Станете като малко дете
от Джийн А. Стивънз
Първа съветничка в Общото президентство на Неделното училище за деца
Ако имаме сърце да учим и желание да следваме примера на децата, техните божествени качества могат да се окажат ключът, който да отключи собственото ни духовно израстване.
Нашият Отец в Небесата в Своята велика мъдрост и любов изпраща Своите духовни синове и дъщери на тази земя като деца. Те идват в семействата като скъпи дарове с божествена природа и съдба. Нашият Небесен Отец знае, че децата са един ключ, който да ни помогне да станем като Него. Има толкова много да научим от тях.
Тази важна истина бе доказана преди няколко години, когато член на Седемдесетте бе по работа в Хонконг. Той посетил един много скромен район, изпитващ множество затруднения и неспособен да осигури собствените си нужди. Когато епископът описал положението им, висшият ръководител добил впечатлението да накара членовете да платят десятъка си. Като знаел бедственото им положение, епископът бил твърде угрижен как би могъл да реализира този съвет. Той размишлявал над това и решил да се обърне към най-верните членове на района си и да ги помоли да си платят десятъка. Следващата неделя той отишъл в Неделното училище за деца. Учил децата за Господния закон за десятъка и ги попитал дали желаят да платят десятък от спечелените от тях пари. Децата казали, че са съгласни. И го направили.
После епископът се обърнал към възрастните в района и споделил с тях, че през последните шест месеца техните верни деца плащали десятък. Попитал ги дали биха желали да последват примера на тези деца и да сторят същото. Хората били така развълнувани от жертвите, които децата охотно правели, че сторили всичко необходимо да платят своя десятък. И небесните отвори били отворени. С примера на онези верни деца районът израсъл в покорство и свидетелство.
Именно сам Исус Христос ни учи да гледаме на децата като на пример. Новият завет е записал Неговия отговор, когато апостолите Му спорели кое би следвало да бъде най-голямо в небесното царство. Исус им отговорил на въпроса с кратък, но силен предметен урок. Той повикал едно детенце при Себе си, постави го сред тях и рекъл:
“Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
Който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство” (Матея 18:3–4).
Кое е това, което следва да научим от децата? Какви качества притежават те и какви примери демонстрират, които могат да ни помогнат в нашето духовно развитие?
Тези скъпоценни деца на Бог идат при нас с вярващи сърца. Те са пълни с вяра и предразположени към чувствата на Духа. Те са пример за смирение, послушание и обич. Често те са първите, които обикват и първите, които прощават.
Позволете ми да споделя някои преживявания за това как деца могат да благославят живота ни с невинните си, но силни примери за Христови качества.
Тод, малко момче само на две години, отишъл неотдавна с майка си в един музей на изкуствата, където показвали специална изложба с красиви картини на Спасителя. Докато крачели покрай тези свещени изображения, тя чула малкото си момче благоговейно да произнася името “Исус”. Погледнала надолу към него и го видяла да скръства ръце и да свежда глава, когато видял картините. Можем ли да научим от Тод нещо относно поведението на смирение, благоговение и любов към Господ?
Миналата есен наблюдавах примера на едно 10-годишно момче в Армения. Докато чакахме да почне събранието за причастието, то видя да пристига най-възрастната сестра, член на клона. Бързо отиде до нея и й подаде ръката си, за да подкрепи неуверените й стъпки. Придружи я до първата редица седалки в сградата за събрания, където да може да чува. Би ли могла тази дребна проява на доброта да ни научи, че хората, които са най-великите в Господното царство, са онези, които търсят възможности да служат на другите?
За нас бе поучително да видим влиянието на Кати, момиче от Неделното училище за деца, върху нейното семейство. Тя посещавала НУД и била привлечена от евангелските учения. С растяща вяра и свидетелство Кати оставила една бележка на родителската възглавница. Тя написала, че евангелските истини намерили “дом в нейното сърце”. Споделила копнежа си да бъде близо до своя Небесен Отец, да е покорна на заповедите Му, а семейството й да бъде запечатано в храма. Това простичко свидетелство на прелестната им дъщеря развълнувало по един дълбок начин сърцата на родителите й. Кати и семейството й получили светите храмови обреди, които свързали навеки нейното семейство. Вярното сърце на Кати и примерът на вяра помогнал в семейството й да бъдат донесени вечните благословии. Би ли могло искреното й свидетелство и желание да следва Господния план да ни поведат към това да видим по-ясно кое е от най-голямо значение?
Нашето семейство се учи от един близък роднина, шестгодишният Лийъм. През изминалата година той се бореше с упорит мозъчен раков тумор. След две тежки операции бе решено, че ще е нужно и лечение с радиотерапия. По време на радиотерапията от него се искаше да лежи съвсем сам и неподвижен. Лийъм не желаеше успокоителни, защото не харесваше начина, по който те го карат да се чувства. Той реши, че ако просто може да чува гласа на баща си по интеркома, би могъл да лежи неподвижно и без успокоителни.
В онези тревожни мигове татко му говорел насърчително и с обич. “Лийъм, макар и да не ме виждаш, аз съм редом с теб. Знам, че можеш да се справиш. Обичам те”. Лийъм успешно изпълни изискваните 33 радиотерапевтични сеанса, като оставал напълно неподвижен, постижение, което лекарите му смятали за невъзможно без успокоителни за толкова малко момче. През месеците на страдание и трудности заразителният оптимизъм на Лийъм беше силен пример как да посрещаме несгодата с надежда и дори щастие. Неговите лекари, сестрите и безброй други хора бяха вдъхновени от неговия кураж.
Ние всички научаваме важни уроци от Лийъм – уроци как да изберем вярата и да уповаваме в нашия Небесен Отец. Също като Лийъм ние не можем да виждаме нашия Небесен Отец, но можем да слушаме гласа Му, който ни дава силата, нужна да устоим на житейските предизвикателства.
Нима примерът на Лийъм не ни помага по-добре да разберем словата на цар Вениамин за това да станем като дете – покорни, кротки, смирени, търпеливи, изпълнени с любов? (Вж. Мосия 3:19.)
Тези деца дават примери за някои от детските качества, които трябва да развием или преоткрием в себе си, за да влезем в небесното царство. Те са светли духове, неопетнени от света – готови да се учат и пълни с вяра. Не е удивително, че Спасителят изпитвал специална любов и признателност към малките деца.
Сред изключителните събития при посещението на Спасителя в Америка се откроява Неговото нежно служение на децата. По един трогателен начин Той протяга ръка към всяко едно дете.
“И Той взе малките им деца, едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях.
И когато направи това, Той заплака …
И Той заговори на множеството и им каза: Вижте малките си деца” (3 Нефи 17:21–23).
Старейшина М. Ръсел Балард ни учи относно важността на съвета на Спасителя, “Вижте малките си деца”, когато казва: “Забележете, че Той не казва “хвърляйте им по някой поглед” или “гледайте ги от време на време”, нито “понякога поглеждайте в тяхна посока”. Той казва да ги гледаме. За мен това означава да ги обгърнем с очите си и със сърцата си; ние следва да виждаме и да сме признателни за онова, което те наистина са: духовни деца на нашия Небесен Отец с божествени качества” (“Behold Your Little Ones”, Tambuli, окт. 1994 г., стр. 40; курсив добавен).
Няма по-съвършено място да гледаме малките си деца от нашите семейства. Домът е място, където всички ние можем да учим и заедно да израстваме. Една от хубавите ни песни от Неделното училище за деца ни учи тази истина:
Семейство има Бог Отец.
Това сме ти и аз и всички други хора.
Тук праща ни да се родим –
в семейства да живеем и учим.
Именно в нашите семейства, в атмосфера на обич и вяра е мястото, където виждаме и можем да оценим по по-личен начин божествените качества на Неговите духовни деца. Именно тук, в нашите семейства сърцата ни могат да бъдат смекчени и ние в смирение да пожелаем да се променим и да станем по-подобни на деца. Това е един процес, чрез който ставаме по-подобни на Христа.
Дали някои от житейските изпитания не са отнели от вас вярното сърце и детската вяра, които някога сте имали? Ако е така, погледнете децата във вашия живот. И после отново се огледайте. Това може да са деца във вашето семейство, от другата страна на улицата или в неделното училище на вашия район. Ако имаме сърце да учим и желание да следваме примера на децата, техните божествени качества могат да се окажат ключът, който да отключи собственото ни духовно израстване.
Винаги ще бъда благодарна за благословията от собствените ми деца. Примерът на всяко едно от тях ми е преподавало уроци, от които съм се нуждаела. Те ми помогнаха да се променя към по-добро.
Давам смиреното си, но сигурно свидетелство, че Исус е Христос. Той е съвършеният Син – покорен, кротък, смирен, търпелив и така изпълнен с любов. Да може всеки от нас да има сърце да следва Неговия пример, да стане като малко дете и така да се завърне в нашия небесен дом, се моля, в името на Исус Христос, амин.