Смърт и живот
Гледната точка на пионерите за Възкресението
Когато ранните членове на Църквата се отправяли към западните Съединени щати, за да се съберат със светиите, те се срещали със смъртта, но били укрепвани от новата си вяра във възстановеното Евангелие. Следват няколко откъса от истории на пионери, които показват вярата на светиите във Възкресението, заедно с успокояващите учения от първите пет президента на Църквата.
Разказ за един баща, безименен скандинавски светия от последните дни, чиито млад син починал по време на пътуването от Ню Йорк до Юта през 1866 г.:
„С помощта на един приятел изкопахме малкия гроб и положихме тленните останки в него. Детето, умиращо от заразна болест, нямаше събрани оплаквачи, нямаше официална церемония, нямаше цветя, нито духовна песен, нито надгробна реч. Но преди да си тръгне, опечаленият баща произнесе кратка освещаваща молитва на родния си език (датски) както следва: …
„Небесни Отче: Ти ми даде това малко съкровище—това прекрасно момченце, а сега си го повикал при Теб. Моля Те, позволи на останките му да лежат тук необезпокоявани до утрото на Възкресението. Нека бъде Твоята воля. Амин”.
И ставайки от земята, прощалните му думи бяха:
“Сбогом, скъпи мой малък Ханс—мое красиво момченце”. Тогава с наведена глава и с болка в сърцето той решително тръгна по пътя към мястото си за лагеруване”1.
Президент Джозеф Смит (1805–1844):
“Колко утешително за опечалените е, когато бъдат призовани да се разделят с техен съпруг, съпруга, баща, майка, дете или скъп роднина, да знаят, че макар тленното тяло да е върнато в земята и да се е разпаднало, те отново ще бъдат възкресени да обитават във вечните пламъци в безсмъртна слава, без повече печал, страдание или смърт, но ще бъдат наследници на Бог и сънаследници с Исус Христос”2.
Джозеф Уотсън Йънг (1828–1873), племенник на Бригъм Йънг, който пътувал от Англия до Съединените Щати през 1853 г.:
„Беше скръбна сцена, да се остави близкия човек в тихата тъмнина на късния нощен час, в присъствието само на няколко самотни свидетели. … Той нямаше никой роднина на борда или някой, който да скърби за него, освен един друг служител. Ето най-съкровените надежди на човешката природа, разбити в един миг. Този младеж е изоставил всичко, за да отиде в Сион и сърцето му е горяло в очакване на бъдещето, без да предполага, че е щял да остави смъртното си тяло на гладните вълни. Обаче той е умрял не като тези, които нямат надежда, защото той се бе помирил с неговия Бог и имаше пълната увереност за величествено възкресение в утрото на праведните”3.
Президент Бригъм Йънг (1801–1877):
„Каква тъмна долина и сянка е това, което наричаме смърт! Да преминеш през това състояние, що се отнася до смъртното тяло, в състояние на пустота, колко е странно всичко това! Колко е тъмна тази долина! Колко мистериозен е този път, а трябва да го изминем сами. Бих искал да ви кажа, мои приятели и братя, ако можехме да видим нещата както са в действителност и както ще ги видим и разберем, тази тъмна сянка и долина е толкова незначителна, че като я прекосим, като се обърнем назад и я погледнем, ще си помислим, че това е най-голямото предимство на цялото ми съществуване, защото аз преминах от състояние на скръб, страдания и мъка, тъга, нещастие, болка и разочарование, в състояние, в което напълно мога да се наслаждавам на живота, доколкото това е възможно без тяло”4.
Дан Джоунс (1811–1862), член на Църквата от Уелс, който заедно с госпожа Уилямс и други членове на Църквата, отплавал за Съединените Щати през 1849 г.:
„Състоянието на госпожа Уилямс от Ънисъбонт, близо до Трегарон (Уелс), бързо се влошава и изглежда тя няма да живее още дълго. … Тя каза, че най-голямата почест, която е получавала, е била да стане член на истинската църква на Божия Син, че в сърцето й няма страх относно идния живот и че религията й сега е доказала силата си повече от всякога. … Тя сериозно посъветва синовете си да продължат да са верни до смъртта, за да получат заедно с нея едно по-добро възкресение. … Тя продължи да е с бодър ум през цялата нощ и в четири и петнадесет на следващата сутрин духът й си замина в мир, оставяйки усмивка на устните й”5.
Президент Джон Тейлър (1808–1887):
„Колко утешително е за тези, които са призовани да скърбят за загубата на скъпите си приятели поради смъртта им, да знаят, че отново ще общуват с тях! Колко насърчително е за всички, които живеят съгласно разкритите ни истинни принципи, вероятно още повече тези, чийто живот е добре изживян, които са носили тегобите на времето, да разберат, че не след дълго ще разбием ограниченията на гроба и ще излезем живи и безсмъртни души, да се наслаждаваме на компанията на нашите доверени и изпитани приятели, без да сме повече тормозени от мисълта за смъртта, и да довършим делото, което Отец ни е възложил да извършим!”6
Андрю Дженсън (1850–1941), имигрант от Дания, който пътувал с групата на Андрю Х. Скот от Небраска, САЩ, до Юта през 1866 г.:
„Когато виждахме как техните (на нашите спътници) тленни останки биват полагани в майката земя, в пустошта, ние всички плачехме или ни се плачеше; защото мисълта за погребването на нашите близки по този начин, когато приятелите и роднините трябва веднага да тръгват, без да имат надеждата някога да посетят лобните места на техните мъртви, беше наистина едно тъжно изпитание за нас. … Но техните гробове ще бъдат намерени, когато Гавраил засвири с тръбата си в утрото на първото възкресение. Тези починали хора така положиха телата си, докато вървяха към Сион. Господ ги бе призовал у дома преди да стигнат до крайната си точка; не им бе позволено да видят Сион в плътта; но те ще получат слава и ще се радват от тук насетне; защото те умряха, докато се стараеха да се подчиняват на Бог и да спазват заповедите Му, а блажени са тези, които починат в (Господа)”7.
Президент Уилфърд Уудръф (1807–1898):
„Без Евангелието на Христос разделението чрез смъртта е една от най-мрачните теми, върху които да размишляваме, но почти веднага след като приемем Евангелието и научим за принципа на възкресението, тъгата, скръбта и страданието, свързани със смъртта, до голяма степен изчезват. … Възкресението на мъртвите се появява пред просветления ум на човека и той има основа, на която духът му може да намери покой. Това е позицията на светиите от последните дни днес. Знаем за себе си, че не тънем в невежество относно тази тема; Господ ни е дал откровение за нея и ние разбираме принципа на възкресението на мъртвите и че Евангелието дава яснота за живота и възкресението”8.
Уилям Драйвър (1837–1920), пионер, който пътувал от Англия за Ню Йорк, САЩ, през 1866 г.:
„Уили, най-скъпото ми дете, бе много болен през цялата нощ до 7:30 сутринта, когато беше освободен от мъките си. Бог да благослови скъпата му душа. Как страда той. Смъртта му бе причинена от счупването на каруцата на г-н Поултър в Сейнт Анс Хил, Уондсуърт, графство Съри, Англия. О, колко ми е тежко поради тази голяма мъка. О, Господи, помогни ми, чрез силата Ти, да я понеса като дадена от Теб и ми помогни да мога по-благородно и вярно да Ти служа и да мога да живея, за да се подготвя да го срещна в един по-щастлив и по-добър свят със скъпата му сестричка Елизабет Мериън и при възкресението на праведните да мога да съм там, за да се срещна с тях”9.
Президент Лоренцо Сноу (1814–1901):
„В идния живот телата ни ще бъдат славни и неподвластни на болести и смърт. Няма по-красиво нещо от човека в неговото възкресено и славно състояние. Няма по-прекрасно нещо от това да сме в това състояние и да бъдем заедно със съпругите, децата и приятелите си”10.
Илюстрации Майкъл Т. Малм И ФОН ОТ УЕЛДЪН С. АНДЕРСЪН © IRI
Вдясно: Президент Бригъм Йънг. Горе: Джозеф Уотсън Йънг.
Вдясно: Президент Джон Тейлър. Горе: Дан Джоунз.
Вложка: Бригъм Йънг, от Джон Уилърд Клосън; снимка на Джозеф Уотсън Йънг, с разрешението на Библиотеката за църковна история; снимка на Дан Джоунз © IRI; Джон Тейлър, от А. Уестууд, с разрешението на Музея за история на Църквата
Вдясно: Президент Уилфърд Уудръф. Горе: Андрю Дженсън.
Вдясно: Президент Лоренцо Сноу. Горе: Уилям Драйвър.
Вложка: Уилфърд Уудръф, от Х. E. Питърсън © IRI; снимка на Андрю Дженсън от Харолд Хауъл Дженсън, с разрешението на Библиотеката за църковна история; снимка на Уилям Драйвър, с разрешението на Библиотеката за църковна история; Лоренцо Сноу, от Луис Рамзи, с разрешението на Музея за история на Църквата © IRI