Да откриеш радост в живота
Арън Рокууд, Айдахо, САЩ
Веднъж четях една реч от общата конференция на Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли. Въпреки, че бях чувала преди тази реч, една фраза ми направи впечатление и остана в мислите ми.
Няколко часа по-късно, синът ми, който живееше в един апартамент с приятелите си, дойде на гости. Той бе отслужил пълновременна мисия и бе учил няколко семестъра в университета. Не беше сигурен за това каква посока да избере за образованието си и към каква кариера да се насочи. Тъй като бе объркан и чувстваше, че засега университетът е загуба на време и пари, той отложи ученето си и започна да работи на пълно работно време.
Каза ми, че един от приятелите му предложил да отидат на един остров в Бахамите или Карибите, да си намерят работа и да се забавляват за няколко месеца. Синът ми бе развълнуван от тази идея. Виждах колко вълнуващо изглежда такова безгрижно преживяване за един млад мъж.
Точно тогава се сетих за цитата от старейшина Скот, който ме беше впечатлил. Взех Ensign и започнах да чета следното на сина ми: „Вие сте тук на земята с една божествена цел. Тя не е да се забавлявате безкрайно, нито постоянно да се стремите към удоволствия. Вие сте тук, за да бъдете изпитани, да се докажете, та да можете да получите допълнителните благословии, които Бог е подготвил за вас. Закаляващият ефект на търпението е задължителен” (“Finding Joy in Life,” Ensign, май 1996 г., стр. 25).
Без да каже и дума, синът ми взе списанието, излезе от стаята и прочете цялата реч. По-късно той ми каза само, че няма да се захваща с това приключение на острова.
След време той влезе в полицейската академия, пътеката, която спомогна той да се запознае с бъдещата си съпруга. Те се ожениха в храма Меса Аризона и днес отглеждат три прекрасни деца. През 2010 г. синът ми завърши висшето си образование и наистина „намира радост в живота си”.
Идеята на сина ми за приключението можеше и да е хубаво преживяване, но от друга страна, то можеше да се окаже духовно опасно. Всеки път, когато се замисля за това преживяване, Духът докосва сърцето ми.
Благодарна съм за думите на пророците и затова, че бях подтикната да си спомня една реч, която ми помогна да дам насока. Благодарна съм и за това, че синът ми се вслуша в Господния посланик и позволи на Духа да му повлияе. Знам, че много благословии и нежни милости ни се дават, когато се вслушваме и следваме ученията на Спасителя и Неговите служители.