Втората голяма заповед
Нашата най-велика радост идва от това да помагаме на нашите братя и сестри.
Мои скъпи братя и сестри, благодаря ви за всичко, което правите, за да помагате за събирането на Израил от двете страни на завесата, да укрепвате семействата си и да благославяте хората в нужда. Благодаря ви за това, че живеете като истински последователи на Исус Христос1. Вие знаете и обичате да спазвате Неговите две големи заповеди – да обичате Бог и да обичате своите ближни2.
През последните шест месеца сестра Нелсън и аз се срещнахме с хиляди светии, докато пътувахме до централна и южна Америка, тихоокеанските острови и различни градове в Съединените щати. Докато пътуваме, се надяваме да изграждаме вашата вяра. Но винаги нашата вяра бива укрепвана от членовете и приятелите, с които се срещаме. Ще споделя три значими момента от скорошните ни преживявания.
През май сестра Нелсън и аз пътувахме заедно със старейшина Герит У. Гонг и сестра Сюзън Гонг в южната част на Тихия океан. Докато бяхме в Окланд, Нова Зеландия, имахме честта да се срещнем с имами от две джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия, където само два месеца по-рано невинни вярващи бяха застреляни в ужасна проява на насилие.
Изразихме своята съпричастност към тези братя от друга вяра и потвърдихме споделената си отдаденост към религиозната свобода.
Ние също така предложихме доброволен труд и скромна финансова помощ за ремонт на техните джамии. Срещата ни с тези ислямски ръководители беше изпълнена с прояви на братска обич.
През август в Буенос Айрес, Аржентина, старейшина Куентин Л. Кук, сестра Мери Кук, сестра Нелсън и аз се срещнахме с хора, повечето от които не от нашата вяра, чиито живот е бил променен поради инвалидните колички, осигурени им чрез нашата организация Latter-day Saint Charities. Бяхме вдъхновени от начина, по който изразяваха своята радост и благодарност за новооткритите възможности за движение.
Трето специално преживяване беше само преди няколко седмици тук в Солт Лейк Сити. Беше свързано с уникално писмо, което получих за рождения си ден от млада жена на 14 години, която ще нарека Мери.
Мери написа за някои общи неща, които тя и аз споделяме: „Вие имате десет деца. Ние също сме 10 деца. Вие говорите китайски. Седем от децата в семейството ми, включително и аз, сме осиновени от Китай и китайският е нашият майчин език. Вие сте сърдечен хирург. Сестра ми претърпя две сърдечни операции. Вие харесвате събранията в неделя да са два часа. И ние харесваме събранията в неделя да са два часа. Вие пеете много добре. Моят брат също пее много добре. Той е сляп като мен“.
Думите на Мери ме трогнаха дълбоко, тъй като разкриваха не само прекрасния ѝ дух, но и верността на нейните родители.
Светиите от последните дни, както и други последователи на Исус Христос, винаги търсят начини да помагат, да въздигат и да обичат другите. Тези, които желаят да бъдат наричани Господен народ, са „готови да нос(ят) един другиму тегобите си, … да скърб(ят) с онези, които скърбят, … и да утешават онези, които се нуждаят от утешение“3.
Те наистина се стремят да живеят според първата и втората голяма заповед. Когато обичаме Бог с цялото си сърце, Той обръща сърцата ни към това, което е добро за другите – един прекрасен цикъл на добродетелта.
Би било невъзможно да се изчисли колко служба отдават светиите от последните дни по света всеки ден от всяка година, но е възможно да се изчисли колко добро Църквата като организация върши, за да благославя мъже и жени, момчета и момичета, които се нуждаят от помощ.
Хуманитарните усилия на Църквата започнаха през 1984 г. Тогава имаше световен пост, за да се съберат средства за подпомагане на засегнатите при опустошителна суша в източна Африка. Членовете на църквата дариха 6,4 милиона долара през този един ден за пост.
Тогава старейшина М. Ръсел Балард и брат Глен Л. Пейс бяха изпратени в Етиопия, за да преценят как тези посветени средства могат да бъдат използвани най-добре. Тези усилия се оказаха началото на организация, която по-късно стана позната като Latter-day Saint Charities.
Оттогава организацията е осигурила повече от два милиарда долара за подпомагане на нуждаещи се по целия свят. Това подпомагане е било предоставяно, независимо към коя църква принадлежат, тяхната националност, раса, сексуална ориентация, пол или политически възгледи.
И това не е всичко. За да подпомагаме изпадналите в беда членове на Господната Църква, ние обичаме древния закон за поста4 и живеем според него. Не се храним, за да помагаме на тези, които гладуват. Един ден от всеки месец се въздържаме от храна и даряваме стойността на тази храна (или повече), за да помагаме на нуждаещите се.
Никога няма да забравя първото си посещение в западна Африка през 1986 г. Голям брой светии дойдоха на нашите събрания. Въпреки че нямаха много материални притежания, много от тях дойдоха с безупречно бели дрехи.
Попитах президента на кол как се грижи за членовете, които разполагат с толкова малко. Той отговори, че епископите познават своите хора много добре. Ако членовете могат да си позволят две хранения на ден, не е необходима помощ. Но ако могат да си позволят само едно хранене или по-малко, дори и с помощта на близките им, епископите предоставят храна със средства от дарения от пост. Тогава той добави следния изключителен факт: даренията от пост на хората обикновено бяха много повече от разходите им. Тогава оставащите средства от дарения от пост се изпращат другаде за хора, чиито нужди са по-големи. От тези решителни светии от Африка научих голям урок за силата на закона и духа на поста.
Като членове на Църквата, ние изпитваме загриженост към всички, които страдат по някакъв начин5. Като Божии синове и дъщери, всички сме братя и сестри. Ние се вслушваме в увещанието от Стария завет: „Непременно да отваряш ръката си към бедния и към брата си в оскъдица“6.
Също така се стремим да живеем според ученията на Господ Исус Христос, записани в Матей 25:
„Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте. …
… Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“7.
Ще спомена няколко примера за това как Църквата следва тези учения на Спасителя.
За да помага за облекчаването на глада, Църквата има 124 епископски хранилища по света. Чрез тях всяка година се изпълняват приблизително 400 000 заявки за храна от хора в нужда. На места, където няма епископски хранилища, епископи и президенти на клон използват средства от дарения от пост на Църквата, за да предоставят храна и стоки за своите нуждаещи се членове.
Но проблемите с глада се простират далеч отвъд границите на Църквата. Гладът нараства навсякъде по света. В скорошен доклад на Обединените нации е отбелязано, че броят на недохранените хора по света сега надхвърля 820 милиона или почти един на всеки девет от жителите на земята8.
Това е изключително голям брой! Колко сме благодарни за вашите дарения. Благодарение на вашата сърдечна щедрост, милиони по света ще получават така нужната им храна, облекло, временен подслон, инвалидни колички, лекарства, чиста вода и много повече.
Много от болестите по света се дължат на недостатъчно чиста вода. Досега хуманитарните инициативи на Църквата са помогнали за осигуряване на чиста вода на стотици общности в 76 страни.
Един проект в Лепута в Демократична република Конго е прекрасен пример. В града с население от над 100 000 души нямало течаща вода. Жителите трябвало да изминават големи разстояния до източници на безопасна вода. Планински извор бил открит на 29 километра, но хората от града не можели редовно да достигат до водата.
Тогава наши хуманитарни мисионери научили за тези трудности и работили с ръководителите на Лепута, като осигурили материали и обучение за изграждане на водопровод до града. За хората от Лепута били нужни три години, за да прокопаят дълбок един метър водопровод през скали и растителност. Благодарение на съвместната работа, настъпил радостният ден, когато прясна чиста вода достигнала до всички в града.
Църквата помага също и на бежанци, без значение дали бягат от размирици, природни бедствия или религиозно преследване. В момента повече от 70 милиона души са били принудени да напуснат домовете си9.
Само през 2018 г. Църквата е предоставила стоки от първа необходимост на бежанци в 56 страни. В допълнение, много членове на Църквата доброволно посвещават времето си, за да помагат на бежанци да се приобщят към нови общности. Благодарим на всички вас, които полагате усилия да помагате на тези, които се опитват да се установят на ново място.
Чрез щедрите дарения към центровете на Deseret Industries в Съединените щати хиляди тонове облекло се събират и сортират всяка година. Докато местните епископи използват тези огромни наличности, за да помагат на членове в нужда, основната част се дарява на други благотворителни организации, които ги разпределят по света.
Само през миналата година Църквата е предоставила грижи за зрението на повече от 300 000 души в 35 страни, грижи на новородени за хиляди майки и бебета в 39 страни и инвалидни колички на повече от 50 000 души от много страни.
Църквата е добре позната като една от първите организации, които се отзовават при трагедия. Дори преди да връхлети ураган, ръководители и служители на Църквата в засегнатите райони разработват планове как да разпределят стоките за подпомагане и помощта на доброволците сред тези, които ще бъдат засегнати.
Само миналата година Църквата е осъществила над 100 проекта за подпомагане при бедствия по света, помагайки на пострадали при урагани, пожари, наводнения, земетресения и други бедствия. Когато е възможно, много членове на нашата Църква с жълти жилетки с надпис „Помагащи ръце“ се събират, за да помагат на засегнатите от бедствия. Този тип служба, предоставян от толкова много от вас, представлява истинската същност на служението.
Мои скъпи братя и сестри, описаните от мен дейности са малка част от увеличаващите се усилия за благосъстояние и хуманитарна помощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни10. И вие сте тези, които правят всичко това възможно. Поради вашия живот за пример, вашите щедри сърца и вашите помагащи ръце, не е чудно, че много общности и държавни ръководители хвалят усилията ви11.
Откакто станах президент на Църквата, се удивлявам колко много президенти, премиери и посланици искрено ми благодарят за нашата хуманитарна помощ за хората от техните страни. Всички те също изразяват благодарност за силата, с която нашите верни членове допринасят в страните им, като са верни и оказващи помощ граждани.
Също така се удивлявам, когато световни ръководители се срещат с Първото президентство, изразявайки своята надежда, че Църквата ще бъде установена в земите им. Защо? Защото знаят, че светиите от последните дни ще помагат за изграждането на силни семейства и общности, като така правят живота по-добър за всички навсякъде, където живеят.
Без значение къде живеят, членовете на Църквата силно вярват, че Бог е Отец на всички и че всички хора са братя. Така нашата най-велика радост идва от това да помагаме на нашите братя и сестри, без значение къде живеем в този прекрасен свят.
Радваме се да помагаме на другите, да правим съзнателни усилия да се грижим за други хора колкото или дори повече, отколкото се грижим за себе си. И особено когато, ако мога да добавя, това не е удобно за нас и ни изкарва извън зоната ни на комфорт. Животът според тази втора голяма заповед е ключът към това да се превръщаме в истински ученици на Исус Христос.
Мои скъпи братя и сестри, вие сте жив пример за плодовете, които идват от това да следваме ученията на Исус Христос. Благодаря ви! Обичам ви!
Знам, че Бог е жив. Исус е Христос. Неговата Църква е била възстановена в тези последни дни, за да изпълнява своите божествени цели. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.