания и други дейности, включително баскетболни и футболни мачове през седмицата. Свещениците са кръщавали приятели и други хора, на които са помогнали в ученето заедно с мисионерите. За няколко години този отбор от млади мъже е укрепил целия район и четирима от тях, включително Денис, са получили призования в Мисия Кения Найроби.

Те са последвали съвета на Старейшина Дейвид A. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли: “станете мисионери много преди да подадете документите си за мисия”3. Те го направили като работили заедно като кворум, един отбор по-добър от всеки друг.

И четиримата мисионери преодолели предизвикателства, за да служат. Уилбърфорс обяснява: „Почти бях загубил надеждата да отида на мисия (поради цената), но тогава прочетох Матея 6:19–20: „Недейте си събира съкровища на земята … но събирайте си съкровища на небето”. И така със старание и решителност, аз успях да постигна целта си да отслужа пълновременна мисия. Обичам мисионерската служба. Няма нищо по-добро от това да търсим първо небесното царство”.

Надежда за бъдещето

Младежите в Уганда помагат за изграждането на Божието царство тук, с голяма надежда за бъдещето. Въпреки, че няма храм в Източна Африка, младежите очакват времето, когато ще сключат брак в някой далечен храм. Една колова дейност наблегнала на подготовката за влизане в храма и в заключение един член на коловото президенство дал свидетелството си: „Бог ви обича. Вие сте бъдещето на Църквата в Уганда”. Тези праведни младежи вече оказват голямо влияние.

Младите мъже и жени от Уганда жертват нещата от света за благословиите, които ще траят вечно. Те са посадили семената на вярата и внимателно ги подхранват (вж. Aлма 32:33–37). Като дърво, отрупано с плодове (вж. Aлма 32:42), младежите споделят радостта от Евангелието в тази плодородна страна.

Бележки

  1. Илейн Ш. Долтън, “Връщане към добродетелтта,” Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 80.

  2. Илейн Ш. Долтън, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 80.

  3. Дейвид A. Беднар, “Да станеш мисионер,” Лиахона, ноем. 2005 г., стр. 45.

Горе: Младежи посещават заедно колова вечер край огнището.

Горе: Сюзън (в средата), бежанка в Уганда, е намерила мир в Евангелието и е завела братята и сестрите си и други деца на църква.

Среда: Младите жени от този район обичат да работят по Личния напредък.

Вдясно: Денис се отказал от място в професионален футболен отбор, за да проповядва Евангелието. Той и другите млади мъже в кворума на свещениците са жертвали и преодолели трудности, за да отслужат мисии.

Снимки Синди Смит