Как узнах
Поканата ми за спасение
Илюстрация: Роджър Моцкус
Докато бях млад мъж, аз посещавах много деноминации и бях объркан, защото всяка една от тях проповядваше различни тълкувания на Писанията. Не ми харесваше непочтителността, която открих в някои от тях, затова се отказах да търся църква, която да посещавам.
Няколко години по-късно, един мой приятел, Клейтон Лима, се кръсти в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Той не ми каза за това, въпреки че бяхме добри приятели, но с времето започнах да виждам промени в него. В неделя обикновено ходех сутрин в къщата му, за да го извикам да ходим да играем футбол, но никога не го намирах вкъщи. Това се случи две последователни недели. Най-накрая Клейтон ми каза, че вече не може да играе футбол в неделя, защото почита Господния ден. Казах му: „Тази църква те прави смахнат”.
Тогава Клейтон ме покани да отида на църква. Извиних се, защото все още бях разочарован от религията. Десет месеца Клейтон водеше мисионерите да ме учат, но аз винаги си намирах извинения или им казвах, че съм твърде зает. Но той никога не се отказа.
Един ден, през юни, той ме покани на една църковна танцова забава. Пошегувах се с него: „Ще има ли безплатна храна и много момичета?” Смеейки се, той каза: „Да!”
Трябва да призная, че бях победен от стомаха си. Посетих църквата и много ми хареса. Бях приветстван от всички, ядох много и поисках да посетя църковно събрание. Когато дойдох на църква в неделя, срещнах много хора и чух техните свидетелства. „Не бях запознат с Книгата на Мормон, но почувствах Духа Господен, когато най-различни членове на Църквата свидетелстваха: „Знам, че Книгата на Мормон е истинна, че това е Църквата на Исус Христос и че Джозеф Смит е призован от Бог пророк”. Никога не бях се чувствал толкова добре. Все още не исках да се срещна с мисионерите, но това събрание за свидетелства докосна душата ми.
Следващата седмица Клейтон отново ме покани на църква. Не можех да дойда, защото имах друг ангажимент. Видях тъгата на лицето му, когато му казах, че не знам дали ще мога да дойда.
Обаче в неделя сутрин се събудих с желанието да отида на църква. Станах в 6:50, което бе трудно за мен, приготвих се и зачаках Клейтон да дойде. Той се изненада да ме види облечен и чакащ го. Тази неделя епископът говори за свещеничеството. Почувствах силно Духа и имах усещането, че трябва да участвам в уроците на мисионерите. В края на събранието на Младите мъже аз знаех, че ще се кръстя.
Когато свършиха събранията, казах на Клейтон: „Искам да се кръстя!”
Той си помисли, че се шегувам. Но тогава каза: „Ако повикам старейшините, ще се срещнеш ли с тях?” Казах „да”.
Бях учен от страхотни старейшини. Когато чух посланието за Възстановяването, имах още по-голямо потвърждение, че трябва да се кръстя. Но исках да узная за себе си за истинността на Книгата на Мормон. Старейшините отбелязаха Mороний 10:3–5 в моята Книга на Мормон и ме поканиха да се моля и да попитам Бог дали тя е истинна.
Следващата вечер си спомних, че още не съм чел Книгата на Мормон. Като започнах да чета, почувствах много силно Духа. Молих се и преди да приключа молитвата, знаех, че Книгата на Мормон е истинна. Благодарен съм на Бог, че отговори на молитвата ми. Кръстих се през юли 2006 г.По-късно служих
като мисионер в Мисия Куяба Бразилия, а приятелят ми Клейтон служеше в Мисия Санта Мария Бразилия. Ние правихме това, което Клейтон направи за мен: канехме хората да дойдат при Христос и им помагахме да приемат възстановеното Евангелие като упражняват вяра в Исус Христос, покаят се, кръстят се и получат дара на Светия Дух. Това наистина е пътят към спасението.
Нека каним приятелите и роднините си да научат за това Евангелие, защото Спасителят е поканил всички със следните думи: “Дойдете при Мене” (Mатея 11:28). Знам, че това е Църквата на Исус Христос и че сега е времето да каним всички да дойдат при Него.