Вярвам в това да съм честна и истинна
Ан М. Диб
Втора съветничка в Общото президентство на Младите жени
Да бъдем предани на своите убеждения – дори когато това не е популярно, лесно или забавно, ни държи в безопасност на пътеката, която води към вечен живот с нашия Небесен Отец.
Мои скъпи млади жени, за мен е голяма привилегия и възможност да застана пред вас тази вечер. Вие сте удивителна и вдъхновяваща гледка.
Тринадесетата точка от Символа на вярата е темата на Обществото за взаимно усъвършенстване за 2011 г. Докато посещавах събрания на младежите и събрания за причастието тази година, слушах млади мъже и млади жени да споделят какво значи за тях тринадесетата точка от Символа на вярата и как тя се отнася към техния живот. Мнозина знаят, че това е последната точка от Символа на вярата, най-дългата, най-трудната за запомняне, точка, която се надяват епископът да не ги кара да рецитират. Обаче мнозина от вас разбират също, че тринадесетата точка от Символа на вярата е много повече от това.
Тринадесетата точка от Символа на вярата е пътеводител за праведен християнски живот. Представете си за миг, че в нашия свят всеки избере да живее според ученията, намиращи се в тринадесетата точка на Символа на вярата: “Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим”.
В първото си неделно сутрешно обръщение на общата конференция като пророк президент Томас С. Монсън цитира съвета на Павел от Филипяните 4:8, който е вдъхновил много от принципите в тринадесетата точка от Символа на вярата. Президент Монсън си дава сметка колко усилни са времената, в които живеем, и отправя насърчение. Той казва, “В това понякога несигурно пътуване през смъртността нека … следваме следния съвет от апостол Павел, който ще ни помогне да бъдем в безопасност и да останем в пътя”1.
Тази вечер бих искала да се съсредоточа над два тясно свързани принципа в тринадесета точка от Символа на вярата, които определено помагат да “бъдем в безопасност и да останем в пътя”. Имам силно свидетелство за важните принципи да бъдем честни и истинни, и отдадеността ни към тях.
Първо, “(Аз вярвам) в това да съм честна”. Какво означава да бъдем честни? Брошурата Предани ще сме на вярата учи, “Да бъдем честни означава да сме винаги искрени, верни и да не прибягваме до измама”2. Да бъдем честни е Божия заповед3, а “за нашето спасение е необходима пълна честност”4.
Президент Хауърд У. Хънтър учи, че трябва да желаем да бъдем напълно честни. Той казва:
“Преди няколко години във фоайетата и входовете на нашите сгради за събрания имаше плакати, които гласяха, “Бъди честен със себе си”. Повечето от тях се отнасяха до дребни, обикновени неща от живота. Именно там се култивира принципът на честността.
Има някои хора, които приемат, че е морално грешно да си нечестен в големите неща, но при все това вярват, че това е простимо за по-маловажни неща. Има ли наистина някаква разлика между нечестност за няколко хиляди долара и такава само за 10 цента? … Има ли наистина степени на нечестност, в зависимост от това дали въпросът е голям или дребен?”
Президент Хънтър продължава: “Ако искаме да имаме спътничеството на Учителя и на Светия Дух, трябва да бъдем честни със себе си, честни с Бог и със своите ближни. Това води до истинска радост”5.
Когато сме честни във всички неща, дребни и едри, ние се радваме на мир на ума и чиста съвест. Нашите взаимоотношения биват обогатени, защото се основават на доверие. А най-голямата благословия, която произтича от честността, е че ние можем да имаме спътничеството на Светия Дух.
Бих искала да споделя един простичък разказ, който укрепи отговорността ми да бъда честна във всички неща:
“Един човек… отишъл една вечер да краде царевица от нивата на съседа си. Той взел със себе си малкия си син, който да седи на оградата, да гледа и да предупреди, ако се появи някой. Мъжът прескочил оградата с голяма торба в ръка и преди да почне да бере царевицата, се огледал първо в едната посока, после в другата, и като не видял никой, посегнал да почне да пълни торбата. … (Тогава момчето извикало):
“Татко, има още една посока, в която не погледна! … Забрави да погледнеш нагоре”6.
Когато бъдем изкушени да сме нечестни, а подобно изкушение сполита всички ни, можем да предположим, че никой никога няма да научи. Този разказ ни напомня, че нашия Небесен Отец винаги знае и ние в крайна сметка сме отговорни пред Него. Това знание ми помага постоянно да се стремя да живея със следния ангажимент: “(Аз вярвам) в това да съм честна”.
Вторият принцип, преподаван в тринадесетия символ на вярата, е “(Аз вярвам) в това … да съм истинна”. Речникът определя думата истинен като “непоколебим”, “лоялен”, “прецизен” или “без отклонения”7.
Една от любимите ми книги е британската класика Джейн Еър, написана от Шарлота Бронте през 1847 г. Главната героиня, Джейн Еър, е сираче-тийнеджърка без пукнат грош, която олицетворява какво означава да бъдеш истинен. В тази измислена история един мъж, г-н Рочестър, обича госпожица Еър, но не може да се ожени за нея. Вместо това той я моли да живее с него без да сключат брак. Госпожица Еър също обича г-н Рочестър, и за момент е изкушена, питайки се, “Кой на света го е грижа за теб? На кого ще навреди това, което правиш ти?”
Съвестта на Джейн бързо отговаря: “Мен ме е грижа за самата мен. Колкото по-самотна, без приятели, без подкрепа съм, толкова повече ще уважавам себе си. Ще спазвам законите, дадени от Бог. … Законите и принципите не са за моменти, в които няма изкушения: те са за моменти като този … Ако ги нарушавам заради личното си удобство, какво струват те? Те имат стойност – винаги съм вярвала в това … Предварителните мнения, предишните решения – те са всичко, на което мога да се опирам в този час: на тях ще остана вярна”8.
В един отчаян миг на изкушение Джейн Еър била предана на убежденията си, тя уповавала на Божия закон и останала вярна като се противопоставила на изкушението.
Да бъдем истинни, предани на своите убеждения – дори когато това не е популярно, лесно или забавно, ни държи в безопасност на пътеката, която води към вечен живот с нашия Небесен Отец. Харесвам рисунката, направена от една млада жена да й напомня за нейното желание да изпита радостта да живее завинаги с нейния Небесен Отец.
Да бъдем истинни ни позволява да имаме положително влияние в живота на другите. Наскоро чух вдъхновяващата история за една млада жена, която, чрез своята отдаденост да бъде предана на своите убеждения упражнила голямо въздействие в живота на друга млада жена.
Преди няколко години Кристи и Джен били в един и същи хоров клас в Хърст, Тексас. Макар да не се познавали много добре, в много случаи Джен дочувала Кристи да говори с приятелките си за религия, за техните различни вярвания и любими библейски разкази. Наскоро, срещайки се отново с Кристи, Джен споделила следната история:
“Чувствах се тъжна, че не знаех нищо от това, което ти и приятелките ти говореха, тъй че за Коледа помолих родителите си за една Библия. Получих Библията и започнах да я чета. С това започна религиозното ми пътуване и търсенето ми на истинската църква… Минаха дванадесет години. През това време посещавах няколко църкви и ходех редовно на служби, но въпреки това чувствах, че там нещо не е наред. Една вечер коленичих и се молех да узная какво трябва да сторя. През нощта сънувах теб, Кристи. Не бях те виждала откакто се дипломирахме в гимназията. Помислих, че сънят ми е странен, но не му придадох никакво значение. Сънувах те отново в следващите три нощи. Прекарвах времето в размишление върху значението на моите сънища. Спомних си, че ти си мормонка. Отидох на мормонската уеб страница. Първото нещо, което открих, бе Словото на мъдростта. Майка ми бе починала две години по-рано от рак на белите дробове. Тя беше пушачка, и като четях за Словото на мъдростта, думите наистина попадаха в сърцето ми. По-късно посетих дома на баща ми. Седях във всекидневната му и започнах да се моля. Помолих се да узная къде да ида и какво да направя. В този момент по телевизията се появи кратко съобщение за Църквата. Записах си телефона и още същата вечер позвъних. Мисионерите ми се обадиха три дни по-късно, като попитаха могат ли да донесат Книгата на Мормон у дома. Казах, “Да.” Бях кръстена три и половина месеца по-късно. Две години след това на църковно събрание срещнах своя съпруг. Оженихме се в храма Далас. Сега сме родители на две красиви малки деца.
Исках да ти благодаря, Кристи. Ти ми даде прекрасен пример в гимназията. Беше мила и добродетелна. Мисионерите ми преподадоха беседите и ме поканиха да се кръстя, но ти беше моят трети мисионер. Ти чрез своите постъпки посади едно семенце и наистина направи живота ми по-добър. Сега имам вечно семейство. Децата ми ще израснат, знаейки пълнотата на Евангелието. Това е най-голямата от всички благословии, която може да бъде дадена на който и да е от нас. Ти помогна тя да дойде в живота ми”.
Когато се свързах с нея, Кристи сподели: “Понякога мисля, че чуваме списъка на качествата, които излага тринадесетата точка от Символа на вярата, и се чувстваме неспособни и объркани. Обаче знам, че като живеем според тези стандарти и се стремим да следваме примера на Христос, ние можем да оказваме положително влияние… Чувствам се твърде подобно на Амон в Алма 26:3, когато той казва, “И това е благословията, която ни е била дадена – да бъдем оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело”.
Молитвата ми е всяка от вас да може не само да заяви, “Аз вярвам в това да съм честна и истинна”, но и да поеме ангажимент всеки ден да живеете според това обещание. Моля се, като правите това, силата, любовта и благословиите на Небесния Отец да ви подкрепят, докато вършите делото, което всяка от вас е изпратена да върши тук. Казвам тези неща в името на Исус Христос, амин.