Заради Него
От Джой Д. Джоунс
Обща президентка на Неделното училище за деца
Когато знаем заради кого и защо служим на другите, това ни помага да разбираме, че най-висшата проява на любов е отдадеността към Бог.
Скъпи мои сестри, тази историческа вечер искам да ви кажа, че обичам и ценя всяка от вас. Независимо от възрастта, мястото или обстоятелствата ни, се събираме тази вечер в единство, сила, цел и свидетелство, че сме обичани и водени от нашия Небесен Отец, нашия Спасител, Исус Христос и нашия жив пророк, президент Ръсел М. Нелсън.
Докато бяхме младоженци, със съпруга ми бяхме призовани от нашия епископ да посещаваме и служим на семейство, което не беше идвало на църква от години. С готовност приехме задачата и след няколко дни отидохме в дома им. Веднага ни стана ясно, че те не искат посетители от Църквата.
Затова следващия път им донесохме чиния с курабийки, убедени, че шоколадът в тях ще разтопи сърцата им. Не ги разтопи. Двамата ни говореха през комарника, показвайки още по-ясно, че сме нежелани. Но като се прибрахме у дома, бяхме сигурни, че можеше да имаме успех, ако им бяхме предложили друг вид курабийки.
Липсата на духовно виждане у нас доведе до още провали в опитите ни. Отхвърлянето никога не е приятно. След време започнахме да се питаме: „Защо правим това? Каква е нашата цел?“.
Старейшина Карл Б. Кук отбелязва: „Службата в Църквата… може да е трудна, ако бъдем помолени да вършим нещо, от което се боим, ако сме се уморили да служим или ако бъдем призовани да вършим нещо, което по принцип не ни харесва“1. Когато почувствахме, че казаното от старейшина Кук е вярно, решихме да търсим напътствие от Някого с по-добро виждане над нещата от нашето.
Така след много искрени молитви и изучаване, получихме отговор защо е нужна службата ни. Изпитахме промяна в разбирането ни, промяна в сърцето – всъщност откровение2. Докато търсехме напътствие от Писанията, Господ ни учеше как да направим службата ни към другите по-лесна и по-смислена. Ето прочетеният от нас стих, който промени сърцата и подхода ни: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш“3. Въпреки че този стих е толкова познат, той сякаш ни говореше по един нов и важен начин.
Осъзнахме, че искрено се опитваме да служим на това семейство и да служим на нашия епископ, но трябва да се запитаме дали наистина служим поради любов към Господ. Цар Вениамин ясно разграничава това, когато казва: „Ето, аз ви казвам, че не желая да се хваля като ви казвам, че съм прекарал дните си във ваша служба, защото аз съм бил само в служба на Бога“4.
На кого всъщност служи цар Вениамин? Небесният Отец и Спасителят. Когато знаем заради кого и защо служим на другите, това ни помага да разбираме, че най-висшата проява на любов е отдадеността към Бог.
С промяната на целта ни се промениха и молитвите ни. Започнахме да очакваме с нетърпение срещите ни с това скъпо семейство заради любовта ни към Господ5. Правехме го заради Него. Той направи проблема ни да изчезне. След много месеци разговори на вратата семейството започна да ни кани вътре. След време провеждахме редовни молитви и нежни евангелски обсъждания с тях. Създаде се трайно приятелство. Ние Го почитахме и обичахме, като обичахме Неговите чеда.
Можете ли да си спомните за случай, когато с любов и искрени усилия сте се опитали да помогнете на нуждаещ се и сте почувствали, че усилията ви не се забелязват, биват неоценени или дори нежелани? В този момент усъмнихте ли се в ценността на службата ви? Ако е така, нека думите на цар Вениамин изместят съмненията и дори обидата ви: „Вие сте само в служба на вашия Бог“6.
Вместо да затъваме в неприязън, можем чрез служба да изграждаме по-съвършени взаимоотношения с нашия Небесен Отец. Любовта и отдадеността ни към Него премахват нуждата ни от признание или благодарности и позволяват на любовта Му да прониква в нас и да струи чрез нас.
Понякога може да започваме да служим от чувство на задължение, но дори и тази служба може да ни води до нещо по-висше в нас, така че да служим по „един по-превъзходен (начин)“7 – като в поканата на президент Нелсън за „един по-свят подход за полагане на грижи и служение към другите“8.
Когато мислим за всичко, което Бог е направил за нас, започваме да служим с благодарност. Като мислим по-малко за ползите, до които може да доведе нашата служба за нас самите, осъзнаваме, че в службата ни трябва да се стремим да слагаме Бог на първо място9.
Президент М. Ръсел Балард учи: „Единствено когато обичаме Бог и Христос с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум, ние ще можем да споделяме тази обич с нашите ближни чрез постъпки на доброта и служба“10.
Първата от десетте заповеди повтаря следната божествена мъдрост: „Аз съм Йехова, твоят Бог. … Да нямаш други богове освен Мене“11. Мястото на тази заповед ни помага да разберем, че ако Го слагаме на първо място, всичко друго накрая ще се нареди – дори службата ни към другите. Когато заема най-важно място в живота ни чрез съзнателния ни избор, Бог може да благославя делата ни за наше добро и това на другите.
Господ съветва: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл“12. А всяка седмица ние сключваме завет да правим точно това – да „си спомня(ме) винаги за Него“13. Може ли такава божествена насоченост да се прилага във всичките ни дела? Може ли извършването дори на дребна задача да става възможност да проявяваме любовта и отдадеността си към Него? Считам, че да.
Можем да превръщаме всичките си дела в начин да Го прославяме. Можем да гледаме на всяка задача като на привилегия и възможност да Му служим, дори ако имаме срокове, задължения или мръсни памперси.
Както казва Амон: „Да, аз знам, че съм нищо; що се отнася до моята сила, аз съм слаб; ето защо, аз не ще се хваля със себе си, но ще се хваля с моя Бог, защото с Неговата сила аз мога да правя всичко“14.
Когато службата ни към Бог се превърне в основната цел в живота ни, губим себе си и след време намираме себе си15.
Спасителят учи на този принцип толкова просто и ясно: „Затова нека вашата светлина също тъй да свети пред този народ, тъй че те да могат да видят вашите добри дела и да прославят Отца ви, Който е на небесата“16.
Позволете ми да споделя с вас една мъдрост, която бе написана на стената на сиропиталище в Калкута, Индия: „Ако сте добри, хората може да ви обвиняват, че сте егоисти и сте подли. Обаче бъдете добри. Строеното от вас с години може да бъде разрушено за един миг от другиго. Обаче строете. Хората ще забравят утре доброто, което вършите днес. Обаче вършете добро. Давайте най-доброто от себе си и може никога да не е достатъчно. Обаче давайте най-доброто от себе си. Знаете ли, обаче, накрая всичко ще е между вас и Бог“17.
Сестри, винаги нещата са между нас и Господ. Както казва президент Джеймс Е. Фауст: „Кое е най-нужно на света? … Не е ли най-нужно на света всеки човек да има лична, продължаваща, ежедневна връзка със Спасителя? При такава връзка може да се освободи божествеността в нас и нищо не може да промени живота ни до по-голяма степен от това, да узнаем и разбираме божествената ни връзка с Бог“18.
Алма също обяснява на сина си: „Нека делата ти бъдат за Господа и където и да отидеш, отивай с Господа; да, отправяй всички твои мисли към Господа; да, нека любовта на сърцето ти бъде в Господа навеки“19.
По същия начин президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Когато разберем Неговото доброволно Единение, всяко чувство на жертва от наша страна напълно бива засенчено от дълбокото чувство на благодарност за привилегията да Му служим“20.
Сестри, свидетелствам, че когато Исус Христос, чрез силата на Единението Си, работи по нас и в нас, Той започва да работи чрез нас, за да благославя другите. Служим им, но го правим, като Го обичаме и Му служим. Ставаме като описаното в Писанията: „Всеки (мъж и жена) търси ползата на ближния си и върши всичко с очи, отправени единствено към славата Божия“21.
Вероятно епископът ни е знаел, че със съпруга ми ще се поучим от тези ранни и добронамерени, но несъвършени усилия да служим на възлюбените Божии синове и дъщери. Свидетелствам с увереност за добротата и любовта, които Той споделя с нас именно когато се стремим да Му служим. В святото име на Исус Христос, амин.