Да вдигнем кръста си
Да вдигнем кръста си и да следваме Спасителя означава да продължаваме с вяра по Господната пътека и да не се занимаваме със светски навици.
Скъпи братя и сестри, получихме чудесни учения от нашите ръководители през тези два дни. Свидетелствам ви, че ако се стремим да прилагаме тези вдъхновени и навременни учения в живота си, Господ, чрез Своята благодат, ще ни помага да носим кръста си и ще облекчава бремето ни1.
Докато е в околностите на Кесария Филипова, Спасителят разкрива на учениците Си, че ще страда в ръцете на старейшините, първосвещениците и книжниците в Йерусалим. Той ги учи конкретно за Своята смърт и славно Възкресение2. По това време Неговите ученици не разбират съвсем Неговата божествена мисия на земята. Самият Петър, когато чува казаното от Спасителя, Го дръпва настрани и Го порицава, казвайки: „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе“3.
За да помогне на учениците Си да разберат, че отдадеността на Неговото дело включва покоряване и страдание, Спасителят категорично заявява:
„Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва.
Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели.
Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“4
Чрез това заявление Спасителят подчертава, че всички, които желаят да Го следват, трябва да се отрекат от себе си и да контролират желанията, апетитите и страстите си, жертвайки всичко, дори живота си, ако е нужно, бидейки изцяло покорни на волята на Отца – точно като Него5. Това е всъщност цената на спасението на една душа. Исус умишлено и метафорично използва кръста като символ, за да помогне на учениците Си по-добре да разберат какво всъщност означава жертва и отдаденост на Господната кауза. Кръстът е добре известен сред учениците Му и жителите на Римската империя, защото римляните принуждават жертвите на разпъване на кръст публично да носят кръста си или гредата на кръста до мястото, където ще бъде екзекуцията им6.
Едва след Възкресението на Спасителя учениците успяват да разберат всичко, което е написано за Него7 и какво се изисква от тях от този момент нататък8.
По същия начин всички ние трябва да отворим умовете и сърцата си, за да разберем по-пълно смисъла на това да вдигнем кръста си и да следваме Исус. Научаваме от Писанията, че онези, които желаят да вдигнат кръста си, обичат Исус Христос по такъв начин, че се отричат от всякакво безбожие и всяка светска похот и спазват Неговите заповеди9.
Нашата решимост да отхвърлим всичко, което е в разрез с Божията воля, да пожертваме всичко, което се изисква от нас, и да се стремим да следваме ученията Му, ще ни помага да устояваме по пътеката на Евангелието на Исус Христос – дори в случай на скръб, слабост на душите ни или социалния натиск и светските философии, които се противопоставят на ученията Му.
Например вие, които все още не сте намерили вечен спътник и може да се чувствате самотни и отчаяни, или вие, които сте разведени и се чувствате изоставени и забравени, аз ви уверявам, че приемането на поканата на Спасителя да вдигнете своя кръст и да Го последвате означава да продължавате с вяра по Господната пътека, като поддържате достойно поведение и не се занимавате със светски навици, които в крайна сметка ще отнемат нашата надежда в Божията любов и милост.
Същите принципи важат и за онези от вас, които изпитват привличане към същия си пол и се чувстват обезсърчени и обезнадеждени. И може би по тази причина някои от вас чувстват, че Евангелието на Исус Христос вече не е за тях. Ако е така, искам да ви уверя, че винаги има надежда в Бог Отец и Неговия план на щастие, в Исус Христос и Неговата единителна жертва и в спазването на Техните изпълнени с любов заповеди. Със съвършената си мъдрост, сила, справедливост и милост Господ може да ни запечата за Свои, за да може да бъдем доведени в Неговото присъствие и да имаме вечно спасение, ако сме постоянни и непоклатими в спазването на заповедите10 и сме винаги изобилстващи на добри дела11.
За онези, които са извършили сериозни грехове, приемането на тази покана означава, освен всичко друго, да се смирят пред Бог, да говорят със съответните църковни ръководители, да се покаят и да изоставят греховете си. Този процес ще благослови и всички, които се борят с омаломощаващи пристрастявания, в това число към лекарства, наркотици, алкохол и порнография. Предприемането на тези стъпки ви доближава до Спасителя, Който може да ви освободи от вина, скръб и духовно и физическо робство. Освен това, можете да потърсите и подкрепата на своите близки, приятели и компетентни медици и психолози.
Моля никога не се отказвайте след последователни провали и не мислете, че не сте способни да изоставите греховете си и да преодолеете пристрастяване. Не можете да си позволите да спрете опитите и после да продължите в слабост и грях! Винаги се стремете да давате най-доброто, показвайки чрез делата си желанието да прочистите вътрешния съд, както учи Спасителят12. Понякога преодоляването на определена трудност идва след месеци продължителни усилия. Обещанието в Книгата на Мормон, че „чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“13, е приложимо при тези обстоятелства. Моля помнете, че благодатта на Спасителя „не е непременно ограничена във времето „след“ всичко, което можем да сторим. Можем да получим Неговата благодат преди, по време на и след момента на полагане на собствените ни усилия“14.
Свидетелствам, че когато постоянно се стремим да преодоляваме своите трудности, Бог ще ни благославя с даровете да имаме вяра да бъдем изцелени и да вършим чудеса15. Той ще прави за нас това, което ние не можем да правим за себе си.
Освен това, онези, които се чувстват огорчени, ядосани, обидени и наскърбени заради нещо, което считат, че нещо е незаслужено, да вдигнат кръста си и да следват Спасителя означава да се стремят да оставят настрана тези чувства и да се обърнат към Господ, за да може Той да ги освободи от това състояние и да им помогне да намерят мир. За съжаление, ако задържаме тези отрицателни чувства и емоции, може да се окажем без влиянието на Господния Дух в живота ни. Не можем да се покайваме вместо други хора, но можем да им прощаваме, като така отказваме да сме пленници на онези, които са ни наранили16.
От Писанията учим, че има изход от тези ситуации – като приканваме нашия Спасител да ни помогне да заменим вкоравените си сърца с нови сърца17. За да се случи това, трябва да идваме при Господ с нашите слабости18 и да молим за Неговата помощ и прошка19, особено през свещения момент, когато вземаме причастието всяка неделя. Нека избираме да търсим Неговата помощ и да правим важната и трудна стъпка да прощаваме на онези, които са ни наранили, за да може нашите рани да започнат да зарастват. Обещавам ви, че ако правите това, през нощта ще чувствате облекчение от помирението с Господ.
Докато е в затвора Либърти през 1839 г., Пророкът Джозеф Смит пише писмо до членовете на Църквата, съдържащо пророчества, които са много приложими във всички тези обстоятелства и ситуации. Той пише: „Всички престоли и владения, княжества и власти ще бъдат разкрити и дадени на всички, които са устояли смело заради Евангелието на Исус Христос“20. Следователно, мои скъпи братя и сестри, онези, които вземат върху си името на Спасителя, уповават се на Неговите обещания и устоят до края, ще бъдат спасени21 и ще могат да живеят с Бог в състояние на нескончаемо щастие22.
Всички имаме трудности в живота, които ни подтикват към тъга, безсилие, отчаяние и дори слабост. Някои от тези чувства могат да ни накарат да запитаме Господ: „Защо ми се случват тези ситуации?“ или „Защо не се сбъдват очакванията ми? Все пак аз върша всичко по силите си да вдигам кръста си и да следвам Спасителя!“
Скъпи мои приятели, трябва да помним, че да вдигнем кръста си включва да сме смирени и да се уповаваме на Бог и Неговата безкрайна мъдрост. Трябва да осъзнаваме, че Той познава всички нас и знае за нуждите ни. Нужно е също да приемем факта, че Господното време е различно от нашето. Понякога искаме благословия и поставяме срок за изпълнението ѝ от Господ. Не можем да поставим условие за предаността ни към Него, като задаваме срокове за отговорите на нашите желания. Когато правим това, ние сме като скептичните нефити в древността, които се подиграват на братята и сестрите си, като казват, че е отминало времето за изпълнението на словата, изречени от Самуил Ламанита, създавайки смут сред вярващите23. Ние трябва да се уповаваме на Господ дотолкова, че да млъкнем и знаем, че Той е Бог, че Той знае всички неща и че знае за всеки от нас24.
Неотдавна имах възможността да служа на една овдовяла сестра на име Франка Каламаси, която страда от обезсилваща болест. Сестра Каламаси е първият член в семейството ѝ, който се присъединява към възстановената Църква на Исус Христос. Въпреки че съпругът ѝ никога не се кръщава, той се съгласява да се среща с мисионерите и често посещава събрания на Църквата. Въпреки тези обстоятелства, сестра Каламаси остава предана и отглежда четирите си деца в Евангелието на Исус Христос. Година след кончината на съпруга ѝ, сестра Каламаси завежда четирите си деца в храма, за да участват в свещени обреди и да бъдат запечатани заедно като семейство. Обещанията, свързани с тези обреди, ѝ донасят много надежда, радост и щастие, които ѝ помагат да продължи живота си.
Когато започват да се появяват първите симптоми на болестта, нейният епископ ѝ дава благословия. Тогава тя казва на епископа си, че е готова да приеме Господната воля, изразявайки вярата си да бъде изцелена, а също и вярата си да изтърпи болестта си до края.
По време на посещението ми, докато държах ръката на сестра Каламаси и я гледах в очите, видях един ангелски блясък, излъчващ се от лицето ѝ – отразяващо увереност в Божия план и съвършената ѝ надежда за любовта и плана на Отца за нея25. Чувствах твърдата ѝ решимост да устои във вярата си до края, като носи кръста си, въпреки трудностите, които има. Животът на тази сестра е свидетелство за нейната вяра и отдаденост на Него.
Братя и сестри, искам да ви свидетелствам, че да вдигнем кръста си и да следваме Спасителя изисква от нас да следваме Неговия пример и да се стремим да ставаме по-подобни на Него26, търпеливо справящи се с житейските обстоятелства, отричайки и презирайки апетитите на естествения човек и чакайки Господа. Псалмистът пише:
„Чакай Господа; дерзай, и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“27.
„Той е помощ наша и щит наш“28.
Свидетелствам ви, че когато следваме пътя на Учителя ни и чакаме Този, Който е окончателният изцелител на нашия живот, ще имаме покой на душите ни и бремето ни ще бъде лесно и леко29. За тези неща свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.