Възможности за вършене на добро
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото Президентство
За да се реализира Господният начин да се помага на хората в нужда, винаги са били необходими хора, които, подтиквани от обич, да посветят себе си и своите притежания на Бог и Неговото дело.
Скъпи мои братя и сестри, целта на моето послание е да почета и да се възрадвам на извършеното от Господ в служба на бедните и нуждаещите се сред Неговите деца на земята. Той обича изпадналите в нужда Негови деца, както и онези, които имат желанието да помагат. И Той е създал начини да благославя както получаващите, така и даващите помощ.
Нашият Небесен Отец чува молитвите на Неговите деца по земята, които Го молят за храна, облекло и чувството на достойнство, което произлиза от това да могат да се грижат за себе си. Тези молби са достигали до Него откакто Той е поставил мъже и жени на земята.
Вие научавате за тези нужди там, където живеете или от далечна точка на света. Сърцето ви често бива обземано от чувства на състрадание. Когато срещнете човек, на когото му е трудно да си намери работа, вие чувствате желанието да помогнете. Чувствате го, когато влезете в дома на вдовица и видите, че тя няма храна. Чувствате го, когато видите снимки на плачещи деца, седнали край останките на техния дом, унищожен от земетресение или пожар.
Понеже Господ чува техния плач и чувства вашето дълбоко състрадание за тях, от началото на времето Той е осигурил начини, по които Неговите ученици да помагат. Той е канил Негови деца да посвещават време, средства и самите себе си, за да се присъединят към Него в служба на другите.
Неговият начин да помага понякога е бил наричан “живот според закона за посвещаването”. В друг исторически период този начин е бил наричан “обединено сдружение”. В наше време той се нарича “Църковна програма по благосъстоянието”.
Наименованията и подробностите в управлението са се променяли, за да отговарят на нуждите и условията на хората. Но за да се реализира Господният начин да се помага на хората в нужда, винаги са били необходими хора, които, подтиквани от обич, да посветят себе си и своите притежания на Бог и Неговото дело.
Той ни е поканил и заповядал да участваме в Неговото дело на подпомагане на нуждаещите се. Ние сключваме завет да правим това във водите на кръщението и в светите Божии храмове. В неделя ние подновяваме завета, като вземаме от причастието.
Моята цел днес е да опиша някои от осигурените от Него възможности да помагаме на изпадналите в нужда. Не мога да говоря за всички тях в малкото време, с което разполагам. Надеждата ми е да подновя и укрепя вашето желание за действие.
Има един химн с Господната покана за участие в това дело, който пея от малък. В детството си обръщах повече внимание на веселата мелодия, отколкото на силата на думите. Моля се днес да почувствате думите на текста във вашите сърца. Нека отново ги чуем:
Днес направих ли нещо добро в света?
Насърчих ли изпаднал в беда?
И на тъжния днес върнах ли радостта?
Ако “не”, провал е това.
А нечия тежест дали облекчих,
с готовност ли я споделих?
На нещастни и болни какво подарих,
с помощта си кого подкрепих?
Прави добрини,
чуй сега в сърцето си тихия зов.
Изпълни своя дълг, за да имаш отплата,
любов свята и благослов1.
Господ редовно ни изпраща подтици, които да ни напомнят за тези неща. Понякога това може да бъде внезапно чувство на състрадание към изпаднал в нужда човек. Бащата може да го е почувствал, когато е видял как дете пада и си ожулва коляното. Майката може да го е почувствала, когато посред нощ е чула уплашения вик на своето дете. Синът или дъщерята може да са почувствали състрадание към някого в училище, който е изглеждал тъжен или уплашен.
Всички ние сме били докосвани от чувства на състрадание към хора, които дори не познаваме. Например, когато сте чули новините за вълните, които се образуваха в Тихия океан от земетресението в Япония, вие сте почувствали загриженост за пострадалите.
Хиляди от вас изпитаха чувства на състрадание, когато научихте за наводнението в Куинсланд, Австралия. В новините се съдържаха главно изчисления на броя изпаднали в нужда хора. Но много от вас почувстваха болката на хората. Призивът беше чут от над 1 500 доброволци членове на Църквата в Австралия, които се отзовали, за да предложат помощ и утеха.
Те превърнали чувствата си на състрадание в решение да действат според своите завети. Виждал съм как благословиите се получават от приемащия помощта и от човека, който се възползва от възможността да я даде.
В чуждата нужда мъдрите родители виждат начини да благословят живота на своите синове и дъщери. Три деца неотдавна донесоха съдове с вкусна вечеря пред нашата врата. Родителите им знаеха, че имахме нужда от помощ, и включиха децата си във възможността да ни служат.
Родителите благословиха нашето семейство чрез своята щедра служба. Чрез своя избор да позволят на децата да участват в даването, те благословиха своите бъдещи внуци. Усмихнатите лица на децата, когато те си тръгваха от дома ни, ме карат да вярвам, че това ще се случи. Те ще разкажат на своите деца за изпитаната радост в служба на Господ. Помня това чувство на тихо удовлетворение от своето детство, докато плевях двора на един съсед по покана на моя баща. Винаги когато съм поканен да дам, аз си спомням и вярвам в химна, “Боже мой, сладък е труда”2.
Знам, че тези стихове са написани, за да опишат радостта, която идва от поклонението на Господ през неделния ден. Но онези деца пред нашата врата през ден от седмицата чувстваха радостта от вършенето на Господното дело. И техните родители видели възможността да вършат добро и да дават радост за поколения напред.
Начинът, по който Господ се грижи за нуждаещите се, осигурява още една възможност родителите да благославят своите деца. Видях това една неделя в сграда за събрания. Едно малко дете подаде на епископа плик с дарения на семейството, когато той влезе в залата преди да започне събранието за причастие.
Познавах семейството и момчето. Семейството тъкмо беше научило, че човек от района бе изпаднал в нужда. Бащата казал нещо подобно на детето, когато слагал в плика дарение от пост по-щедро от обикновено: “Днес ние постихме и се молихме за нуждаещите се. Моля те, предай този плик на епископа. Знам, че той ще го използва, за да помогне на хората с нужди по-големи от нашите”.
Вместо спазмите на глада, от онази неделя момчето ще помни топлото усещане. От неговата усмивка и от начина, по който тъй здраво държеше плика си личеше, че той чувстваше голямото доверие на своя баща за това, че му дава да занесе семейния принос за бедните. Той ще помни този ден когато е дякон, а може би и завинаги.
Виждал съм същото това щастие на лицата на хората, които преди години в Господното име помогнаха в Айдахо. Стената на язовира Тетън се скъса в събота, 5 юни 1976 г. Единадесет човека бяха убити. Хиляди трябваше да напуснат домовете си за няколко часа. Някои домове бяха отнесени от водата. И стотици къщи можеха да се направят годни за обитаване единствено чрез усилия и средства, значително надминаващи тези на собствениците.
Хората, които чули за трагедията, почувствали състрадание и призива да вършат добро. Съседи, епископи, президентки на Обществото за взаимопомощ, ръководители на кворуми, домашни учители и посещаващи учителки оставили домове и работни места, за да изчистят наводнените домове на други хора.
Една двойка от Рексбърг се прибрала от почивка точно след наводнението. Те не отишли да видят собствената си къща. Вместо това те открили своя епископ и го попитали къде биха могли да помогнат. Той ги насочил към едно семейство в нужда.
След няколко дни те отишли да проверят състоянието на техния дом. Него вече го нямало, наводнението го било отнесло. Те се върнали при епископа и попитали, “Сега, какво би искал да направим ние?”
Където и да живеете, вие сте виждали чудото на състраданието да се превръща в безкористно действие. Това може да не се е случило в резултат на голямо природно бедствие. Виждал съм го в свещенически кворум, когато брат става да опише нуждите на някой, който търси възможност за работа, за да изхранва себе си и своето семейство. Можех да почувствам състраданието в стаята, но някои братя предложиха имена на хора, които биха могли да наемат на работа човека, който имаше нужда от нея.
Случващото се в този свещенически кворум и случилото се в наводнените къщи в Айдахо е проява на начина, който Господ използва, за да помогне на изпадналите в голяма нужда хора отново да започнат да разчитат на собствени сили. Ние чувстваме състрадание и знаем как да действаме по Господния начин за оказване на помощ.
Тази година празнуваме 75 годишнината от създаването на Църковната програма по благосъстоянието. Тя била започната, за да посрещне нуждите на хората, които загубили своята работа, ферми и дори домове в разгара на така наречената “Голяма депресия”.
Големите материални нужди на децата на Небесния Отец отново са привлекли нашето внимание, както се е случвало преди и винаги ще се случва. Принципите в основата на църковната програмата по благосъстоянието не са приложими само в един момент и на едно място. Те са приложими по всяко време и навсякъде.
Тези принципи са духовни и вечни. Затова, като ги разбираме и влагаме в сърцата си, ние ще можем да забележим и да се възползваме от възможността да помогнем, когато и където Господ ни покани да направим това.
Следват няколко принципа, които са ме ръководили, когато съм имал желанието да помагам по Господния начин и когато ми е било помагано от други хора.
Първо, всички хора са по-щастливи и чувстват повече самоуважение, когато могат да се грижат за себе си и своето семейство, след което помагат в грижата за други хора. Благодарен съм за хората, които са ми помагали да посрещам своите нужди. И съм още по-благодарен на хората, които през годините са ми помагали да мога да разчитам на собствени сили. И съм дори още по-благодарен на хората, които са ми показвали как да използвам част от моите излишъци, за да помагам на други хора.
Научил съм, че начинът да разполагам с излишък е да храча по-малко, отколкото печеля. С този остатък можах да науча, че наистина е по-добре да даваш, отколкото да получаваш. Това отчасти е така, защото когато оказваме помощ по Господния начин, Той ни благославя.
Президент Марион Г. Ромни казва относно работата по благосъстоянието, “В тази работа не можете да обеднеете”. След това цитира своя президент на мисия, Мелвин Дж. Балард, да казва: “Невъзможно е човек да даде коричка на Господ, без в замяна да получи цял хляб”3.
Открих в собствения си живот, че това е вярно. Когато съм щедър към изпадналите в нужда деца на Небесния Отец, Той е щедър към мен.
Вторият евангелски принцип, който ме е ръководил в работата по благосъстоянието, е силата и благословията на единството. Когато съвместно служим на хората в нужда, Господ обединява сърцата ни. Президент Дж. Рубен Кларк-мл. изразява това по следния начин: “Този вид даване … навярно носи … най-силното усещане на братско единство, когато мъже с различна професия и образование работят рамо до рамо във ферма по благосъстоянието или друг проект”4.
Това увеличено чувство на братско единство е реалност както за даващия, така и за получаващия. До ден днешен мъжът, с който рамо до рамо ринах кал в неговия наводнен дом в Рексбърг, чувства единство с мен. Той също чувства по-голямо лично достойнство затова, че е направил всичко възможно за себе си и своето семейство. Ако бяхме работили самостоятелно, и двамата щяхме да изгубим духовна благословия.
Това ни отвежда към третия личен принцип на действие в работата по благосъстоянието: Включвайте семействата си в работата, така че те да се научат да се грижат един за друг, докато се грижат за други хора. Вашите синове и дъщери, които работят с вас, за да служат на хора в нужда, ще бъдат по-склонни да си помагат взаимно.
Четвъртият ценен принцип на благосъстоянието в Църквата научих като епископ. Той произлиза от заповедта в Писанията да издирваме бедните. Задължение на епископа е да открива и помага на хората, които все още имат нужда от помощ, след всичко, което те и семействата им са направили. Открих как Господ изпраща Светия Дух, за да ни помага да “търсим и да намираме”5 в нашата грижа за нуждаещите се, както го прави, за да открием истината. Също така се научих да включвам президентката на Обществото за взаимопомощ в търсенето. Тя може да получи откровението преди вас.
Някои от вас ще имат нужда от това вдъхновение през идните месеци. За да отбележат 75-годишнината на Църковната програма по благосъстоянието, членовете по света ще бъдат поканени да участват в “Ден на служба”. Ръководители и членове ще търсят откровение при изготвяне на проектите.
Ще дам три предложения при планирането на вашия проект на служба.
Първо, подгответе духовно както себе си, така и хората, които ръководите. Само със сърца, смекчени от Единението на Спасителя, вие ясно ще можете да видите целта на проекта, така че той да благослови както духовно, така и материално живота на децата на Небесния Отец.
Моето второ предложение е да избирате за получатели на вашата служба сред хората от царството или в общността – нека те бъдат хора, чиито нужди ще докоснат сърцата на служещите. Хората, на които те ще служат, ще почувстват тяхната обич. Това може да им помогне да почувстват повече облекчение, отколкото самото посрещане на техните материални нужди.
Моето последно предложение е да планирате да разчитате на връзките в семействата, кворумите, помощните организации и хората, които познавате във вашите общности. Чувството на единство ще умножи добрите последици на отдадената от вас служба. И това чувство на единство в семейството, в Църквата и в общността ще нарасне и ще се превърне в трайно наследство дълго след приключването на проекта.
Имам възможността да ви кажа колко много съм ви благодарен. В резултат на любящата служба, която вие сте отдали на Господ, аз съм получавал благодарности от подпомогнати от вас хора, когато съм ги срещал по света.
Вие сте открили начина да ги въздигнете, помагайки им по Господния начин. Вие и други смирени служители на Спасителя сте дали коричка хляб в служба на други хора, а те са искали да ми дадат цял хляб на благодарност в замяна.
Получавам същия израз на благодарност от хората, които са работили с вас. Спомням си как един ден бях седнал до президент Езра Тафт Бенсън. Говорехме за службата по благосъстоянието в Господната Църква. Той ме изненада с младежката си енергия, когато каза, вдигайки ръка, “Обичам тази работа, и каква работа е тя!”
От името на Учителя ви благодаря за вашата работа в служба на децата на нашия Небесен Отец. Той ви познава и вижда вашите усилия, усърдие и жертва. Моля се Той да ви даде благословията да видите плодовете на вашите усилия в щастието на хората, на които сте помогнали и с които сте помагали в Господното име.
Знам, че Бог Отец е жив и че чува нашите молитви. Знам, че Исус е Христос. Вие и хората, на които служите, можете да бъдете пречистени и укрепени, когато Му служите и спазвате Неговите заповеди. Вие можете да знаете, така както знам аз чрез силата на Светия Дух, че Джозеф Смит е Божия пророк, който възстановил истинната и жива Църква. Свидетелствам, че президент Томас С. Монсън е живия Божий пророк. Той е голям пример за вършеното от Господ: вършенето на благодеяния. Моля се да се възползваме от възможностите да издигаме ръцете, които са отпуснати и да усилваме немощните колене6. В святото име на Исус Христос, амин.