Свидетелство

От старейшина Сесил О. Самюелсън-младши

от Седемдесетте

Основите (факти) при придобиването и запазването на свидетелство за Евангелието на Исус Христос са недвусмислени, ясни и напълно съгласувани с умствените способности на всеки човек.

Една от големите благословии на моя живот в продължение на много години е възможността да бъда заобиколен и да работя с младите хора на Църквата. Смятам това общуване и тези приятелства за едни от най- приятните и ценни неща в живота ми. Те също са в основата на голяма част от оптимизма, които чувствам за бъдещето на Църквата, обществото и света.

По време на това общуване също така съм имал привилегията да говоря с някои млади хора, които са имали различни съмнения и трудности със своите свидетелства. Макар подробностите да се различават и понякога са неповторими, голяма част от въпросите и причините за объркването са доста подобни. По подобен начин, тези въпроси и съмнения не се ограничават в една демографска или възрастова група. Те могат да притесняват членове, чиито предци са били членове на Църквата, относително нови членове, както и хора, които тепърва започват да опознават Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Техните въпроси обикновено са резултат на искрен интерес или любопитство. Тъй като последиците са толкова важни и сериозни за всеки от нас, съвсем уместно е да разгледаме въпроса с нашите свидетелства. В контекста на светиите от последните дни свидетелството представлява сигурно знание за истинността на Евангелието на Исус Христос, което се получава чрез откровение от Светия Дух.

Макар според това определение свидетелството да е нещо просто и ясно, от него произлизат няколко потенциални въпроси, като например: Кой има правото да получи свидетелство? Как човек получава необходимото откровение? Какви са стъпките при получаване на свидетелство? Получаването на свидетелство събитие ли е или продължаващ процес? За всеки един от тези въпроси, както и други като тях, има редица подвъпроси, но основите при придобиването и запазването на свидетелство за Евангелието на Исус Христос са недвусмислени, ясни и напълно съгласувани с умствените способности на всеки човек.

Нека накратко дам отговор на тези възможни съмнения, след което искам да споделя някои проникновения, които наскоро мои млади приятели споделиха с мен, въз основа на своя личен опит с придобиването на свидетелство. Те също така са имали възможността да помогнат на други хора, които са се чувствали затруднени с някои аспекти на своята вяра и вярвания.

Първо, кой има правото да получи свидетелство? Всеки, който има желанието да плати цената – което означава да спазва заповедите – може да придобие свидетелство. “Затова гласът Господен е към краищата на земята, та всички, които искат да чуят, да може да чуят” (У. и З. 1:11). Една от основните причини за възстановяването на Евангелието е “всеки човек да може да говори в името на Бога Господа, тъкмо Спасителя на света; тъй че вярата също да може да се умножи по земята” (У. и З. 1:20–21).

Второ, как човек получава необходимото откровение и какви са основните стъпки при получаването му? Моделът за това е бил ясен и последователен през вековете. Обещанието, дадено за получаването на свидетелство за Книгата на Мормон, е приложимо и в общ план:

“И когато получите тези неща” – което значи да сте чули, чели, изучавали и размишлявали по съответния въпрос – “попита(й)те Бога Вечния Отец в името на Христа дали тези неща са истинни” – което значи вие да се помолите задълбочено, конкретно и благоговейно с неизменна решителност да действате според отговора на вашата молитва – “и ако попитате с искрено сърце, с истинско намерение и вярвайки в Христа, Той ще ви изяви истината за тях чрез силата на Светия Дух.

И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко” (Мороний 10:4–5).

Трето, придобиването на свидетелство събитие ли е или продължаващ процес? Свидетелството наподобява жив организъм, който расте и се развива при подходящи условия. То се нуждае от непрекъснато подхранване, грижа и защита, за да може да расте и да се развива. Съответно, занемаряване или отклоняване от начина на живот, който подхранва свидетелството, може да станат причина да го загубим или то да отслабне. Писанията предупреждават, че престъпването или нарушаването на Божиите заповеди може да доведе до загуба на Духа и дори до отричане на вече придобитото свидетелство (вж. У. и З. 42:23).

Нека сега споделя 10 от наблюденията и предложенията на моите добри и верни млади приятели. Споделените от тях идеи имат обща логика и се основават на подобни преживявания и затова вероятно няма да изненадат никого от нас. За съжаление обаче, особено в моменти на трудности и напрежение, ние може временно да забравим или отхвърлим тяхната приложимост в нашия собствен живот.

Първо, всеки от нас е ценен сам по себе си, защото всички ние сме Божии деца. Той ни познава, обича ни и желае да успеем и да се завърнем при Него. Трябва да се научим да уповаваме по-скоро на Неговата обич и воля, отколкото на нашите понякога нетърпеливи и несъвършени желания.

Второ, макар напълно да вярваме в “голямата промяна в сърцата”, описана в Писанията (вж. Мосия 5:2; Алма 5:12–14, 26), ние трябва да разберем, че тя често се случва по-скоро постепенно, отколкото незабавно и всеобхватно, и идва в отговор на конкретни въпроси, преживявания и тревоги, както и в резултат на изучаване и молитва от наша страна.

Трето, трябва да помним, че основната цел на живота е да бъдем изпитвани и да преживяваме трудности и затова трябва да се научим да израстваме от нашите предизвикателства и да бъдем благодарни за научените уроци, които не можем да научим по по-лесен начин.

Четвърто, трябва да се научим да уповаваме на нещата, в които вярваме или знаем, така че те да ни поддържат в моменти на несигурност или при събуждащи съмнение въпроси.

Пето, както учи Алма, придобиването на свидетелство обикновено е процес през съвкупността на надеждата, вярата и накрая знанието за истинността на даден принцип, учение или самото Евангелие (вж. Алма 32).

Шесто, когато учим някого за това, което знаем, ние укрепваме своето собствено свидетелство, докато изграждаме неговото. Когато дадете на някого пари или храна, вие ще имате по-малко от тях. Обаче когато споделите своето свидетелство, то укрепва и нараства както за даващия, така и за получаващия.

Седмо, ние трябва да вършим малките, но необходими неща всекидневно и редовно. Молитвите, изучаването на Писанията и Евангелието, посещението на църковни събрания, поклонението в храма, изпълнението на задачите ни като посещаващи учителки и домашни учители и други задължения – всичко това укрепва нашата вяра и кани Духа в живота ни. Когато пренебрегваме която и да било от тези привилегии, ние излагаме свидетелството си на опасност.

Осмо, не трябва да имаме по-високи стандарти за другите, отколкото за себе си. Твърде често допускаме грешките и неуспехите на други хора, особено ръководители и членове на Църквата, да влияят на нашите чувства към нас самите и на нашите свидетелства. Трудностите на други хора не представляват извинение за нашите собствени слабости.

Девето, добре е да помним, че да бъдем твърде сурови със себе си при допусната грешка може да бъде също толкова отрицателно, колкото да подходим несериозно в случай на наложително покаяние.

И десето, трябва винаги да сме наясно, че Христовото Единение има пълно и продължаващо въздействие върху всеки от нас, когато позволим това да бъде така. Така всичко останало си отива на мястото, дори когато продължаваме да изпитваме трудности с някои дреболии и навици или изглежда има липсващи парчета от мозайката на нашата вяра.

Благодарен съм за проникновенията, силата и свидетелствата на толкова много от моите млади приятели и познати. Когато съм с тях, аз бивам укрепен, и когато знам, че те са с други хора, се чувствам насърчен от знанието за вършеното от тях добро и отдаваната от тях служба в името на Учителя, на Когото те се покланят и на Когото се стремят да се подчиняват.

Хората вършат добри и важни неща, защото имат свидетелства. Макар това да е вярно, ние също така придобиваме свидетелства от това, което правим. Исус казва:

“Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Иоана 7:16–17).

“Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15).

Подобно на Нефи и Мормон в минали времена, “аз не знам всички неща” (Словата на Мормон 17:1; вж. и 1 Нефи 1:11), но нека ви кажа какво знам.

Знам, че Бог, нашият Небесен Отец, е жив и ни обича. Знам, че Неговият единствен и уникален Син Исус Христос е наш Спасител и Изкупител, и Глава на Църквата, която носи Неговото име. Знам, че Джозеф Смит е преживял всичко, което е описал и учил във връзка с възстановяването на Евангелието в наши дни. Знам, че днес сме водени от апостоли и пророци и че президент Томас С. Монсън държи всички ключове на свещеничеството, необходими за благославянето на нашия живот и напредъка на делото Господно. Знам, че всички ние имаме правото да получим това знание и че ако имате трудности с получаването му, вие можете да разчитате на истинността на свидетелствата, които чувате от този амвон на тази конференция. Тези неща знам и за тях давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.