Силата на свещеничеството
Томас С. Монсън
President of the Church
Нека бъдем достойни за божествената сила на свещеничеството, на което сме носители. Нека то благославя живота ни и нека да го използваме, за да благославяме живота на други хора.
Продължително се молих и изучавах Писанията, за да знам какво да кажа тази вечер. Не искам да засягам никого. Размишлява върху следните въпроси, “Какви трудности изпитваме? С какво се занимавам всеки ден, което понякога ме кара да ридая късно през нощта?” Реших тази вечер да се опитам да обърна внимание на няколко от тези трудности. С някои от тях се сблъскват младите мъже. С други се сблъскват мъжете на средна възраст. И с трети се сблъскват мъжете на малко по-напреднала от средната възраст. За старост няма да говорим.
И така, искам да започна като кажа, че е хубаво да бъдем заедно тази вечер. Чухме прекрасни и навременни послания, отнасящи се до Божието свещеничество. Също като вас, аз бях възвисен и вдъхновен.
Тази вечер искам да засегна теми, върху които размишлявах в последно време, като почувствах вдъхновението да ги споделя с вас. По един или друг начин те са свързани с личното достойнство, изискващо се за да получаваме и упражняваме святата сила на свещеничеството, на което сме носители.
Нека започна, като ви почета от раздел 121 на Учение и Завети:
“Правата на свещеничеството са неразделно свързани с небесните сили и … небесните сили не могат да бъдат използвани, нито управлявани, освен чрез принципите на праведността.
Това, че те могат да ни бъдат предавани, е вярно, но когато се опитваме да скрием греховете си или да задоволяваме гордостта или суетния си стремеж, или да упражняваме контрол, господство или принуда върху душите на чедата човешки в каквато и да е степен на неправедност, ето, небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и когато Той се оттегли, край на свещеничеството или на властта на този човек”1.
Братя, това е категоричната дума на Господ по отношение на Неговата божествена власт. Няма как да се съмняваме в задължението, което тя възлага на всеки от нас, носителите на свещеничеството Божие.
Дошли сме на земята в усилни времена. Моралният компас на масите постепенно се насочи към делението “почти всичко е позволено”.
Живял съм достатъчно дълго, за да бъда свидетел на метаморфозата на морала на нашето общество. Там, където някога стандартите на Църквата и тези на обществото като цяло бяха съвместими, сега се е отворила огромна пропаст, която все повече се разширява.
Много филми и телевизионни предавания показват поведение, което е в остро противоречие с Божиите закони. Не се подлагайте на загатванията и откритата нечистотия, които често можем да видим на екрана. Текстът на много от съвременните песни попадат в същата категория. Скверният език, тъй разпространен около нас, никога нямаше да бъде толериран в недалечното минало. За съжаление Господното име се скверни отново и отново. Нека заедно си спомним заповедта – една от десетте, дадена от Господ на Моисей на планината Синай: “Не изговаряй напразно името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му”2. Съжалявам, че много от нас са подложени на скверен език, и ви умолявам да не ползвате такъв. Моля ви да не казвате и правите неща, с които няма да се гордеете.
Напълно избягвайте порнографията. Не си позволявайте да я гледате, никога. Тя се оказва вид пристрастяване, което е изключително трудно за преодоляване. Избягвайте алкохола, тютюна и всички наркотици, както и пристрастявания, които трудно ще победите.
Какво ще ви предпазва от греха и злото около вас? Твърдя, че силното свидетелство за нашия Спасител и Неговото Евангелие ще ви помогне да бъдете в безопасност. Ако не сте прочели Книгата на Мормон, прочетете я. Няма да искам от вас да вдигате ръце. Ако я прочетете с молитва и с искрено желание да знаете истината, Светия Дух ще ви я стори знайна. Ако тя е истинна – а тя наистина е, тогава Джозеф Смит е пророк, който е видял Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Църквата е истинна. Ако още нямате свидетелство за тези неща, направете необходимото да го получите. Изключително важно е да имате собствено свидетелство, защото свидетелствата на други хора ще ви отведат само донякъде. Веднъж получено, свидетелството следва да бъде поддържано жизнено и живо чрез подчинение на заповедите Божии и чрез редовна молитва и изучаване на Писанията. Посещавайте Църквата. Вие, млади мъже, посещавайте семинара или института, ако имате тази възможност.
Ако нещо в живота ви не е наред, пред вас има изход. Прекратете всякаква неправедност. Говорете с вашия епископ. Какъвто и да е проблемът, той може да бъде преодолян чрез съответното покаяние. Отново можете да бъдете чисти. Господ казва на каещите се, “ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг,”3 “и Аз, Господ, повече не ги помня”4.
Спасителят на човечеството казва за Себе Си, че е в света, но не от него5. По същия начин ние можем да бъдем в света, но не от него, като отхвърляме лъжливите идеи и лъжливите учения и останем верни на заповяданото от Бог.
Сега, напоследък доста мислех за вас, млади мъже, които сте достигнали възрастта за брак, но все още не сте почувствали желание да предприемете тази стъпка. Виждам прекрасни млади дами, които имат желанието да се омъжат и да имат семейства, и чиято възможност се ограничава, защото толкова много млади мъже отлагат брака.
Това състояние на нещата не е нещо ново. Много е било казвано по този въпрос от предишни президенти на Църквата. Ще споделя с вас само един два примера от техния съвет.
Президент Харолд Б. Лий казва: “Ние не изпълняваме задълженията си на носители на свещеничеството, ако прехвърлим възрастта за брак и се въздържим от достоен брак с една от тези прекрасни жени”6.
Президент Гордън Б. Хинкли казва следното: “Сърцето ми е изпълнено със състрадание към … несемейните ни сестри, които копнеят за брак, но изглежда не могат да го получат. … Изпитвам далеч по-малко съчувствие към младите мъже, които, според традициите на нашето общество, имат привилегията да поемат инициативата в този случай, но толкова често не успяват да направят това”7.
Осъзнавам, че може да има много причини да се колебаете да предприемете стъпката да сключите брак. Ако се тревожите за финансовото осигуряване на съпруга и семейство, уверявам ви, че няма нищо срамно в пестенето. Именно в такива трудни времена вие ще се сближите, като се научите да жертвате и да вземате трудни решения. Може би се страхувате да не направите погрешен избор. На това отговарям – трябва да упражнявате вяра. Открийте жена, с която можете да бъдете съвместими. Осъзнайте, че няма да можете да предвидите всяка трудност, която може да възникне, но бъдете сигурни, че почти всичко може да бъде преодоляно, ако сте находчиви и твърдо решени вашият брак да сполучи.
Може би ви е доста весело да бъдете ергени – отивате на екзотични екскурзии, купувате скъпи коли и играчки, като цяло радвайки се на безгрижен живот с вашите приятели. Срещал съм ви на групи, излезли заедно, и съм се чудел защо не сте в компанията на млади дами.
Братя, идва момент, в който е време сериозно да помислите за брак и да потърсите спътница, с която бихте искали да прекарате вечността. Ако направите мъдър избор и сте твърдо решени вашият брак да успее, няма нищо в този живот, което да ви донесе по-голямо щастие.
Когато се ожените, братя, следва да направите това в дома Господен. За вас, носители на свещеничеството, не би трябвало да съществува друга алтернатива. Внимавайте да не унищожите вашето достойнство да сключите брак по този начин. Можете да наложите граници във вашето ухажване и в същото време да си прекарвате чудесно.
Сега, братя, продължавам с друга тема, за която чувствам подтика да ви говоря. За трите години, откакто бях подкрепен като президент на Църквата, вярвам, че най-тъжната и обезсърчаваща отговорност е всяка седмица да одобрявам прекратявания на запечатвания. Всяко едно от тях е било предшествано от изпълнен с радост брак в дома Господен, където влюбени мъж и жена са започнали своя съвместен живот, очаквайки да прекарат оставащата вечност заедно. Следват месеци и години и, поради една или друга причина, любовта умира. Това може да се случи заради финансови проблеми, липса на общуване, неконтролиран нрав, намеса на роднини, затъване в грях. Има безброй причини. В повечето случаи резултатът може и да не бъде развод.
Преобладаващото мнозинство искания за прекратяване на запечатвания идва от жени, които отчаяно са се опитали да оправят нещата, но в края на краищата не са могли да преодолеят проблемите.
Изберете своя спътник внимателно и с молитва, и когато се ожените, бъдете неотстъпно верни един на друг. Скъпоценен е съветът, който видях в рамка на стената в дома на мой чичо и леля. Той гласи, “Избери своята любов и след това обичай избора си”. Много мъдрост има в тези думи. Отдадеността в брака е абсолютно наложителна.
Вашата съпруга ви е равна. В брака няма висшестоящ и нисшестоящ партньор. Вие вървите рамо до рамо като син и дъщеря Божии. Тя не трябва да бъде унижавана и обиждана, а уважавана и обичана. Президент Гордън Б. Хинкли казва: “Всеки мъж в тази Църква, който … упражнява неправедно господство над (съпругата си), не е достоен за свещеничеството. Макар той да е бил ръкоположен, небесата ще се отдръпнат, Духът Господен ще се наскърби и това ще бъде краят на свещеническата власт на този мъж”8.
Президент Хауърд У. Хънтър казва следното относно брака: “Да бъдеш щастливо и успешно женен не е толкова въпрос на това да се ожениш за точния човек, а да бъдеш точния човек.” Колко добре казано. “Съзнателното усилие напълно да свършиш своята част е най-важния принцип за успех”9.
Преди много години в района, в който председателствах като епископ, живееха съпруг и съпруга, които често имаха много сериозни и разгорещени спорове. Несъгласието им бе съвсем реално. Всеки от двамата бе сигурен в своята позиция. Никой не искаше да отстъпи. Когато не спореха, те бяха в състояние, което наричам “напрегнато примирие”.
Една сутрин в 2 часа те ми се обадиха по телефона. Искаха да говорят с мен, и то незабавно. Измъкнах се от леглото, облякох се и отидох в дома им. Бяха седнали в двата края на стаята и не си говореха. Жената общуваше със съпруга си, като говореше на мен. Той й отговаряше, като се обръщаше към мен. А аз си мислех, “Как изобщо ще успеем да помирим тази двойка?”
Помолих се за вдъхновение и наум ми дойде да им задам един въпрос. А той бе, “Откога не сте били в храма, за да присъствате на запечатване?” Те казаха, че това не се бе случвало от много време. Това бяха достойни хора, които имаха храмови препоръки и посещаваха храма, за да изпълняват обреди за други хора.
Попитах ги, “Ще дойдете ли с мен в храма сряда сутрин в 8 часа? Там ще видим церемония по запечатване”.
Те в един глас попитаха, “Кой ще се запечатва?”
Аз отвърнах, “Не знам. Хора, сключващи брак през онази сутрин”.
През следващата срядата в уречения час се срещнахме в храма Солт Лейк. Тримата влязохме в една от красивите стаи за запечатване, като познавах единствено старейшина Елрей Л. Кристенсън, тогава помощник към Кворума на дванадесетте, съществуващо по онова време призование на висш ръководител. Старейшина Кристенсън трябваше в онази сутрин да изпълни запечатващ обред за булката и младоженеца. Сигурен съм, че булката и нейното семейство са си помислили, “Това трябва да са приятели на младоженеца”, а младоженецът и неговото семейство са си помислили, “Това трябва да са приятели на булката”. Моите приятели бяха седнали на пейката до стената, на около половин метър един от друг.
Старейшина Кристенсън започна, като отправи съвет към булката и младоженеца, и направи това по много красив начин. Той спомена как съпругът следва да обича своята съпруга, как да се отнася към нея с уважение, почитайки я като душата на дома. След това се обърна към булката и й каза как тя следва да почита своя съпруг като глава на дома и да го подкрепя по всеки възможен начин.
Забелязах как при обръщението на старейшина Кристенсън към булката и младоженеца, моите приятели леко се приближиха един към друг. Скоро те бяха седнали един до друг. Зарадва ме също, че двамата се бяха придвижили равномерно. Към края на церемонията те бяха седнали толкова близо един до друг, сякаш те бяха младоженците. И двамата се усмихваха.
В онзи ден излязохме от храма и никой не разбра кои сме и защо бяхме дошли, но моите приятели се държаха за ръце, когато излизаха от храма. Различията им бяха оставени настрана. Не се бе наложило да кажа и дума. Те си спомниха своя собствен сватбен ден и заветите, които бяха сключили в Дома Господен. Бяха решени да започнат отново, като този път положат повече усилия.
Ако изпитвате трудности във вашия брак, аз ви увещавам да направите всичко възможно, за да поправите нещата, така че да бъдете толкова щастливи, колкото в началото на вашия брак. Ние, сключилите брак в дома Господен, правим това за време и за цялата вечност, след което трябва да положим необходимите усилия да превърнем това в реалност. Осъзнавам, че има положения, при които бракът не може да бъде спасен, но силно вярвам, че повечето от тях могат – и трябва – да бъдат спасени. Не позволявайте на вашия брак да навлезе в опасни води.
Президент Хинкли учи, че всеки от нас, носителите на Божието свещеничество, може да има дисциплината да застане над привичките на света. Много е важно да бъдем почтени и благоприлични мъже. Действията ни трябва да бъдат безукорни.
Думите, които изговаряме, начинът, по който се отнасяме към другите и по който живеем живота си, влияят на нашата ефективност като мъже и момчета носители на свещеничеството.
Дарът на свещеничеството е безценен. Той носи със себе си властта да действаме като Божии служители, да служим на болните, да благославяме своите семейства и други хора. Тази власт продължава отвъд завесата на смъртта, за вечни времена. “В целия този свят нищо друго не може да се сравни с този дар. Пазете го, ценете го, обичайте го, живейте така, че да сте достойни за него”10.
Мои обични братя, нека праведността ръководи всяка наша стъпка по време на нашето житейско пътуване. Днес и завинаги нека бъдем достойни за божествената сила на свещеничеството, на което сме носители. Нека то благославя живота ни и нека да го използваме, за да благославяме живота на други хора, както правел Онзи, Който живя и умря за нас – тъкмо Исус Христос, нашия Господ и Спасител. Това е моята молитва, в Неговото свято и свещено име, амин.