На прощаване
От президент Томас С. Монсън
President of the Church
Никой от нас не може да си представи цялостното значение на онова, което Исус стори за нас в Гетсиманската градина, но съм благодарен всеки ден от живота си за единителната Му жертва за всички нас.
Мои братя и сестри, сърцето ми е преизпълнено, докато наближаваме финала на тази конференция. Почувствахме изобилно Духа Господен. Изразявам своята и тази на членовете на Църквата признателност на всеки, която участваше, включително на онези, които отправиха молитвите. Нека помним дълго посланията, които чухме. Като получим броевете на списанията Ensign и Лиахона, съдържащи тези послания в писмен вид, нека ги четем и изучаваме.
Още веднъж, музиката по време на всичките сесии беше чудесна. Изразявам личната си благодарност на всички онези, които пожелаха да споделят с нас своите таланти, като ни развълнуваха и вдъхновиха през това време.
По време на тази конференция ние подкрепихме с вдигане на ръце братя, които бяха призовани в нови служения. Искаме те да знаят, че очакваме с нетърпение да работим с тях за делото на Учителя
Изразявам своята обич и признателност на моите отдадени съветници, президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф. Те са мъже мъдри и разбиращи. Службата им е неоценима. Обичам и подкрепям своите братя от Кворума на дванадесетте апостоли. Те служат най-ефективно и са напълно отдадени на делото. Изразявам също така любовта си към членовете на Седемдесетте и Председателстващото Епископство.
В света днес сме изправени пред много предизвикателства, но ви уверявам, че нашият Небесен Отец мисли за нас. Той обича всеки от нас и ще ни благославя, като Го търсим с молитва и се стремим да спазваме заповедите Му.
Ние сме световна църква. Членовете ни днес се намират по цял свят. Нека бъдем добри граждани на страните, в които живеем, и добри съседи в своите общности, протягащи ръка на хората от други религии така, както и на онези от нашата собствена. Нека сме пример за честност и почтеност, където и да ходим и каквото и да вършим.
Благодаря ви, братя и сестри, за вашите молитви за мен и за всички висши ръководители на Църквата. Ние сме дълбоко благодарни за вас и за всичко, което вършите за напредъка на Господното дело.
Като се завръщате по домовете си, моля правете го безопасно. Нека небесните благословии бъдат с вас.
Сега, преди да си тръгнем, позволете ми да споделя с вас любовта ми към Спасителя и Неговата единителна жертва за всички нас. След три седмици целият християнски свят ще празнува Великден. Вярвам, че никой от нас не може да си представи цялостното значение на онова, което Исус стори за нас в Гетсиманската градина, но съм благодарен всеки ден от живота си за единителната Му жертва за всички нас.
В последния момент Той можел да се откаже. Но не го направил. Той слязъл по-ниско от всички неща, за да може да спаси всички неща. Правейки това, Той ни дал живот отвъд това смъртно съществувание. Той ни изкупил от падението на Адам.
До дълбините на душата си съм Му благодарен. Той ни учи как да живеем. Той ни учи как да умираме. Той осигури нашето спасение.
Като привършвам, позволете ми да споделя вълнуващите слова, написани от Емъли Харис, които така добре описват чувствата ми преди идещия Великден:
Плащеницата, в която нявга бе увит Той, е празна.
Лежи там,
Свежа, бяла и чиста.
Вратата е отворена.
Камъкът е отвален,
И почти мога да чуя ангелите, пеещи в Негова възхвала.
Плащеницата не може да Го задържи.
Камъкът не може да Го задържи.
Словата отекват в празната стая, издълбана във варовика:
“Няма Го тук”.
Плащеницата, в която нявга бе увит Той, сега е празна.
Лежи там,
Свежа, бяла и чиста
И, о, алелуя, тя е празна1.
Благословени да сте, мои братя и сестри. В името на Исус Христос, нашият Спасител, амин.