Знаме за народите
Ако ние проповядваме с Духа и вие слушате с Духа, някой от нас ще засегне вашите проблеми.
Бях толкова развълнуван от всички музикални изпълнения и речи и се моля да съм в състояние изобщо да мога да говоря.
Преди на напусне Наву през зимата на 1846 г., президент Бригъм Йънг имал сън, в който видял ангел, който стои на конусовиден хълм, някъде на запад, като посочвал долината отдолу. Когато влязъл в долината Солт Лейк около 18 месеца по-късно, над мястото, на което сега сме се събрали, той видял хълма от видението.
Както често се казва от този амвон, брат Бригъм завел малка група ръководители до върха на този хълм и го нарекъл “Енсайн Пийк (връх Знаме)”, име, изпълнено с религиозно значение за онези съвременни израилтяни. Две хиляди и петстотин години по-рано пророк Исаия заявил, че в последните дни, “Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове … И ще издигне знаме за народите”1.
Гледайки на този момент от историята като частично изпълнение на това пророчество, братята поискали да развеят някакво знаме, за да може буквално да се реализира идеята “знаме за народите”. Старейшина Хибър Ч. Кимбъл извадил един жълт шал. Брат Бригъм го завързал на един бастун, носен от старейшина Уилърд Ричардс и после забил временния флаг, обявявайки долината на Голямото солено езеро и заобикалящите го планини за мястото, за което се говорело в пророчеството, откъдето словото Господно щяло да се разпростре в последните дни.
Братя и сестри, тази обща конференция и другите полугодишни нейни версии всяка година представляват продължение на това ранно изявление към света. Аз свидетелствам, че случилото се през последните два дни е още едно доказателство, че, както се пее в нашия химн, “Знамето на Сион се развя”2, и със сигурност двойното значение на думата стандарт е умишлено (значи и “знаме” – б.пр.). Не е случайно, че изданието на английски с посланията от нашата обща конференция е списание, наречено просто Ensign.
С наближаването края на нашата конференция, аз ви моля да размишлявате през следващите дни не само над посланията, които чухте, но също за уникалния феномен, който е самата конференция – като светии от последните дни какво смятаме, че представляват подобни конференции, и какво предлагаме на света да чуе и наблюдава. Ние свидетелстваме на всеки народ, племе, език и люде, че Бог не само е жив, но също и че Той говори, така че в нашето време и нашите дни, съветът, който сте чули, е даден под напътствието на Светият Дух, “Господната воля, … Господното слово, … Господният глас и силата Божия за спасение.”3
Вероятно вече знаете (но ако не знаете, трябва да научите), че, с малки изключения, никой мъж или жена, които говорят тук, не получава тема, за която да говори. Всеки от тях трябва да пости и да се моли, да изучава и търси, да започва и спира, и пак да започва, докато се увери, че за тази конференция, в това време, Господ е пожелал този говорител да изложи своята тема, независимо от личните желания или предпочитания. Всеки мъж или жена, които сте чули през последните десет часа в общата конференция, се е опитал да бъде верен на този подтик. Всички са плакали, притеснявали са се и усърдно са търсили Господното напътствие да насочи техните мисли и изрази. И точно както Бригъм Йънг видял ангел, стоящ над този хълм, така и аз виждам тези ангели, които стоят над него. Моите братя и сестри сред обикновените служители в Църквата ще се почувстват смутени от това описание, но така ги виждам – смъртни посланици с ангелски послания, мъже и жени, които изпитват всичките физически, финансови и семейни трудности, които вие и аз имаме, но които с вяра са посветили живота си на призованията, които са получили, и задължението да проповядват словото Божие, а не тяхното собствено.
Обмислете разнообразието от послания, които чувате, всички са чудни без никакво координиране, освен напътствието от небесата. И защо те да не бъдат разнообразни? Повечето от нашите конгрегации, видни или невидими, се състоят от членове на Църквата. Обаче с чудните нови методи за комуникация, все по-голяма част от публиката на конференциите не са членове на Църквата – все още не. Затова ние трябва да говорим както на хората, които ни познават много добре, така и на онези, които изобщо не ни познават. В самата Църква ние говорим на децата, младежите, хората на средна възраст и на възрастните. Ние трябва да говорим на семействата, родителите и децата вкъщи, точно както говорим на онези, които не са женени, без деца и вероятно много далеч от вкъщи. По време на общата конференция ние винаги наблягаме на вечните истини – вяра, надежда, милосърдие4 и разпънатият Христос5, дори като говорим директно за много конкретни морални въпроси на съвремието. Ние имаме заповед в Светите писания да “не говори(м) за нищо, освен покаяние на това поколение”6, а в същото време ние трябва да “благовествувам(е) на кротките … (и) да превърж(ем) сърцесъкрушените”. Независимо от формата си, тези послания от конференцията “проглася(ват) освобождение на пленниците”7 и провъзгласяват “неизследимото Христово богатство”8. В цялото разнообразие от проповеди се допуска, че ще има по нещо за всеки. В това отношение предполагам, че преди години президент Харолд Б. Лий го е казал най-добре, че Евангелието има за цел “да утеши огорчените и да огорчи закоравелите”9
Ние винаги искаме ученията ни в общата конференция да бъдат толкова щедри и приветстващи, колкото тези на Христос и да си спомняме дисциплината, която винаги е присъща в Неговите послания. В най-известната проповед, произнасяна някога, Исус започва като обявява чудесните нежни благословии, които всеки от нас иска да получи – благословии, които са обещани на нисшите по дух, чистите по сърце, миротворците и кротките.10 Колко назидаващи са тези блаженства и колко успокояващи са те за душата. Те са истинни. Но в същата тази проповед Спасителят продължава, за да покаже колко по-тесен трябва да бъде пътя на миротвореца и на чистите по сърце. “Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай”, отбелязал Той. “А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си … излага се на съд;”11.
И подобно на него,
“Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”12.
Очевидно като ставаме по-добри ученици, от нас се очаква все повече, докато се сблъскаме с върховните изисквания в проповедта, за която старейшина Кристоферсън току-що говори: “И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец”13. Това, което било лесно в равнините на първоначалната лоялност, се превръща в упорит и изпълнен с изисквания труд на върха на истинското ученичество. Несъмнено всеки, който си мисли, че Исус е учил, че не сме отговорни за греховете ни, не е чел внимателно! Не, по отношение на ученичеството Църквата не е като ресторант за бързо хранене, не може всичко винаги да става така, както ни се иска. Един ден всяко коляно ще се преклони и всеки език ще признае, че Исус е Христос, и че можем да получим спасение само по Неговия начин.14
Въпреки че по време на общата конференция искаме да проповядваме както сериозните, така и успокояващите истини, моля бъдете спокойни, че когато говорим за трудни теми, ние разбираме, че не всеки гледа порнография, бяга от отговорностите в брака или има непозволени сексуални взаимоотношения. Ние знаем, че не всички нарушават Господния ден, лъжесвидетелстват или малтретират брачния си партньор. Ние знаем, че повечето хора сред публиката не са виновни за подобни неща, но имаме сериозното поръчение да отправяме предупредителни призиви към виновните, където и по света да се намират те. Така че, ако се опитвате да давате най-доброто от себе си – например ако постоянно опитвате да провеждате семейна домашна вечер, въпреки хаоса, който понякога цари в едно домакинство с малки палавници, тогава си напишете висока оценка, когато стигнем до тази тема и слушайте друга тема, която обръща внимание на неща, които трябва да подобрите. Ако ние проповядваме с Духа и вие слушате с Духа, някои от нас ще засегне вашите проблеми, изпращайки лично пророческо послание директно до вас.
Братя и сестри, по време на общата конференция ние казваме своите свидетелства заедно с други свидетелства, които ще бъдат дадени, защото по един или друг начин, Божият глас ще бъде чут. “Ето, Аз ви изпратих да свидетелствате и да предупреждавате людете”, каза Господ на Своите пророци.15
“(И) след вашето свидетелство идва свидетелството на земетресенията … гръмотевиците, … светкавиците, и … бурите, и на гласа на морските вълни, надигащи се отвъд своите предели. …
И ангели ще … викат със силен глас и тръбят с Божията тръба.”16
Тези земни ангели, които идват на тази трибуна, всеки по собствен начин “тръбят с Божията тръба”. По определение, всяка проповед винаги е свидетелство, изпълнено с любов и предупреждение, тъкмо както самата природа ще свидетелства с обич и ще предупреждава в последните дни.
След малко президент Томас С. Монсън ще дойде на трибуната да закрие тази конференция. Нека кажа нещо лично за този обичан мъж, старши апостол и пророк в дните, в които сега живеем. Имайки предвид отговорностите, за които говорих и всичко, което сте чули на тази конференция, е очевидно, че животът на пророците не е лесен, и животът на президент Монсън не е лесен. Той говори специално за това снощи в сесията на свещеничеството. Бил е призован за апостол на 36 г., неговите деца били съответно на 12, 9 и 4 години. Сестра Монсън и онези деца са дали своя съпруг и баща на Църквата и на нейните задължения в продължение на вече повече от 50 години. Те са понесли болестите и изискванията, ударите и проблемите на смъртността, с които всеки се сблъсква, някои от тях несъмнено все още са пред тях. Но президент Монсън остава неудържимо бодър през цялото време. Нищо не го обезсърчава. Той има забележителна вяра и издръжливост.
Президенте, пред цялата конгрегация, видима и невидима, аз казвам, ние ви обичаме и почитаме. Вашата преданост е пример за всички нас. Благодарим ви за вашето ръководство. Още 14 души с апостолски сан, както и останалите на тази трибуна, хората, седящи в конгрегацията пред нас и огромният брой хора, събрани по цял свят ви обичат, подкрепят и стоят рамо до рамо с вас в това дело. Ние ще облекчим товара ви, както можем. Вие сте един от тези ангелски пратеници, призовани от основаването на света да развеят знамето на Евангелието на Исус Христос пред целият свят. Вие се справяте наистина прекрасно. За това провъзгласено Евангелие и за осигуряваното от него спасение, и за Този, Който Го осигурява, аз свидетелствам, във великото и славно име на Господ Исус Христос, амин.