Да избереш по-добрата част
Понякога трябва да се откажеш от нещо добро заради нещо по-добро.
Един ден Золтан Сюч от Сегед, Унгария, изненадал треньора си по каяк с думите, че няма да отиде в Германия за едно състезание.
„То беше в същия ден като кръщението ми, така че казах не”, казва Золтан.
На 17 години, Золтан имал много спечелени състезания по каяк. Това е популярен спорт в Унгария и Золтан бил добър—достатъчно добър, че да стане професионалист била реална възможност. Освен решението да пропусне само едно състезание, Золтан скоро щял напълно да се откаже от каяка. Той имал нещо по-добро за правене.
До този момент каякът се отразявал добре на Золтан. През годините работа с треньора си, той научил самоконтрол, послушание и трудолюбие. Золтан също така се научил да избягва вещества и навици, които биха попречили на представянето му. Такъв живот не бил лесен, бил самотен, а професионалната кариера щяла да отнема още повече време. Професионалистите тренират по 12 часа на ден и трябва да се състезават и в неделя.
Золтан казва: „Каякът отнемаше повечето от времето ми”. „Бях фанатик. Заради него оставих много неща извън живота си”.
Точно затова Золтан решил, че не може да отдаде себе си и на Евангелието и на каяка. През 2004 г. той казал на треньора си, че повече няма да се занимава с каяк.
По-рано през същата година мисионерите започнали да преподават уроците на майката на Золтан. Той не участвал в тях. С неудоволствие приел поканата на майка си да отиде на кръщението й. Но сърцето му било докоснато от това, което почувствал след като влязъл в сградата на църквата. Золтан се съгласил да се среща с мисионерите донякъде заради това, че можел да се постави на тяхното място.
„Мисионерите бяха интересни за мен, защото бяха нормални хора, но живееха според един по-висок стандарт”, казва той.
Поради по-високите стандарти, според които Золтан вече живеел като състезател по каяк, той с желание приел ученията на Евангелието като нещо ценно. Кръстил се два месеца по-късно.
В началото си мислел, че ще може да продължи с каяка, но да пропуска състезанията в неделя. Но тъй като той е типа човек, който ако вече е поел една дейност или път, иска да се справя добре с това, той избрал да се откаже напълно от каяка.
След кръщението си се опитал веднъж да се занимава с каяк като хоби. Когато го направил, треньорът му го помолил да помага с тренирането на другите и организирането на пътувания, тъй като вече нямало да се състезава. Но той не искал да поема ангажименти свързани с каяка—или която и да е друга дейност—която би могла да му попречи на пътя на ученичеството.
И така Золтан закачил греблото си и се посветил на служба в Църквата в резултат на решение, подобно на направеното от Президент Хауърд У. Хънтър (1907–1995), когато се оженил. Президент Хънтър бил изключителен музикант, който свирел на десетина инструменти. Вечерите той свирел в оркестър, но начина на живот на хората, с които работел, бил в разрез с евангелските стандарти. И така президент Хънтър оставил инструментите си и ги изваждал само понякога, за да попее със семейството си1.
На Золтан му липсва каяка, но осъзнава, че любовта му към каяка е била достатъчно силна, за да се конкурира с и дори надделее над любовта му към Господ, ако вземел решението да остане твърде обвързан с този спорт.
Същият принцип може да се приложи към всяка дейност, която ни отдалечава от това, което Бог иска да бъдем. За всеки от нас може да е по-добре да преминем през живота без някои неща—дори и да са добри—вместо да рискуваме да загубим вечния живот заради тях.
„Църквата стана моят живот,” казва Золтан. „Знаейки, че няма да печеля пари от каяка, ако исках да бъда активен, и че ще бъде просто хоби за мен, стана лесно да се откажа. Вместо това, аз исках да насоча живота си към Небесния Отец”.
Золтан започнал да изучава Евангелието със същата интензивност, с която започва и всяко едно друго начинание. Поставил си цел да служи мисия. Искал да остане в страната си и да учи другите.
Отслужил мисия в Унгария и сега работи като гимназиален учител по английски език. Продължава да поставя приоритетите си според Евангелието. „Има неща, от които трябва да се откажем, защото те ни пречат да се доближаваме към Бог”, казва той. „Лесно е да се откажем от лошото след като разберем, че трябва. Често не осъзнаваме кога трябва да се откажем от нещо добро, заради нещо по-добро. Мислим си, че тъй като не е лошо, можем да го правим и все пак да следваме Божия план”. Но Золтан знае, че трябва да се откажем от доброто ако то пречи да следваме Божия план за нас.
Золтан Сюч от Сегед, Унгария, се отказал от каяка, за да има повече време за Евангелието.
Горе: снимка © Thinkstock; долу: снимка Адам С. Олсън