Вашият потенциал, вашата привилегия
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Докато четете Светите писания и слушате думите на пророците с цялото си сърце и ум, Господ ще ви каже как да живеете според вашите свещенически привилегии.
Имало едно време мъж, чиято мечта в живота била да се качи на голям пътнически кораб и да плава из Средиземно море. Той мечтаел да се разходи по улиците на Рим, Атина и Истанбул. Спестявал всяка стотинка, докато не събрал достатъчно за своето пътуване. Тъй като парите били малко, той си донесъл допълнителен куфар, пълен с консерви с боб, кутии с крекери и пликчета с лимонада на прах, и с това изкарвал всеки ден.
Той щял да се радвал да участва в много дейности, предлагани на кораба – да спортува в фитнес салона, да играе мини голф и да плува в басейна. Завиждал на хората, които отивали на кино, шоу програми и културни презентации. И, о, колко копнеел само да опита прекрасната храна, която видял на кораба – всяко ястие изглеждало истинско пиршество! Но човекът искал да похарчи много по-малко пари, така че не участвал в нито една дейност. Той успял да види градовете, които копнеел да посети, но през по-голямата част от пътуването стоял в каютата си и ял само своята скромна храна.
В последния ден на круиза един член на екипажа го попитал кое от партита за сбогуване ще посети. Чак тогава мъжът научил, че не само партито за сбогуване, но почти всичко на борда на пътническият кораб – храната, забавленията, всички дейности, са били включени в цената на билета му. Твърде късно мъжът осъзнал, че не се възползвал от предлаганите привилегии.
Въпросът, който поставя тази притча, е: Дали ние като носители на свещеничеството използваме всички свои привилегии, когато става дума за свещената власт, дарове и благословии, които са наши възможности и права като носители на Божието свещеничество?
Славата и величието на свещеничеството
Ние всички знаем, че свещеничеството е много повече от едно име или титла. Пророкът Джозеф Смит ни учи, че “свещеничеството е вечен принцип и съществува с Бог от вечността … във вечността, без начало на дни или край на години”1. То държи “дори ключа на познанието за Бога”2. Всъщност, чрез свещеничеството “е видна силата на божествеността”3.
Благословиите на свещеничеството надхвърлят способността ни да разбираме. Верните носители на Мелхиседековото свещеничество могат да “стават … Божиите избрани”4. Те са “осветени от Духа за обновяване на своите тела”5. И накрая можем да получим “всичко, което (Отец) има”6. Това може да бъде трудно за разбиране, но е прекрасно и аз свидетелствам, че е истина.
Фактът, че нашият Небесен Отец е поверил тази власт и отговорност на човека е доказателство за Неговата голяма любов към нас и е предвестник на нашия потенциал като синове на Бог в другият свят.
Въпреки това, твърде често нашите действия подсказват, че ние използваме много малко от този потенциал. Когато ни попитат за свещеничеството, много от нас могат да кажат наизуст правилно определение, но във всекидневния ни живот може да има малко доказателства, че разбирането ни надминава нивото на заучен сценарий.
Братя, ние сме изправени пред избор. Можем да бъдем доволни от малко опит като носители на свещеничеството и да се успокояваме с преживявания, които са далеч под нашите привилегии. Или можем да вкусваме от изобилното пиршество с духовни възможности и универсалните свещенически благословии.
Какво можем да направим, за да използваме своя потенциал?
Думите, написани в Светите писания и казани на общата конференция, са, “да ги оприличим на себе си”7, а не са само за четене или слушане8. Твърде често ние посещаваме събрания и кимаме с глава, може дори разбиращо се усмихваме и съгласяваме. Записваме някои важни неща и може да си казваме, “Това е нещо, което ще правя.” Но някъде между слушането, писането на бележката в нашия смартфон и реалното действие намерението ни “направи го” преминава в състояние “по-късно”. Братя, нека се уверим, че преместваме ключа “направи го” в положение “сега”!
Докато четете Светите писания и слушате думите на пророците с цялото си сърце и ум, Господ ще ви каже как да живеете според вашите свещенически привилегии. Не позволявайте да мине и ден, без да сте направили нещо, свързано с подтиците на духа.
Първо: прочетете наръчника на потребителя
Ако имате най-съвременният и скъп компютър, ще го използвате ли само като украшение върху бюрото? Компютърът може да изглежда впечатляващо. Може да има всякакви възможности. Но само когато разучим наръчника на потребителя, научим се как да използваме софтуера, и го включим, можем да имаме достъп до пълният му потенциал.
Святото свещеничество на Бог също има наръчник за потребителя. Нека си поставим задача да четем целенасочено и съсредоточено Светите писания и ръководствата. Нека започнем, като препрочетем раздели 20, 84, 107 и 121 от Учение и Завети. Колкото повече учим за целта, потенциала и практическата употреба на свещеничеството, толкова повече ще се удивяваме на неговата сила, а Духът ще ни учи как да имаме достъп и как да употребяваме тази власт, за да благославяме нашите семейства, общности и Църквата.
Като хора ние с право даваме висок приоритет на светското образование и професионалното развитие. Ние искаме и трябва да се справяме отлично със знанията и практическите умения. Поздравявам онези от вас, които се стремят усърдно да получат образование и да станат експерти в своята сфера. Аз ви приканвам също да станете експерти в ученията на Евангелието – особено в учението на свещеничеството.
Ние живеем във време, в което Светите писания и словата на съвременните апостоли и пророци са по-лесно достъпни от което и да е друго време от историята на света. Обаче наша отговорност, задължения и привилегии е да протегнем ръка и да усвоим ученията им. Принципите и ученията на свещеничеството са върховни и възвишени. Колкото повече изучаваме учението и потенциала, и прилагаме практическата цел на свещеничеството, толкова повече душите ни ще израстват, знанията ни ще се увеличават, а ние ще виждаме това, което Господ e приготвил за нас.
Второ: Търсете откровенията на Духа
За сигурното свидетелство за Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие само знание не е достатъчно – необходимо е лично откровение, потвърдено чрез честно и отдадено прилагане на евангелските принципи. Пророкът Джозеф Смит обяснява, че свещеничеството е “канала, чрез който Всемогъщият започнал да открива славата Си в началото на сътворението на тази земя, чрез който продължава да Се открива на чедата човешки в днешно време”9.
Ако не се стремим да използваме този канал за откровения, ние живеем без да използваме пълноценно своите свещенически привилегии. Например, има хора които вярват, но не знаят, че вярват. Те са получили различни отговори от тихия, тънък глас за продължителен период от време, но понеже това вдъхновение изглежда толкова малко и незначително, те не го приемат за това, което е в действителност. В резултат, те позволяват на съмненията да ги отдалечават от постигането на пълният им потенциал като носители на свещеничеството.
Откровението и свидетелството не винаги идват с поразяваща сила. За много хора, свидетелството идва бавно – малко по малко. Понякога то идва толкова постепенно, че е трудно да си спомним точният момент, в който всъщност сме разбрали, че Евангелието е истинно. Господ ни дава “ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко”10.
По някакъв начин свидетелството ни е като снежна топка, която нараства след всяко търкулване. Ние започваме с малко количество светлина – дори ако е само желание да вярваме. Постепенно “светлината се придържа към светлината”11 и “този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка до съвършеният ден”12, когато “в определеното време (ние) получи(м) от Неговата пълнота”13.
Помислете колко величествено е да надминем своите земни ограничения, да се отворят очите на разбирането ни и да получим светлина и познание от небесни източници! Като носители на свещеничеството имаме привилегията и възможността да търсим лично откровение и да научим как да узнаем истината за себе си чрез сигурното свидетелство от Светият Дух.
Нека сериозно търсим светлината на личното вдъхновение. Нека се молим на Господ да дари умовете и душите ни с искрата на вярата, която ще ни даде възможност да получим и разпознаем божественото служение на Светия Дух за нашите специфични обстоятелства, предизвикателства и свещенически задължения.
Трето: Намерете радост в свещеническата служба
През моята кариера като пилот на самолет аз имах възможност да бъда инспектиращ и обучаващ капитан. Част от тази работа включваше да обучавам и изпитвам опитни пилоти, за да се уверя, че те имат нужните знания и умения, с които сигурно и ефикасно да управляват тези великолепни големи самолети.
Открих, че има пилоти, които дори след много години професионално летене никога не са губили вълнението от изкачването в атмосферата, “излизайки от силната прегръдка на земята и политали в небето със сребърните си криле”14. Те обичаха звука на струящия въздух, бученето на мощните двигатели, чувството да си “едно с вятъра и едно с тъмното небе и звездите отпред”15. Техният ентусиазъм беше заразителен.
Също така имаше малцина, които изглежда действаха почти машинално. Те бяха овладели системите и управлението на самолетите, но в някакъв момент бяха загубили радостта от летенето “където чучулига или дори орел никога не са летели”16. Бяха изгубили чувството за благоговение пред искрящия изгрев, красотите на Божиите творения, докато прекосявали океани и континенти. Ако те отговаряха на официалните изисквания, аз им издавах сертификат, но в същото време изпитвах съжаление към тях.
Можете да се запитате дали само машинално сте носител на свещеничеството – правите това, което се очаква, но не изпитвате радостта, която можете да получите. Като носители на свещеничеството ние имаме изобилни възможности да чувстваме радостта, която Амон изразил: “Нямаме ли велик повод да се радваме? … ние бяхме оръдия в ръцете (на Господ) за извършването на това велико и чудно дело. Ето защо, нека се хвалим … в Господа; да, ще се радваме”17.
Братя, нашата религия е религия на радост! Ние сме най-благословени, че сме носители на свещеничеството на Бог! В книгата Псалми ние четем, “Блажени людете, които познават възклицанието (на тръбите); Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице”18. Ние можем да изпитаме тази по-голяма радост, само ако я търсим.
Твърде често не успяваме да изпитаме блаженството, което идва от всекидневната, практическа свещеническа служба. Понякога задачите може да изглеждат като бреме. Братя, нека да не живеем живота си, изпитвайки тези три състояния – умора, притеснение и оплакване. Ние не използваме пълният потенциал на привилегиите си, когато позволяваме на светските грижи да ни отдалечат от изобилните радости, които идват от вярна и отдадена свещеническа служба, особено сред стените на собствените ни домове. Ние не използваме пълния потенциал на привилегиите си, когато не вкусваме от пиршеството на щастие, мир и радост, които Бог дарява толкова изобилно на верните служители на свещеничеството.
Млади мъже, ако идването рано на Църква, за да помогнете за подготвянето на причастието го усещате по-скоро като трудност, отколкото благословия, тогава аз ви каня да помислите какво означава този свещен обред за член на района, който вероятно е имал изпълнена с предизвикателства седмица. Братя, ако усилията ви като домашни учители ви изглеждат неефективни, аз ви приканвам да погледнете с очите на вярата какво ще постигне посещението на един Господен служител за семейство, което има много непознати проблеми. Когато овладеете божественият потенциал на вашата свещеническа служба, Духът Божий ще изпълни сърцата и умовете ви, ще огрее очите и лицата ви.
Като носители на свещеничеството нека никога не вкоравяваме сърцата си за чудото и благоговението на това, което ни е поверил Господ.
Заключение
Мои скъпи братя, нека усърдно се стремим да научим учението на святото свещеничество, нека подсилим своите свидетелства ред по ред, като получаваме откровения от Духа и нека намираме истинска радост във всекидневната свещеническа служба. Като правим тези неща, ще започнем да използваме пълният си потенциал и привилегии като носители на свещеничеството и ще можем да правим всички неща чрез Христос, “Който (ни) подкреп(я)”19. За това давам моето свидетелство като апостол на Господ и ви оставям моята благословия в святото име на Исус Христос, амин.