Същността на ученичеството
От Силвия Е. Олред
Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Когато любовта се превърне в ръководен принцип при нашата грижа за околните, службата ни към тях се превръща в практическо приложение на Евангелието.
От началото на времето Господ е учил, че за да станем Негов народ, ние трябва да бъдем едно сърце и един ум1. Спасителят обяснява също, че двете велики заповеди на закона са, “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум,” и “да възлюбиш ближния си като себе си”2. Също така, скоро след като Църквата била организирана, Господ заповядва на светиите, “вие трябва да посещавате бедните и нуждаещите се и да им служите за тяхно облекчение”3.
Каква е общата тема във всички тези заповеди? Тя е следната: ние трябва да се обичаме и да си служим. Това е същността на ученичеството в истинната Църква на Исус Христос.
Като отбелязваме 75-годишнината от основаването на Програмата по благосъстоянието на Църквата, ние можем да си припомним нейните цели: да помага на членовете да помогнат на себе си да разчитат на собствени сили, да помагат на бедните и нуждаещите се и да служат. Църквата е организирала своите ресурси така, че да помага на членовете да осигуряват физическо, духовно, социално и емоционално благосъстояние за себе си, своите семейства и други хора. Епископът има специалната отговорност да се грижи за бедните и нуждаещите се и да разпределя ресурсите сред членовете на неговия район. В тези свои усилия той е подпомаган от кворумите на свещеничеството, Обществото за взаимопомощ и особено от домашните учители и посещаващите учителки.
Обществото за взаимопомощ винаги е имало дейна роля в благосъстоянието. Когато Пророкът Джозеф Смит организира Обществото за взаимопомощ през 1842 г., той казва на жените, “Това е начало на по-добри дни за бедните и нуждаещите се”4. Той казва на сестрите, че целта на обществото е да “подпомага бедните, мизерстващите, вдовицата и сирака, както и да постига всякакви благотворителни цели. … Те ще излеят масло и вино в раненото сърце на мизерстващите, ще изсушат сълзите на сирачето и ще накарат сърцето на вдовицата да се радва”5.
Той също заявява, че Обществото “може да подтикне братята към добри дела с грижа за нуждите на бедните – чрез стремеж към милосърдие и служене на нуждите им, да помага чрез промяна на нравите и укрепване добродетелите в общността”6.
Днес мъжете и жените в Църквата работят рамо до рамо, оказвайки помощ на нуждаещите се. Носителите на свещеничеството осигуряват важна подкрепа на хората, които имат нужда от духовно напътствие и помощ. Вдъхновени домашни учители благославят живота и осигуряват евангелски благословии на всяка семейна единица. Освен това те предоставят своята сила и таланти по други начини, като помагат на нуждаещи се семейства при ремонт на дома, при преместване или когато някой брат има нужда от работа.
Президентки на Обществото за взаимопомощ посещават домове, за да оценят нуждите за епископа. Вдъхновени посещаващи учителки бдят над семейства и се грижат за тях. Често те първи реагират в моменти на належаща нужда. Сестрите от Обществото за взаимопомощ осигуряват храна, извършват дейност за подпомагане и оказват постоянна подкрепа в моменти на изпитания.
Членове на Църквата по цял свят в миналото са се радвали и следва сега да се радват на възможностите, които имаме да служим на други хора. Нашите общи усилия осигуряват помощ за бедните, гладните, страдащите, нуждаещите се, като така спасяват души.
Всеки епископ има достъп до Господното хранилище, което се установява, когато верните членове отдават на епископа своето време, таланти, умения, състрадание, материали и финансови средства в грижа за бедните и изграждане на Божието царство на земята7. Всички ние можем да дадем принос за Господното хранилище, когато плащаме дарения от пост и предоставяме всички свои ресурси на епископа в помощ на нуждаещите се.
Въпреки бързо променящият се свят принципите на благосъстоянието не са се променяли с времето, защото са божествено вдъхновена, дадена чрез откровение истина. Когато членове на Църквата и техните семейства правят всичко по своите сили да се грижат за себе си и въпреки това не могат да покриват основни нужди, Църквата е готова да помага. Краткосрочните нужди се посрещат незабавно, като се изготвя план да се помогне ползващия помощта да започне да разчита на собствени сили. Разчитането на собствени сили е умението човек да осигурява своите духовни и материални нужди, заедно с тези на семейството си.
Когато увеличаваме своето ниво на разчитане на собствени сили, ние увеличаваме способността си да служим на другите по начина, по който Спасителят правел това. Ние следваме Неговия пример, като служим на нуждаещите се, болните и страдащите. Когато любовта се превърне в ръководен принцип при нашата грижа за околните, службата ни към тях става в практическо приложение на Евангелието. Това е Евангелието в неговия най-прекрасен израз. Това е религия в най-чиста форма.
В различните си служение в Църквата съм чувствала силно смирение от обичта и загрижеността, които епископи и ръководителки на Обществото за взаимопомощ са показвали към поверените им братя и сестри. Докато в Чили служих като президентка на Обществото за взаимопомощ в кола в началото на 80-те години, в страната цареше дълбока рецесия и безработицата беше 30 процента. Бях свидетелка на героичните усилия на президентки на Обществото за взаимопомощ и посещаващи учителки, които “обикаляха да правят благодеяния”8 при такива мрачни обстоятелства. Те приложиха на практика стиха в Притчи 31:20: “(Тя) отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните”.
Сестри, чиито семейства разполагаха с много малко, постоянно помагаха на хора, които според тях бяха изпаднали в по-голяма нужда. Тогава по-ясно разбрах видяното от Спасителя, описано в Лука 21: 3–4:
“Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
защото всички тия пуснаха в даровете за Бога от излишъка си; а тая от немотията си пусна целия имот, що имаше”.
Няколко години по-късно станах свидетелка на същото нещо като президентка на Обществото за взаимопомощ на кол в Аржентина, когато в страната се развихри хиперинфлация и последвалата икономическа криза засегна много от нашите верни членове. Отново станах свидетелка на това при неотдавнашните си посещения в Киншаса, Демократична република Конго; Антананариво, Мадагаскар; и Булавайо, Зимбабве. Навсякъде членовете на районите и особено сестрите от Обществото за взаимопомощ продължават да изграждат вяра, да укрепват отделни хора и семейства и да помагат на нуждаещите се.
Само мисълта, че смирена сестра или брат с призование в Църквата могат да посетят дом, където царят бедност, тъга, болест и нещастие, и да донесат мир, подкрепа и щастие, е изумителна. Независимо къде се намира районът или клонът или колко голяма е групата, всеки член по света има тази възможност. Това се случва всеки ден и точно в този момент се случва някъде.
Карла е млада майка на две деца. Съпругът й Брент работи дълги часове и пътува за работа по един час. Скоро след раждането на втората им дъщеричка тя разказа следната случка. “Денят след като получих призованието да служа като съветничка в президентството на Обществото за взаимопомощ в моя район, започнах да се чувствам затруднена и неспособна. Как изобщо можех да поема част от отговорността да се грижа за жените в моя район, когато ми беше трудно да изпълнявам дори своята роля на съпруга и майка на много активно 2-годишно дете и на бебе? Точно когато размишлявах над тези чувства, 2-годишната ми дъщеря се разболя. Не знаех какво точно да направя за нея и в същото време да се грижа за бебето. Точно тогава пред вратата ми неочаквано дойде сестра Уосдън, една от моите посещаващи учителки. Майка на вече пораснали деца, тя знаеше точно какво да направи, за да ми помогне. Каза ми какво да направя, докато тя отиде до аптеката за някои неща. По-късно тя уреди да докарат съпруга ми от гарата, така че да се прибере бързо, за да ми помага. Нейния отклик на подтик от Светия Дух, заедно с желанието й да ми служи, се оказаха точно уверението, от което имах нужда от страна на Господ, че Той щеше да ми помага в изпълнението на моето ново призование”.
Небесният Отец ни обича и познава нашите уникални обстоятелства и способности. Макар всекидневно да търсим Неговата помощ в молитва, обикновено Той посреща нашите нужди чрез друг човек9.
Господ казва, “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”10.
Чистата любов Христова намира израз, когато безкористно служим. Да си помагаме един на други е едно пречистващо преживяване, което въздига получателя на помощ и смирява този, който я дава. Това ни помага да станем истински ученици на Христос.
Планът по благосъстоянието винаги е включвал прилагането на вечните принципи на Евангелието. Той наистина е средство да се грижим по Господния начин. Нека всеки от нас поднови желанието си да участва в Господното хранилище, благославяйки така околните.
Моля се Господ да благослови всеки от нас с повече чувство на милост, милосърдие и състрадание. Моля се да нараства нашето желание и способности да подаваме ръка и да помагаме на по-малко благословените от нас, страдащите и отчаяните, така че техните нужди да бъдат посрещнати, вярата им да бъде укрепена и сърцата им да бъдат изпълнени с благодарност и обич.
Нека Господ благославя всеки от нас, докато крачим покорни на Неговите заповеди, Неговото Евангелие и Неговата светлина. В името на Исус Христос, амин.