Какви мъже и жени трябва да бъдете вие?

От старейшина Лин Г. Робинз

От Седемдесетте

Нека усилията да развивате Христовите качества бъдат успешни, така че Неговият образ да се отпечата на лицата ви и Неговите качества се проявяват в поведението ви.

“Да бъдеш или не?” всъщност е много добър въпрос.¹ Спасителят задава въпроса по доста по-задълбочен начин, като го превръща в жизненоважен доктринален въпрос за всеки от нас: “Какви мъже (и жени) трябва да бъдете вие? Истина ви казвам, тъкмо какъвто съм Аз” (3 Нефи 27:27; курсив добавен) Сегашното време на глагола съм в първо лице е аз съм. Той ни кани да вземем върху си Неговото име и естество.

За да станем като Него, ние също трябва да правим нещата като Него: “Истина, истина ви казвам, това е Моето Евангелие; и вие познавате нещата, които трябва да вършите в Моята църква; защото делата, което сте Ме виждали да върша, и вие ще ги вършите също” (3 Нефи 27:21; курсив добавен).

Да бъдеш и да вършиш са две неделими неща. Като взаимнозависими учения те се подсилват и подпомагат взаимно. Например, вярата вдъхновява човек да се моли, а молитвата на свой ред подсилва неговата вяра.

Спасителят често изобличава онези, които вършат добро, без те самите да са добри, като ги нарича лицемери: “Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене” (Марка 7:6). Да вършиш добро, когато не си добър е лицемерие или да се правиш, че си нещо, което не си – преструван.

Обратното, да си добър, без да вършиш добро е безсмислено, както “вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Яковово 2:17; курсив добавен). Ако човек е добър, без да върши добро, това не прави човека добър – това е самозалъгване, човек си вярва, че е добър единствено защото намеренията му са добри.

Да вършиш добро, без да си добър е лицемерие, показва фалшив образ на другите, докато да си добър, без да вършиш добро показва фалшив образ на самият себе си.

Спасителят порицал книжниците и фарисеите за лицемерието им: “Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък” – нещо, което те правили – “от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността” (Матея 23:23). Те не успели да бъдат такива, каквито е трябвало да бъдат.

Макар че признавал важността на вършенето на добрини, Спасителят определил това да бъдеш добър като “по-важн(о) нещ(о)”. По-голямата значимост на това да сме добри е показана в следните примери:

Влизането във водите на кръщението е нещо добро, което правим. Състоянието, което трябва да го предхожда, е вяра в Исус Христос и голяма промяна в сърцето.
Взимането от причастието е нещо, което правим. Да сме достойни да вземем от причастието е много по-важен и значителен въпрос.
Ръкополагането в свещеничеството е постъпка или действие. Обаче по-важното нещо е силата на свещеничеството, което основано на “принципите на праведността” (У. и З. 121:36) или това което трябва да бъдем.

Много от нас правят списъци със задачи, за да ни напомнят за нещата, които искаме да постигнем. Но хората рядко съставят списъци за това какви да бъдат. Защо? Списъците със задачи са дейности или събития и могат да бъдат задраскани, когато са завършени. Обаче списъци с “Да бъда” никога не се правят. Не можете да спечелите точки със списъци “да бъда” . Аз мога да заведа съпругата си на прекрасна вечеря този петък, което спада към списъците със задачи. Но да съм добър съпруг не е събитие, това трябва да бъде част от моята същност и характер или това кой съм.

Или като родител, кога мога да задраскам детето си в списъка като свършена задача? Ние никога не преставаме да бъдем добри родители. А за да бъдем добри родители едно от най-важните неща, които можем да научим децата си, е да бъдем по-подобни на Спасителя.

Христовите черти не могат да бъдат видени, но те са мотивиращата сила, поради които правим нещата, които могат да бъдат видени. Например, когато един родител помага на детето да се научи да ходи, виждаме как родителя прави неща като подкрепа и хвалене на своето дете. Тези действия разкриват невидимата любов в сърцата им, както и невидимата им вяра и надежда за потенциала на децата им. Ден след ден усилията им продължават – доказателство за невидимите качестватърпение и усърдие.

Тъй като качествата ни пораждат действия и са причината за това което правим, научаването на околните какви да бъдат ще подобри по-ефикасно поведението, отколкото фокусирането над това какво правят.

Когато децата се държат неприлично, да речем когато се карат едно с друго, ние често погрешно им се караме за това, което са направили или за сдърпването, което сме наблюдавали. Но действията – тяхното поведение, са само симптом на невидим мотив в сърцата.Можем да се запитаме, “Какви качества биха коригирали това поведение в бъдеще, ако бъдат разбрани от децата? Да бъдем ли търпели и прощаващи, когато сме ядосани? Да обичаме ли и да бъдем ли миротворци? Да поемем ли лична отговорност за действията си и да не обвиняваме?

По какъв начин родителите учат децата си на тези характеристики? Никога няма да имаме по-голяма възможност да учим и да показваме Христовите характеристики на децата си, отколкото по време на възпитанието им. Думата възпитание/дисциплина/наказаване на английски идва от същият корен като ученик и загатва търпение и обучение от наша страна. Не трябва да се използва гняв. Ние можем и трябва да възпитаваме и наказваме по начина, по който ни учи Учение и завети 121, чрез “убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна, чрез доброта и чисто познание.” (Стихове 41–42) Всички те са Христови качества, които трябва са част от нас, както са и родителите и учениците на Христа.

Чрез възпитание и наказание детето научава за последиците. В такива моменти е полезно отрицателните страни да се превърнат в положителни. Ако детето си признае дадена грешка, похвалете го за смелостта, която е проявило да си признае. Попитайте детето какво е научило от грешките или белите, което дава възможност на вас, и още по-важно на Духа, да го докосне и научи. Когато ги учим на ученията чрез Духа, учението има силата да промени с времето самото им естество.

Алма открива същия този принцип, че “проповядването на словото имаше голяма склонност да води людете да правят това, което е право, да, то е имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча” (Алма 31:5; курсив добавен). Защо? Защото мечът набляга само върху изпълнението на наказание за дадено поведение, докато проповядването на словото променя самото естество на хората, кои са били или какви са могли да станат.

Едно мило и добро дете няма да ви научи много за това как да бъдете родители. Ако сте благословени с дете, което изпитва вашето търпение до n-та степен, ще се чувствате все едно че сте записани в курс за висше образование по родителство. Вместо да се чудите какво сте сгрешили в доземното съществуване, за да заслужите това наказание, може да счетете “трудното” дете за благословия и възможност сами да станете по-подобни на Бог. С какво дете е по-вероятно да бъдат изпитани, развити и подобрени вашето търпение, дълготърпение и други Христови добродетели? Възможно ли е, да се нуждаете от това дете точно толкова, колкото то се нуждае от вас?

Чували сме съвета да осъждаме греха, а не грешника. По подобен начин когато децата са невъзпитани, ние трябва да бъдем внимателни да не кажем неща, които биха ги накарали да повярват, че погрешните им действия определят това какви са те. “Никога не позволявайте на провала да премине от действие към идентичност, със съответните етикети като “глупав”, “бавен”, “мързелив” или “тромав”². Децата ни са Божии чеда. Това е истинската им самоличност и потенциал. Божият план има за цел да помогне на Неговите деца да преодолеят грешките и злодеянията и да напредват, за да станат като Него. Затова разочароващото поведение трябва да бъде считано като нещо временно, а не постоянно – действие, а не идентичност.

Затова когато ги възпитаваме трябва да бъдем внимателни при използването постоянните изрази, като “Ти винаги …” или “Ти никога …” Внимавайте с изрази като “Ти никога не се съобразяваш с чувствата ми” или “Защо винаги ни караш да те чакаме?”. С подобни изрази действията ни изглеждат като идентичност и могат има лошо влияние върху възприемането от детето на собственото му “аз” и собствената значимост.

Объркването с идентичността може да стане и когато питаме детето какво иска то да бъде когато порасне, сякаш това, което човек прави, за да си печели хляба е онова, което той или тя е. Никоя професия, никое притежание или имущество не трябва да определя идентичността, достойнството или собствената значимост. Например, Спасителят е бил скромен дърводелец, но това едва ли може да е определящото за Неговия живот.

Като помагаме на децата да открият кои са те и укрепваме чувството им за собствена значимост, ние можем да направим подходящ комплимент за постиженията или поведението им – действията им. Но ще бъде по-мъдро да фокусираме основните си похвали към характера и вярата им – кои са те.

В спортните игри един мъдър начин за комплимент за справянето на децата би бил през гледната точка на техните качества – като тяхната енергия, упоритост, смелост пред врага и т.н., като по този начин едновременно ще похвалите качествата и действията им.

Когато помолим децата да вършат домакинска работа, можем да потърсим начини да ги похвалим за качествата им, като “Много съм щастлив, че вършиш домакинската работа с готовност”.

Когато едно дете получава бележника си от училище, можем да го похвалим за добрите му оценки, но може да има по-продължителен ефект да похвалим неговото усърдие: “Справи се с всички задачи. Ти знаеш да как да се бориш и да довършваш трудните задачи. Горд съм с теб.”

Докато четете Светите писания, потърсете и обсъдете примери за качествата, които сте намерили при четенето през този ден. Понеже Христовите качества са дарове от Бог и не могат да бъдат развити без Негова помощ³, в семейството и личните молитви се молете за тези дарове.

На вечеря от време на време говорете за качествата, особено за онези, които сте открили по-рано сутринта в Светите писания. “Днес по какъв начин се прояви като добър приятел? По какъв начин показа състрадание? По какъв начин вярата ти помогна да се справиш с днешните предизвикателства? По какъв начин можеше да се разчита на теб? Беше ли честен, щедър и скромен?” Има групи от качества в Светите писания, които трябва да бъдат преподавани и научени.

Най-важният начин да научим да бъдем е самите ние да сме този тип родители за децата си, както е Небесният Отец за нас Той е нашият съвършен родител и Той е споделил с нас Своя наръчник за родители – Светите писания.

Моите бележки днес са отправени предимно към родителите, но принципите са приложими за всички. Нека усилията да развивате Христовите качества бъдат успешни, така че Неговият образ да се отпечата на лицата ви и Неговите качества се проявяват в поведението ви. Тогава, когато децата ви и другите хора почувстват любовта ви и видят поведението ви, това ще ги привлече към Него, това е моята молитва и свидетелство, в името на Исус Христос, амин.