Намерени чрез силата на Книгата на Мормон
Всички трябва да почувстват силата на съдържащите се в Книгата на Мормон истини и да бъдат намерени чрез тях.
Когато посещавам новообърнатите във вярата в дома им, един от често задаваните от мен въпроси към тях е как те и семейството им са разбрали за Църквата и как се е стигнало до кръщение. Няма значение дали в този момент човекът е активен член или не е посещавал събранията с години. Отговорът винаги е един и същ: с усмивка и сияещо лице те започват да разказват историята си как са били намерени. Всъщност, историята за обръщането ни във вярата е именно как сме били намерени.
Самият Исус Христос е Господарят на изгубените неща. Той се грижи за тях. Със сигурност това е причината да сподели трите притчи, които откриваме в 15 глава на Лука: притчата за изгубената овца, за изгубената драхма и най-накрая, за блудния син. Във всички тези истории има нещо общо: Не е важно защо са изгубени. Дори няма значение дали те осъзнават, че са изгубени. При всеки от случаите надделява чувството на радост, а именно: „Радвайте се с мене, че си намерих изгубен(ото)“1. В крайна сметка, нищо не е напълно изгубено за Него2.
Позволете ми този следобед да споделя с вас едно от тези най-скъпи за мен неща – историята за моето „намиране“.
Точно преди да стана на 15 години, бях поканен от вуйчо ми Мануел Бустос да прекарам известно време с него и семейството му тук в Щатите. Това щеше да е прекрасна възможност за мен да науча малко английски език. Вуйчо ми се беше присъединил към Църквата много години преди това и имаше страхотен мисионерски дух. Може би затова майка ми, без аз да знам, бе говорила с него и заявила, че би се съгласила на поканата при едно условие: че той нямаше да се опитва да ме убеждава да се присъединя към неговата църква. Ние бяхме католици поколения наред и нямаше причина да се променяме. Вуйчо ми бе напълно съгласен и спази обещанието си дотолкова, че не желаеше да отговаря дори на най-простичките въпроси, свързани с Църквата.
Разбира се, това, което вуйчо ми и скъпата му съпруга Марджори не можеха да избегнат, бе да бъдат себе си3.
Дадоха ми стая, в която имаше библиотека с много книги. Можех да видя, че в тази библиотека имаше приблизително 200 екземпляра на Книгата на Мормон на различни езици, като 20 от тях бяха на испански език.
Един ден, от любопитство, аз извадих един екземпляр на Книгата на Мормон на испански.
Беше едно от изданията с небесносиня на цвят мека корица, с ангела Мороний отпред. Когато я отворих, на първата страница беше записано следното: „И когато получите тези неща, аз бих ви увещавал да попитате Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни; и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух“.
След което следваше: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко“4.
Трудно може да се обясни влиянието на тези стихове върху ума и сърцето ми. Трябва да си призная – аз не търсех „истината“. Бях просто един доволен от живота си тийнейждър, наслаждаващ се на тази нова култура.
Въпреки това, следвайки това обещание, аз тайничко започнах да чета книгата. Колкото повече четях, аз разбирах, че ако исках да извлека някаква полза, трябваше да започна да се моля. А ние всички знаем какво се случва, когато решиш не само да четеш, но и да се молиш относно Книгата на Мормон. Ами точно това се случи с мен. Беше нещо толкова специално и така неповторимо – да, същото, което се бе случило с милиони други по света. Аз разбрах, чрез силата на Светия Дух, че Книгата на Мормон е истина.
След това отидох при вуйчо ми, за да му обясня случилото се и че бях готов да се кръстя. Вуйчо ми не можа да сдържи удивлението си. Той се качи в колата си, отиде до летището и след това се върна със самолетен билет, с който да ме изпрати у дома, заедно с бележка до майка ми, с простичките думи: „Нямам пръст в това!“
Донякъде беше прав. Аз бях намерен директно от силата на Книгата на Мормон.
Може да има мнозина, които са намерени от прекрасните ни мисионери по света, като всеки такъв случай е чудо. Или навярно са били намерени чрез приятели, които Бог преднамерено е поставил по пътя им. Дори може да са били намерени от човек от това поколение или чрез някой от предците си5. При всички случаи, за да могат да изпитат истинско лично обръщане във вярата, рано или късно, всички те е трябвало да изпитат и да бъдат намерени чрез силата на съдържащите се в Книгата на Мормон истини. Едновременно с това те трябва да вземат личното решение да дадат сериозно обещание на Бог, че ще се стремят да спазват Неговите заповеди.
Когато се прибрах в Буенос Айрес, майка ми осъзна, че наистина желаех да се кръстя. И тъй като донякъде бях бунтар, вместо да ми се противопостави, тя мъдро застана на моя страна. И без дори да си дава сметка, тя самата проведе интервюто ми за кръщение. Всъщност, смятам, че нейното интервю беше много по-задълбочено от това, което мисионерите провеждат. Тя ми каза: „Ако искаш да се кръстиш, ще те подкрепя. Но първо ще ти задам няколко въпроса и искам да си помислиш много добре и да ми отговориш честно. Сигурен ли си, че ще ходиш на църква абсолютно всяка неделя?“
Казах ѝ: „Да, разбира се. Ще правя това“.
„Знаеш ли изобщо колко дълго продължават събранията?“
„Да, знам“ – отвърнах аз.
Тя каза: „Ако се кръстиш, аз ще се постарая да не пропускаш“. След което ме попита дали наистина бях решен никога да не пия алкохол и да не пуша.
Аз отвърнах: „Да, разбира се. И това ще изпълнявам“.
След което тя добави: „Ако се кръстиш, аз ще се постарая това наистина да е така“. И тя продължи в същия дух с почти всяка заповед.
Вуйчо ми се беше обадил на майка ми да ѝ каже, да не се притеснява и че желанието ми скоро щяло да отшуми. Четири години по-късно, когато получих призованието си да служа на мисия в Уругвай Монтевидео, майка ми се обади на вуйчо ми, за да го попита кога точно това щяло да отшуми. Истината е, че от момента, в който се кръстих, моята майка беше по-щастлива.
Разбрах за себе си, че Книгата на Мормон е съществена част в процеса на обръщане във вярата, изпитвайки за себе си обещанието, че „човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления“6.
Нефи обяснява съществената роля на Книгата на Мормон по следния начин:
„Защото ние се трудим усърдно да пишем, да убеждаваме децата си, също и братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога. …
Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа… та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“7.
Цялата Книга на Мормон е пропита със същата тази свещена цел.
Поради тази причина, всички нейни читатели, искрено решени да я изучават с дух на молитва, не само ще научават за Христос, но и ще започнат да се учат от Христос, особено, ако вземат решението да „опитат добродетелта на словото“8 и да не го отхвърлят предварително, поради предубедено неверие,9 породено от мнението на хора, никога чели словото.
Президент Ръсел М. Нелсън споделя: „Когато размишлявам за Книгата на Мормон, на ум ми идва думата сила. Истините в Книгата на Мормон имат силата да изцеляват, утешават, възстановяват, помагат, укрепват, утешават и ободряват душите ни“10.
Поканата ми този следобед към всеки от нас, независимо колко време сме били членове на Църквата, е да позволяваме силата от истините на Книгата на Мормон да ни намери и трогне за пореден път, както и ден след ден, докато усърдно търсим лично откровение. Това ще става, ако го позволяваме.
Тържествено свидетелствам, че Книгата на Мормон съдържа пълнотата на Евангелието на Исус Христос и че Светият Дух ще потвърждава тази истина всеки път за всеки, който с искрено сърце търси познание за спасение на душата си11. В името на Исус Христос, амин.