Единението може да изцели всяка болка
Oт старейшина Кент Ф. Ричардз
oт Седемдесетте
Голямото ни лично предизвикателство в земния живот е да станем “светия чрез Единението на … Христа”.
Като хирург открих, че значителна част от професионалното ми време бива отделяно на въпроса за болката. По необходимост аз хирургически я причинявам почти всеки ден – и съответно много от усилията ми биват употребявани за контрол и облекчаване на болката.
Размишлявал съм над целта на болката. Никой от нас не е имунизиран срещу това да изпита болка. Виждал съм хора да се справят с нея много различно. Някои с гняв се отвръщат от Бог, докато други позволяват на своето страдание да ги приближи до Него.
Също като вас, аз самият съм изпитвал болка. Болката е мярка и критерий за процеса на оздравяване. Често тя ни учи на търпение. Вероятно затова използваме термина пациент или търпелив, когато говорим за болните.
Старейшина Орсън Ф. Уитни пише: “Няма изстрадана болка, няма преминато изпитание, което да е напразно. Тя съдейства за образованието ни, за развиване на качества като търпение, вяра, твърдост и смирение … Тъкмо чрез тъга и страдание, труд и изпитание ние получаваме знанието, което сме дошли да придобием тук”1.
По подобен начин старейшина Робърт Д. Хейлз пише:
“Болката ви довежда до смирението, което ви позволява да размишлявате. Тя е едно преживяване, което съм благодарен, че съм понесъл …
Научих, че физическата болка и изцелението на тялото след сериозна операция са забележително подобни на духовната болка и изцелението на душата в процеса на покаянието”2.
По-голямата част от страданията ни не са по наша вина. Неочаквани събития, противоречиви или разочароващи обстоятелства, внезапна болест или дори смърт ни заобикалят и се промъкват в нашето земно съществуване. Освен това ние можем да търпим несгоди поради действията на други хора3. Лехий Лехий отбелязва, че Яков “изстрада … много скръб поради грубостта на братята (му)”4. Противопоставянето е част от плана на щастие на Небесния Отец. Всички ние се сблъскваме достатъчно с него, за да осъзнаем любовта на нашия Отец и своята нужда от помощта и подкрепата на Спасителя.
Спасителят не е мълчалив наблюдател. Той Самият лично и безкрайно познава болката, с която се сблъскваме.
“Той изстрадва болките на всички човеци, да, болките на всяко живо създание, и мъже, и жени, и деца”5.
“Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно”6.
Понякога в дълбините на болката сме изкушени да попитаме, “Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар?”7 Свидетелствам, че отговорът е да, там има лекар. Единението на Исус Христос може да изцели всички тези състояния и случаи в земния живот.
Има друг вид болка, за която сме отговорни ние. Духовната болка лежи дълбоко в душите ни и може да се усеща като неугасима, тъкмо като да бъдем раздирани от“неизразим ужас”, както го описва Алма8. Тя произлиза от нашите греховни действия и липса на покаяние. За тази болка също има универсален и абсолютен лек. Той е от Отца, чрез Сина, и е за всеки от нас, който желае да направи всичко необходимо да се покае. Христос казва, “не искате ли сега да се върнете към Мене … и да се обърнете, за да може да ви изцеля?”9
Сам Христос учи:
“И Моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога, след като бъда издигнат на кръста, да привлека всички човеци към Мене …
ето защо според силата на Отца Аз ще привлека всичките човеци към Мене”10.
Вероятно Неговото най-значимо дело е продължаващата работа с всеки от нас поотделно да ни извиси и благослови, да ни усили и подкрепи, да ни напътства и опрощава.
Както Нефи вижда във видение, по-голямата част от земното служение на Христос е посветена на благославяне и изцеляване на болните с различни страдания – физически, емоционални и духовни. “… и аз видях множества от люде, които бяха болни и измъчвани от всякакъв вид болести. … И те бяха изцелени чрез силата на Агнеца Божий”11.
Алма също пророкува, че “ Той ще се яви, изстрадвайки болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид, и … Той ще вземе върху Си болките и болестите на Своя народ …
… за да може сърцето Му да се изпълни с милостта, … та да узнаеТой според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му”12.
Късно една нощ, лежейки в болничното легло, този път като пациент, а не лекар, аз четях тези стихове отново и отново. Размишлявах, Как става това? За кого? Трябва ли да отговори човек на някакви условия? Прилича ли на опрощаването на прегрешение? Трябва ли да спечелим Неговата любов и помощ?” Като размишлявах, стигнах до разбирането, че по време на земния си живот Христос избрал да изтърпи мъки и несгоди, за да ни разбере. Вероятно ние също трябва да изживеем трудностите на смъртността, за да разберем Него и нашите вечни цели13.
Президент Хенри Б. Айринг учи: “Ще бъдем утешени, когато в беда се наложи да чакаме за обещаното от Господ облекчение, че Той от опит знае как да ни изцели и помогне… И вярата ни в тази сила ще ни даде търпение, докато се молим, действаме и очакваме помощ. Той можел да разбере как да ни окаже подкрепа само чрез откровение, но избрал да се научи чрез Своя личен опит”14.
През онази нощ се почувствах прегърнат в обятията на любовта Му15. Сълзи на благодарност мокреха възглавницата ми. По-късно, докато четях за земното служение на Христа в Матея, направих друго откритие: “доведоха при Него мнозина … и Той … изцели всичките болни”16. Той изцелил всички, които дошли при Него. Никой не бил върнат обратно.
Както учи старейшина Далин Х. Оукс: “Благословията да бъдем изцелени идва по много начини, според личните ни нужди, така както ги познава Този, Който ни обича най-много. Понякога изцелението “лекува” нашето заболяване или повдига товара ни. Понякога сме “изцелени”, като ни се даде силата, разбирането или търпението да носим товара, който е положен върху нас”17. Всички, които дойдат, могат да бъдат “прегърнат(и) в ръцете на Исуса”18. Всички души могат да бъдат изцелени от Неговата сила. Всяка болка може да бъде облекчена. В Него ние можем да “намери(м) покой на душите си”19. Нашите земни обстоятелства може да не се променят незабавно, но нашата болка, тревога, страдание и страх могат да бъдат погълнати от Неговия мир и целителен балсам.
Забелязал съм, че децата често приемат по-естествено болката и страданието. Те тихо устояват със смирение и кротост. Чувствал съм красивият, сладък дух, който обкръжава малките деца.
Тринадесетгодишната Шери изтърпяла 14-часова операция на тумор в гръбначния мозък. Когато дошла в съзнание в интензивното отделение, тя казала: “Татко, леля Шерил е тук… и дядо Норман… и баба Браун са тук. И, татко, кой този, който стои до теб? … Изглежда като теб, но е по-висок. … казва, че е твоят брат, Джими”. Нейният чичо Джими бил починал на 13-годишна възраст от фиброзен цистит.
Почти цял час Шери … описвала своите посетители, всичките починали членове на семейството й. После тя изтощена заспала.
По-късно казала на баща си, “Татко, всичките деца тук, в интензивното отделение, имат ангели, които им помагат”20.
На всички нас Спасителят казва:
“Ето, вие сте малки деца, не можете да понесете всичко сега; вие трябва да израствате в благодат и в познание на истината.
Не бойте се, дечица, защото сте Мои …
Затова Аз съм сред вас и Аз съм добрият пастир”21.
Голямото ни лично предизвикателство в земния живот е да станем “светия чрез Единението на … Христа”22. Болката, която изпитваме вие и аз, може да е когато този процес е най-премерен. В трудни моменти ние можем в сърцата си да станем деца, да се смирим и да “се молим, действаме и очакваме”23 търпеливо изцелението на душите и телата ни. Подобно на Иов, след като бъдем пречистени чрез нашите изпитания, ние ще излезем като злато24.
Давам свидетелство, че Той е наш Изкупител, наш Приятел, наш Ходатай, великият лечител, великият целител. В Него ние можем да намерим мир и утеха от нашата болка и нашите грехове, ако само дойдем при Него със смирени сърца. Неговата благодат е достатъчна25. В името на Исус Христос, амин.