Непоколебима отдаденост на Исус Христос
Бог ни кани да захвърлим изцяло старите си традиции и да започнем нов живот в Христос.
Миналия април имах привилегията да осветя храма Киншаса, Демократична република Конго1. Няма думи, с които да се изрази радостта, която изпитахме аз и преданите хора от Конго, да видим храм, осветен в тяхната страна.
Хората, влизащи в храма Киншаса, виждат оригинала на една картина, озаглавена Водопади на река Конго2. По уникален начин тя напомня на тези, които посещават храма, за непоколебимата отдаденост, която се изисква, за да превърнат Исус Христос в котва на живота си и да следват заветната пътека на плана на нашия Небесен Отец. Водопадът, изобразен на картината, припомня една традиция, започнала преди повече от век сред ранните новопокръстени християни в Конго.
Преди своето обръщане във вярата, те почитали неодушевени предмети, считайки, че те притежават свръхестествени сили3. След обръщането си във вярата, мнозина отивали до един от безбройните водопади по река Конго, като например водопада Нзонго4. Тези обърнати вярата хвърляли дотогава идолизираните си предмети във водопадите като символ пред Бог и хората, че са отхвърлили старите си традиции и са приели Исус Христос. Те умишлено не хвърляли предметите си в тихи и плитки води, а ги хвърляли в бурните води на гигантски водопад, откъдето било невъзможно да се вземат. Тези действия символизирали нова, но непоколебима отдаденост на Исус Христос.
Хора в други епохи и на други места също са изразявали по подобни начини своята отдаденост към Исус Христос5. Анти-нефи-лехитите, един народ от Книгата на Мормон, „положиха оръжията на бунта си“, заравяйки ги „дълбоко в земята“, като „свидетелство пред Бога, … че никога повече не ще употребят оръжие(то си)“6. Така те обещават да следват Божиите учения и никога да не се отвръщат от своята отдаденост. Това действие е началото на това да бъдат „обърнати към Господа“ и никога да не отпаднат7.
Да сме „обърнати към Господа“ означава да изоставим една посока на действия, насочвана от предишна система от вярвания, и да предприемем нова посока, основана на вяра както в плана на Небесния Отец, така и в Исус Христос и Неговото Единение. Тази промяна е нещо повече от интелектуално приемане на евангелски учения. Тя променя същността ни, променя разбирането ни за смисъла на живота и води към непоколебима преданост на Бог. Личните желания, които са в разрез с това Спасителят да бъде като котва за нас и да следваме заветната пътека, избледняват и биват заменени от решимост да се покоряваме на волята на Небесния Отец.
Обръщането към Господ започва с една непоколебима отдаденост на Бог, последвана от това да направим тази отдаденост част от нашата същност. А това е процес, който продължава цял живот и изисква търпение и непрекъснато покаяние. В крайна сметка, тази отдаденост става част от нас, превръща се в характерна наша черта и завинаги присъства в живота ни. Също както никога не забравяме името си, независимо за какво още си мислим, ние никога не забравяме отдаденост, която е написана на сърцата ни8.
Бог ни кани да захвърлим изцяло старите си традиции и да започнем нов живот в Христос. Това се случва, когато развием вяра в Спасителя, което започва като чуем свидетелството на хората, които имат вяра9. След това вярата се задълбочава, когато действаме така, че по-непоколебимо да се уповаваме на Него като котва за нас10.
Сега, щеше да е хубаво, ако нарасналата вяра се предаваше като грипа или обикновената настинка. Тогава едно просто „духовно кихване“ би изградило вяра в другите. Обаче не става така. Единственият начин, по който нараства вярата е, когато даден човек действа с вяра. Тези действия често са породени от покани, отправени от други хора, но ние не можем да „увеличим“ нечия вяра или да разчитаме изцяло на другите, за да увеличим нашата. За да расте вярата ни, трябва да избираме действия, които увеличават вярата, като това да се молим, изучаваме Писанията, вземаме от причастието и служим на другите.
Когато вярата ни в Исус Христос нараства, Бог ни кани да даваме обещания пред Него. Заветите, както се наричат тези обещания, са проявления на нашето обръщане. Заветите също така създават здрава основа за духовен напредък. Когато изберем да бъдем кръстени, започваме да вземаме върху си името на Исус Христос11 и избираме да се отъждествяваме с Него. Обещаваме да станем като Него и да развием Неговите качества.
Чрез заветите Спасителят става като котва за нас и те ни дават сили да вървим по пътеката, която води към нашия небесен дом. Силата на сключените завети ни помага да поддържаме голямата промяна в сърцето, да задълбочаваме обръщането ни към Господ и да получаваме Христовия образ по-цялостно на лицето си12. Но половинчата отдаденост на сключените завети не ни гарантира нищо13. Можем да бъдем изкушени да се поправим и изхвърлим старите си навици в спокойни води или заровим оръжията на бунта си така, че да се виждат дръжките им. Но двойнствената отдаденост на сключените завети няма да отвори вратата към освещаващата сила на Небесния Отец и Исус Христос.
Нашата отдаденост да спазваме сключените завети не трябва да зависи от определени условия или да се различава, ако се променят обстоятелствата в живота ни. Верността ни към Бог трябва да е неизменна като река Конго, която тече близо до храма Киншаса. Тази река, за разлика от повечето реки по света, има постоянен приток целогодишно14 и излива близо 41,5 милиона литра вода в секунда в Атлантическия океан.
Спасителят кани учениците Си да бъдат толкова постоянни и непоклатими. Той казва: „Затова решете това в сърцата си: да вършите нещата, които ви уча и ви заповядвам“15. Този вид решимост да спазваме сключените завети спомага за пълното осъществяване на Божието обещание за трайна радост16.
Много верни светии от последните дни са показвали, че твърдо са решили да спазват сключените завети с Бог и са променени завинаги. Ще ви разкажа за трима такива души – брат Банза Муциоко, сестра Банза Регине и брат Мбуйи Нкитабунги.
През 1977 г. семейство Банза живеят в Киншаса, в Заир, сега известна като Демократична Република Конго. Те са високо уважавани в своята протестантска общност. Поради талантите им тяхната църква урежда младото семейство да отидат в Швейцария, където да следват и им предоставя университетска стипендия.
В Женева, докато пътува с автобуса до училище, брат Банза често вижда една малка сграда за събрания с името „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“. Той се учудва: „Исус Христос има ли светии сега, в последните дни?“ Накрая той решава да отидат, за да проверят.
Брат и сестра Банза биват топло посрещнати в клона. Те задават някои от настойчивите въпроси, които имат за естеството на Бог, като например: „Ако Бог е дух, подобно на вятъра, как може да сме сътворени по Негово подобие? Как може Той да седи на трон?“ Те никога не са получавали задоволителен отговор, докато мисионерите в кратък урок не им обясняват възстановеното Евангелие. Когато мисионерите си тръгват, семейство Банза се споглеждат и си казват: „Това, което чухме, не е ли истината?“ Те продължават да посещават събранията в Църквата и да се срещат с мисионерите. Знаят, че кръщението им във възстановената Църква на Исус Христос ще има последствия. Ще им бъдат отнети стипендиите, визите им ще бъдат отменени и ще се наложи да напуснат Швейцария. Те избират да бъдат кръстени и потвърдени през октомври 1979 г.
Две седмици след кръщението си брат и сестра Банза се завръщат в Киншаса като първи и втори член на Църквата в своята страна. Членовете на клон Женева поддържат връзка с тях и им помагат да се свържат с църковни ръководители. Семейство Банза биват насърчени предано да изчакат обещаното време, когато Бог ще установи своята Църква в Заир.
Междувременно, друг студент на разменни начала от Заир, брат Мбуйи, следва в Белгия. Той бива кръстен през 1980 г. в район Брюксел. Скоро след това отслужва пълновременна мисия в Англия. И Бог извършва Своите чудеса. Брат Мбуйи се завръща в Заир като третия член на Църквата в своята страна. С позволение на родителите му, църковните събрания се провеждат в дома им. През февруари 1986 г. се подава петиция за официално признаване на Църквата от правителството. Изискват се подписите на трима заирски граждани. Тримата щастливо подписали се под петицията са брат Банза, сестра Банза и брат Мбуйи.
Тези непоклатими членове са разпознали истината, когато са я чули и са сключили завет при кръщението, чрез който Спасителят е станал като котва за тях. Те метафорично изхвърлят старите си навици в един бурен водопад, без намерение да си ги връщат. Заветната пътека никога не е лесна. Политически размирици, рядък контакт с църковни ръководители и трудности, свързани с изграждането на общност от светии, щяха да откажат по-малко отдадени хора. Но брат и сестра Банза и брат Мбуйи постоянстват във вярата си. Те присъстват на освещаването на храма Киншаса, 33 години, след като подписват петицията, която довежда до официалното признаване на Църквата в Заир.
Семейство Банза са сега в Центъра за конференции. С тях са двамата им сина, Джуниър и Фил, както и снахите им Ани и Йоуйоу. През 1986 г. синовете им Джуниър и Фил са първите двама души, кръстени в Църквата в Заир. Брат Мбуйи гледа тази сесия на конференцията от Киншаса със съпругата си Магуи и петте им деца.
Тези пионери разбират значението и последиците от сключването на завети, чрез които са доведени до „знанието за Господа техния Бог и до това да се радват в Исуса Христа, техния Изкупител“17.
Как Спасителят може да бъде като котва за нас и да останем непоклатими, подобно на тези хора, последвалите ги десетки хиляди светии от Конго и милионите други по целия свят? Спасителят ни учи как. Всяка седмица ние вземаме от причастието и сключваме завет с Небесния ни Отец. Обещаваме да свържем нашата същност със Спасителя, като изразяваме готовността си да вземем върху си Неговото име, винаги да си спомняме за него и да спазваме Неговите заповеди18. Когато съзнателно се подготвяме за тези завети и достойно ги сключваме всяка седмица, Спасителят става като котва за нас, а това ни помага да задълбочаваме своята отдаденост19, и ни дава удивителни сили да вървим напред по заветната пътека.
Каня ви да бъдете отдадени ученици през целия си живот. Сключвайте и спазвайте завети. Изхвърлете старите си навици в дълбоките, бурни водопади. Напълно заровете оръжията на бунта си, без да се подават дръжките. Поради Единението на Исус Христос, сключването на завети с истинско намерение вярно да ги почитате ще благослови завинаги живота ви. Ще станете по-подобни на Спасителя, като винаги Го помните, следвате и обичате. Свидетелствам, че Той е непоклатимата основа. Той е неизменен и обещанията Му са сигурни. В името на Исус Христос, амин