Всички трябва да вземат върху си името, което е дадено от Отца
От старейшина Пол Б. Пайпър
От Седемдесетте
Името на Спасителя носи уникална и важна сила. Това е единственото име, чрез което спасението е възможно.
Преди няколко седмици участвах в кръщението на няколко осемгодишни деца. Те започнали да се учат на Евангелието на Исус Христос от своите родители и учители. Семената на тяхната вяра в Него започнали да растат. И сега те искаха да последват Неговия пример и да бъдат кръстени, за да станат членове на Неговата възстановена Църква. Докато наблюдавах как тръпнат в очакване, се чудех колко добре разбират един важен аспект на своя завет на кръщение – обещанието им да вземат върху си името на Исус Христос.
От началото Бог многократно заявява важността на името на Исус Христос в Своя план за нас. Един ангел учи нашия пръв баща, Адам: „Затова ти ще вършиш всичко, което вършиш, в името на Сина и ще се покайваш и ще призоваваш Бога в името на Сина, навеки“1.
В Книгата на Мормон, пророкът цар Вениамин учи своя народ: „Не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде“2.
Господ повтаря тази истина на Пророка Джозеф Смит: „Ето, Исус Христос е името, което е дадено от Отца и няма дадено никое друго име, чрез което човек да може да бъде спасен“3.
В днешно време, президент Далин Х. Оукс ни учи, че „тези, които упражняват вяра в святото име на Исус Христос… встъпят в завет с Него… имат правото да получават силата на единителната жертва на Исус Христос“4.
Нашият Небесен Отец иска да бъде напълно ясно, че името на Неговия Син, Исус Христос, не е просто едно от многото имена. Името на Спасителя има уникална и важна сила. Това е единственото име, чрез което спасението е възможно. Като подчертава тази истина във всяка диспенсация, нашият любящ Отец уверява всички Свои чеда, че има обратен път към Него. Но да имаме подсигурен път обратно не означава, че и завръщането ни е подсигурено автоматично. Бог ни казва, че от нас изисква действие: „Затова всички (мъже и жени) трябва да вземат върху си името, което е дадено от Отца“5.
За да можем да получаваме достъп до спасителната сила, идваща единствено чрез името на Христос, ние трябва да „се смир(им) пред Бога… и дойд(ем) със съкрушено сърце и каещ се дух… и иска(ме) да взем(ем) върху си името на Исус Христос“, като така заслужим, подобно на моите осемгодишни приятели, да „бъд(ем) приети чрез кръщение в Неговата църква“6.
Всички, които искрено желаят да вземат върху си името на Спасителя, трябва да бъдат достойни за обреда на кръщението и да го получат като практическо доказателство пред Бог за своето решение7. Но кръщението е само началото.
Думата вземам не е пасивна. Тя е глагол с множество определения8. По подобен начин, нашето твърдо решение да вземем върху си името на Исус Христос изисква действие и има различни измерения.
Например едно значение на думата вземам на английски език е да приемам в тялото си, както когато приемаме напитка. Като вземаме върху себе си името на Христа, ние обещаваме да приемаме Неговите учения, Неговите качества и Неговата любов, за да могат да станат част от същността ни, да оформят това, което сме. В това се изразява важността на поканата на президент Ръсел М. Нелсън към младите несемейни да се стремят с молитва и усърдие да разберат какво означава всяко от званията и имената на Спасителя лично за тях9 и да се угощават със словата на Христос в Писанията, особено в Книгата на Мормон10.
Друго значение на думата вземам на английски език е да приемеш човек в определена роля или да възприемеш истинността на идея или принцип. Когато вземем върху си името на Христа, ние Го приемаме като наш Спасител и постоянно приемаме и следваме Неговите учения като пътеводител в нашия живот. Във всяко наше значително решение, ние можем да приемаме Неговото Евангелие като истинно и да живеем според него в подчинение с цялото си сърце, мощ, разум и сила.
Думата вземам на английски език може да означава да сме съпричастни към нечие име или кауза. На повечето от нас се е случвало да поемат отговорност на работа или да проявят съпричастност към дадена кауза, движение или дело. Когато вземаме върху си името на Христа, ние поемаме отговорностите на истинския последовател, защитаваме Неговото дело и „(ставаме) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намира(ме)“11. Президент Нелсън призовава „всяка млада жена и всеки млад мъж… да се присъединят към групата младежи, за да помагат за събирането на Израил“12. И всички ние сме благодарни да приемем пророческия призив да използваме името на Неговата възстановена църква по начина, по който то е разкрито от Самия Спасител: Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни13.
В процеса на вземане на името на Спасителя върху ни, ние трябва да разбираме, че делото на Христос съвпада с делото на Неговата Църква. Те не могат да бъдат разграничени. По подобен начин, това да бъдем ученици на Спасителя и да бъдем активни членове в Неговата Църква са също неразделни. Ако се колебаем в отдадеността си към едно от тях, нашата отдаденост към другото ще намалява, както е сигурно, че нощта следва деня.
Някои хора с неохота приемат името на Исус Христос и Неговото дело, защото намират това за ненужно ограничително и потискащо. В действителност, да вземем върху си името на Христос е както освобождаващо, така и обогатяващо. То съживява желанието, което сме усетили, когато сме приели Божия план чрез вяра в Спасителя. С това искрено желание в сърцата си можем да открием истинската цел на дадените ни от Бог дарове и таланти, да изпитаме Неговата освобождаваща любов и да увеличаваме загрижеността си за благосъстоянието на другите. Когато вземем върху си името на Спасителя, ние наистина се хващаме за всяко добро нещо и ставаме като Него14.
Важно е да помним, че вземайки върху си името на Спасителя, ние сключваме завет с обещание, като започнем със завета при кръщението. Президент Нелсън учи: „(Нашата) отдаденост да следва(м)е Спасителя, като сключва(м)е завети с Него и след това се стреми(м) да ги спазва(м)е, ще предоставя възможност за всяка подготвена духовна благословия и привилегия“15. Една от божествените привилегии от вземането на името на Спасителя върху нас при кръщението е достъпът, който ни предоставя то за следващия обред по заветната пътека – нашето потвърждаване. Когато попитах едно от моите осемгодишни приятелчета какво означава за нея да вземе името на Христа, тя отговори просто: „Това означава, че мога да имам Светия Дух“. Тя беше права.
Дарът на Светия Дух се получава при потвърждаването, след като сме приели обреда на кръщение. Този дар е правото и възможността да имаме Светия Дух като постоянен спътник. Ако се вслушваме и подчиняваме на тихия Му и тънък глас, той ще ни помага по заветната пътека, на която сме стъпили чрез кръщението, ще ни предупреждава, когато сме изкушавани да се отклоним от нея, и ще ни насърчава да се покайваме и да правим промени, когато е необходимо. Нашата цел след кръщението е да се стремим Светият Дух винаги да бъде с нас, така че да продължаваме да напредваме по заветната пътека. Светият Дух може да бъде с нас само дотолкова, доколкото ние опазваме живота си чист и без грях.
Поради тази причина Господ ни предоставя начин постоянно да подновяваме пречистващия ефект от нашето кръщение чрез друг обред – причастието. Всяка седмица „свидетелства(ме)… че (ние) желаем да вземем върху си името на (Сина)“16 отново, като протягаме ръката си и вземаме от символите на Господната плът и кръв – хляба и водата – и ги приемаме дълбоко в душата си. В замяна, Спасителят изпълнява Своето чудо на пречистване за пореден път и ни прави достойни да имаме постоянното спътничество на Светия Дух. Това не е ли доказателство за безкрайната милост, достъпна само в името на Исус Христос? Точно както вземаме върху си Неговото име, Той взима нашите грехове и скърби върху Себе си, и Неговата „ръка на милост е протегната“17, за да ни прегърне в обятията на любовта Си18.
Причастието е седмично напомняне, че да вземаме върху си името на Исус Христос, е обещание, което предполага действие и се подновява цял живот, а не отделно събитие, което се случва веднъж в деня на нашето кръщение19. Ние можем постоянно и многократно да се наслаждаваме на „тази пресвята жертва за наште грехове(, които) тъй трудно е за всеки човек да разбере“20. Не е чудно тогава, че когато Божиите чеда разберат въздействащите духовни благословии, които могат да произлизат от това да вземаме върху си името на Христа, винаги са изпълнени с чувства на радост и винаги желаят да встъпят в завет с Бог21.
Като следваме тази божествено създадена заветна пътека, нашата решимост и усилия да вземаме върху си името на Исус Христос ще ни дават сила „да запази(м) (Неговото) име записано в (нашите) сърца завинаги“22. Ние ще обичаме Бог и своите ближни и ще имаме желанието да им служим. Ще спазваме Неговите заповеди и ще копнеем да се доближаваме до Него, като встъпваме в други завети с Него. И когато сме слаби и неспособни да действаме според праведните си желания, ще умоляваме за сила, която идва само чрез Неговото име и Той ще ни помага. Като устояваме с вяра, ще дойде денят, когато ще Го видим и ще бъдем с Него, и ще осъзнаем, че сме станали като Него, което ни прави достойни да се завърнем в присъствието на Отца.
Защото обещанието на Спасителя е сигурно, че тези, които „повярват в името на Исус Христос, и… се поклонят на Отца в Негово име, и… устоят с вяра в името Му до края“,23 ще бъдат спасени в Божието царство. Заедно с вас се радвам, че ни е дадена възможност да получим тези невероятни благословии, като вземаме върху си името на Исус Христос, за Когото и в Чието име свидетелствам, амин.