Нашият лагерен огън на вярата

От старейшина Герит У. Гонг

От Кворума на дванадесетте апостоли

Първите лъчи на вярата понякога постепенно ще изгряват или ще могат да бъдат усетени отново от тези, които търсят, позволяват това да се случи и работят, за да го постигнат.

Скъпи братя и сестри, не е ли чудесно да получаваме продължаващо откровение чрез президент Ръсел М. Нелсън и нашите църковни ръководители, което ни кани да живеем по нов и по-свят начин,¹ у дома и на църква с цялото си сърце, разум и сила?

Имали ли сте някога възможността да направите нещо, за което сте се чувствали неподготвени или неспособни, но сте били благословени заради опита?

Аз да. Ето един пример.

Преди няколко години, старейшина Ричард Г. Скот, член на Кворума на дванадесетте апостоли, учтиво ме покани: „Герит, би ли искал заедно да рисуваме с водни бои?“.

Старейшина Скот казва, че рисуването му помага да усеща и да създава. Той пише: „Опитвайте се да бъдете творци, дори ако резултатите са скромни. … Творчеството може да създава усещане за благодарност за живота и за талантите, с които ни е благословил Господ. … Ако избирате мъдро, то няма да отнема много от вашето време“².

Президент Хенри Б. Айринг описва своите собствени артистични дейности като мотивирани от „чувство на любов“, включващо „любовта на Създателя, Който очаква Неговите чеда да станат като Него – да създават и да изграждат“³. Творбите на президент Айринг представляват „уникална, духовна перспектива на свидетелство и вяра“⁴.

Творбите на президент Бойд К. Пакър демонстрират едно основно евангелско послание: „Бог е Създателят на небесата и земята и на всички неща, които са на тях; цялата природа свидетелства за това напътствано от Бог творение, и как между природата, науката и Евангелието на Исус Христос съществува пълна хармония“⁵.

Алма свидетелства: „Всички неща свидетелстват, че има Бог“⁶. Нашите деца от неделното училище пеят: „Когато аз чуя птичата песен, гледам небето синей… Живея аз в този свят, толкоз красив, който моят Отец сътвори“⁷. Авторът Виктор Юго възхвалява: „Чудното взаимодействие между създанията и нещата в този велик голям свят, от слънцето до листната въшка. … Всяка птичка, която може да лети, държи в себе си частица от вечността. … Мъглявината е като мравуняк от звезди“⁸.

Тези мисли отново ни връщат към поканата на старейшина Скот.

„Старейшина Скот – отговорих аз, – бих искал да стана по-наблюдателен и градивен. Вълнувам се, когато си представям как Небесният Отец е украсил света с огромни облаци и с разнообразни цветове на небето и водата. Но – и тук настъпи продължителна пауза, – старейшина Скот, аз не мога да рисувам с водни бои. Тревожа се, че мога да ви преча, ако се опитате да ме научите“.

Старейшина Скот се усмихна и уреди да се срещнем. На определения ден той подготви хартия, бои и четки. Скицира някои очертания и помогна да намокрим моята хартия.

За модел ние използвахме неговата красива акварелна картина, озаглавена Лагерен огън при залез. Докато рисувахме, ние разговаряхме за вярата – как, докато гледаме светлината и топлината на лагерен огън, спираме да се тревожим за мрака и несигурността – как понякога през дългите, самотни нощи, нашият лагерен огън на вярата може да ни дава надежда и увереност. И изгревът идва. Нашият лагерен огън на вярата – нашите спомени, преживявания и наследство от вяра в Божията доброта и нежните милости в нашия живот – те ни подсилват във времена на трудности.

Свидетелствам, че първите лъчи на вярата понякога постепенно ще изгряват или ще могат да бъдат усетени отново от тези, които търсят, позволяват това да се случи и работят, за да го постигнат. Светлината ще дойде, когато я желаем и я търсим, когато сме търпеливи и се подчиняваме на Божите заповеди, когато сме готови да приемем Божията слава, изцеление и завети.

Когато започнахме да рисуваме, старейшина Скот ме насърчи: „Герит, дори само след един урок, ти ще нарисуваш нещо, което ще поискаш да запазиш и помниш“. Старейшина Скот беше прав. Обичам много акварелната картина с нашия лагерен огън на вярата, която старейшина Скот ми помогна да нарисувам. Моите творчески способности бяха и все още са ограничени, но споменът за нашия лагерен огън на вярата може да ни насърчава по пет начина.

Първо, нашият лагерен огън на вярата може да ни насърчава да намираме радост в благотворното творчество.

Има радост в това да си представяме, да учим и вършим стойностни нови неща. Има особена сила, когато увеличаваме нашата вяра и доверие в Небесния Отец и Неговия Син, Исус Христос. Не можем да се обичаме толкова, че да се изкупим. Но Небесният Отец ни обича повече и ни познава по-добре, отколкото познаваме себе си. Можем да се доверяваме на Господ и да не се облягаме на своя разум⁹.

Били ли сте някога единствените, които не са били поканени на нечий рожден ден?

Били ли сте някога избирани последни, или не сте избирани, когато се оформя състава на отборите?

Подготвяли ли сте се за изпит в училище, интервю за работа, възможност, която наистина сте желали, след което, според вас, сте претърпели провал?

Молили ли сте се за връзка, която по някаква причина не се е получила?

Страдате ли от хронично заболяване, били ли сте изоставени от брачен партньор, тревожели ли сте се за вашето семейство?

Нашият Спасител познава нашите обстоятелства. Като упражняваме дадената ни от Бог свобода на избор и използваме нашите способности със смирение и вяра, нашият Спасител, Исус Христос, може да ни помага да посрещаме трудностите и радостите на живота. Вярата включва желание и избор да вярваме. Вярата идва също от спазването на Божите заповеди, които са ни дадени да ни благославят, докато следваме Неговата заветна пътека.

Когато сме се чувствали или се чувстваме несигурни, самотни, ядосани, сломени, разочаровани или отчуждени от Бог и Неговата възстановена Църква, може да се изискват допълнителни усилия и вяра да се върнем на Неговата заветна пътека. Но си заслужава! Моля, елате или се върнете обратно при Господ Исус Христос! Божията любов е по-силна от връзките на смъртта – физическа или духовна¹⁰. Единението на Нашия Спасител е безпределно и вечно. Всеки от нас има съмнения и провали. Възможно е за някакъв период от време да изгубим пътя. По любящ начин Бог ни уверява, без значение къде сме или какво сме сторили, че можем винаги да се върнем при Него. Той е готов да се смили над нас¹¹.

Второ, нашият лагерен огън на вярата може да ни насърчава да служим по нови, по-възвишени и по-свети, вдъхновени от Духа начини.

Този вид служение води до чудеса и ни осигурява благословията да сме свързани в завет – при който усещаме Божията любов и се стремим да служим с любов.

Не много отдавна сестра Гонг и аз се запознахме с един баща и неговото семейство, благословени от верен брат от свещеничеството, който отишъл при техния епископ и попитал дали може да служи като домашен учител заедно с този баща. Бащата бил неактивен и не се интересувал от домашното обучение. Но с промяната в сърцето на бащата, той и този любящ брат от свещеничеството започнали да посещават „своите“ семейства. След една от тези визити, неговата съпруга (самата тя тогава не посещавала събранията в Църквата), попитала съпруга си как вървят нещата. Бащата признал: „Може да съм почувствал нещо“, след което влязъл в кухнята да си вземе бира¹².

Но всяко преживяване било последвано от друго такова: духовни преживявания, работа по служение, променени сърца, уроци за подготовка за храма, присъствие на църква, запечатване като семейство в светия храм. Представете си колко благодарни са децата и внуците на своят баща и майка и на служещия брат, който станал приятел и партньор с баща им – заедно да служат и обичат другите.

Трето насърчение на лагерния огън на вярата: дават ни се творческа евангелска радост и благословии, когато се стремим да възлюбим Господа и другите с цялото си сърце и душа.

Писанията ни канят да поставяме това, което сме и в което се превръщаме, на олтара на любовта и службата. В Стария завет, в книгата Второзаконие, ни съветват да „възлюби(м) Господа, (нашия) Бог“ с цялото си сърце, душа и сила¹³. Исус Навин призовава: „Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа“¹⁴.

В Новия завет, нашият Спасител казва кои са двете големи заповеди: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си“¹⁵.

В Книгата на Мормон, още едно свидетелство за Исус Христос, цар Вениамин се труди „със силата на цялото си тяло и способностите на цялата си душа“ и установява мир в страната¹⁶. В Учение и завети, както всеки мисионер знае, Господ ни увещава да Му служим с цялото си „сърце, мощ, разум и сила“¹⁷. Когато светиите влизат в окръг Джаксън, Господ им заповядва да освещават Господния ден, като обичат „Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си мощ, разум и сила; и в името на Исус Христос, ти ще Му служиш“¹⁸.

Ние се радваме на поканата да отдадем душите си в търсене на по-висши и по-свети начини да обичаме Бог и хората около нас и да укрепваме нашата вяра в Небесния Отец и Исус Христос в нашите сърца, в нашите домове и в Църквата.

Четвърто, нашият лагерен огън на вярата ни насърчава да изграждаме постоянен модел на праведен живот, който усилва вярата и духовността.

Тези свети навици на праведно поведение могат да включват да се молим, изучаваме Писанията, да постим, да си спомняме за нашия Спасител и заветите по време на обреда за причастието, да споделяме благословиите на Евангелието чрез мисионерската и храмовата работа, работата по семейна история или чрез друг вид служение, да си водим дневник и т.н.

Когато праведните модели и желанията на душите са свързани, времето и вечността се обединяват. Духовната светлина и живот настъпват, когато редовната религиозна практика ни отвежда по-близо до нашия Небесен Отец и нашия Спасител Исус Христос. Когато обичаме духа и буквата на закона, нещата на вечността могат да посипят нашите души като небесна роса¹⁹. Като спазваме заповедите всеки ден и използваме освежаващата жива вода, ние намираме отговори, вяра и сила да посрещаме ежедневните трудности и възможности с евангелско търпение, перспектива и радост.

Пето, когато спазваме най-добрите от познатите ни модели, докато търсим нови и по-свети начини да обичаме Бог и да помагаме на себе си и на другите да се подготвим да се срещнем с Него, нашият лагерен огън на вярата може да ни насърчава да помним, че съвършенството е в Христос, а не в нас или в перфекционизма на света.

Божиите покани са изпълнени с любов и възможности, защото Исус Христос е „пътят, и истината и животът“²⁰. Той кани обременените: „Елате при Мене“, а на тези, които отидат при Него, Той обещава: „Аз ще ви успокоя“²¹. „Елате в Христа и станете съвършени в Него, … и заобича(й)те Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще можете да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“²².

В обещанието „вие ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“ се съдържат също утехата, мирът и уверението, че ще можем да продължим напред с вяра и упование в Господ, дори когато нещата не стават така, както се надяваме, очакваме или може би заслужаваме, дори след като сме дали най-доброто от себе си.

Ние всички се чувстваме несъвършени, несигурни, може би недостойни в някои моменти и по различни начини. И въпреки това в нашите изпълнени с вяра усилия да обичаме Бог и да служим на нашите ближни, можем да чувстваме Божията любов и необходимото вдъхновение за техния и нашия живот по един нов и по-свят начин.

Със състрадание, нашият Спасител насърчава и обещава, че ние можем „да бърза(м)е напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“²³. Учението на Христос, Единението на Спасителя и нашето пълно подчинение по Неговата заветна пътека могат да ни помагат да опознаваме Неговите истини и това да ни направи свободни²⁴.

Свидетелствам, че пълнотата на Неговото Евангелие и Неговият план за щастие са възстановени и преподавани в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, в светите Писания и чрез пророците – от Пророка Джозеф Смит до президент Ръсел М. Нелсън днес. Свидетелствам, че Неговата заветна пътека води до най-великия дар, който нашият любящ Небесен Отец обещава: „Вие ще имате вечен живот“²⁵.

Нека Неговите благословии и нестихваща радост бъдат наши, като усилваме нашите сърца, надежди и отдаденост край лагерния огън на вярата, моля се за това в святото име на Исус Христос, амин.