2013 г.
Откликване на призива за повече мисионери: Подхранване на мисионерския устрем у дома и в Църквата
Април 2013


Откликване на призива за повече мисионери: Подхранване на мисионерския устрем у дома и в Църквата

Епископ Виктор Ногалес от район Парке Чакабуко, кол Конгресо в Буенос Айрес, Аржентина, е седнал пред табло за съобщения, цялото покрито със снимки на 37 млади мъже и жени от неговия район. Когато един от тях замине на мисия, той поставя бележка до снимката.

„Моите младежи се вълнуват много, когато влязат в офиса ми и видят снимките и бележките”, казва той. „Това ги мотивира да се подготвят за собствената си мисия”.

Този район в Буенос Айрес е пример за духа на мисионерската работа. През първите шест месеца на 2012 г., 19 младежи—14 от които обърнати във вярата—са напуснали домовете си, за да служат на пълновременни мисии в осем страни. Повече от 80 процента от младежите, които отговарят на условията да служат на мисия, са поели отговорността да го направят.

През последните години ръководители на Църквата няколко пъти са отправяли призив повече млади хора да отслужат мисия.

По време на общата конференция на Църквата през април 2005 година, скоро след като Църквата бе издала Проповядвайте Моето Евангелие: Наръчник за мисионерска служба, старейшина M. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли отправя съвет към семействата и ръководителите да подхранват мисионерски дух и да подготвят повече млади мъже и жени да служат достойно, като им помагат да разбират своята истинска същност и като ги учат на Евангелието (виж “Още един,” Лиахона, май, 2005 г., стр. 69).

Съобщението на президент Томас С. Монсън на общата конференция през октомври 2012 г., с което се намалява възрастовата граница за отслужване на мисия, за пореден път ни напомни, че Господ ускорява делото Си.

Днес множество семейства и църковни ръководители взимат присърце тези известия и полагат основите на една богата традиция от мисионерска служба в техните страни.

Да помагаме да младежите да разберат своята същност

В отговор на въпроса „Как сте могли да помогнете на толкова много от вашите младежи да служат с готовност?” епископ Ногалес отговаря: „Когато бях призован за епископ, моята основна грижа беше за младите хора от района ми, като съвсем ясно казах и на останалите ръководители на района, че ние трябва да станем част от живота им”.

Например всички мисионери от Чакабуко са имали призования в района преди да заминат. Доста често е била отправяна покана към новопокръстените и слабо активните членове да служат като учители, като това им е давало възможността да се подготвят да проповядват Евангелието.

Също така епископ Ногалес е помагал на младежите да се подготвят духовно за своите мисии, като е уреждал те да могат да служат заедно с местните пълновременни мисионери.

Посвещавайки се на младите хора от своя район, местните църковни ръководители и членовете са възнаградени с това да засвидетелстват как мисионерския дух се увеличава безмерно.

Семейство с мисионерски устрем

Гарф и Илойз Андръс от Дрейпър, Юта, САЩ, знаят какво означава да си семейство, което е мисионерски устремено. Те имат 17 внука, които са служили на мисии, като самите те са служили на шест мисии.

Подхранването на мисионерски дух в дома е нещо, което започва от ранна детска възраст, твърди брат Андръс.

Сестра Андръс се съгласява. “Служенето на мисия не трябва да се изразява като мълчаливо очакване от ваша страна; напротив, говорете на децата и внуците си без то да се поставя под въпрос—когато отидете на мисия, а не ако отидете на мисия,” казва тя.

Също е важно да учим младите хора за тяхната истинска същност, като правим това чрез даване пример на мисионерска служба. Брат и сестра Андръс приемат първото си призование през 1980 г., точно по времето, когато най-малкият им син тръгва на собствената си мисия.

След като получава подарък от своите баба и дядо, който е имал за цел да му помогне в подготовката за мисия, един от техните внуци им пише писмо. „Той ни благодари за подаръка, но добави, „Далеч по-важно е да ви благодаря за примера, който сте ми дали”, казва сестра Андръс.

Преподаване на Евангелието

„Нашите младежи имат правото да очакват техните родители, църковни ръководители и учители да проверяват тяхното знание и разбиране на Евангелието на Исус Христос”, казва старейшина Балард. „Светият Дух ще потвърди истината в сърцата им и ще разпали Христовия пламък в техните души. И така ще се сдобиете с още един изцяло подготвен мисионер” (M. Ръсел Балард, „Още един”, стр. 71).

На около 9 600 км. от Буенос Айрес, в провинциалния клон Хорсшу Бенд, намиращ се близо до Бойзи, щата Айдахо, САЩ, също се наблюдава увеличаване на мисионерската служба. И това е в резултат на усилените старания на семействата и ръководителите да учат на Евангелието своите младежи.

От един малък клон със само 75 члена, девет млади хора служат като мисионери.

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли набляга на причините и ползите от службата. „Всички мисионери … служат с единствената надежда да направят по-добър живота на другите хора”, казва той. „Решението да се отслужи мисия ще оформи духовната съдба на мисионера, на неговия съпруг или съпруга, и на потомството им за поколения напред. Желанието да се служи е естествен резултат от обръщането във вярата, достойнството и подготовката на члена” (“Попитай мисионерите! Те могат да ви помогнат!” Лиахона, ноем., 2012 г., стр. 18).

Мартин Уокър, президент на кол Емет Айдахо, се съгласява с това. „Служенето на мисия повежда един млад човек по път, който ще повлияе на поколения занапред”, казва той. „Като кол ние правим всичко възможно да подготвяме младите хора да служат на мисия”.

Част от тази подготовка включва преподаване на Евангелието на младежите. Младежите от клон Хорсшу Бенд имат достъп до седмичен клас по подготовка на мисионери, който се преподава от бивш президент на мисия—обучение, което подпомага месечното мисионерско обучение за младежи, провеждано от кола и от групата на Аароновото свещеничество.

Ларийн Адам—едно от шестте деца на брат и сестра Андръс—служи рамо до рамо със своя съпруг, Джим, в датската мисия на Копенхаген от 2007 г. до 2009 г. Тя свидетелства колко е важно преподаването на Евангелието на децата у дома.

„Едно от най-възвишените неща, които можете да направите, за да помогнете на децата си да си изградят свидетелство за мисионерската работа, е да провеждате семейни домашни вечери, както и семейно изучаване на Светите писания”, заявява тя. „Ако се положи сигурна основа от знание за Светите писания и на Евангелието, те ще бъдат много по-добре подготвени и ще знаят много повече за него”.

Епископ Виктор Ногалес е застанал пред таблото за съобщения, което показва всички младежи от неговия район, включително и онези, които в момента служат на мисия.

Снимката е предоставена с любезното съдействие на Пол Л. Гарвин