Най-големите Господни благословии

От старейшина Карл Б. Прат

от Седемдесетте

Когато вярно плащаме своя десятък, Господ ще разкрие небесните отвори и ще излее над нас Своите най-големи благословии.

Благодарен съм за моите праведни предци, които са преподавали Евангелието на техните деца у дома много преди да е имало специална вечер, отделена за семейството. Моите баба и дядо по майчина линия се казват Айда Джесперсън и Джон А. Уетън. Те живели в малката общност в Колония Хуарес, Чиуауа, Мексико. Децата на семейство Уетън били учени чрез наставление и чрез наблюдаване примера на техните родители.

Двадесетте години на миналия век в Мексико били труден период. Изпълнената с насилие революция тъкмо била приключила. Имало малко пари в брой в обръщение и по-голямата част от тях били сребърни монети. Хората често сключвали сделки чрез бартер, тоест размяната на стоки и услуги.

Един ден към края на лятото дядо Джон се прибрал у дома след сключването на сделка с две говеда, в която получил 100 песо в сребърни монети. Предал парите на Айда с напътствието те да бъдат използвани за покриване на разходите за предстоящата учебна година.

Айда била благодарна за парите, но напомнила на Джон, че през цялото лято не били плащали десятък. Те нямали доход под формата на пари, но Айда му напомнила, че чрез животните си набавяли месо, яйца и мляко. Градината им осигурявала изобилие от плодове и зеленчуци и те били направили други бартерни сделки. Айда предложила да дадат парите на епископа като техен десятък.

Джон бил леко разочарован, защото парите щели много да помогнат на децата в училище, но с готовност се съгласил, че трябвало да си платят десятъка. Занесъл тежката чанта при епископа и си оправил сметките.

Скоро след това той разбрал, че един богат бизнесмен от САЩ на име г-н Хорд щял да пристигне през идната седмица с няколко мъже, за да прекарат няколко дни в планински лов и риболов.

Дядо Джон посрещнал дружината мъже на гарата близо до Колония Хуарес. Той разполагал с необходимите оседлани коне и товарни животни, които да транспортират багажа и групата в планините. През следващата седмица той водел мъжете и се грижил за лагера и животните.

На края на седмицата мъжете се завърнали на гарата, за да се качат на влака обратно към САЩ. Тогава на Джон му било платено и му била дадена кесия със сребърни песо за покриване на останалите разходи. Когато платил на мъжете, Джон върнал остатъка от парите на г-н Хорд, който бил изненадан, защото не очаквал да останат пари. Започнал да разпитва Джон за покритите разходи и Джон отговорил, че всички разходи по пътуването са покрити и че това бил остатъкът от средствата.

Влакът изсвирил. Г-н Хорд тръгнал да се качва, след което се обърнал и подхвърлил тежката кесия с монети на Джон. “Ето, занеси ги вкъщи на твоите момчета”, казал той. Джон хванал кесията и се запътил обратно към Колония Хуарес.

Вечерта, когато семейството се събрало след вечеря да чуе разкази от пътуването, Джон си спомнил за кесията, донесъл я и я сложил на масата. Той казал, че не знаел колко точно има вътре, затова за развлечение кесията била изпразнена на масата – била хубава купчинка – и когато преброили парите, те се оказали точно 100 песо сребро. Разбира се, всички се радвали на голямата благословия – решението на г-н Хорд да предприеме това пътуване. Джон и неговите момчета спечелили добри пари, но 100-те песо остатък им напомнили за абсолютно същата сума платен десятък седмица по-рано. За някои хора това би било интересно съвпадение, но за семейство Уетън съвсем явно било урок от Господ, целящ да им покаже, че Той помни Своите обещания към хората, които вярно плащат десятъка си.

Като дете обичах този разказ, защото той бе за пътуване с коне в планините, за ловуване и риболов. Също така го обичах, защото той учи, че когато спазваме заповедите, ние биваме благославяни. Има няколко неща за десятъка, които можем да научим от този разказ.

Първо, обърнете внимание, че в този случай плащането на десятък не е свързано със сумата на дохода в брой. Семейство Уетън решили да дадат получените пари в брой, защото могли да живеят добре от своите животни и тяхната даваща плод градина. Те явно се чувствали задължени към Господ за своите благословии.

Това напомня значението на Господните слова, когато Той пита: “Ще краде ли човек Бога? Вие обаче, Ме крадете”. Хората питат, “В какво Те крадем?” И Господ казва гръмогласно, “В десятъците и в приносите” (Малахия 3:8). Да, братя и сестри, точно както Джон и Айда Уетън осъзнали през онова лято преди десетилетия, всички ние сме задължени на Господ. Нека да не може да бъдем обвинени в кражба от Бог. Нека бъдем честни и плащаме дълговете си към Господ. Той иска само 10 процента. Почтеността при плащането на нашите дългове към Господ ще ни помогне да бъдем честни с нашите ближни.

Следващото нещо, което забелязвам в този разказ, е че моите баба и дядо платили десятъка си независимо от лошото състояние на техните финанси. Те знаели каква е Господната заповед, оприличили Писанията за себе си (вж. 1 Нефи 19:23–24) и се подчинили на закона. Точно това Господ очаква от всички Свои люде. Той очаква от нас да плащаме десятък, не от изобилието си, нито от “остатъците” от семейния бюджет, но, както заповядал в древни времена, от “първородните” от нашия доход, бил той оскъден или изобилен. Господ е заповядал, “да не забравяш да принесеш първака” (Изход 22:29). От личен опит знам, че най-сигурният начин да плащам десятък е да го платя веднага щом получа какъвто и да било доход. Всъщност съм открил, че това е единствения начин.

От моите дядо и баба Уетън научаваме, че десятъкът всъщност не е въпрос на пари; той е въпрос на вяра – вяра в Господ. Той обещава благословии, ако ние се подчиняваме на Неговите заповеди. Ясно е, Джон и Айда Уетън показали голяма вяра като платили своя десятък. Нека покажем своята вяра в Господ като плащаме десятъка си. Плащайте го първи, плащайте го честно. Учете вашите деца да плащат своя десятък, дори върху своите джобни и друг доход, след което ги вземайте със себе си на рекапитулация, така че да са запознати с вашия пример и обич към Господ.

Има вероятност погрешно да интерпретирате този разказ за моите дядо и баба. Човек може да заключи, че поради плащането на десятък от наша страна, Господ винаги ще ни благославя с пари. Като дете мислех по този начин. Но оттогава съм научил, че не е задължително нещата да се развият така. Господ обещава благословии на хората, които плащат своя десятък. Той обещава да “разкри(е) … небесните отвори и да изле(е) благословение … тъй щото да не стига място за него” (Малахия 3:10). Свидетелствам, че Той изпълнява своите обещания, и ако предано плащаме своя десятък, ние ще имаме достатъчно за нашите основни нужди; Той обаче не обещава богатство. Парите и банковите сметки не са Неговите най-големи благословии. Той ни благославя с мъдрост да управляваме своите ограничени материални благословии, мъдрост, която ни дава способността да живеем по-добре с 90 процента от своя доход, отколкото бихме живели със 100 процента. Така плащащите пълен десятък разбират принципите на предвидливия живот и в по-голяма степен разчитат на своите собствени сили.

Осъзнал съм, че най-големите Господни благословии са духовни и те често са свързани със семейството, приятелите и Евангелието. Той изглежда често дава специалната благословия да бъдем чувствителни към влиянието и напътствието на Светия Дух, особено по въпроси, свързани с брака и отглеждането на деца. Такава духовна чувствителност може да ни помогне да се радваме на благословията на дом, изпълнен с хармония и мир. Президент Джеймз Е. Фауст изказва мнението, че плащането на десятък е “отлична застраховка срещу развод” (“Как да обогатите вашия брак,” Лиахона, апр. 2007 г., стр. 5).

Плащането на десятък ни помага да развиваме покорно, смирено и благодарно сърце, което “признав(а) Неговата ръка във всичко” (У. и З. 59:21). Плащането на десятък изгражда в нас едно щедро, прощаващо и милосърдно сърце, изпълнено с чистата любов Христова. Ние придобиваме силното желание да благославяме околните със сърце послушно и покоряващо се на Господната воля. Плащащите пълен десятък откриват как тяхната вяра в Господ Исус Христос бива укрепена и развиват непоклатимо и трайно свидетелство в Неговото Евангелие и Неговата Църква. Нито една от тези благословии по никой начин няма паричен или материален израз, но със сигурност това са най-големите Господни благословии.

Свидетелствам, че когато вярно плащаме своя десятък, Господ ще разкрие небесните отвори и ще излее над нас Своите най-големи благословии. В името на Исус Христос, амин.