Чакайки по пътя за Дамаск
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Онези, които усърдно се стремят да научат за Христос, в крайна сметка ще Го опознаят.
Едно от най-забележителните събития в историята на света е станало по пътя за Дамаск. Знаете добре историята на Савел, млад мъж, който “опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща … предаваше (светиите) в тъмница”1. Савел бил толкова ефективен, че много членове на ранната църква избягали от Ерусалим, с надежда да избегнат гнева му.
Савел ги преследвал. Но като “наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
И като падна на земята, чу глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш?”2
Този повратен момент завинаги променил Савел. Всъщност, променил света.
Знаем, че подобни проявления се случват. Всъщност ние свидетелстваме, че подобно божествено преживяване се е случило през 1820 г. на едно момче на име Джозеф Смит. За нас, това е ясно и сигурно свидетелство, че небесата са отново отворени и Бог говори на Своите пророци и апостоли. Бог чува молитвите на Своите чеда и им отговаря.
Въпреки това, има хора, които смятат, че не могат да повярват, освен ако нямат преживяване, подобно на това на Савел или Джозеф Смит. Те стоят до водите на кръщението, но не влизат. Те чакат на прага на свидетелството, но не искат да признаят истината. Вместо с вяра да направят малки стъпки по пътя на ученичеството, те искат някакво драматично събитие да ги принуди да повярват.
Те прекарват дните си в чакане по пътя за Дамаск.
Вярата идва стъпка по стъпка
Една скъпа сестра била вярна членка на Църквата през целият си живот. Но таяла една лична мъка. Преди години дъщеря й починала след кратко боледуване и раните от тази трагедия все още я преследвали. Тя се тормозела от дълбоките въпроси, които съпътствали подобно събитие. И искрено си признала, че свидетелството й не било, каквото било по-рано. Чувствала, че освен ако небесата не се разтворят за нея, не би могла отново да повярва.
Тъй че тя чакала.
Има много други хора, които по различни причини са в състояние на изчакване по пътя за Дамаск. Те отлагат да се отдадат изцяло като последователи. Надяват се да получат свещеничеството, но се колебаят да живеят достойно за тази привилегия. Те желаят да влязат в храма, но отлагат последната стъпка на вяра, за да отговорят на изискванията. Те продължават да чакат Христос да им бъде даден, като величествена картина на Карл Блох, за да бъдат премахнати веднъж завинаги всички техни съмнения и страхове.
Истината е, че онези, които усърдно се стремят да научат за Христос, в крайна сметка ще Го опознаят. Те лично ще получат божествен портрет на Учителя, въпреки че той най-често идва под формата на пъзел – парче по парче. Всяко отделно парче може да не бъде лесно разпознаваемо само по себе си – може да не е ясно по какъв начин е свързано към останалите. Всяко парче ни помага да видим цялата картина по-ясно. Рано или късно, след като сме наредили достатъчно парченца, ние разпознаваме величествената красота на цялата картина. Тогава, като погледнем назад към преживяванията си, виждаме че Спасителят наистина е дошъл да бъде с нас – не съвсем изведнъж, а тихичко, внимателно, почти незабележимо.
Ние можем да имаме подобно преживяване, ако напредваме с вяра и не чакаме твърде дълго на пътя за Дамаск.
Слушайте и внимавайте
Аз ви свидетелствам, че Нашият Отец в Небесата обича Своите чеда. Той ни обича. Той ви обича. Когато е необходимо, Господ дори ще ви пренесе през препятствията, докато търсите Неговия мир със съкрушено сърце и разкаян дух. Често Той ни говори по начин, който можем да усетим само със сърцето си. За да чуем по-добре Неговият глас, ще бъде разумно да намалим светския шум в живота ни. Ако пренебрегнем или блокираме подтиците на Духа, поради каквато и да е причина, те ще станат по-слабо забележими, докато въобще престанем да ги чуваме. Нека се научим да се вслушваме в подтиците на Духа и да се стремим да им обръщаме внимание.
Нашият обичан пророк Томас С. Монсън е пример за нас в това отношение. Разказите за неговото внимание към нашепванията на Духа са многобройни. Старейшина Джефри Р. Холанд разказва един подобен пример:
Веднъж докато президент Монсън имал задача в Луизиана, един президент на кол го попитал дали би имал време да посети едно 10-годишно момиче на име Кристъл, което било в последните фази на рак. Семейството на Кристъл се молило президент Монсън да дойде. Но техният дом бил далеч и програмата била толкова натоварена, че нямало време. Така че, вместо това президент Монсън помолил хората, които казват молитвите по време на коловата конференция, да включат Кристъл в своите молитви. Със сигурност Господ и семейството щели да проявят разбиране.
По време на съботната сесия на конференцията, докато президент Монсън станал да говори, Духът нашепнал, “Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство”3.
“Бележките му се объркаха. Той се опита да следва темата на събранието както е планирана, но името и образа (на това малко момиче) не му излизаха от ума”4.
Той се вслушал в Духа и променил своята програма. Рано на следващата сутрин президент Монсън оставил 99-те овце и пропътувал много километри, за да бъде до леглото на едната.
След като бил на място, той “видял едно дете, което било твърде болно, за да стане и твърде слабо да говори. Сега поради болестта тя била ослепяла. Силно развълнуван от видяното и от Духа Господен …, брат Монсън … взел в ръцете си немощните ръце на детето. “Кристъл”, прошепнал той, “тук съм”.
С голямо усилие тя му прошепнала, “Брат Монсън, знаех си, че ще дойдете.”5.
Скъпи мои братя и сестри, нека се стремим да бъдем сред онези, на които Господ разчита да чуят Неговите нашепвания и отговори, както направил Савел по своя път за Дамаск, “Господи, какво искаш да направя?”6
Служете
Друга причина, поради която понякога не разпознаваме гласа Господен в живота ни, е защото откровенията на Духа може да не идват директно към нас, в отговор на нашите молитви.
Нашият Небесен Отец очаква от нас първо да обмислим хубаво проблема и после да се помолим за напътствие, търсейки отговор на въпросите и проблемите в личния ни живот. Ние имаме уверението на нашия Небесен Отец, че Той ще чуе и отговори на нашите молитви. Отговорът може да дойде чрез гласа и мъдростта на доверени приятели и семейство, Светите писания и словата на пророците.
Случвало ми се е някои от най-силните нашепвания, които получаваме, да не са само за наша собствена полза, но също в полза на другите. Ако мислим само за себе си, можем да пропуснем някои от най-силните духовни преживявания и дълбоки откровения в нашия живот.
Президент Спенсър У. Кимбъл учи тази концепция, когато казва: “Бог наистина ни обръща внимание и бди над нас. Но обикновено Той посреща нуждите ни чрез някой друг човек. Ето защо е жизнено важно да служим един на друг.”7 Братя и сестри, всеки един от нас има отговорност според завета да бъде чувствителен към нуждите на другите и да служи, както Спасителя – да помагаме, благославяме и повдигаме духа на хората около нас.
Често отговорът на молитвите ни не идва докато сме коленичили, а когато действаме, служейки на Господ и хората около нас. Безкористните постъпки на служба и посвещаване пречистват душите ни, премахват люспите от духовните ни очи и отварят небесните отвори. Като се превърнем в отговор на молитвата на друг човек, ние често намираме отговор на своя собствена.
Споделяйте
Понякога Господ ни разкрива неща, които са предназначени само за нас. Въпреки това, в много, много случаи Той дава свидетелство за истината на онези, които ще го споделят с други хора. Това е ставало с всеки пророк от дните на Адам. Нещо повече, Господ очаква ние, членовете на Неговата възстановена Църква, също да “отваря(ме) уст(ите си) по всяко време, провъзгласявайки евангелието (Му) с глас на ликуване.”8
Това не винаги е лесно. Някои хора по-скоро биха теглили ръчна количка през прериите, вместо да повдигнат въпроса за вяра и религия пред приятелите и колегите си. Те се притесняват как биха ги приели или че това би могло да навреди на взаимоотношенията им. Не трябва да бъде така, защото ние споделяме блага вест – послание, изпълнено с радост.
Преди години нашето семейство живееше и работеше сред хора, които в почти всички случаи не бяха от нашата вяра. Когато ни питаха как е минал уикенда, ние се опитвахме да пропуснем обичайните теми – спортни събития, филми или времето, и се опитвахме да споделим религиозните преживявания, които имахме като семейство през уикенда. Какво например е казал един млад говорител за стандартите от За укрепване на младежите или как се развълнувахме от думите на един млад мъж, който отиваше на мисия, или как Евангелието и Църквата ни е помогнала като семейство да преодолеем специфично предизвикателство. Опитвахме се да не поучаваме и да не бъдем арогантни. Съпругата ми Хариет винаги се справяше най-добре споделяйки нещо вдъхновяващо, възвисяващо или смешно. Това често водеше до по-задълбочени дискусии. Интересно е, че когато говорим с приятели за справянето с предизвикателствата на живота, ние често чуваме коментар, “Лесно ти е на теб, ти си имаш твоята църква.”
С толкова много източници на социални медии и множество повече или по-малко полезни устройства на наше разположение, споделянето на благите вести на Евангелието е по-лесно и ефектите са много по-трайни от когато и да било. Всъщност, опасявам се, че някои, които ме слушат, вече са изпратили текстови съобщения, с нещо подобно, “Той вече говори 10 минути и още не е направил аналогия с авиацията!” Мои млади приятели, сигурно Господното насърчение да “отваря(ме) уст(ите си)”9, може днес да включва “използвайте ръцете си”, за да пишете по блогове и да изпращате съобщения за Евангелието на целия свят! Но моля помнете, всичко на правилното място и правилното време.
Братя и сестри, с благословиите на модерните технологии ние можем да изразим благодарност и радост за Божият велик план за Неговите чеда по начин, който може да бъде чут не само на работното ни място, но и по света. Понякога свидетелство от едно изречение може да задейства събития, които да въздействат на нечий живот за вечността.
Най-ефективният начин да проповядваме Евангелието е чрез пример. Ако живеем според вярванията си, хората ще го забележат. Ако образът на Исус Христос грее в живота ни,10 ако ние сме радостни и в мир със света, хората ще искат да знаят причината. Една от най-великите проповеди, произнасяна някога за мисионерската работа, е следната обикновена мисъл, приписвана на св. Франциск от Асизи: “Проповядвайте Евангелието по всяко време и ако е необходимо, използвайте думи.”11 Възможностите да правите това са навсякъде около нас. Не ги пропускайте, като чакате твърде дълго на пътя за Дамаск.
Нашият път към Дамаск
Аз свидетелствам, че Господ говори на Своите пророци и апостоли в наши дни. Той говори и на всички, които са дошли при Него с искрено сърце и истинско намерение.12
Не се съмнявайте. Помнете, “блажени ония, които, без да видят, са повярвали.”13 Бог ви обича. Той чува вашите молитви. Той говори на Своите чеда и предлага утеха, мир и разбиране на онези, които Го търсят и Го почитат, като вървят в Неговият път. Аз давам моето свято свидетелство, че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е на прав път. Имаме жив пророк. Тя е водена от Него, Чието име носи, тъкмо Спасителят Исус Христос.
Братя и сестри, скъпи приятели, нека не чакаме твърде дълго на нашия път за Дамаск. Вместо това, нека със смелост да вървим напред с вяра, надежда и милосърдие и ние ще бъдем благословени със светлината, която всички търсим на пътя на истинското ученичество. За това се моля и ви оставям своята благословия, в святото име на Исус Христос, амин.