Ранени
От старейшина Нийл Л. Андерсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
По време на тежките земни изпитания, с търпение вървете напред и изцеляващата сила на Спасителя ще ви носи светлина, разбиране, мир и надежда.
На 22 март 2016 г., точно преди осем сутринта две бомби са взривени от терористи на летището в Брюксел. Старейшини Ричард Норби, Мейсън Уелс и Джозеф Емпи са закарали сестра Фани Клейн на летището, за да замине на мисия в Кливланд, Охайо. Тридесет и двама души загубват живота си и всички мисионери са ранени.
Най-сериозно ранен е старейшина Ричард Норби, който е на 66 години и служи заедно със съпругата си сестра Пам Норби.
Старейшина Норби разказва за онзи момент:
„Мигновено разбрах какво се бе случило.
Опитах се да побягна към безопасно място, но веднага паднах. … Можех да видя, че левият ми крак е сериозно ранен. (Забелязах) черни сажди по двете си ръце, почти като паяжина. Внимателно я дръпнах, но осъзнах, че не беше паяжина, а изгорената ми кожа. Бялата ми риза ставаше червена от раната на гърба ми.
Докато проумявах случилото се, през ума ми премина следната въздействаща мисъл: Спасителят знае къде съм, какво се беше случило и (какво) преживявам в този момент“1.
Следват трудни дни за Ричард Норби и съпругата му Пам. Той е поставен в изкуствена кома, последвана от операции, инфекции и голяма несигурност.
Ричард Норби оцелява, но животът му никога няма да бъде същият. Две и половина години по-късно, раните му все още заздравяват, шина замества липсващата част от крака му и той не ходи както преди онзи момент на летището в Брюксел.
Защо това се е случило на Ричард и Пам Норби?2 Те са верни на сключените от тях завети, преди тази мисия са служили в Кот д’Ивоар и са отгледали прекрасно семейство. Някой разбираемо би казал: „Това не е честно! Просто не е редно! Те са посветили живота си на Евангелието на Исус Христос, как може да се случи това?“
Това представлява земният живот
Въпреки че подробностите са различни, трагедии, неочаквани изпитания и трудности, както физически, така и духовни, се случват на всеки от нас, защото това представлява земният живот.
Докато тази сутрин мислех за говорителите само от тази сесия на конференцията, осъзнах, че двама са изгубили деца, а трима са изгубили внуци, които неочаквано са се завърнали в своя небесен дом. На никого не са спестени болести и тъга и както беше споменато, тази седмица един обичан от нас ангел на земята, сестра Барбара Балард, леко премина от другата страна на завесата. Президент Балард, никога няма да забравим свидетелството ви тази сутрин.
Ние търсим щастие. Копнеем за мир. Надяваме се на любов. И Господ излива върху нас удивително изобилие от благословии. Но преплетени с радостта и щастието, едно е сигурно – ще има моменти, часове, дни, а понякога и години, когато душата ви ще бъде наранена.
От Писанията учим, че ще вкусим горчивото и сладкото3 и че ще има „противопоставяне във всички неща“4. Исус казва: „Вашия(т) Отец, … прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните“5.
Духовните рани не са присъщи само на богатите или бедните, на една култура, един народ или едно поколение. Всички имат такива, и те са съществени за придобиването на знание от този земен живот.
Праведните не са имунизирани
Моето послание днес е специално за тези, които спазват Божиите заповеди и дадените на Бог обещания и, подобно на семейство Норби и много други мъже, жени и деца, слушащи тази сесия по света, биват сполетявани от изпитания и трудности, които са неочаквани и болезнени.
Нашите рани може да се дължат на природно бедствие или нещастен случай. Може да са причинени от неверен брачен партньор, който преобръща живота на верния партньор и децата. Вашите рани може да се дължат на мрака и тъмнината на депресията, неочаквана болест, страданията или преждевременната смърт на обичан човек, на тъгата от това, че член от семейството се е отвърнал от вярата си, на самотата без вечен партньор, на различни обстоятелства или стотици други обезсърчаващи, болезнени „тежк(и) мък(и), скрит(и) в (нас)“6.
Всички разбираме, че трудностите са част от живота, но когато се случат лично на нас, могат да ни парализират. Не трябва да се страхуваме, трябва да бъдем готови. Апостол Петър казва: „Не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно“7. Заедно с ярките цветове на щастието и радостта, тъмните нишки на изпитанията и трагедиите са дълбоко вплетени в самата същност на плана на Отца. Тези борби, въпреки че са трудни, често се превръщат в нашите най-велики учители8.
Когато разказваме чудната история за онези 2 060 млади воини на Еламан, обичаме следните думи: „Според добрината Божия и за наше голямо учудване и за радост на цялата ни войска, нямаше нито един погинал сред тях“.
Но изречението продължава: „Нито пък имаше някой загинал сред тези, които не бяха получили много рани“9. Всеки един от 2 060-те получава много рани и всеки от нас ще бъде раняван в битките на живота, физически, духовно или и двете.
Исус Христос е нашият Добър самарянин
Никога не се отказвайте – колкото и дълбоки да са раните на душата ви, какъвто и да е източникът им, където или когато и да са ви сполетели, колкото и кратко или дълго да ви угнетяват, целта им не е да погинете духовно. Планът е да оцелеете духовно и да процъфтявате във вярата и упованието си в Бог.
Бог не е създал духовете ни, за да са независими от Него. Нашият Господ и Спасител Исус Христос, чрез неизмеримия дар на Своето Единение, не само ни спасява от смъртта и ни предлага чрез покаяние да получаваме опрощение за греховете ни, но Той също така е готов да ни спасява от скърбите и болките на ранените ни души10.
Спасителят е нашият добър самарянин,11 изпратен да „превърж(е) съкрушените сърца“12. Той идва при нас, когато другите ни отминават. Със състрадание Той помазва раните ни със Своя изцеляващ балсам и ги превързва. Носи ни. Грижи се за нас. Той ни кани: „Дойд(ете) при Мене… и Аз ще (ви) изцеля“13.
„И (Исус) ще… изстрад(а) болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, … за да може … (да) вземе върху Си болките и болестите на Своя народ, … (като) вземе върху Си немощите (ни), … (бидейки) изпълн(ен) с милост“14.
Елате, вие неутешими, където и да чезнете.
Елате при умилостивилището, от сърце се преклонете.
С наранени сърца вие елате и своята мъка тук изкажете.
Няма земна мъка, неизлечима за небесата15.
В момент на изключителни страдания, Господ казва на Пророка Джозеф: „Всички тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро“16. Как болезнените рани могат да бъдат за наше добро? По време на тежките земни изпитания, с търпение вървете напред и изцеляващата сила на Спасителя ще ви носи светлина, разбиране, мир и надежда17.
Никога не се отказвайте
Молете се с цялото си сърце. Укрепвайте своята вяра в Исус Христос, в това, че Той съществува, в Неговата благодат. Уповавайте се на словата Му: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“18.
Помнете, покаянието е силен духовен лек19. Спазвайте заповедите, бъдете достойни за Утешителя и помнете, че Спасителят е обещал: „Няма да ви оставя (безутешни); ще дойда при вас“20.
Мирът на храма е успокояващ балсам за ранената душа. Връщайте се в Дома Господен с наранените си сърца и имена на ваши близки колкото е възможно по-често. Храмът ни помага да разбираме какво се случва през кратката смъртност като част от вечността21.
Поглеждайте назад, спомняйте си, че сте доказали, че сте достойни по време на доземния живот. Вие сте доблестни чеда на Бог и с Неговата помощ можете да побеждавате в битките на този паднал свят. Вече сте победили веднъж и можете да го направите отново.
Гледайте напред. Вашите беди и скърби са истински, но те няма да бъдат вечни22. Вашата тъмна нощ ще отмине, защото „Синът… (се е вдигнал) с изцеление в крилата Си“23.
Семейство Норби ми казаха: „Разочарованието ни навестява понякога, но никога не му позволяваме да се задържи“24. Апостол Павел казва: „Угнетявани сме, … но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени“25. Може да сте изтощени, но никога не се отказвайте26.
Дори когато сте болезнено ранени, вие инстинктивно ще помагате на другите, уповавайки се на обещанието на Спасителя: „Който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“27. Ранените, които се грижат за раните на другите, са Божии ангели на земята.
Само след няколко минути ще чуем словата на нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън – човек с непоколебима вяра в Исус Христос, изпълнен с надежда и мир, обичан от Бог, но на когото не са били спестени духовните рани.
През 1995 г., докато дъщеря му Емили очаквала дете, ѝ открили рак. Имало дни на надежда и радост, когато тя родила здраво бебе. Но ракът се завърнал и тяхната обична Емили си отишла от този живот само две седмици след 37-ия си рожден ден, оставяйки своя любящ съпруг и пет малки деца.
По време на общата конференция скоро след смъртта ѝ президент Нелсън сподели: „Горчивите ми сълзи се лееха заедно с желания да бях направил повече за дъщеря ни. … Ако имах силата на възкресението, щях да бъда изкушен да (я) върна. … (Но) Исус Христос държи тези ключове и ще ги използва за Емили… и за всички хора в определеното от Господ време“28.
Миналия месец по време на посещението си сред светиите в Пуерто Рико и спомняйки си опустошителния ураган от миналата година, президент Нелсън говори с любов и състрадание:
„(Това) е част от живота. Затова сме тук. Тук сме, за да получим тела и за да бъдем проверени и изпитани. Някои от тези изпитания са физически, някои са духовни, а вашите изпитания тук са били както физически, така и духовни“29.
„Вие не се отказвате. (Толкова) се гордеем с вас. Вие, верни светии, сте изгубили толкова много, но въпреки всичко сте укрепили вярата си в Господ Исус Христос“30.
„Като спазваме Божиите заповеди, можем да намираме радост дори и при най-тежките обстоятелства“31.
Всички сълзи ще бъдат обърсани от очите ни
Мои братя и сестри, мога да ви обещая, че ако израствате във вярата си в Господ, Исус Христос, това ще ви носи допълнителна сила и по-голяма надежда. За вас, праведните, Изцелителят на нашите души в определеното от Него време и по Своя начин ще изцели всички ваши рани32. Никоя несправедливост, никое преследване, изпитание или страдание, никоя тъга, болка или рана, колкото и дълбоки, всеобхващащи и болезнени да са, няма да останат недокоснати от утехата, мира и трайната надежда на Този, Чиито отворени обятия и наранени длани ще ни приемат обратно в Неговото присъствие. Апостол Йоан свидетелства, че през този ден праведните, „които излизат от голямата скръб“,33 ще застанат „облечени в бели дрехи… пред престола на Бога“. Агнецът ще „разпростре скинията Си върху (нас)… и Бог ще обърше всяка сълза от очите (ни)“34. Този ден ще дойде. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.