Служението на помирение

От старейшина Джефри Р. Холанд

От Кворума на дванадесетте апостоли

Свидетелствам за душевното спокойствие, давано чрез помирението с Бог и с другите, ако бъдем достатъчно смирени и смели да го потърсим.

През април, когато президент Ръсел М. Нелсън представи идеята за служението, той наблегна на това, че то е начин да спазваме големите заповеди да обичаме Бог и да се обичаме един друг¹. Ние, като служители на Църквата, открито ви се възхищаваме и ви поздравяваме за изключителния начин, по който откликнахте по отношение на това. Благодарим ви за това, че следвате нашия възлюбен пророк в това прекрасно начинание и ви предлагаме да не чакате много допълнителни инструкции. Просто се „гмурнете“ и дерзайте. Насочете се към тези в нужда. Не се спирайте в размисъл дали да плувате по гръб или кучешки стил. Ако следваме простите принципи, на които сме били учени, съобразяваме се със свещеническите ключове и търсим напътствията на Светия Дух, не можем да сбъркаме.

Тази сутрин искам да говоря за един още по-личен аспект на служението, който не се възлага като задача, не изисква насрочено интервю, нито се отчита, освен в небесата. Позволете ми да споделя само един обикновен пример за такъв вид служение.

Грант Моръл Боуън бил трудолюбив и отдаден съпруг и баща, който подобно на мнозина земеделци, изпитвал икономически проблеми, когато реколтата от картофи била лоша. Той и съпругата му Норма си намерили друга работа, след време се преместили в друг град и започнали да възвръщат икономическата си стабилност. Обаче при едно много неприятно недоразумение брат Боуън бил дълбоко обиден по време на интервю за храмова препоръка – епископът приел скептично твърдението на Моръл, че плаща пълен десятък.

Не знам кой от двамата имал по-точен поглед върху фактите през онзи ден, но знам само, че сестра Боуън си тръгнала от интервюто с подновена храмова препоръка, а Брат Боуън си тръгнал изпълнен с гняв, който го отделил от Църквата за 15 години.

Независимо кой бил прав за десятъка, явно и Моръл, и епископът забравили напътствието на Спасителя: „Бързай да се сдобриш с противника си“², както и съвета на Павел: „Слънцето да не залезе в разгневяването ви“³. Фактът, че не били съгласни и че слънцето наистина залязвало над гнева на брат Боуън първо в продължение на дни, после седмици, а след това години, подкрепя следното изказване на един от най-мъдрите древни римляни: „Ако не се овладее, гневът често причинява повече разруха от нараняването, което го е причинило“⁴. Но чудото на помирението е винаги на наше разположение – подтикван от любов към семейството си и Църквата, която знаел, че е истинна, Моръл Боуън се върнал към пълна активност. Нека ви разкажа как се случило това.

Синът на брат Боуън, Брад, е наш близък приятел и отдаден областен седемдесетник, който служи в южната част на Айдахо. Брад бил на 11 години по време на тази случка и в продължение на 15 години гледал как религиозната отдаденост на баща му намалявала и станал свидетел на ужасната реколта на посадения гняв и недоразумение. Трябвало да се направи нещо по въпроса. Така през 1977 година, с наближаването на Деня на благодарността, Брад, 26-годишен студент в Университета Бригъм Йънг, съпругата му Валери и малкият им син Мик се качили на студентския си автомобил и независимо от лошото време тръгнали за Билингс, Монтана. Дори удар в преспа сняг при Уест Йелоустоун не им попречил да пристигнат и да служат на брат Боуън-старши.

Вече пристигнали, Брад и сестра му Пам поискали да говорят насаме с баща си. „Винаги си бил прекрасен баща – започнал Брад разчустван, – и винаги сме знаели колко много ни обичаш. Но едно нещо не е наред и е било така в продължение на много време. Тъй като си бил обиден веднъж, цялото това семейство страда от години. Нещата не са наред и само ти можеш да ги оправиш. Молим те, след цялото това време, можеш ли да намериш сили да забравиш онова злощастно недоразумение с епископа и отново да поведеш това семейство в Евангелието?“

Настъпила гробна тишина. След това брат Боуън погледнал двамата, кост от костите му и плът от плътта му⁵ и казал много тихо: „Добре. Да, ще го направя“.

Зарадвани, но изненадани от неочаквания отговор, Брад Боуън и семейството му видели как този баща и съпруг отива при епископа в дух на помирение, за да сложи живота си в ред. Като съвършен отговор на това смело и съвсем неочаквано посещение, епископът, който на няколко пъти бил канил брат Боуън да се върне, просто прегърнал Моръл и не го пуснал за много, много време.

Само след няколко седмици – не е нужно много време – брат Боуън бил напълно активен в Църквата и станал достоен да се завърне в храма. Скоро приел призование да ръководи един изпитващ затруднения малък клон от 25 души, който превърнал в жизнена единица от много над 100 души. Всичко това се случило преди почти половин век, но последствията от служението на син и дъщеря на техния собствен баща и неговата готовност да прости и да продължи напред въпреки несъвършенствата на другите, са допринесли за благословиите, които семейство Боуън все още получава и ще получава завинаги.

Братя и сестри, Исус ни кани: „Живейте заедно в любов“⁶ и „да няма никакви спорове между вас“⁷. „Който има духа на раздора, не е от Мене“ – предупреждава Той нефитите⁸. Наистина, в голяма степен нашите взаимоотношения с Христос ще се определят или поне ще се влияят от взаимоотношенията помежду ни.

„Ако… пожелаеш да дойдеш при Мене – казва Той, – и си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

иди при брата си и помири се най-напред с него, и тогава ела при Мене с пълно намерение в сърцето си, и Аз ще те приема“⁹.

Със сигурност всеки от нас може да назове безкраен набор от стари белези, нещастия и болезнени спомени, които в този момент все още разяждат мира в нечие сърце, семейство или общност. Независимо дали ние сме причинили болка или ни е била причинена такава, тези рани трябва да бъдат изцелени, за да може животът да бъде толкова възнаграждаващ, колкото Бог е планирал. Подобно на храната в хладилника ви, която вашите внуци внимателно проверяват, тези стари проблеми са с отдавна изтекъл срок на годност. Моля ви, не позволявайте те да продължават да заемат безценно място в душата ви. Както казва Просперо на изпълнения със съжаления Алонсо в пиесата Бурята: „Нека не обременяваме спомените си с вече отминали тегоби“¹⁰.

В Новия завет Хрисос учи: „Прощавайте и ще бъдете простени“¹¹. А в наши дни: „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“¹². Важно е обаче всеки от вас, който изпитва истинска болка, да обърне внимание какво Той не е казал. Той не е казал: „Не ви се позволява да чувствате истинска болка или истинска тъга от тежките преживявания, причинени ви от други хора“. Нито е казал: „За да простите напълно, трябва отново да навлезете в болезнена връзка или да се върнете в нараняващи и разрушителни обстоятелства“. Но дори при най-тежки нанесени ни вреди, ние можем да се издигаме над болката само, като тръгнем по пътеката на истинското изцеление. Тази пътека е пътеката на опрощението, извървяна от Исус Назарянина, Който призовава всеки от нас: „Ела и Ме следвай“¹³.

При тази покана да бъдем Негови ученици и да се опитваме да правим това, което Той е правил, Исус ни кани да реализираме Неговата благодат – според словата на Павел към Коринтяните да бъдем „от Христова страна посланици“, като „служим за примирение“¹⁴. Изцелителят на всяка рана, Този, Който поправя всяка несправедливост, ни кани да работим заедно с Него в тежката задача да творим мир в един свят, който няма как да го открие по друг начин.

И така, както пише Филипс Брукс: „Вие, които позволявате на жалки недоразумения да продължават от година на година, възнамерявайки да ги разрешите някой ден; които поддържате злочести вражди, защото не можете да решите, че днес е денят да пожертвате гордостта си и да ги поправите; вие, които намусено подминавате хора по улицата и не им говорите поради някаква глупава причина; … вие, които позволявате… нечие сърце да копнее за израз на благодарност или съчувствие, които планирате да му покажете… някой ден, … веднага направете това, за което може никога да нямате друга възможност“¹⁵.

Мои възлюбени братя и сестри, свидетелствам, че прощаването и забравянето на обиди, стари и нови, е основна част от величието на Единението на Исус Христос. Свидетелствам, че това духовно възстановяване може да се случи единствено чрез нашия божествен Изкупител, Който ни подпомага „с изцеление в крилата Си“¹⁶. Благодарим на Него и на нашия Небесен Отец, Който Го изпрати, защото обновлението и новорождението, свободата от стара тъга и минали грешки са не само възможни, но за тях вече е било заплатено на смазваща цена, символ за която е пролятата кръв на Агнеца.

Чрез апостолската власт, дадена ми от Спасителя на света, свидетелствам за душевното спокойствие, давано чрез помирението с Бог и с другите, ако бъдем достатъчно смирени и смели да го потърсим. Спасителят ни умолява: „Престанете да се препирате едни с други“¹⁷. Ако знаете за стара обида, поправете я. Грижете се един за друг с обич.

Мои възлюбени приятели, в нашето споделено служение на помирението, аз ви моля да бъдете миротворци – да обичате мира, да търсите мир, да създавате мир и да цените мира. Отправям този призив в името на Княза на мира, Който много добре знае какво е да бъдеш наранен „в дома на приятелите (Си)“¹⁸, но Който въпреки всичко намери силата да прости, забрави и най-важното – да изцели и да бъде щастлив. За това се моля за вас и за мен, в името на Исус Христос, амин.