Водени от Светия Дух
От президент Бойд К. Пакър
Президент на Кворума на дванадесетте апостоли
Всеки един от нас може да бъде напътстван от духа на откровение и дара на Светият Дух.
Изминаха 400 години от публикуването на Библията на крал Джеймс чрез значителният принос на Уилям Тиндейл, голям герой в моите очи.
Духовенството не искало Библията да бъде публикувана на обикновен английски език. Те преследвали Тиндейл от място на място. Той им казал, “Ако Бог пощади живота ми, не след дълго ще направя така, че момчето, което бута ралото, ще знае Писанията по-добре от (вас)”.1
Тиндейл бил предаден и затворен в мрачен, студен затвор в Брюксел повече от една година. Бил облечен в дрипи. Той умолявал пазачите да му дадат неговото палто, шапка и една свещ, казвайки “Наистина е досадно да седя сам в тъмното”2. Тези неща му били отказани. Накрая, той бил изведен от затвора и пред огромна тълпа бил удушен и изгорен на кладата. Но делото на Уилям Тиндейл и мъченическата му смърт не били напразни.
Тъй като децата светии от последните дни са учени от малки да познават Светите писания, те до известна степен изпълняват пророчеството, направено преди 4 столетия от Уилям Тиндейл.
Нашите Свети писания днес се състоят от Библията, Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос, Скъпоценен бисер и Учение и Завети.
Заради Книгата на Мормон ние често сме наричани Църквата на Мормон, име от което ние не се обиждаме, но то не е точно.
В Книгата на Мормон Господ отново посетил нефитите, защото те се молели на Отца в Негово име. Господ казва:
“Какво искате да ви дам?
И те Му казаха: Господи, ние искаме да ни кажеш името, с което да наричаме тази църква; понеже има спорове между людете по този въпрос.
И Господ им каза …, защо людете трябва да роптаят и да спорят заради това нещо?
Не са ли чели Писанията, които казват, че вие трябва да вземете върху си името на Христа … ? Защото с това име ще бъдете призовани в последният ден. …
Ето защо всичко, което правите, ще го правите в Мое име; ето защо, вие ще наречете църквата на Мое име; и ще призовете Отца в Моето име, за да благослови църквата заради Мене.
И как да бъде Моя църквата, освен ако не е наречена на Мое име? Защото, ако една църква е наречена на Моисеевото име, тогава тя е църквата на Моисей; или ако тя е наречена на името на човек, тогава тя е църква човешка; но ако тя е наречена на Моето име, тогава тя е Моята Църква, ако е изградена върху Моето Евангелие.”3
Покорни на откровението, ние се наричаме Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, вместо Църквата на Мормон. Едно е другите да се обръщат към Църквата като Църквата на Мормон или към нас като мормони, но е съвсем друго, ако ние правим това.
Първото Президентство заявява:
“Употребата на даденото в откровение име, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (У. и З. 115:4), е все по-важна наша отговорност, да провъзгласяваме името на Спасителя по целият свят. Съответно ние молим, когато става дума за Църквата, да използваме нейното пълно име, когато е възможно. …
Когато става дума за членовете на Църквата, ние предлагаме “членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. Като съкратено име се предпочита, “светиите от последните дни”.4
“(Светиите от последните дни) говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си.”5
Светът ще се обръща към нас както си иска, но ние винаги трябва да помним, че принадлежим към Църквата на Исус Христос.
Някои твърдят, че не сме християни. Те или не ни познават въобще, или ни разбират погрешно.
В Църквата всеки обред е извършен с властта и в името на Исус Христос.6 Ние имаме същата организация, както първоначалната Църква с апостоли и пророци.7
В древността Господ призовал и ръкоположил дванадесет апостоли. Той бил предаден и разпънат на кръст. След Възкресението Му Спасителят учил Своите ученици в продължение на 40 дни и после се възнесъл в небесата.8
Но нещо липсвало. Няколко дни по-късно Дванадесетте се събрали в една къща, и “внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, … езици … огнени, … и седна по един на всеки от тях. И те … се изпълниха със Светия Дух.”9 Неговите Апостоли сега били упълномощени. Те разбрали, че властта, дадена от Спасителя и дарът на Светият Дух били съществени елементи за създаването на Църквата. Те получили заповед да кръщават и да дават дара на Светият Дух.10
С времето апостолите и свещеничеството, което те имали, изчезнали. Властта и силата за отслужване трябвало да бъдат възстановени. В продължение на векове, хората очаквали завръщането на властта и установяването на Господната Църква.
През 1829 г. на Джозеф Смит и Оливър Каудъри от Иоан Кръстител и апостолите Петър, Яков и Иоан било възстановено свещеничеството. Сега достойни мъже, които са членове на Църквата, се ръкополагат в свещеничеството. Тази власт и съпътстващият я дар на Светия Дух, който се дава на всички членове на Църквата след кръщение, ни отделя от другите църкви.
Едно ранно откровение посочва “а всеки човек да може говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света”.11 Делото на Църквата днес се върши от обикновени мъже и жени, които са призовани и подкрепени да председателстват, учат и служат. Тези, които са призовани биват водени да узнаят волята Господна, чрез силата на откровението и дара на Светият Дух. Други може да не приемат подобни неща, като пророчества, откровения и дарът на Светият Дух, но ако въобще искат ни разберат, ще трябва да разберат, че ние ги приемаме.
Господ е разкрил на Джозеф Смит здравен кодекс, Словото на мъдростта, много преди опасностите да са били известни на света. Всички са учени да избягват чай, кафе, спиртни напитки, тютюн и, разбира се, разнообразието от наркотици, и пристрастяващи субстанции, които са винаги около нашите младежи. Онези, които се покоряват на това откровение, имат обещание, че “ще получат здраве в пъпа си и мозък в костите си,
и ще намерят мъдрост и големи съкровища от познание, тъкмо скрити съкровища,
и ще тичат и няма да се уморяват; и ще ходят, и няма да отпадат.”12
В друго откровение, Господният стандарт на моралността заповядва свещените сили, които дават живот, да бъдат защитени и използвани само между мъж и жена, които са съпруг и съпруга.13 Злоупотребата на тази власт е надвишена по важност само от проливането на невинна кръв и отричането на Светият Дух.14 Ако човек престъпи закона, учението за покаянието учи как да изтрием последиците от това прегрешение.
Всеки бива изпитван. Човек може да си мисли, че е нечестно да бъде отделен и подложен на определено изкушение, но това е целта на смъртния живот – да бъдем изпитвани. А отговорът е еднакъв за всички: ние трябва и можем да устоим на изкушения от всякакъв вид.
“Великия(т) план на щастието”15 заема централно място в семейния живот. Съпругът е главата на дома, а съпругата е сърцето на дома. А бракът е равностойно партньорство. Един мъж светия от последните дни е отговорен семеен мъж, верен на Евангелието. Той е грижовен, отдаден съпруг и баща. Той почита жените. Съпругата подкрепя своя съпруг. И двамата родители подхранват духовният растеж на своите деца.
Светиите от последните са учени да се обичат един друг и искрено да си прощават обидите.
Моят живот бе променен от един праведен патриарх. Той на младини се омъжил за своята любима. Те били много влюбени и скоро тя очаквала първото им дете.
Нощта, в която се родило бебето, се появили усложнения. Единственият доктор бил някъде в околността, грижейки се болните. Раждането продължило дълги часове и състоянието на родилката станало отчайващо. Накрая открили доктора. В критичният момент той действал бързо и скоро бебето се родило, а кризата, изглежда, свършила. Но след няколко дни младата майка починала от същата инфекция, която докторът лекувал в друга къща през онази нощ.
Светът на младият мъж се сгромолясал. Седмиците минавали, а мъката му нараствала все повече. Той не мислел почти за нищо, а мъката му приела заплашителни размери. Без съмнение, днес той би завел дело за лекарска небрежност, все едно че парите биха разрешили нещо.
Една нощ на неговата врата се почукало. Едно малко момиче просто казало, “Татко иска да дойдеш у нас. Иска да си поговорите”.
“Татко” бил президента на кола. Съветът от този мъдър ръководител бил просто, “Джон, остави тази работа. Каквото и да направиш, няма да я върне обратно. Каквото и да направиш, ще влошиш положението. Джон, остави тази работа.”
Това било изпитанието на моя приятел. Как би могъл да я остави? Била извършена голяма неправда. Той се борил да се овладее и накрая решил, че трябва да бъде покорен и да следва съвета на онзи мъдър президент на кол. И бил готов да се откаже.
Той казва, “Бях вече стар, преди да разбера и накрая да успея да видя един беден провинциален лекар – преуморен, зле платен, тичащ уморен от пациент на пациент, с малко лекарства, без болница, с малко инструменти, борейки се да спасява живота на хората, като в повечето случаи успявал. Попаднал в кризисна ситуация, когато два живота висели на косъм и действал без бавене. Накрая разбрах!” Той каза, “Щях да съсипя моя живот и живота на другите.”
Много пъти той благодарил на Господ за мъдрият свещенически ръководител, който го посъветвал просто “Джон, остави тази работа.”
Около нас виждаме членове на Църквата, които са се обидили. Някои се засягат от случки в историята на Църквата или нейните ръководители и страдат през целия си живот, неспособни да простят грешките на другите. Те не желаят да оставят тази работа. Стават неактивни.
Това отношение е донякъде подобно на човек, който е бил ударен с тояга. Обиден, той взима тоягата и започва да се удря по главата до края на живота си. Колко жалко! Колко тъжно! С подобно отмъщение наранява само себе си. Ако сте били обидени, простете, забравете и оставете обидата.
В Книгата на Мормон се съдържа следното предупреждение: “И сега, ако има недостатъци, то те са грешки на човеци; ето защо, не осъждайте Божиите неща, за да можете да бъдете намерени неопетнени пред съдийския престол на Христа.”16
Светията от последните дни е съвсем обикновен човек. Сега ние сме разпръснати навсякъде по света, 14 милиона на брой. Това е само началото. Ние сме научени да бъдем в света, но не от света.17 Затова, ние живеем обикновен живот в обикновени семейства смесени с останалото население.
Ние сме научени да не лъжем, крадем или мамим.18 Ние не използваме ругатни. Ние сме позитивно настроени, щастливи сме и не се страхуваме от живота.
Ние сме “готови да скърби(м) с онези, които скърбят… и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”.19
Ако някой търси църква, която да изисква съвсем малко, то това не е тази църква. Не е лесно да бъдем светии от последните дни, но в дългосрочен план, това е единствения верен път.
Въпреки противопоставянето или “войни, слухове за войни и за земетресения в различни места”20, никаква сила или влияние не може да спре това дело. Всеки един от нас може да бъде напътстван от духа на откровението и дара на Светия Дух. “Колкото човек би могъл да простре слабата си ръка и да спре постановения ход на река Мисури или да я обърне обратно на течението, толкова може да се попречи на Всемогъщия да излива познание от небесата върху главите на светиите от последните дни.”21
Ако имате някакво бреме, забравете го, зарежете го. Прощавайте много и малко се покайвайте, и ще бъде посетени от Духа на Светия Дух, и утвърдени чрез свидетелството, което не знаехте, че съществува. Ще бъдете пазени и благословени – вие и вашите близки. Това е покана да дойдете при Него. Тази църква – Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, “единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя”22 според Неговото собствено заявление – в която намираме “великия план на щастието”.23 За това давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.