Единни в Христа
От старейшина Юлисис Соарес
От Кворума на дванадесетте апостоли
Мои възлюбени съработници в Господното дело, вярвам, че ние можем да се справяме много по-добре и трябва да бъдем по-добри в приветстването на новите приятели в Църквата.
Добър ден, мои скъпи братя и сестри. Както казваме на моя роден португалски-бразилски: „Boa tarde!“. Чувствам се благословен да бъда с вас на тази прекрасна обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни под ръководството на нашия обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън. Удивлявам се на така важната възможност, която има всеки един от нас, да слуша Господния глас чрез Неговите служители на земята в тези последни дни, в които живеем.
Родната ми страна, Бразилия е богата на природни ресурси. Един от тях е прочутата река Амазонка, една от най-големите и дълги реки в света. Тя се образува от две отделни реки – Солимоес и Рио Негро. Интересното е, че те текат заедно в продължение на няколко километра преди водите да се смесят, защото реките имат много различен произход, скорост, температура и химически състав. След няколко километра водите накрая се смесват заедно, ставайки една река, различна от тези, които я образуват. Само след като реките се обединят, река Амазонка става толкова силна, че когато достигне Атлантическия океан, тя избутва солената морска вода така, че сладка вода може да бъде открита на много километри навътре в океана.
По подобие на реките Солимоес и Рио Негро, които текат заедно, за да се получи огромната река Амазонка, Божиите чеда се събират във възстановената Църква на Исус Христос, въпреки че имат различен обществен произход, традиции и култури и така образуват тази чудесна общност на светии в Христа. В крайна сметка, като се насърчаваме, подкрепяме и обичаме един друг, ние се обединяваме, за да образуваме могъща сила за добро в света. Като последователи на Исус Христос, действайки заедно в реката на доброто, ние ще сме способни да осигуряваме „сладката вода“ на Евангелието на един жаден свят.
Господ вдъхновява Своите пророци да ни учат как можем да се подкрепяме и обичаме един другиго така, че да станем обединени във вяра и цел в следването на Исус Христос. Павел, апостол от Новия завет, учи, че тези, които „(са) се кръстили в Христос, с Христос (са) се облекли, … защото (те) всички (са) едно в Христос Исус“1.
Когато обещаваме при кръщението да следваме Спасителя, ние засвидетелстваме пред Отца, че желаем да вземем върху си името на Христа2. Като се стараем да придобиваме Неговите божествени качества в живота си, ние ставаме различни от преди чрез Единението на Христос Господ, а нашата любов към всички хора нараства съвсем естествено3. Ние чувстваме искрена загриженост за благосъстоянието и щастието на всички. Възприемаме другите като братя и сестри, като чеда на Бог с божествен произход, качества и възможности. Ние желаем да се грижим един за друг и да носим един другиму тегобите си4.
Ето това Павел описва като милосърдие5. Мормон, пророк от Книгата на Мормон, описва това като „чистата любов Христова“,6 която е най-възвишената, най-благородната и най-силната форма на любов. Нашият настоящ пророк, президент Ръсел М. Нелсън, наскоро описа проявата на тази чиста любов Христова като служение, което е по-фокусиран и по-свят подход на обич и грижа за другите хора така, както е правил Спасителят7.
Нека според примера на Спасителя обмислим този принцип на любов и загриженост, в смисъла на насърчаване, помощ и подкрепа към тези, които са наскоро обърнати във вярата и тези, които започват да проявяват интерес, като посещават нашите събрания в Църквата.
Когато тези нови приятели изоставят света и приемат Евангелието на Исус Христос, присъединявайки се към Неговата Църква, те стават Негови последователи, бидейки родени отново чрез Него8. Те оставят зад себе си света, който познават добре, и избират да следват Исус Христос с цялостно намерение в сърцето, присъединявайки се към една нова „река“ по подобие на могъщата река Амазонка – река, която е доблестна сила на доброта и праведност, течаща към присъствието Божие. Апостол Петър ги описва като „избран народ, царско свещеничество, свят народ“9. Когато тези нови приятели се обединят в тази нова и непозната река, в началото може да се чувстват малко изгубени. Тези нови приятели започват да се вливат в река със свой уникален произход, температура и химически състав – река, която има своите собствени традиции, култура и речник. Този нов живот в Христа може да им се струва непосилен. Помислете за момент как може да се почустват, когато чуят за пръв път изрази като: „СДВ“, „ЕМК“, „неделя за пост“, „кръщение за мъртвите“, „тройна комбинация“ и други.
Лесно е да разберете защо те може да се чувстват в чужди води. В подобен вид ситуации може да се чудят: „Има ли място за мен в Църквата? Вписвам ли се в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Църквата нуждае ли се от мен? Ще намеря ли нови приятели, готови да ми помагат и да ме подкрепят?“
Мои скъпи приятели, в такива моменти ние, които сме достигнали до различно ниво по дългия път на ученичеството, трябва да приветстваме сърдечно нашите нови приятели, да ги приемаме такива, каквито са и да им помагаме, да ги обичаме и да ги приобщаваме в нашия живот. Всички тези нови приятели са ценни синове и дъщери на Бог10. Много е важно да не изгубим дори един от тях, защото, подобно на река Амазонка, която зависи от вливащите се в нея притоци, ние се нуждаем от тях толкова много, колкото и те от нас, за да се превръщаме в могъща сила за добро в света.
Нашите нови приятели идват с дадените им от Бог таланти, ентусиазъм и доброта. Техният възторг от Евангелието може да бъде заразителен, като така те ни помагат да съживяваме нашите собствени свидетелства. Те също така носят нов поглед към нашето разбиране за живота и Евангелието.
Много са ни учили за това как можем да помагаме на новите си приятели да се чувстват добре дошли и обичани във възстановената Църква на Исус Христос. Те се нуждаят от три неща, за да останат силни и верни през своя живот:
Първо, те се нуждаят от братя и сестри в Църквата, които искрено се интересуват от тях, от истински и верни приятели, към които да могат винаги да се обръщат, които ще ги насърчават и подкрепят и които ще отговарят на въпросите им. Като членове, трябва винаги да сме бдителни и да се оглеждаме за нови хора, когато присъстваме на дейности и събрания в Църквата, независимо от това какви отговорности, задачи или грижи може да имаме. Можем да правим простички неща, за да помагаме на новите си приятели да се чувстват приети и добре дошли в Църквата – да ги поздравяваме любезно, да им се усмихваме искрено, да сядаме до тях, докато пеем и се покланяме, да ги запознаваме с други членове и т.н. Като отваряме сърцата за тях по някои от тези начини, ние действаме в духа на служението. Когато им служим така, както го е правил Спасителят, те вече няма да се чувстват като странници сред нас. Ще чувстват, че са на мястото си и ще намират нови приятели, а най-важното е, че ще усещат любовта на Спасителя чрез нашите искрени грижи.
Второ, новите приятели се нуждаят от отговорност – възможност да служат на другите. Службата е една от брилянтните страни на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е един процес, чрез който нашата вяра може да става по-силна. Всеки нов приятел заслужава тази възможност. Докато епископът и съветът на района имат пряката отговорност да възлагат задачи веднага, след като бъдат кръстени, нищо не ни пречи, като членове, да каним нашите нови приятели да ни помагат да служим на другите неформално или чрез проекти за служба.
Трето, новите приятели трябва да бъдат „хранени с доброто слово Божие“11. Ние можем да им помагаме да опознават и обикват Писанията, като четем и обсъждаме ученията с тях, описвайки контекста на историите и обяснявайки трудните думи. Ние също можем да ги учим как да получават лични напътствия чрез редовно изучаване на Писанията. В допълнение, можем понякога да посещаваме нашите нови приятели в домовете им и да ги каним на гости у нас, извън обичайните планувани църковни събрания и дейности, помагайки им да се влеят в могъщата река от общество на светии.
Разпознавайки промените и трудностите на нашите нови приятели, когато стават членове на Божието семейство като наши братя и сестри, можем да споделяме как ние сме преодолели подобни трудности в своя живот. Това ще им помага да разбират, че не са сами и че Бог ще ги благословя, когато упражняват вяра в Неговите обещания12.
Когато реките Солимоес и Рио Негро се слеят, река Амазонка става мощна и силна. По подобен начин, когато ние и нашите нови приятели наистина се обединим, възстановената Църква на Исус Христос става дори по-силна и по-стабилна. Моята съпруга Розана и аз сме толкова благодарни за всички онези, които ни помогнаха да се слеем с тази нова река преди много години, когато приехме Евангелието на Исус Христос в нашата родна страна Бразилия. През годините тези чудесни хора наистина ни служеха и ни помагаха да продължаваме да се носим към праведността. Ние сме им дълбоко благодарни.
Пророците в Западното полукълбо знаели добре как да помагат на новите приятели да продължават да се носят заедно с вяра в тази нова река на доброта към вечен живот. Например, виждайки нашето съвремие и знаейки, че ние бихме могли да имаме подобни трудности,13 Мороний включва някои от тези важни стъпки в своя летопис в Книгата на Мормон:
„И след като приемеха кръщението и биваха повлиявани и очиствани чрез силата на Светия Дух, те бяха причислявани към хората на църквата на Христа; и имената им се взимаха, за да могат да бъдат запомнени и хранени с доброто слово Божие, за да ги задържат в правия път, за да ги задържат непрестанно будни за молитва, уповаващи се само на заслугите на Христа, Който беше начинателят и завършителят на вярата им.
И църквата често се събираше наедно, за да постят, да се молят и да разговарят едни с други относно благосъстоянието на душите си“14.
Мои възлюбени съработници в Господното дело, вярвам, че ние можем да се справим много по-добре и трябва да бъдем по-добри в приветстването на новите приятели в Църквата. Каня ви да обмислите какво можем всички ние да правим, за да бъдем по-обгрижващи, по-приемащи и по-полезни за тях, започвайки това още следващата неделя. Внимавайте да не позволявате на църковните ви отговорности да ви пречат да приветствате нови приятели на събрания и дейности в Църквата. В крайна сметка тези души са ценни в Божиите очи и са много по-важни от програмите и дейностите. Ако служим на нашите нови приятели със сърца, изпълнени с чиста любов, както го прави Спасителят, аз ви обещавам в Неговото име, че Той ще ни помага в нашите усилия. Когато действаме като верни служители, подобно на Спасителя, нашите нови приятели ще имат помощта, необходима им да останат силни, отдадени и верни до края. Те ще се присъединяват към нас, докато се превръщаме в могъщ Божий народ, и ще ни помагат да вливаме сладка вода в свят, който отчаяно се нуждае от благословиите на Евангелието на Исус Христос. Тези Божии чеда ще чувстват, че „не (са) вече странници и пришълци, а са съграждани на светиите“15. Аз ви обещавам, че те ще разпознават присъствието на нашия Спасител Исус Христос в Неговата Църква. Те ще продължават да текат заедно с нас като река към извора на всяка праведност, докато бъдат приети в отворените обятия на нашия Господ Исус Христос и чуят Отца да казва: „Вие ще имате вечен живот“16.
Аз ви каня да търсите Господната помощ, като обичате другите по същия начин, по който Той ви обича. Нека всички следваме даденото ни от Мормон напътствие: „Ето защо, възлюбени мои братя (и сестри), молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“17. За тези истини свидетелствам и правя това в името на Исус Христос, амин.