Растеж в плодородна почва: Верните младежи в Уганда
Синди Смит е живяла в Уганда, докато съпругът й е работил там, сега те живеят в Юта, САЩ
След като приемат Евангелието и започнат да живеят според него, младежите в Уганда виждат как вярата и надеждата около тях нарастват.
Намирайки се в сърцето на източна Африка, красивата страна Уганда е благословена с хълмисти земи със захарна тръстика и бананови дървета—и с млади хора, готови да приемат и живеят според Евангелието на Исус Христос.
Първият кол в Уганда е организиран през 2010 г. Църквата бързо се разраства и има много млади мъже и млади жени във всеки клон и район.
Да развееш знаме, да бъдеш пример
Младите жени в един район били вдъхновени от ученията на сестра Илейн Ш. Долтън, обща президентка на Младите Жени, относно добродетелността: “Сега е времето всеки от нас да се изправи и да развее знаме към света, призоваващо за завръщане към добродетелта”1. Младите жени изкачили един хълм, който бил до града, и издигнали златни знамена, които символизирали тяхното обещание да бъдат пример за добродетелност. Те заедно изпели “Високо на върха” (Химни, № 4).
Тези млади жени са издигнали личните си стандарти за праведност. Тяхното послушание е укрепило свидетелствата им и е повлияло на другите. Сестра Долтън казва: “Вие не трябва никога да подценявате силата на вашето праведно влияние”2. И като знаме, примерът на тези млади жени се развява пред целия свят.
Като много други млади жени в Уганда, Сандра ходи повече от миля до църквата, помага с почистването на църковната сграда в петък и посещава Семинара в събота. През седмицата тя се събужда преди 5:00, за да си прочете уроците и след това отива на училище, като се връща вкъщи след 18:00. Тя пропуснала година в училище поради финансови затруднения, но се изправя пред предизвикателствата си с положително отношение: „Евангелието наистина ми е помогнало да бъда последователна и непоколебима”.
Сандра е единственият член на Църквата в семейството си, но родителите й подкрепят нейната служба в Църквата, като например помощта при разчистването на терена на едно местно сиропиталище. Семейството й вижда как Евангелието й е помогнало да бъде силна, дори когато е изправена пред неразрешени проблеми. По отношение на източника на тази сила, Сандра казва: “Когато отида на църква, се чувствам сякаш слагам върху си Божието всеоръжие” (вж. Eфесяните 6:11–17).
Сюзън, която наскоро се е кръстила, обича Църквата. Тя и семейството й са от Южен Судан, но са избягали от трудностите и са били благословени да приемат мисионерите в Уганда. Бидейки бежанка, тя е намерила мир и защита в Евангелието. В неделя тя води по-малките си братя и сестри на църква, а също и до десет други деца, които не са членове на Църквата. След внезапната смърт на неин роднина, тя се завърнала в Южен Судан, където чака Църквата да бъде установена и в нейния район. И Сюзън и Сандра са изправени пред изпитания, но те разчитат на Бог и се наслаждават на плодовете от живота според Евангелието на Исус Христос (вж. Aлма 32:6–8, 43).
Жертва, за да се отслужи мисия
Младите мъже в Уганда започват да играят на футбол от малки момченца, като използват плътно завързани клончета вместо топка. От най-ранна възраст, Денис е имал талант за спорта и гимназията му предоставила стипендия, за да играе в нейния отбор. След като завършил гимназия, един професионален отбор му предложил заплата, квартира и храна. Това била сбъдната мечта, но Денис знаел, че това най-вероятно ще попречи на плановете му да отиде на мисия по-късно през същата година.
Желанието на Денис да върши това, което Небесният Отец иска от него, било толкова силно, че той дори не искал да бъде изкушаван да остане в отбора, когато дойде времето да служи мисия. Много хора поставили под въпрос избора му, Денис е уверен, че е взел правилното решение—за себе си и за другите. „Моите двама по-малки братя и сестричката ми току що се бяха кръстили”, казва той. „Никога не си бях и помислял, че сестричката ми би приела Евангелието. Когато виждам как Бог извършва чудеса в семейството ми, това ми дава силна надежда за моето бъдеще”.
В района на Денис младите мъже изучават всяка седмица Проповядвайте Моето Евангелие. Станали са като отбор, който работи в тясно сътрудничество с пълновременните мисионери; те водят и приятели на неделните събрания и други дейности, включително баскетболни и футболни мачове през седмицата. Свещениците са кръщавали приятели и други хора, на които са помогнали в ученето заедно с мисионерите. За няколко години този отбор от млади мъже е укрепил целия район и четирима от тях, включително Денис, са получили призования в Мисия Кения Найроби.
Те са последвали съвета на Старейшина Дейвид A. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли: “станете мисионери много преди да подадете документите си за мисия”3. Те го направили като работили заедно като кворум, един отбор по-добър от всеки друг.
И четиримата мисионери преодолели предизвикателства, за да служат. Уилбърфорс обяснява: „Почти бях загубил надеждата да отида на мисия (поради цената), но тогава прочетох Матея 6:19–20: „Недейте си събира съкровища на земята … но събирайте си съкровища на небето”. И така със старание и решителност, аз успях да постигна целта си да отслужа пълновременна мисия. Обичам мисионерската служба. Няма нищо по-добро от това да търсим първо небесното царство”.
Надежда за бъдещето
Младежите в Уганда помагат за изграждането на Божието царство тук, с голяма надежда за бъдещето. Въпреки, че няма храм в Източна Африка, младежите очакват времето, когато ще сключат брак в някой далечен храм. Една колова дейност наблегнала на подготовката за влизане в храма и в заключение един член на коловото президенство дал свидетелството си: „Бог ви обича. Вие сте бъдещето на Църквата в Уганда”. Тези праведни младежи вече оказват голямо влияние.
Младите мъже и жени от Уганда жертват нещата от света за благословиите, които ще траят вечно. Те са посадили семената на вярата и внимателно ги подхранват (вж. Aлма 32:33–37). Като дърво, отрупано с плодове (вж. Aлма 32:42), младежите споделят радостта от Евангелието в тази плодородна страна.